№ 1795
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512118 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 8320 от 20.07.2022 г. по гр.д. № 11445/2022 г. по описа на СРС,
179 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените искове от „Топлофикация-
София“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Ястребец” № 23Б с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.59 от ЗЗД от срещу
„В.“ЕООД, с ЕИК ****, за признаване за установено, че „В.“ЕООД дължи следните
суми: главница в размер на 2,57 лв. -за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к.
**** е аб. №374682 - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2018г,- 11.11.2021г., ведно със законна лихва от 22.11.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва дължима върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018г. до 11.11.2021 г. в размер на 2,18 лв.,
мораторна лихва върху платена цена за доставена топлинна енергия за периода от
31.12.2018г. до 11.11.2021 г. в размер на 37,52 лв. за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 66349/2022г. по описа на СРС, 179 състав.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на страната на
ищеца - „Б.” ООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД обжалва
постановеното решение с доводи, за това че е неправилно поради необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон.
1
Поддържа, че между страните действително няма сключен договор за продажба
на ТЕ за стопански нужди, каквото е изискването на закона. Въпреки това в
производството е установено, чрез събраните доказателства, че за исковия период
дружеството-ответник е ползвател на имота. Поддържа, че потреблението на
топлинната енергия е доказано в производството, както и че сумите, чието
съществуване се иска в производството са дължими от ответника като ползвател на
имота, тъй като се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Отправя искане за
отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на исковете в цялост. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „В.“ЕООД е подала в срок отговор на възиванта жалба, в
който изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Подпомагаща страна на ищеца – „Б.” ООД, не изразява становище по жалбата.
В срок е подадена и частна жалба от „В.“ ЕООД срещу определение №
25910/04.10.2022 г., с което на основание чл.248 ГПК съдът е изменил постановеното
решение в частта на разноските, в частта, с която е присъдил на основание чл.78, ал.3
ГПК в полза на „В.“ЕООД разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 50.00 лв. за защита на ответника по проведеното заповедно производство по ч.гр.д.
№ 66349/2021 г. по описа на СРС, 179 с-в, а за разликата над сумата 50.00 лв. до
претендирания размер 500.00 лв. е оставил искането без уважение.
В срок не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна -
„Топлофикация-София“ ЕАД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
2
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявените пред първоинстанционния съд искове са установителни, при
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК
вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на
получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес, такса за дялово
разпределение на потребената в имота ТЕ и законна лихва за забава върху тези суми.
Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за
изпълнение, издадена в полза на „Топлофикация София” ЕАД. Предвид разпоредбата
на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
В правилно приложение на материалния закон СРС е приел, с разпоредбата
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди, какъвто е ответника, следва да бъдат обективирани в договор, сключен в
писмена форма. По делото не се твърди, нито се установява да е сключен писмен
договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата
претенция. При липса на възможност топлопреносното предприятие да търси
стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото
разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обосновано СРС е приел, че
правоотношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на
неоснователното обогатяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл.59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато
ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова
норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в
друго.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.1
ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи: 1). имуществено
разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и
обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса
на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера
3
и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на
разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.
По делото не е спорно и от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, том II, peг. № 4491, дело №252/2001г. е установено, че „В.“ЕООД,
действащ чрез управителя си към този момент /26.06.2001 г./ С.С.В. - ответник по
настоящото дело е продала на С.С.В. недвижим имот, находящ се на адрес гр. София,
ул. „****“ и ул. „****“, представляващ магазин №2 на сутеренен етаж и първи етаж от
вход В, като ответното дружество и управителя С.С.В. са си запазили правото на
ползване върху имота.
С декларация от 13.05.2019 г. дружеството „В.“ЕООД, действащ чрез
управителя си към този момент С.С.В. - /управителя е собственик на имота, според
сключената сделка/ се е отказало от учреденото му право на ползване върху имота, за
който са били доставяни количества ТЕ възлизащи на исковата стойност.
Доказателства за погасяване на учреденото в полза на физическото лице - С.С.В.
право на ползване със сделката от 26.06.2001 г. в производството не са ангажирани.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства, констатациите на
експертите по приетите СТЕ и ССчЕ, които настоящия състав кредитира напълно по
реда на чл.202 ГПК, както и чрез представеното пред настоящата инстанция писмо на
„Топлофикация-София“ ЕАД се установява, че титуляр на партидата за описания
недвижим имот за доставяна ТЕ е дружеството Щ. ООД от 2002 г. Установено е от
последното, че между Щ. ООД като наемател и „Топлофикация-София“ ЕАД е
сключен договор за продажба на ТЕ за небитови нужди със срок от 01.04.2021 г. до
01.01.2023 г.
С оглед на горното, несъстоятелни се явяват доводите на жалбоподателя, че от
събраните доказателства се установява, че ползвател на имота се явява дружеството
ответник - „В.“ЕООД. Както бе посочено, чрез събраните доказателства е установено,
че за исковия период собственик на имота е С.С.В., ползвател е С.С.В., а титуляр на
партидата е дружеството Щ. ООД- правни субекти, които са носители на материалното
право на ползване на потребената в имота ТЕ според ангажираните доказателства в
производствата пред двете инстанции и са задължени лица за заплащане на стойността
й.
С оглед на горното, правилно районният съд е приел, че за процесния период от
01.11.2018г. до 30.04.2019г. за непогасените задължения във връзка с доставяната ТЕ в
имота - дължима сума за дялово разпределение в размер на 2,57лв., както и лихва за
забава в размер на 37.52 лв. върху потребената в имота ТЕ и в размер на 2.18 лв. върху
4
сумата за дялово разпределение не следва да бъде ангажирана отговорността на
дружеството – ответник „В.“ЕООД.
Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което правилно и
законосъобразно исковете са отхвърлени като неоснователни. Решението на СРС
следва да бъде потвърдено като правилно.
По частната жалба:
С оглед изхода на спора и при съобразяване на извършеното процесуално
действие по подаване на възражение срещу издадената по образуваното частно
гражданско производство, настоящият състав намира че следва да присъди на
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника - „В.“ЕООД сумата от 50.00 лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в частното
производство на основание чл.6, т.8 „а“ от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения /ред.ДВ, бр.84 от 25 Октомври 2016г./.
Сочената разпоредба предвижда, че за съставяне на: писмен договор, нотариални
актове за собственост, продажба, замяна, дарение, ипотека, суперфиция и сервитути,
извънсъдебна спогодба, в това число изготвяне на споразумение, постигнато в
процедура по медиация, без участието на адвоката в нея, както и за извършване и
съставяне на акт по обстоятелствена проверка на база цената на съответния договор
или акт, при интерес до 1000 лв. се предвижда заплащане на възнаграждение в размер
на 70 лв.
По изложените съображения, съдът намира постановеното определение №
25910/04.10.2022 г. за съобразено с материалния закон. Подадената срещу него частна
жалба в посочената част следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. На
основание 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят 300.00 лв. -
възнаграждение за адвокат за въззивното производство и 15.00 лв. – разходи за
заплатена държавна такса по частната жалба.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8320 от 20.07.2022 г. по гр.д. № 11445/2022 г. по
описа на СРС, 179 с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на „В.“ЕООД, с ЕИК
****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 315.00 лв.-разноски за въззивното
производство.
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „В.“ ЕООД частна жалба срещу
определение № 25910/04.10.2022 г. постановено на основание чл.248 ГПК.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „Б.” ООД.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6