Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/ 10.03.2020 г., гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5520 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Г.И.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 18 – 0819 –
004440 от 08.11.2018 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
Варна, с което на жалбоподателя И., са наложени следните административни
наказания:
- на основание разпоредбата
на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по
пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева
за това, че около 16:20 часа на 08.06.2018 г. в гр. Варна, по бул. „Княз Борис
Ⅰ“ в посока към к.к. „Златни пясъци“ управлява
лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № В 5196 ВА,
собственост на Георги И., с ЕГН: **********, като до бензиностанция „Шел“,
поради движение с несъобразена скорост с интензивността на движението губи
управлението над МПС и се блъска в еластичната разделителна преграда, разделяща
пътя на две, като причинява ПТП с контузия на гръб и материални щети –
нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
- на основание разпоредбата
на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от Закона за
движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 10 лева за това, че около 16:20 часа на 08.06.2018 г. в гр. Варна, по бул.
„Княз Борис Ⅰ“ в посока към к.к. „Златни
пясъци“ управлява лек автомобил „Рено Канго“ с рег. №
В 5196 ВА, собственост на Георги И., с ЕГН: **********, като не носи СУМПС от
съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория –
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
- на основание разпоредбата
на чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за това, че около 16:20
часа на 08.06.2018 г. в гр. Варна, по бул. „Княз Борис Ⅰ“ в посока към к.к. „Златни пясъци“ управлява лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № В 5196 ВА, собственост на Георги И., с ЕГН:
**********, като след справка в РСОД е установено, че СУМПС № ********* на
водача е със статут на невалидно по причина изгубен/откраднат документ –
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят С.Г.И. намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На
първо място посочва, че още в началото на административно – наказателното
производство е допуснато нарушение, като не е изяснена фактическата обстановка
и дали именно той е извършил административните нарушения, вменени му във вина.
Също така възразява, че актосъставителят св. Д.И.Д.
не е взел предвид изложените от негова страна факти и обстоятелства, досежно вменените му нарушения. Подчертава, че е било
накърнено правото му на защита, доколкото е бил лишен от възможността да
разбере в какво се изразяват вменените му във вина административни нарушения.
Поради гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното на 15.01.2020
г. открито съдебно заседание по НАХД № 5520 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, жалбоподателят С.Г.И. не се явява лично, не изпраща и процесуален
представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по
същество.
В проведеното на 15.01.2020
г. открито съдебно заседание по НАХД № 5520 по описа за 2019 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не изпраща нито законен, нито процесуален
представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 13.06.2014 г.
жалбоподателят С.Г.И. собственоръчно попълнил декларация по чл. 17, ал. 1 от
ПИБДС и по чл. 160 от Закона за движение по пътищата, с която декларирал пред
органите на Министерството на вътрешните работи, че издаденото през 2012 г. на
негово име СУМПС № ********* е било загубено, поради което и този документ бил
обявен за невалиден.
Около 16:20 часа на
08.06.2018 г. жалбоподателят И. управлявал лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № В 5196 ВА, собственост на Георги И., с ЕГН:
********** по бул. „Княз Борис Ⅰ“ в гр. Варна в посока към к.к. „Златни пясъци“, като до бензиностанция „Шел“, поради
движение с несъобразена скорост с интензивността на движението загубил управлението
над превозното средство и се блъснал с управлявания от него автомобил в
еластичната разделителна преграда, разделяща пътя на две, като с това свое
поведение причинил пътно – транспортно произшествие с материални щети.
Сигнал за пътно –
транспортното произшествие бил изпратен до сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– гр. Варна, като екип на институцията, съставна част от който бил св. Д.И.Д.
посетил произшествието и извършил проверка на документите на водача –
жалбоподателя И..
Самият жалбоподател не представил
пред св. Д. СУМПС № *********, както и контролен талон към него, като
св. Д. извършил проверка за изрядността и
правоспособността на водача и установил, че към датата 08.06.2018 г. СУМПС №
********* (което единствено било издадено на името на жалбоподателя) е обявено
за невалидно.
Преценявайки, че с това свое
поведение жалбоподателят И. е извършил нарушения на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата, на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата
и на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на 08.06.2018 г. св. Д.
съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал
жалбоподателя за нарушение на посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок писмено възражение срещу съставения АУАН не било
депозирано, като на 08.11.2018 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН издал наказателно постановление, с
което на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона
за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 200 лева
за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от
Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата наложил на
жалбоподателя „глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 150а,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
От правна страна съдът намира
за установено следното:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните
причини:
На първо място съдът би желал да отбележи не
установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно –
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен
по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва
да се отбележи, че вменените във вина на въззивника нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява всяко
едно от административните нарушения, поради което не е накърнено правото му на
защита.
На практика възраженията
срещу законосъобразността на наказателното постановление, наведени във въззивната жалба са изключително бланкетни
и в тях липсва някаква по – дълбока конкретика,
поради което и на съдът му е трудно да им отговори по – подробно.
По отношение нарушението на чл.
20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от Закона за движение по пътищата предвижда, че водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В случая от показанията на
св. Д., който действително не е пряк свидетел на пътно – транспортното произшествие,
случило се на 08.06.2018 г., но е съвсем пряк очевидец на последиците от него, се установява, че управляваното от жалбоподателя превозно средство се
е блъснало в еластичната разделителна преграда, разделяща пътя на две на бул.
„Княз Борис Ⅰ“, поради което и очевидно жалбоподателят със своето
поведение е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата и съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната му
отговорност за това нарушение.
Прави впечатление, че в
самата въззивна жалба не се съдържат някакви
конкретни възражения, които не просто да опровергаят показанията на св. Д., но
дори и да ги поставят под съмнение, поради което и съдът намира, че това
нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата е напълно доказано
от обективна страна и правилно е била ангажирана административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя за извършването му. Още повече
липсват твърдения за някакво внезапно появило се на пътното платно препятствие,
което да изключи отговорността на жалбоподателя за причиненото произшествие.
Наложеното административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева е строго фиксирано като размер в
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата, административно – наказващият изцяло се е съобразил с
него, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност,
респ. евентуална несправедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 18 – 0819 – 004440 от
08.11.2018 г., издадено от Началник група към
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна в частта, с която на
основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата, на жалбоподателя И. му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата се явява законосъобразно и правилно, поради което и следва
да бъде потвърдено.
По отношение нарушението на чл.
100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Съдът би желал да отбележи,
че в самата въззивна жалба се забелязва едно известно
противоречие по отношение дали жалбоподателят обжалва наказателното
постановление, в частта, с която е ангажирана отговорността му за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата. От една страна
жалбоподателят посочва в обстоятелствената част на жалбата, че не оспорва
извършването на това нарушение, от друга страна формулира петитум
за отмяна на цялото наказателно постановление, очевидно вкл. за извършеното
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Предвид това, според съда е
разумно да бъде разгледана жалбата му и за това извършено нарушение на Закона
за движение по пътищата, за да не бъдат накърнени правата му.
От показанията на св. Д.
категорично се установява, че в следобедните часове на 08.06.2018 г.
жалбоподателят не е носил СУМПС и контролния талон към СУМПС, поради което и
според съда с това свое поведение, в частност бездействие, жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата
и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Единствено за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че съставомерно
е деянието единствено досежно контролния талон към
СУМПС, доколкото към момента на проверката самото СУМПС е било обявено за
невалидно, поради което и съдът не вижда логична причина жалбоподателят да има
задължение да носи в себе си СУМПС или който и да е било документ, който не се
счита за валиден от страна на официалните органи. Но по отношение контролния
талон към СУМПС водачът е имал задължение да го представи пред контролния орган
и това неизпълнение на конкретното му задължение правилно е довело до
ангажиране на административно – наказателната му отговорност по чл. 100, ал. 1,
т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Наложеното административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лева е строго фиксирано като размер в разпоредбата на
чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, административно –
наказващият изцяло се е съобразил с него, поради което и пред съда не е
поставен въпроса за неговата завишеност, респ.
евентуална несправедливост.
По отношение нарушението на
чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Разпоредбата на чл. 150а, ал.
1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Видно от приложената към
административно – наказателната преписка декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС и
по чл. 160 от Закона за движение по пътищата, същата е била попълнена лично от
жалбоподателя на 13.06.2014 г., като същият лично е декларирал, че е изгубил СУМПС
№ *********, като същият е бил запознат, че документа ще бъде обявен за
невалиден – обстоятелство, удостоверено с полагане на личен подпис под декларираните
данни. При това условие към датата на ПТП – то (08.06.2018 г.) този документ СУМПС
№ ********* е бил невалиден и с ползването му водачът е нарушил разпоредбата на
чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и съвсем правилно е била
ангажирана административно – наказателната му отговорност. Видно от придружителното писмо на сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Варна, СУМПС № ********* е било обявено за валидно, след като на
11.06.2018 г. жалбоподателят се е явил в сградата на сектор „Пътна полиция“ и е
представил същото това СУМПС, което през 2014 г. лично той е обявил за
изгубено. Друг е въпроса, че впоследствие през 2019 г. жалбоподателят отново е
обявил за изгубено същото това СУМПС.
Очевидно в периода след
13.06.2014 г. жалбоподателят е намерил документа и е продължил да черпи права
от него, но този документ вече е бил обявен за невалиден, поради което и със
своето поведение в следобедните часове на 08.06.2018 г. жалбоподателят попада в
обхвата на нормата на чл. 150, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и
правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Според съда обаче
необосновано административно – наказващият орган е наложил на жалбоподателя И.
санкция в максималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2
от Закона за движение по пътищата. Вярно е, че жалбоподателят е млад човек и
притежава правоспособност да управлява МПС само от няколко години, но същият за
това време няма допуснати подобни нарушения на правилата за движение по
пътищата, поради което и може да се приеме, че за пръв път на 08.06.2018 г. е
извършил нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което
безспорно представлява смекчаващо отговорността обстоятелство. Предвид
наличието на смекчаващо отговорността обстоятелство, според съда би било
справедливо наложеното административно наказание „глоба“ да бъде
индивидуализирано в минимален размер, а именно в размер на 100 лева.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 18 – 0819 – 004440 от
08.11.2018 г., издадено от Началник група към
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна следва да бъде изменено
в санкционната си част по отношение извършеното нарушение на чл. 150а, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, като размера на наложеното административно
наказание „глоба“ бъде намален до размер от 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава
Наказателно постановление № 18 – 0819 – 004440 от 08.11.2018 г., издадено
от Началник група към сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, в частите, с които на С.Г.И., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Мария Бацарова“
№ 13 са наложени следните административни наказания:
- на основание разпоредбата
на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по
пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева
за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
- на основание разпоредбата
на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от Закона за
движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Изменя Наказателно
постановление № 18 – 0819 – 004440 от 08.11.2018 г., издадено от Началник група
към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– гр. Варна, в частта, с която на С.Г.И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна,
кв. „Виница“, ул. „Мария Бацарова“ № 13, с която на основание
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, като намалява размера на наложеното административно
наказание „глоба“ до размер от 100 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: