Определение по дело №565/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 226
Дата: 20 януари 2014 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20131200900565
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 декември 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 435

Номер

435

Година

13.1.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.14

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Драгостинов

дело

номер

20104100501073

по описа за

2010

година

за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 23.06.2010 година, постановено по гр. дело № 1787 по описа на Г.р.с. за 2008 година, допуснатите до делба недвижими имоти между Д. К. А., С. К. П. и Т. С. Д. са разпределени като в дял на първата съделителка са възложени нива с площ от 3,473 дка в местността „Т.м.”, в землището на гр. Л., имот № ...., част от имот № ...с площ от 8,185 дка, нива с площ от 3,168 дка, в местността „Л.” в землището на село Д., имот № ...., част от имот № ....с площ от 7,331 дка, и широколистна гора от 3,112 дка в местността „К. б.” в землището на село Д.д., имот № ..., част от имот № ....с площ от 8,003 дка на обща стойност 1 831,41 лв. В дял на втората съделителка са възложени нива от 4,712 дка в местността „Т. м.”, в землището на гр. Л., имот № ...., част от имот № ...с площ от 8,185 дка, лозе от 2,697 дка в местността „К..С.”, имот № ...и широколистна гора с площ от 3,112 дка, имот № 231018 в местността „К. б.” в землището на село Д. д., имот № ..., част от имот № ....с площ от 8,003 дка на обща стойност от 3 655,41 лв. в дял на третата съделителка са възложени нива от 4,163 дка в местността „Л.” в землището на село Д., имот № ..., част от имот № ...с площ от 7,331 дка и широколистна гора от 1,778 дка в местността „К. б.”, новообразуван имот № ...от имот № ...с площ от 8,003 дка на обща стойност 2 086,95 лв. заради разликата в стойностите на така образуваните дялове е присъдено съответното уравнение. В тежест на всяка от страните е присъдена държавна такса върху стойността на дяловете.

Решението е обжалвано от Д. К. А. и С. К. П. с искане за отмяната му и постановяване на ново, прекратяващо собствеността чрез теглене на жребий, а ако това е невъзможно или неудобно – да се постанови ново разпределение, по силата на което двете жалбоподателки си поделят нивите в местностите „Т. м.” и „Л.”, широколистната гора да бъде разпределена на три имота, по един за всяка страна, а лозето да се възложи в дял на ответницата.

Позовават се на процедурни нарушения при постановяване на атакуваното решение: не бил изготвен проект за разделителен протокол не били съобразени становищата на страните относно начина на разпределение на имотите.

Ответникът по жалбата - Т. С. Д. – е изложила доводи за безпорочност на решението.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

Производството е делбено, във фазата на прекратяване на собствеността.

С влязло в сила решение по гр. дело № ...по описа на Г. р. с. за 2008 година до делба между Д. К. А., С. К. П. и Т. С. Д. са допуснати нива от 8,184 дка в местността „Т. м.”, имот № ...по плана за земеразделяне на землището на гр. Л., лозе от 2,697 дка в местността „К.. С.”, имот № ..., нива от 7,330 дка в местността „Л.”, имот № ...по плана за земеразделяне на землището на село Д. и широколистна гора от 8,003 дка в местността „К. б.”, имот № ...в землището на село Д. д., при квоти по 7/18 идеални части за първите две съделителки и 4/18 идеални части за ответницата по жалбата.

Имотите са реално поделяеми, предвид площта им и правилата на чл. 72 от ЗН. Реалната им делимост е дадена във варианти – изслушаните в първостепенното производство съдебно-технически експертизи.

Изложените факти, от съда възприети за безспорни налагат извод за наложителност делбата да бъде извършена по реда на чл. 353 от ГПК. Както е изтъкнал и първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение, разликата в квотите на страните и възможните варианти за разделяне на имотите прави жребия по чл. 350 от ГПК невъзможен, а в определените от вещите лица варианти – и много неудобен. Неудобството се състои в това на съделител с по-малка квота да се падне по-стойностен имот, както и в това да не могат да се образуват дялове от всеки имот за всеки съделител. При първата хипотеза биха се наложили ред парични уравнения, които саýо ще усложнят прекратяването на съсобствеността, а и ще отдалечат крайния акт на съда от принципа, заложен в нормата на чл. 69, ал. 2 от ЗН. Раздробяването на всеки от имотите, заради буквалното прилагане на цитирания текст от закона, на по три дяла би нарушило вторият важен принцип на делбата – делбените имоти да могат да бъдат разпределени при тяхната реална пазарна цена: чл. 349, ал.4 от ГПК. Макар и посветен на възлагането текстът има далеч по-широко приложно поле. Невъзможността да се получи дял в натура законът свързва с присъждане на реалната пазарна стойност на дела на съделителя.

По посочените съображения съдът възприема разпределението по реда на чл. 353 от ГПК за законосъобразния способ за извършване на делбата, а конкретното разпределение – това, което е възприето от първостепенния съд. То до минимум свежда наложилите се парични уравнения и в значителна степен запазва стойността на терените, въпреки разделянето на три от тях на по-малки площи.

Доводите на въззивничките са неоснователни.

Жребият има, както бе изтъкнато по-горе, тогава место за прекратяване на съсобствеността, когато от имотите могат да се образуват реални дялове, съответни на квотите на съсобствениците. Невъзможността това да се стори, детерминира делбата в способа по чл. 353 от ГПК.

Когато съсобствеността по делото е организирана по глави, както е в случая, а не по колена, желанието на отделни съделители да се групират и в общ дял да им бъде възложен даден имот, който да разделят помежду си, няма правна стойност. Това директно би ощетило насрещната страна, а също би влязло в пряко противоречие с посочените по-горе принципи за реален дял от всяка вещ, доколкото това е възможно. Затова желанието на жалбоподателките не може да бъде съобразено, още по-малко да повлече отмяна на атакуваното решение и прилагане на друг вариант на разпределение.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от23.06.2010 година, постановено по гр. дело № 1787 по описа на Г.р. с. за 2008 година

Решението подлежи на обжалване пред В.к. с. в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:

Решение

2

EFB2854560D3AFC9C22578170033F049