Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3661 29.11.2016 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на седемнадесети ноември
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Павлина Попова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 8344 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на М.Д.Ш., ЕГН **********, против Д.Г.П. /с предишна фамилия А./,
ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация по чл. 143 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в общ размер от 15 460.68 лева, от които
главница в размер на 9410.08 лева, ведно със законна лихва от 21.06.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 1483.99 лева
за периода от 30.09.2010 г. до 08.05.2013 г.; мораторна лихва в размер на
220.14 лева за периода от 09.05.2013 г. до 31.07.2013 г.; изплатена присъдена
законна лихва в размер на 2051.34 лева за периода от 01.08.2013 г. до
21.12.2015 г.; присъдени съдебни разноски в размер на 1818.45 лева, както и
лихви за забава в размер на 476.68 лева за периода от 22.12.2015 г. до 20.06.2016
г..
Ищецът твърди, че по силата на
сключен между „Централна кооперативна банка“ АД, от една страна и ответницата Д.Г.П.
/с предишна фамилия А./ в качеството й на кредитополучател, Договор за
потребителски кредит с реф. № *************** от 13.04.2006 г., е предоставен
потребителски кредит в размер на 20 000 лева, който кредотополучателят се
задължил да погаси, ведно с начислените лихви на 84 месечни анюитетни вноски,
определени с Погасителен план, представляващ неразделна част от договора, всяка
от които по 358.43 лева, с изключение на последната, която е в размер на 357.99
лева, с краен падеж на договора 13.04.2013 г.. Била уговорена договорна лихва в
размер на 12.50 % ГЛП. Твърди още, че поради невъзможността на кредитополучателя
да издължава кредита при условията и сроковете на договора, кредитната
експозиция е преструктурирана, като с Анекс № 1/29.06.2010 г. към договора за
потребителски кредит, размерът на отпуснатия кредит е бил увеличен с 1565 лева,
в резултат на което размерът на кредита се променил на 21 565 лева, което
представлявало главницата и чистата стойност на кредита. Конкретно, с Анекса,
структурата на кредита е била променена по следния начин: увеличил се остатъка
от първоначалния размер на кредита от 10 352.81 лева на 11 917.81
лева, като освен това бил увеличен и ГЛП от 12.50 % на 14.50 %. Приет е и нов
погасителен план, съгласно който разсроченото плащане на кредита е следвало да
бъде извършено вече на 58 месечни анюитетни вноски, от които първата в размер
на 276.94 лева, следващите 56 вноски – в размер на 287.02 лева и последната –
286.73 лева, като крайният срок за издължаване на кредита е продължен до
13.04.2015 г. Твърди още, че сключеният договор за кредит е обезпечен с негово
поръчителство и с това на Р.П.Т., което станало по силата на Договор за
поръчителство от 13.04.2006 г., обективирано в посочения Договор за
потребителски кредит. Сочи, че по силата на този договор, в качеството си на
поръчител е поел безусловно задължение да отговаря солидарно за изпълнение на
задължението на кредотиполучателката по договора за кредит, като тази
отговорност възникнала от момента на сключване на договора. Твърди и, че по
силата на Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ № 2 от 29.09.2012 г., сключен
между „Централна кооперативна банка“ АД, като цедент и „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД, като цесионер, „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД е придобило вземането на
Банката към Д.Г.П. – в качеството й на кредитополучател, Р.П.Т. и М.Д.Ш. – в
качеството им на поръчители, произтичащо от описания договор за потребителски
кредит. Излага, че предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнил
точно задължението за връщане на кредитните суми, съобразно условията и
сроковете по погасителния план по договора за потребителски кредит, за
кредиторът е възникнало правото да претендира изпълнение от всеки от солидарно
отговорните лица. Ищецът твърди, че кредиторът е предявил вземането си по
съдебен ред срещу тримата солидарни длъжници, чрез инициирането на заповедно
производство по ч.гр.д. № 12797/2013 г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с., по което на
05.08.2013 г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК. Излага, че във връзка с подадено от него възражение по чл. 414 ГПК,
кредиторът „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК по повод на което е образувано гр.д. № 16060/2013 г. по описа на ПРС, VІІ
гр.с., по което с влязло в сила решение от 09.07.2014 г., е признато съществуването
на вземането на кредитора за претендираните суми – предмет на издадената
заповед по чл. 410 ГПК против М.Д.Ш. и Р.Т.. Твърди още, че за да избегне
разноските по принудителното изпълнение на вземането, ищецът сключил с „Финанс
Инфо Асистанс“ ЕООД Споразумение от 09.03.2015 г. за разсрочено изплащане на
присъдените суми. Съобразно предвидения чл. 4 от споразумението, погасителен
план, плащането на сумите е извършено на 11 погасителни месечни вноски, от
които първата - в размер на 3000 лева, следващи 9 погасителни месечни вноски,
всяка в размер на 1250 лева, и последната вноска в размер на 734 лева, с краен
падеж – 25.12.2015 г., които суми са преведени по банковата сметка на „Финанс
Инфо Асистанс“ ЕООД. По този начин, ищецът твърди, че е изплатил общо сумата от
14 984 лева, от която главница в размер на 9410.08 лева; договорна лихва в
размер на 1483.99 лева за периода от 30.09.2010 г. до 08.05.2013 г.; мораторна
лихва в размер на 220.14 лева за периода от 09.05.2013 г. до 31.07.2013 г.;
законна лихва в размер на 2051.34 лева за периода от 01.08.2013 г. до
21.12.2015 г.; присъдени съдебни разноски в размер на 1818.45 лева. Тъй като с
изплащането на тези суми, счита, че е изпълнил задължението на главния длъжник,
твърди, че в негова полза е възникнало правото на регрес срещу ответницата,
което обуславя и правния му интерес от предявяването на настоящия иск. Освен
заплащането на горните суми, ищецът претендира и лихви за забава в размер на
476.68 лева за периода от 22.12.2015 г. до 20.06.2016 г., на основание чл. 143 ЗЗД.
С оглед на изложеното, искането е да
се осъди ответницата да му заплати гореописаните суми в общ размер на
15 460.68 лева. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Д.Г.П.,
е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Признава, че е сключила описания в исковата молба
Договор за кредит от 13.04.2006 г. с „Централна кооперативна банка“ АД за
сумата от 20 000 лева, изменен с Анекс № 1 от 29.06.2010 г., по който
договор ищецът се е задължил да отговоря като поръчител. Сочи, че отговорността
по чл. 143 ЗЗД на длъжника към поръчителя възниква при заплащане от страна на
последния на дължимите по договора за кредит суми на кредитора. Възразява, че
сумите, които ищецът твърди да е заплатил не са заплатени на нейния кредитор, а
именно „Централна кооперативна банка“ АД, а на трето лице „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД, което оспорва да е неин кредитор. Излага, че по делото липсват
доказателства за договор за цесия между „ЦКБ“ АД и „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД.
Освен това, твърди, че дори да е налице такъв договор, с който вземането на
Банката към нея и към поръчителите да е било прехвърлено на последното
дружество, то същото не й съобщено от цедента „ЦКБ“ АД. Поради което счита, че
прехвърлянето не е породило действие спрямо нея. В тази връзка твърди, че след
като ищецът не е платил на действащия й кредитор „ЦКБ“ АД, а на дружеството към
което тя няма никакви задължения, няма как ищецът да встъпи в правата на
кредитора към нея.
Предвид изложеното, искането е да се
отхвърлят предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира
следното:
Страните по делото не спорят, а и от
Договор за потребителски кредит № ***************/13.04.2006 г. /л.6-10/ се
установява, че на 13.04.2006 г., между „Централна кооперативна банка“ АД – като кредитодател
и Д.Г. А. /понастоящем П./ - като кредитополучател, Р.П.Т. и М.Д.Ш. – като
поръчители, е бил сключен Договор за потребителски
кредит № ***************/13.04.2006 г. с поръчителство, по силата на който на кредитополучателя - ответник е
предоставен потребителски кредит в размер на 20 000 лева, който
кредотополучателят се задължил да погаси, ведно с начислените лихви на 84
месечни анюитетни вноски, определени с Погасителен план, представляващ
неразделна част от договора, всяка от които по 358.43 лева, с изключение на
последната, която е в размер на 357.99 лева, с краен падеж на договора
13.04.2013 г.. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Договора, поръчителят се задължава
спрямо Банката в качеството й на кредитор на кредитополучателя да отговаря
солидарно с кредитополучателя за всички негови задължения, произтичащи от
договора, като дължи същото, за което се е задължил кредитополучателят в пълен
обем.
Страните по
делото не спорят, че на 29.06.2010 г. между „Централна кооперативна банка“ АД –
като кредитодател и Д.Г. А. /понастоящем П./ - като кредитополучател, Р.П.Т. и М.Д.Ш.
– като поръчители, е подписан Анекс № 1 към Договор за предоставяне на
потребителски кредит /л.11/, по силата на който, размерът на отпуснатия кредит
е бил увеличен с 1565 лева, в резултат на което размерът на кредита се променил
на 21 565 лева. Приет е и нов погасителен план /л.12/, съгласно който
разсроченото плащане на кредита е следвало да бъде извършено вече на 58 месечни
анюитетни вноски, от които първата в размер на 276.94 лева, следващите 56
вноски – в размер на 287.02 лева и последната – 286.73 лева, като крайният срок
за издължаване на кредита е продължен до 13.04.2015 г. Съгласно Анекса всички
клаузи от договора остават непроменени, в т.ч. и относно поръчителството.
От приетите по делото като писмени
доказателства – Договор за цесия № 2 от 29.09.2012 г. /л. 66 – 71/ се
установява, че по силата на този договор, „Централна кооперативна банка“ АД, в
качеството на цедент, е прехвърлила на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, в
качеството на цесионер, вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредити, вкл. кредитни карти, в общ размер към 28.09.2012 г. на
8 402 073.32 лева, ведно с лихви, обезпечения и други принадлежности,
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение – неразделна част
от договора за цесия. Видно от Приложението /л. 71/, предмет на този договор за
цесия е и вземането в общ размер от 10 910.37 лева по Договор за потребителски
кредит от 13.04.2006 г., с краен срок – 13.04.2015 г. и главен длъжник Д.Г. А..
Установява се от приетите като
писмени доказателства /л.63-65/, че на 19.10.2012 г. са били изпратени
уведомления от Банката – цедент „Централна Кооперативна Банка“ АД, както до
кредитополучателя Д. А., така и до поръчителите Р.Т. и М.Ш., с които цедентът
уведомява длъжника и поръчителите, че с горепосочения договор за цесия, Банката
е прехвърлила вземанията си по Договора за потребителски кредит от 13.04.2006
г., на цесионера „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД. В уведомленията изрично е
посочено, че всички дължими плащания във връзка с Договора следва да се
извършват на новия кредитор по посочената в уведомлението банкова сметка ***.
Установява се от приетите по делото
– влязло в законна сила на 23.04.2016 г. Решение от 09.07.2014 г., постановено
по гр.д. № 16060/2013 г. по описа на ПРС, VІІ гр.с., потвърдено с Решение №
81/13.01.2015 г., постановено по в.гр.д. № 3316/2014 г. по описа на ПОС, че е
признато за установено по отношение М.Д.Ш. и Р.П.Т., че дължат на „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД, в качеството си на поръчители по договор за банков кредит с
поръчителство от 13.04.2006 г. и анекс към него от 29.06.2010 г., сумите, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12797/2013
г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с., а именно: сумата 9 410.08 лева – главница,
ведно със законна лихва от датата на заявлението – 01.08.2013 г. до
окончателното й изплащане; сумата 1483.99 лева – договорна лихва за периода от
30.09.2010 г. до 08.05.2013 г.; както и сумата 220.14 лева – мораторно
обезщетение за периода от 09.05.2013 г. до 31.07.2013 г. С Решение от
09.07.2014 г., постановено по гр.д. № 16060/2013 г. по описа на ПРС, М.Д.Ш. и Р.П.Т.,
са осъдени да заплатят на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, сумата от 1740.50 лева –
деловодни разноски в производството по ч.гр.д. № 12797/2013 г. на ПРС, ІІІ
гр.с. и гр.д. № 16060/2013 г. по описа на ПРС, VІІ гр.с.
От приетото по делото Споразумение
/л. 19- 22/ от 09.03.2015 г., се установява, че същото е сключено между „Финанс
Инфо Асистанс“ ЕООД – като кредитор и М.Д.Ш. – като длъжник. Споразумението
съдържа установителна част, с която страните приемат за безспорно установено,
че кредиторът, по силата на Договор за цесия № 2 от 29.09.2012 г. е придобил от
„Централна кооперативна банка“ АД вземанията, произтичащи от Договор за кредит
с поръчителство от 13.04.2006 г. и анекс към него от 29.06.2010 г., против Д.Г.
А. – като кредитополучател и Р.Т. и М.Д.Ш. – като поръчители. Страните приемат
за безспорно установено и размерът на задълженията, произтичащи от договора за
кредит, чиито размери са установени с влязло в законна сила решение по
описаните по-горе граждански дела. В чл. 1 и чл. 2 от Споразумението, страните
са се споразумели длъжникът да погаси паричните задължения, присъдени с
издадената по ч.гр.д. № 12797/2013 г. на ПРС, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и неговата част от деловодните разноски, присъдени в
двете съдебни инстанции, които задължения към датата на сключване на
споразумението възлизат, както следва: сумата 9 410.08 лева – главница;
сумата 1483.99 лева – договорна лихва за периода от 30.09.2010 г. до 08.05.2013
г.; сумата 220.14 лева – мораторно обезщетение за периода от 09.05.2013 г. до
31.07.2013 г.; законна лихва върху главницата, считано от 01.08.2013 г. до
окончателното изплащане на задължението; държавна такса от 222.30 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 450 лева; 646.15 лева – разноските по гр.д. №
16060/2013 г. на ПРС, VІІ гр.с. и 500 лева – разноски по в.гр.д. № 3316/2014 г.
на ПОС. В чл. 4 от Споразумението,
страните са уговорили погасителен план, изплащането на сумите, съгласно който
плащането следва да се извърши на 11 погасителни месечни вноски, от които
първата - в размер на 3000 лева, следващи 9 погасителни месечни вноски, всяка в
размер на 1250 лева, и последната вноска в размер на 734 лева, с краен падеж –
25.12.2015 г. Уговорено е, че вноската с падеж от 25.12.2015 г. представлява
последна изравнителна вноска, чийто размер следва да бъде преизчислен към
датата на плащането. Плащането на горепосочените вноски е уговорено, че ще се
извършва по банковата сметка на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД. /чл.5/
По делото са
приети като писмени доказателства 10 броя платежни нареждания за вътрешно
банков кредитен превод /л.23-27/, от които се установява, че М.Д.Ш., е направил
вноски по банковата сметка на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, съобразно
погасителния план.
По делото е
прието като писмени доказателства – Уведомително писмо /л.28/, с което ищецът М.Д.Ш.
е уведомил Д.Г.П., че в качеството му на поръчител е изплатил изцяло
задължението й, произтичащо от договора за потребителски кредит, сключен с
„Централна кооперативна банка“ АД,
прехвърлен с договор за цесия на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, за които
вземания е осъден, с влезли в законна сила съдебни решения, да заплати.
Установява се от приетото по делото
Удостоверение /л.29/, издадено от „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД на 16.06.2016 г.,
че М.Д.Ш., в качеството му на поръчител е изплатил задължението на Д.Г.П. /с
предишна фамилия А./ към дружеството, в общ размер на 14 984 лева, от
който главница в
размер на 9410.08 лева;
договорна лихва в размер на 1483.99 лева за периода от 30.09.2010 г. до
08.05.2013 г.; мораторна лихва в размер на 220.14 лева за периода от 09.05.2013
г. до 31.07.2013 г.; законна лихва в размер на 2051.34 лева за периода от
01.08.2013 г. до 21.12.2015 г.; присъдени съдебни разноски в размер на 1818.45
лева.
От заключението на в.л. В.Ш. по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно и компетентно
дадено, се установява, че за периода от 10.03.2015 г. до 25.12.2015 г., за
погасяване задължението на Д.Г.П. към „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, от М.Д.Ш., в
счетоводството на последното дружество, са постъпили 11 месечни вноски в общ
размер на сумата 14 984
лева, от които първата в размер на 3 000 лева, 9 месечни вноски от по 1250 лева
и последната – 734 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
За успешното провеждане на иска,
при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните
правопораждащи факти, а именно: сключен Договор за потребителски кредит от
13.04.2006 г., изменен с Анекс № 1 от 29.06.2010 г. между „Централна
кооперативна банка“ АД – като кредитор, и Д.Г.П. – като кредитополучател и М.Д.Ш.
– като поръчител; сключен договор за цесия между „Централна кооперативна банка“
АД и „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД за прехвърляне на вземанията по договора за
потребителски кредит; съобщаването на цесията на солидарните съдлъжници от
цедента; установяване дължимостта и размера на процесните вземания с влязло в
законна сила решение; сключено споразумение между ищеца и „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД за разсрочване изплащане на дължимите суми; както и изплащането
им от страна на ищеца, и техния размер.
Между страните по делото, на
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че е сключен Договор
за потребителски кредит от 13.04.2006 г., изменен с Анекс № 1 от 29.06.2010 г.,
между „Централна кооперативна банка“ АД, като кредитор, Д.Г.П. – като кредитополучател
и М.Д.Ш. – като поръчител. Установява се че по силата на този договор и
сключения към него Анекс, между Банката и кредитополучателя Д.П. /бивша А./, от
една страна, са
възникнали правоотношения по договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ,
по силата на които Банката е предоставила на кредитополучателя – ответник,
сумата в размер 21 565
лева, при договорени условия и срок, като последната се е задължила да върне по
установения между тях начин – на 58 месечни анюитетни вноски, от които първата
в размер на 276.94 лева, следващите 56 вноски – в размер на 287.02 лева и
последната – 286.73 лева, с краен падеж до 13.04.2015 г. Установява се още, че
ищецът М.Ш., по силата на договора за кредит и анекса към него, като поръчител
се е задължил спрямо Банката да отговаря солидарно с кредитополучателя за
всички негови задължения, произтичащи от договора, като дължи същото, за което
се е задължил кредитополучателят в пълен обем.
Установява се също, че по силата на
Договор за цесия № 2 от 29.09.2012 г., „Централна кооперативна банка“ АД, е
прехвърлила заедно с други вземания, включително и вземането си към ответницата
по договора за кредит с поръчителство и анекс към него, на „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД, което вземане към датата на цесията е възлизало на
10 910.37 лева.
Безспорно по делото се установява, от приложените съдебни
решения, че цесионерът „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, се е снабдил със Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12797/2013 г. по описа на ПРС, ІІІ
гр.с., против солидарните длъжници - кредитополучателя Д.П.П. и поръчителите Р.П.Т.
и М.Д.Ш., за цедираните от Банката й вземания, както следва: сумата
9 410.08 лева – главница, ведно със законна лихва от датата на заявлението
– 01.08.2013 г. до окончателното й изплащане; сумата 1483.99 лева – договорна
лихва за периода от 30.09.2010 г. до 08.05.2013 г.; както и сумата 220.14 лева
– мораторно обезщетение за периода от 09.05.2013 г. до 31.07.2013 г.
Дължимостта на тези суми, по основание и размер, е било установено с влязло в
законна сила на 23.04.2016 г. Решение от 09.07.2014 г., постановено по гр.д. №
16060/2013 г. по описа на ПРС, VІІ гр.с., по отношение на поръчителите М.Д.Ш. и
Р.П.Т., тъй като същите са възразили по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК срещу
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Безспорно се установява по делото и, че ищецът Ш. – като
поръчител, е сключил с „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД Споразумение за разсрочено
плащане от 09.03.2015 г. на задълженията на ответницата, произтичащи от Договор
за кредит с поръчителство от 13.04.2006 г. и анекс към него от 29.06.2010 г., и
последвалата цесия, в т.ч. и съдебните разноски.
Установява се по безспорен начин, че в изпълнение на
задълженията си по Споразумението, ищецът е заплатил на цесионера „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД сумата в общ размер на 14 984 лева, от който главница в размер на 9410.08 лева; договорна лихва в
размер на 1483.99 лева за периода от 30.09.2010 г. до 08.05.2013 г.; мораторна
лихва в размер на 220.14 лева за периода от 09.05.2013 г. до 31.07.2013 г.;
законна лихва в размер на 2051.34 лева за периода от 01.08.2013 г. до
21.12.2015 г.; присъдени съдебни разноски в размер на 1818.45 лева.
Основният спорен по делото въпрос е дали ищецът М.Д.Ш.,
изплащайки задълженията, произтичащи от договора за банков кредит с
поръчителство, по който кредитополучател е ответницата, на лице, различно от
Банката – кредитодател, действително е погасил задължението на
кредитополучателя, т.е. дали е изпълнил точно задължението, така че да може да
упражни успешно правата си по чл. 143 ЗЗД. Спорът произтича от единственото
възражение на ответницата, че доколкото не й е било съобщено прехвърлянето на
вземането (цесията) от Банката – цедент, тя нямала задължение към „Финанс Инфо
Асистанс“ ЕООД. Затова счита, че ищецът Ш., плащайки на лице, различно от
кредитора й, не е платил на действащия кредитор, поради което няма как да
встъпи в правата на кредитора към нея.
Съдът намира, възражението на ответницата за неоснователно,
поради следното:
На първо място, безспорно установено
по делото е, че след прехвърляне на вземанията по договора за цесия срещу
кредитополучателя Д.П., цесионерът „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД се е снабдил със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
12797/2013 г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с. срещу всички длъжници. Срещу тази
Заповед по чл. 410 ГПК, са били подадени възражения по чл. 414, ал. 1 ГПК само
от поръчителите, като няма данни, нито се твърди от ответницата, че самата тя е
възразила срещу издадената Заповед, респ. че е оспорила по някакъв начин
претенциите на цесионера. Способите
за защита на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение са детайлно
уредени в Глава тридесет и седма „Заповедно производство“ на ГПК, а именно:
възражението по чл. 414 ГПК, възражението по чл. 423 ГПК, искът по чл. 424 ГПК.
Посочените способи осигуряват на длъжника пълноценна защита на интересите му,
ако те са накърнени в рамките на заповедното производство. Тяхното пропускане
води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не дава основание на
длъжника да търси защита, чрез друг иск извън предвидените, което произтича от
целите и предназначението на заповедното производство. В този смисъл е и
задължителната за съдилищата практика на ВКС – Определение № 688 от14.12.2009
г. по ч.гр.д. № 692/2009 г. на ІІІ г.о. Ответницата Д.П. е имала възможност да
се защити, като оспори правата на цесионера в заповедното производство, като
подаде възражение по чл. 414 ГПК в двуседмичен срок от връчване на издадената
заповед по чл. 410 ГПК, т.е. да му противопостави възраженията, които прави срещу
ищеца в настоящото производство. Пропускът на длъжника да подаде в срока по чл.
414 ГПК възражение е свързан с тежка преклузия за него. Тъй като ответницата не
е възразила срещу издадената в полза на цесионера заповед, съдът приема, че
вземането на цесионера е признато от нея.
Нещо повече, с влязлото в законна сила Решение от 09.07.2014
г., постановено по гр.д. № 16060/2013 г. по описа на ПРС, VІІ гр.с., е признато
за установено по отношение на ищеца М.Д.Ш., в качеството му на поръчител по
договор за банков кредит с поръчителство от 13.04.2006 г. и анекс към него от
29.06.2010 г., че същият дължи, именно на цесионера „Финанс Инфо Асистанс“
ЕООД, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12797/2013
г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с. Тъй като, от една страна, решението е
задължително за страните, а от друга – ответницата не е възразила срещу
заявеното от цесионера в заповедното производство вземане, то следва да се
приеме, че процесната цесия има действие за всички длъжници по договора за
кредит и доколкото ответницата не е твърдяла да е извършила плащане на
прехвърлените суми на стария кредитор „Централна кооперативна банка“ АД, то
цесионерът се е легитимирал като титуляр на тези вземания.
Освен това, от приетите по делото като писмени доказателства
- уведомления, се установява, че на 19.10.2012 г. същите са били изпратени от
Банката – цедент „Централна Кооперативна Банка“ АД, както до кредитополучателя Д.
А., така и до поръчителите Р.Т. и М.Ш., както и, че с тези уведомления цедентът
уведомява длъжника и поръчителите за извършената цесия, с която Банката е
прехвърлила вземанията си по Договора за потребителски кредит с поръчителство и
анекс към него, на цесионера „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД. Действително, не са представени
доказателства, че уведомленията са получени от длъжниците. Факт е, обаче, че
уведомлението от Банката – цедент до Д.П. /А./, е представено от ищеца и прието
като доказателство по делото. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за
спорното право, настъпил в хода на процеса и следва да бъде съобразен при
решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в съдебното производство по
предявен иск за прехвърляне на вземането не може да бъде игнорирано и следва да
бъде взето предвид при установяване на релевантните за спора факти. В този
смисъл е задължителното за съдилищата - Решение № 123/24.06.2009 г.,
постановено по търг.дело № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по реда
на чл. 290 ГПК.
Предвид изложеното, съдът приема, че
процесната цесия е произвела действие за всички длъжници по договора за кредит
с поръчителство и анекс към него, включително и към ответницата Д.П. /бивша А./.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗД, поръчителят, който е
изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него
иск. Той има право и на законна лихва върху заплатените суми от деня на
плащането.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че в конкретния случай са налице всички законови предпоставки за
суброгирането на поръчителя - ищец М.Ш. в правата на кредитора – цесионер
„Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД. Освен, че е изплатил изцяло задълженията на
кредитополучателя – длъжник, произтичащи от договора за банков кредит от
13.04.2006 г. и анекс към него от 29.06.2010 г., налице е и другата
предпоставка, даваща му право да встъпи в правата на кредитора срещу длъжника.
Доколкото по делото е безспорно установено, че
заповедното производство е било насочено, както срещу главния длъжник,
така и срещу поръчителите, вкл. и срещу ищеца, следва да се приеме, че на
практика длъжникът – ответник е бил уведомен за предприетите и срещу
поръчителите действия за събирането на вземанията по съдебен ред.
По делото безспорно се установява – преводни нареждания,
Удостоверение от 16.06.2016 г., издадено от „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД на М.Ш.,
както и от заключението на в.л. по изготвената съдебно – счетоводна експертиза,
че ищецът М.Ш. е заплатил на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД цялото задължение на
кредитополучателя – ответник в общ размер на 14 984 лева, от които
главница в размер на 9 410.08 лева, договорна лихва за периода от 30.09.2010 г.
до 08.05.2013 г. в размер на 1483.99 лева, мораторна лихва за периода от
09.05.2013 г. до 31.07.2013 г. в размер на 220.14 лева, присъдена законна лихва
за периода от 01.08.2013 г. до 21.12.2015 г. в размер на 2051.34 лева, както и
присъдени съдебни разноски в размер на 1818.45 лева.
В съответствие с разпоредбата на чл. 143, изр. второ ЗЗД, съдът
намира, че на ищеца следва да му бъде присъдена и законна лихва върху
заплатените суми от деня на плащането. В конкретния случай, обезщетението за
забавено плащане на заплатената от ищеца главница в размер на 9410.08 лева за
периода от 22.12.2015 г. /датата на последното плащане по споразумение/ до
20.06.2016 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, изчислено служебно от съда, чрез електронен онлайн калкулатор,
е в размер на 476.68 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове са изцяло
основателни и следва да се уважат.
Относно
разноските:
С оглед на уважаване на предявения
иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски. Ищецът претендира за присъждане и е представил доказателства за
направени разноски в настоящото производство в общ размер от 2018.42 лева, от
които 618.42 лева - държавна такса, 100 лева – депозит за вещо лице и 1300 лева
– заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на М.Д.Ш., ЕГН: **********,
с адрес: ***, следните суми: сумата в
общ размер на 14 984 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин
осемдесет и четири лева/, представляваща заплатени от М.Д.Ш. в качеството му на
поръчител, на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК *********, въз основа на
сключено между тях Споразумение от 09.03.2015 г., за заплащане на дължимите от Д.П.
суми, произтичащи от Договор за банков кредит с поръчителство от 13.04.2006 г.
и Анекс към него от 29.06.2010 г., както и от Договор за цесия № 2 от 29.09.2012
г., суми: главница в размер на 9410.08 лева; договорна лихва в
размер на 1483.99 лева за периода от 30.09.2010 г. до 08.05.2013 г.; мораторна
лихва в размер на 220.14 лева за периода от 09.05.2013 г. до 31.07.2013 г.; присъдена
законна лихва в размер на 2051.34 лева за периода от 01.08.2013 г. до
21.12.2015 г.; присъдени съдебни разноски в размер на 1818.45 лева; сумата в размер на 476.68 лв. /четиристотин седемдесет и шест лева и шестдесет и осем
стотинки/ - обезщетение за забава за
периода от 22.12.2015 г. до 20.06.2016 г. върху главницата от 9 410.08 лева; както
и сумата от 2018.42 лв. /две хиляди и осемнадесет
лева и четиридесет и две стотинки/– деловодни
разноски за производството по настоящото гр.д. № 8344 по описа за 2016 г.
на ПРС, ІХ-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: П.П.