Определение по дело №258/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260478
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Тони Петков Гетов
Дело: 20211100600258
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                05 февруари                   Година  2021                           София

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Софийския градски  съд,     Наказателно отделение,       V въззивен състав

На пети  февруари                                                                    Година 2021

В закрито заседание в следния състав:

 

                                    Председател: ВЕРА ЧОЧКОВА

                                      Членове: ТОНИ ГЕТОВ

                                                                            АДРИАНА АТАНАСОВА

                

Като разгледа докладваното от съдията Гетов ВНЧД дело номер 258 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Ш.Т., чрез повереника му адв. С.Д., срещу определение от 10.12.2020г. постановено по НЧД № 16170/2020г.  по реда на чл.243 ал.5 вр. ал.4 от НПК, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба от Ш.Т. срещу постановление на СРП от 16.11.2020г., с което е прекратено производството по ДП №1031/2019г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 53246/2018г., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по 323 ал.2  от НК.

Посочения съдебен акт се обжалва най-общо с доводи за неправилност, свеждащи се до твърденията, че изводите на съдия-докладчикът в атакуваното определение са неправилни.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, предвид наличието на правен интерес от обжалване на определението на СРС, в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243  ал. 7 от НПК, поради което и е процесуално допустима.

          С атакуваното определение СРС е приел, че жалбата не изхожда от надлежно легитимирано лице по смисъла на чл. 243, ал. 3 от НПК, тъй като жалбоподателят Ш.Т. няма материално-правно качество на пострадало от престъплението лице. Подкрепя извода си с това, че наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 323 от НК, чието систематично място е в глава Х от НК „Престъпления против реда и общественото спокойствие“. Поддържа се също така, че от това престъпление няма пострадал, тъй като законодателят не е предвидил вреди като елемент от престъпния състав, че престъплението е формално и е довършено с осъществяването на изпълнителното деяние, без за съставомерността му да е нужен вреден резултат.

Въззивният съд изцяло не споделя изводите на първостепенния в тази насока и съображенията за това са следните:

В чл. 74, ал. 1 от НПК ясно е формулирано кое лице има качеството на пострадал, а именно това, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението и то е легитимираното да участва в наказателното производство като граждански ищец съгласно чл. 84 от НПК. Обстоятелството, че престъплението по чл. 323 от НК е в глава Х "Престъпления против реда и общественото спокойствие" (и евентуално не включва в състава си съставомерност за причинени вреди) изобщо не ограничава възникването на фигурата на пострадал и възможността му да претендира обезщетяване на произтеклите от деянието вреди, стига да е доказана причинната връзка между инкриминираното поведение на дееца и последвалите вреди / в този см. вж решение № 30/2013г., ІІ НО на ВКС, решение №346/2011г. на І НО на ВКС, решение №385/2005г. на ІІІ НО на ВКС, решение № 553/2002г. на ІІ НО на ВКС и др. /. Вярно е, че има отделни решения на ВКС в противоположна насока, но настоящият въззивен състав споделя доводите на ВКС в посочените по-горе решения. Освен това в ТР №1/2013г. на ОСНК на ВКС, препращайки към ПП на ВС № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., ОСНК на ВКС приема, че: "Обезпечаването на възстановяването на имуществените вреди е възможно не само когато те са елемент на престъпния състав, ...но и когато не са такъв елемент, защото законът не прави разлика в тези насоки.", т.е. за възникване на фигурата на пострадал не е задължително претърпените имуществени вреди да са елемент от фактическия състав на престъплението.

Предвид горното въззивният съд намира, че  атакуваното определение на СРС следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за произнасяне по същество по жалбата от Ш.Т. срещу постановление на СРП от 16.11.2020г., с което е прекратено производството по ДП №1031/2019г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 53246/2018г., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по 323 ал.2  от НК.

       По изложените съображения Софийският градски съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ  определение от 10.12.2020г., постановено по НЧД № 16170/2020г.  по реда на чл.243 ал.5 вр. ал.4 от НПК, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба от Ш.Т. срещу постановление на СРП от 16.11.2020г., с което е прекратено производството по ДП №1031/2019г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 53246/2018г., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по 323 ал.2  от НК.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по същество по жалбата на  Ш.Т. срещу постановление на СРП от 16.11.2020г. 

Определението е окончателно.

 

                                               Председател:

 

       Членове: 1.          

 

                                                                                 2.