О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.София, 10.08.2020 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
Гражданско Отделение, 24 състав, в закрито заседание на десети август две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. N 15 449 по описа за
2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена
е исковата молба от Г.В.В. срещу М.В.Р., П.Р.Б., В.С.С.и Република България,
представлявана от министъра на финансите, въз основа на която е образувано гр. д. №232/2018г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново.
На 25.05.2018г. е връчен препис от исковата молба и
приложените към нея доказателства на ответника – П.Р.Б..
На 11.06.2018г., на 12.06.2018г. и на 22.06.2018г., т.е. в законоустановения
едномесечен срок, ответникът – П.Р.Б. е депозирал писмен отговор /три/.
На 08.06.2018г. е връчен препис от исковата молба и приложените към нея
доказателства на ответника – М.В.Р..
На 25.06.2018г., т.е. в законоустановения едномесечен срок, ответникът – М.В.Р.
е депозирал писмен отговор.
С определение от 17.07.2018г. постановено по гр. д. №232/2018г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново съдът е прекратил производството по делото в
частта, в която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
поради наличие на по-рано заведено дело между същите страни, на същото
основание и със същото искане – гр. д. №700/2017г. по описа на Окръжен съд –
Ловеч, а в частта относно предявените искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД
производството по делото е изпратено по подсъдност на СГС.
При така изложеното настоящия съдебен състав установи следното от
фактическа страна:
Ищецът твърди, че автор на част
от показанията на свидетеля И.С.Д. дадени в досъдебното производство на
21.08.2008г., приложено към нохд №303/2011г. на Шуменския окръжен съд, са
водещите разследването полицаи, тъй като този свидетел в съдебно заседание
изрично е заявил, че е далтонист, а в посочените показания е записано, че
същият е посочил цвета на запаления автомобил и цвета на дрехите на извършителя
на палежа. Поддържа, че това е направено
с цел ищецът да бъде осъден на 12 години лишаване от свобода, повдигайки му
обвинения по чл. 330, ал. 3, вр. с чл. 20, ал. 3 от НК. Посочва, че с решение
на ВКС е окончателно оправдан по това обвинение. Заявява, че в резултат на това
поведение е претърпял неимуществени вреди, които подробно описва. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се осъдят солидарно ответниците да му
заплатят:
- сумата 36 000 лв. –
обезщетение за претърпените неимуществени вреди /съгласно молба – уточнение от
05.05.2018г. – страница 48 от делото на Окръжен съд – Велико Търново/, заедно
със законната лихва от датата на увреждането – 18.05.2011г. до окончателното й
изплащане.
Ответникът – П.Р.Б. в депозирания
отговор посочва, че относно воденото срещу ищеца наказателно производство за
престъпление по чл. 330, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 и т. 4, във връзка с
ал. 1 , във връзка с чл. 20, ал. 3 от НК, по което е постановена оправдателна
присъда между същите страни на същото основание – чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и
за същото искане – присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
е образувано гр. д. №700/2017г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. На следващо
място е посочено, че ищецът е имал възможност, но не е оспорил протокола за
разпит на свидетеля в досъдебното производство.
Ответникът – М.В.Р. в депозирания
от него писмен отговор посочва, че досъдебното производство е проведено от
служители на ОДМВР – Шумен, която представлява самостоятелно юридическо лице и
по отношение на чиито служители този ответник не е възложител на работа.
Поддържа, че обезщетението от фактически действия може да се претендира след
като бъдат признати същите за незаконни от съда, каквото в случая липсва. Моли
да се прекрати съдебното производство като недопустимо, евентуално – да се
постанови съдебно решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.
В описаното по-горе определение,
постановено от Окръжен съд – Велико Търново, което е потвърдено в тази част от
Апелативен съд – Велико Търново и влязло в сила, е прието, че действително
между същите страни има заведено по-рано дело по иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на същото основание и за същото искане под №700/2017г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Ищецът претендира присъждане
на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от съставянето на
документ с невярно съдържание от разследващите органи в досъдебното
производство – протокол за разпит на свидетел. В развилото се наказателно
производство ищецът не е оспорил този протокол и съответно не е въвел такива
възражения, въпреки съществуващата процесуална възможност за това. Относно този
документ ищецът не е подал сигнал до П.Р.Б. и съответно няма образувано
наказателно производство, въпреки че от изложените от него твърдения може да
бъде направен извод, че противоправното поведение, което тази страна описва не
е само деликт, а представлява извършване на престъпление – съставяне на
документ с невярно съдържание и неговото използване.
От изложените от ищеца твърдения
следва, че същият този документ е използван от органите в досъдебното
производство за повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца за извършване
на престъпление, по което наказателното производство е завършило с оправдателна
присъда за ищеца. Последният е използвал предвидената в Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди възможност и е предявил срещу П.Р.Б. иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди във връзка с повдигнатото обвинение
/по повод на което е съставен и процесния протокол за разпит/, по което е
постановена оправдателна присъда /гр. д. №700/2017г. по описа на Окръжен съд –
Ловеч/.
Наказателното производство
включва извършване на множество процесуални действия от компетентните органи на
съответната фаза от неговото развитие.
Настоящият съдебен състав счита, че е
недопустимо да бъдат предявявани отделно от иска с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ и искове по чл. 49 от ЗЗД с предмет – обезщетяване на
неимуществени вреди от конкретно процесуално действие, извършено в същото
наказателно производство, за което се твърди, че е противоправно. Предвид
естеството на вредите, процесуална икономия и правилата на логиката, в
съдебната практика е прието, че относно едно повдигнато обвинение, за което е
постановена оправдателна присъда, се присъжда и едно обезщетение за
неимуществени вреди, в които се обхващат всички претърпени от лицето вреди от
извършените процесуални действия в хода на това производство. В този смисъл
е и т. 13 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, в която е прието, че „Обезщетението за неимуществени
вреди от деликтите по чл. 2, т. 2, пр. 1 и
пр. 2 ЗОДВПГ включва и обезщетението за вреди от незаконно
наложената мярка за неотклонение "задържане под стража". Аргумент в подкрепа на това е фактът, че ако се приеме
противното, това би довело до възможност за предявяване на множество искове с
петитум присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от едно
наказателно производство /но за отделните процесуални действия, извършвани в
него/, по което лицето е оправдано. При разглеждането на тези искове не би
могло житейски да се разграничат неимуществените вреди, претърпени от всяко
едно конкретно процесуално действие в развилото се наказателно производство,
които съответно следва и да бъдат обезщетени. В
допълнение следва да се посочи, че и самият ищец не е направил такова
разграничение на неимуществените вреди по вид, за които е предявил отделните искове.
С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав счита, че предявеният иск е недопустим, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено.
С тези мотиви съдът
О П Р Е Д ЕЛ
И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. д. №15 449/20118г. по описа на СГС, 24 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна
жалба пред Апелативен съд – София – град в едноседмичен срок от получаване на
препис от него от ищеца.
ПРЕПИС от определението да се
изпрати на ищеца и на двамата ответника.
СЪДИЯ: