Решение по дело №112/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 221
Дата: 13 юли 2022 г.
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20227120700112
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

В името на народа

гр. Кърджали, 13.07.2022 г.

 

Административен съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мариана Кадиева

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело 112/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., във връзка с чл. 108 от ЗДСл., във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на И.С.Г. срещу Заповед № ЧР-СП-83/ 16.03.2022 г. на Председателя на управителния съвет на Агенция „ Пътна инфраструктура“. С оспорения административен акт, на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, във връзка с чл.108 от същия закон, е прекратено служебното правоотношение с И. Г. и разпоредено да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и сума за представително облекло.

В жалбата се посочва, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на жалбоподателя.

Твърди се също така, че обжалваният административен акт не съдържа задължителните реквизити, тъй като не е мотивиран, не са посочени изрично фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на И. Г. В заповедта не са посочени конкретно датите на неспазване на работното време и нерегламентираното използване на служебния автомобил, което накърнявало правото на защита на лицето и налагало отмяна на индивидуалния административен акт.

Заявява се, че жалбоподателят е изпълнявал коректно и точно служебните си задължения, винаги е спазвал работното си време и не е използвал нерегламентирано служебния си автомобил. Искането е да се отмени оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез пълномощник. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), град София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения, в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспорената заповед № ЧР-СП-83/ 16.03.2022 г. на Председателя на управителния съвет на Агенция „ Пътна инфраструктура“, на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, във връзка с чл.108 от същия закон, е прекратено служебното правоотношение с И. Г. Съгласно изложените в заповедта мотиви, налице е обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл, изразяващо се в системно неспазване на работното време и системно нерегламентирано използване на служебния автомобил.

В административната преписка се съдържа Доклад, с дата 09.06.2021 г., от директор на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (АРОК) в АПИ, град София. В този документ е посочено, че в АПИ е регистриран сигнал, вх. № ***/ *** г. от ** Д. Д. Сигналът съдържа твърдения за нецелесъобразно използване на служебен автомобил и нарушаване на трудовата дисциплина от страна на директора на ОПУ – Кърджали. По повод на сигнала била извършена служебна проверка, констатирала следното:

1.              Със заповед № РД-11-7/19.02.2020 г. на директора на ОПУ Кърджали, същият се е определил като водач на служебен автомобил „Киа Спортидж“ с ДК № ***. Със същата заповед за местодомуване на автомобила е определена административната сграда на ОПУ Кърджали на адрес ***.

2.              От извършената проверка по системата за GPS проследяване за периода от 01.04.2021 г. до 01.06.2021 г. е установено, че автомобилът почти не домува на разпоредения в заповедта адрес. В много случаи това е домашният адрес на инж. Г., както и други адреси.

3.              В рамките на проверявания период автомобилът се е движил редовно през празничните и почивни дни, като маршрутите са в границите на града и до вилната му зона. Не могат да се определят като обходи с цел контрол по РПМ или с друга цел по служба.

4.              Със заповед № РД-11-6/16.04.2021 г. на директора на ОПУ Кърджали е регламентирано работното време за служителите от ОПУ, като за начален час е определен 08:30 часа, за краен час е определен 17:00 часа, с обедна почивка от 12:30 часа до 13:00 часа. От извършената проверка по системата за GPS проследяване за периода от 01.04.2021 г. до 01.06.2021 г. е установено, че автомобилът е тръгвал сутрин и се е прибирал вечер по различно време в часови пояс, който не съвпада напълно с този на регламентираното работно време. Без ежедневен и постоянен контрол, упражняван на място не може да се твърди дали служителят е злоупотребявал със спазването на работното време или не.

В доклада е отразено, че през месец февруари 2021 г. служители от отдел „Служебен контрол“ извършили проверка по подобен сигнал срещу инж. Г.. Информацията от сигнала била потвърдена. Председателят на УС на АПИ извикал на разговор директора на ОПУ Кърджали и същия бил предупреден.

В доклада на директор Дирекция АРОК на АПИ, София, е обобщено, че изложените в сигнала твърдения за нецелесъобразно използване на служебен автомобил от инж. И.Г. *** се потвърждават. Налице са системни нарушения на заповедта за домуване на служебните автомобили. Инж. Г. не си е извадил поуки и не си е взел забележка след отправеното му предупреждение. Подобни постъпки водят до уронване на авторитета на служителите от агенцията пред обществеността. В същия документ се съдържа предложение директорът на ОПУ Кърджали да бъде извикан на среща с председателя на УС на АПИ, на която да изрази своето становище във връзка с извършените от него постъпки. Въз основа на проведения разговор да председателят на УС на АПИ да прецени какво взискание да му бъде наложено. След окончателното решение дирекция АРОК да изготви отговор от името на председателя на УС на АПИ до подателя на сигнала.

По делото е приет като доказателство и сигнал, вх. № ***/ *** г. от Д. Д., посочен в доклад на директор на Дирекция „АРОК“ в АПИ. В този сигнал се твърди, че директорът на ОПУ – Кърджали използва служебния автомобил като личен, за да ходи на вилата си, да пазарува, дори пътува до *** да пие кафе. Също така се твърди, че служебният автомобил се управлява и от сина на И. Г. В сигнала се заявява, че директорът на ОПУ – Кърджали отива на работа към 09.30-10.00 часа. В сигнала се изразява възмущение от посоченото поведение на директора на ОПУ – Кърджали.

Като доказателство е прието и влязло  в сила, на 05.03.2022 г., Определение, с което е одобрено споразумение по н.ч.х.д. № **/ *** г. на РС – Кърджали между И. Г., като тъжител и Д. Д., като подсъдима по делото. Съгласно това споразумение Д. Д. се съгласява да се извини на И. Г. и да публикува опровержение на сигнала в Кърджалийски новинарски сайт в 15-дневен срок от одобряване на споразумението.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.

 

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. при спазване на изискванията за писмена форма, но същата не съдържа мотиви.

Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В предл. 2 на същия текст изрично се предвижда, че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, какъвто е настоящият, актът следва да съдържа фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, като съблюдаването на това изискване е абсолютно условие за законосъобразност на административния акт. В случая оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган - органа по назначаването и в предвидената писмена форма. Няма обаче изложени фактически обстоятелства, които да сочат за хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за наличието на "обективната невъзможност" за изпълнение на служебните правоотношения. В случая липсват конкретни мотиви в какво се изразява "обективната невъзможност" държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Посочено е най-общо, "че е налице обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения, изразяващо се в системно неспазване на работното време и системно нерегламентирано използване на служебния автомобил.“

Посоченото като основание не удовлетворява изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на акта, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Налице е основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК, и по чл. 146, т. 3 от АПК, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1, предл. 2 от ЗДСл, изразяващи се в липсата на фактическо основание за издаване на заповедта, което затруднява жалбоподателя при упражняване на право на съдебна защита и извършване на проверка за законосъобразност от страна на съда. Освен това, не е доказано приетото в оспорената заповед системно неспазване на работното време. В приложения към административната преписка Доклад на директор на Дирекция „АРОК“ в АПИ, изрично е посочено, че без ежедневен и постоянен контрол, упражняван на място, не може да се твърди дали служителят е злоупотребявал със спазването на работното време или не.

Представените разпечатки от GPS системата на служебния автомобил Kia Sportagе, с рег. № ***, също не доказват че той системно е използван нерегламентирано. Това е така, защото за периода от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г. (който е доста отдалечен от издаването на оспорената заповед) не може да се установи по безспорен начин, че е използван не по предназначение, свързано със служебните задължения на жалбоподателя. Действително в разпечатките от GPS системата на служебния автомобил има данни, че превозното средство е пътувало до ***, *** и ***, ***, но както се посочва и в жалбата, липсва конкретизация на времето, поради което не може да се приеме с категоричност, че представените разпечатки доказват приетото от административния орган в оспорената заповед системно нерегламентирано използване на служебния автомобил.

Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Разпоредбата има бланкетен характер и от нея не могат да се изведат фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение. Във всеки конкретен случай органът по назначаването следва да мотивира подробно заповедта за едностранно прекратяване на служебното правоотношение на това основание, т. е. да посочи фактическите обстоятелства, които обективират обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. изисква такава обективна промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., същата следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните не е изразила изрична воля или не е съдействала за настъпването им по какъвто и да било начин.

Посоченото в оспорената заповед системно неспазване на работното време и системно нерегламентирано използване на служебния автомобил, не представлява факти и обстоятелства, стоящи извън волята на служителя и обосноваващи обективна, безвиновна невъзможност за изпълнение на задълженията. Приетото неизпълнение на служебните задължения доказва извършването на други нарушения, които биха били основание за налагане на наказание и прекратяване на служебното правоотношение на друго правно основание, но не и по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: а) да е създадена нова фактическа обстановка; б) същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и в) причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаването фактически основания за издаване на заповедта не са в резултат на обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, а от неправомерни действия на служителя, изключващи възможността за прилагане на безвиновното основание за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Поради изложеното оспорената заповед е постановена и в противоречие с материалния закон.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 840 лв. с ДДС, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС № ***/ *** г. Държавна такса по делата за уволнение по ЗДСл не се дължи, поради което внесената ДТ не следва да се възстановява на жалбоподателя.

На основание чл.143, ал.1 от АПК  АПИ, София следва да бъде осъдено да възстанови направените от жалбоподателя деловодни разноски в размер на 840 лв.

          Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 2-ро от АПК АС – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

 

Отменя Заповед № ЧР-СП-83/ 16.03.2022 г. на Председателя на управителния съвет на Агенция „ Пътна инфраструктура“.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“, с административен адрес: ***, да заплати на И.С.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 840 лв. с ДДС (осемстотин и четиридесет лева с ДДС).

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

            

 

                                                                                  Съдия: