О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№........
Гр. София, 11.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-B въззивен състав, в закрито заседание,
проведено на единадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като
разгледа ч.гр. № 4932 по описа на
съда за 2021 година, докладвано от
мл. съдия Мария Малоселска, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е реда на чл. 274 и чл. 577 ГПК.
Постъпила
е частна жалба, вх. № 18-00-38/31.03.2021 г., приета в Служба по вписванията –
гр. София, подадена от Й.И. И., срещу определение на съдия по вписванията при
СРС, рег. № 363/17.03.2021 г., с което е отказано да бъде извършено отбелязване
на влязло в сила съдебно решение, постановено по вписана искова молба, поради
непредставяне от страна на заявителя на удостоверение за данъчна оценка и скица
на имота, предмет на иска, по който решението е постановено.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на постановения
отказ. Жалбоподателят поддържа, че определението на съдията по вписванията е
постановено в нарушение на задължителната съдебна практика, както и на казуалната
такава на Върховния касационен съд. Обръща внимание, че в настоящия случай се
касае за съдебно решение по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР относно
наличието на непълнота в кадастралната карта, с оглед което и няма как скица за
имота да бъде представена. Заявено е искане за отмяна на обжалваното
определение и за постановяване отбелязване на влязлото в законна сила решение.
Съдията
по вписванията не е изложил становище във връзка с обжалвания акт.
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II – B въззивен състав, като взе предвид данните по делото и
доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната
жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по
чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
като съображенията за това са следните:
Пред
Службата по вписванията - гр. София е депозирано заявление, вх. № 15443/17.03.2021 г., с което е поискано да бъде извършено
отбелязване на влязлото сила съдебно решение № 5889/11.08.2017 г. по в.гр.д. №
6482/2015 г. на СГС, с което е отменено решението по гр.д. № 18429/2013 г. на
СРС и е уважен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, поради наличието на непълнота в кадастралната карта и регистри,
изразяваща се в това, че процесният имот не е нанесен в кадастралната карта и
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК.
С
обжалваното определение съдията по вписванията при СРС, след като се е запознал
с постъпилото заявление и с приложените преписи на съдебни актове към него, е констатирал,
че от формална гледна точка решението подлежи на вписване – същото било в
изискуемата форма, с положен печат, удостоверяващ влизането му в сила, в
препис, заверен за вярност с оригинала. Изложил е мотиви, че в случая се
касаело за вписване на решението, а не за отбелязване, тъй като бил изтекъл
шестмесечния срок за отбелязване съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС. За нуждите на
вписването и изчисляването на дължимата такса следвало да се представи
удостоверение за данъчна оценка, в което да е отразена липсата на данъчни
задължения за имота, което не било сторено. Не била представена и скица, а
имотът не бил посочен с идентификатор. Нещо повече – съдията по вписванията
подчертава, че за района на Драгалевци има влязла в сила кадастрална карта, с
оглед което описанието на имота следвало да бъде съответно и да се представи
скица-копие на кадастралната карта. Касаело се за нарушение на императивни
правила на закона, като с оглед непредставянето на скица и удостоверение за
данъчна оценка е постановен отказ.
При
тези изводи за фактите настоящият съдебен състав при проверка
законосъобразността на обжалваното определение във връзка с оплакванията и исканията
на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:
С
определение № 217 от 29.12.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3947/2020 г., I г. о.,
ГК, е даден отговор на следните въпроси, по които върховният съд е допуснал
касационно обжалване на постановения от въззивния съд съдебен акт, с който е
потвърден отказ на съдия по вписванията в идентичен по отношение на фактите
случай, като е прието следното:
По
силата на възприетото с т. 6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на
ОСГТК на ВКС не може да бъде отказано вписване на съдебни актове по
съображения, че не отговарят на изискванията за форма или съдържание; че
съдията по вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото
съдът има контролни функции по отношение на него, а не обратно; че когато е
представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде
вписано, съдията по вписванията е длъжен да го впише, независимо от неговото
съдържание. Определение № 189 от 13.03.2014 г. по ч. гр. д. № 868/2014 г. на
ВКС, ІV-то г. о., изрично сочи, че е незаконосъобразен отказът на съдията по
вписванията да впише съдебни решения поради липса на индивидуализация на
имотите в представените за вписване решения съобразно данните по чл. 60, т. 1-
7 от ЗКИР, а също и поради липса на приложена скица-копие от одобрената
кадастрална карта, както и че за тези обстоятелства съдията по вписванията е
служебно задължен да следи. Прието е също, че отказът на съдията по
вписванията, мотивиран с пропускането на шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от
ЗС, е незаконосъобразен. Същото е прието и в определение № 2 от 03.01.2018 г.
по ч. гр. д. № 4778/2017 г. на ВКС. В двете определения са изложени мотиви какви
са последиците на пропускането на шестмесечния срок и че това обстоятелство не
е от значение за вписването/отбелязването на съдебното решение. Към тези мотиви
следва да се добави само това, че за отбелязването на съдебното решение е без
значение обстоятелството дали предявеният иск е бил отхвърлен или уважен.
Отбелязването на съдебните решения по искови молби, подлежащи на вписване, има
за цел даване гласност на изхода на правния спор по вписана искова молба.
Изречение
второ на чл. 115, ал. 2 от ЗС изрично урежда последиците от пропускането на
този срок, а именно - след изтичането му вписването на исковата молба губи
действието си, което обаче не е пречка за вписването (отбелязването) на
съдебното решение, чието вписване е предвидено в закона, както беше посочено
по-горе. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била вписана,
но постановеното по нея решение е представено за отбелязване след изтичане на
шестмесечния срок от влизането му в сила. Заявителят не може да бъде лишен от
последиците на отбелязването, поради пропускането на шестмесечния срок.
Решението следва да бъде вписано, като ще породи действието си от новото
вписване. Следва да се подчертае, че според настоящия състав на въззивния съд
дали вписана искова молба губи действието си след изтичане на шестмесечния срок,
има правно значение в отношенията между заинтересованите лица, не и по
отношение на Службата по вписванията, както е прието с атакуваното определение.
За
пълнота следва само да се добави, че в случая е уважен иск за непълнота в
кадастралната карта и регистри, тъй като процесната реална част от имота не е
нанесена, т.е. налице е невъзможност скица да бъде представена.
По
изложените съображения обжалваното определение, съдържащо отказа на съдията по
вписванията, следва да бъде отменено. Съдебното решение по предявения иск с
правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, постановено от въззивния съд в
производството по в.гр.д. № 6482/2015 г. /недопуснато до касационно обжалване с
определение от 22.08.2018 г. по к.гр.д. № 4624/2017 г. на ВКС/ следва да бъде
отбелязано, независимо от това, че молбата за отбелязване е подадена след
изтичане на шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Тарифата за таксите, които се събират от Агенцията по вписванията, за
извършване на отбелязване се събира половината от таксата за вписване. Съдията
по вписванията е длъжен служебно да извърши проверка за размера на дължимата
държавна такса в този случай, без да изисква ново удостоверение за данъчна
оценка.
Както
се посочи и по-горе обжалваният отказ съгласно определение № 363/17.03.2021 г.
на съдия по вписванията към СРС следва да бъде отменен като неправилен и делото
следва да се върне на съдията по вписванията за извършване на отбелязване на
влязлото в законна сила въззивно съдебно решение №
5889/11.08.2017 г. по в.гр.д. № 6482/2015 г. на СГС.
Съгласно
нормата на чл. 577, ал. 3 ГПК, когато съдът отмени отказа, вписването,
отбелязването или заличаването се смята за извършено от момента на подаване на
молбата за него.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение рег.№363/25.01.2021г.
на съдията по вписванията при Софийски районен съд,
постановено по заявление, вх. № 15443/17.03.2021 г., с което е отказано
извършване на отбелязване на влязло в законна сила решение № 5889/11.08.2017 г.
по в.гр.д. № 6482/2015 г. на СГС.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за
извършване на отбелязване на влязлото в сила решение, за което е подадено
заявление, вх. № 15443/17.03.2021г., при съобразяване размера на дължимата за
отбелязването държавна такса съобразно правилото на чл. 3, ал. 1 от Тарифата за
таксите, събирани от Агенцията по вписванията.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.