№ 237
гр. Е.П., 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е.П., IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20241820101661 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „.....“ № 115 Е, ет. 4, срещу Б. А. А., ЕГН
**********, с адрес: с. Н.х., общ. Е.П., ул. „.....“ № 25, с която се иска признаването за
установено, че дължи сумата от: 767,08 лв., представляваща главница по договор за кредит
№ 1092732/30.11.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че между
кредитополучателя Б. А. А., ЕГН ********** и кредитодателя „Фератум България“ е
сключен договор от разстояние № 1092732/30.11.2021 г. По силата на договора
кредитополучателят получил в заем сумата от 1000 лева, която следвало да бъде върната
ведно с лихвата, в срок до 25.11.2022 г., съгласно условията на договора. На същата дата
между клиента и „Фератум Банк“, публично дружество с ограничена отговорност (сега
Мултитюд Банк) е сключен договор за гаранция под същия номер, по силата на който
„Фератум Банк“ се задължило спрямо кредитора по договора за потребителски кредит да
гарантира изпълнение на задължението на кредитополучателя като плати вместо него.
Кредитополучателят не е изпълнил точно договорното си задължение, поради което
кредиторът по този договор поискал и получил изпълнение на всичките си вземания от
страна на гаранта. След изпълнението от страна на гаранта, същият е встъпил в правата на
кредита и има право да иска изпълнение на задълженията по процесния договор. На дата
26.10.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и
приложение към същия между „Мултитюд Банк“ ООД и заявителя, по силата на който
всички вземания на гаранта са прехвърлени на настоящия заявител и цесионер. „Мост
1
Финанс Мениджмънт“ АД е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е
погасил дължимите суми. Предвид горното, дружеството е депозирало заявление по чл. 410
ГПК срещу длъжника и е образувано ч.гр.д. № 20244230101018/2024г. Районен съд — Е.П. е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът е
депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя е възникнало правото по чл. 415
ГПК - да предяви установителен иск за описаните по- горе суми.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, в които се твърди, че исковете са
недопустими и неоснователни. Твърди се, че исковете за 656 лева са недопустими, тъй като с
подаденото възражение е призната само сума за главница от 656 лева, която е била платена.
Иска представянето в оригинал на договор за кредит и приложените към него документи.
Твърди се, че ответницата не е уведомена за цесията. Твърди се, че е налице нищожност на
договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради липса на съгласие, поради
нарушение на разпоредбите на ЗПК: чл. 11, ал. 2 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Сочи, че е налице нищожност
на договора за кредит с оглед включването на задължителна клауза за поръчителство,
уговарянето на лихва в нарушение на добрите нрави, липсата на задължителен реквизит за
цената на кредитния ресурс съгласно чл. 22 ЗПК.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмени молби-становища излага доводи
за основателност на предявените искове.
В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява. В писмени молби-
становища поддържа доводите за недопустимост на производството, тъй като са признали
само главница от 656 лева, които са платени.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно е от приложеното ч.гр.д № 1018/2024 г. на Районен съд Е.П., че на 06.08.2024 г. е било
подадена заявление, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 643/07.08.2024 г., с която е разпоредено Б. А. А. да заплати на
кредитора „Мост Финанс Мениджмънт” АД, сумата от: 767,08 лв., представляваща
главница по договор за кредит № 1092732/30.11.2021 г.; 65,94 лева, възнаградителна лихва за
периода от 30.11.20021 г. до 25.11.2011 г.; 389,98 лева, такса за предоставяне на гаранция
/поръчителство/ за периода 30.11.2021 г. до 25.11.2022 г.; 200.00 лева, такса за
администриране на просрочен кредит за периода 30.11.2021 г. до 25.11.2022 г.; 76,81 лева,
законна лихва за забава за периода от 26.10.2023 г. до 19.07.2024 г., както и направените по
делото разноски – 30 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на 05.09.2024 г. На 30.09.2024 г. е подадено възражение, в което
изрично се признава вземане за главница в размер на 656 лева, като се оспорват останалите
вземания за главница от 111,08 лева, лихви и такси. С разпореждане от 15.10.2024 г. са
дадени указания за предявяване на иск на основание чл. 415 ГПК. Съобщението за това е
получено от заявителя на 04.11.2024 г., а на 29.11.2024 г. по пощата е изпратена искова
2
молба, по която е образувано настоящето дело.
Според представен договор № 1092732 за предоставяне на потребителски кредит от
30.11.2021 г., същият е сключен между „Фератум България“ ЕООД и Б. А. А., по силата на
който на Б. А. А. е предоставен паричен заем в размер от 1000 лева. В чл. 3 от договора е
уговорено, че общата сума, която следва заемателят да върне е размер на 1230 лева,
включваща отпуснатият заем от 1000 лева и лихва от 1067,50 лева, при лихвен процент 23
%. В чл. 4 е посочен годишен процент на разходите (ГПР) 49,11 %. В чл. 5 е уговорено:
„Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза на
Дружеството, С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на
настоящия договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит
сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи
както физическо лице, така и предложеното юридечско лице за поръчител, който да бъде
одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят
декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква
възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.“
Според Погасителен план - неразделна част от договор 1092732, сумата е следвало да бъде
платена на 12 вноски, съгласно като с падежна дата на 30.12.2021 г. и последната падежна
дата 25.11.2022 г.
Според Договор за гаранция/ поръчителство същият е сключен между „Фератум Банк“ като
гарант и Б. А. А. като клиент, като в чл. 1 са посочени следните дефиниции: 1.1. Гарант:
Фератум Банк p.I.c., със седалище и адрес на управление в М., СТ Бизнес Център, Странд №
120, Гзира ГЗР 1027; Фератум Банк p.l.c. притежава лиценз от Органа за финансови услуги в
М. за осъществяването на банкова дейност, платежни услуги (по смисъла на действащия в
М. Закон за финансовите институции), издаване и администриране на други инструменти за
плащане (различни от платежните услуги, посочени по-горе), предоставяне на гаранции,
търговия за собствена сметка с инструменти на паричния пазар, чуждестранна валута,
фючърси и опции, обменни и лихвени инструменти, прехвърлими ценни книжа, както и
други дейности, за извършването на които Гарантът притежава или може да получи лиценз;
1.2. Кредитор: „Фератум България“ ЕООД. 1.3. Клиент: Потребител, който е сключил в
качеството си Кредитополучател, Договор за потребителски кредит с Кредитора. До
сключването на настоящия договор, Клиентът се счита за потенциален Клиент.; 1.4. Договор
за Потребителски кредит: Договор за Потребителски кредит, сключен между Кредитора и
Клиента на 30.11.2021, с номер на договора 1092732, отпусната сума 1000 и краен срок за
издължаване 25.11.2022. 1.5. Договор за гаранция (поръчителство): Договор, сключен между
Гаранта и Клиента, по силата на който Гарантът предоставя гаранция, като се задължава да
обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за Потребителски кредит,
включително и от Общите условия, които са неразделна част от този Договор (наричан по-
долу „Договора”). 1.6. Такса за предоставяне на гаранция (поръчителство): сумата, в общ
3
размер от 930 лв, дължима от Клиента за предоставената гаранция. Таксата за гаранцията се
заплаща по банкова сметка в Пощенска Банка -IBAN: ....., BIC: BPBIBGSF) на месечни
вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно Погасителен план, който
е неразделна част от настоящия Договор.: Брой вноски-12; Дата на първо плащане -
30.12.2021; Краен срок на издължаване на таксата – 25.11.2022. В чл. 2.3 от Договор за
гаранция/ поръчителство е посочено: „Гарантът се задължава солидарно с Клиента да
отговоря спрямо Кредитора, съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите,
за изпълнението на всички задължения, произтичащи от Договора за Потребителски кредит
между Клиента и Кредитора в размер до 6000 лева.; Клиентът се задължава да заплати на
Гаранта такса за предоставянето на Гаранцията, която да преведе по банковата сметка на
Гаранта, в размер и по начин посочен по-горе в настоящия договор. Плащането на таксата се
дължи в срок според погасителния план, който е неразделна част от настоящия договор и
който клиентът получава от Гаранта. Страните се договориха, че таксата ще нарасне в
случай, че Клиентът поиска от Гаранта да гарантира за размер на кредит по-голям от този,
посочен в чл. 1.5 от настоящия договор.; Договорът в електронна форма се счита сключен с
получаване на изрично съгласие от страна на Клиента, изпратено по електронен път или по
друг начин, че същият е съгласен да бъде обвързан от Договора и Общите условия съгласно
реда, посочен в Общите условия.; Ако Клиентът не изпълни задължението си да върне
получения от Кредитора Потребителски кредит, Гарантът ще заплати дължимата сума на
Кредитора при първо негово поискване. С изпълнение на паричното задължение Гарантът
встъпва във всички права на Кредитора срещу Клиента, съгласно Закона за задълженията и
договорите и Общите условия към настоящия договор. Гарантът може да иска от Клиента
изпълнение на цялото парично задължение, включително заплащане на допълнителните
разходи, произтичащи от Договора за Потребителски кредит и платени от Гаранта.;
Клиентът получава отстъпка в размер на 0.
Представени са преддогорна информация (стандартен европейски формат), общи условия за
предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД.
Представено е уведомление за прехвърляна на вземания (цесия) до Б. А. А. и обратна
разписка за получено писмо на 11.01.2024 г.
Представен е договор за изкупуване на вземания, сключен между „Мост Финанс
Мениджмънт” АД и Мултитюд Банк.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за установяване дължимост на
вземане на кредитор срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Исковете по чл. 422 ГПК са специални и имат ограничен предмет - само до
установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към
момента на приключване на съдебното дирене.
Основателни са възраженията на ответницата за недопустимост на предявения иск, поради
4
направено признание на част от главницата в заповедното производство в размер на 656
лева. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, в
което е налице изрично признание на част от вземането за главница – за сумата от 656 лева.
С оглед на това в тази част не е налице възражение по смисъла на чл. 414 ГПК, а признание.
Следователно, в тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила на 30.09.2024 г. В този
смисъл, съгласно т. 10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. 415, ал. 1 ГПК, не са
налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални
процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство. В тази част производството следва да се прекрати, поради недопустимост на
иска за сумата от 656 лева, призната главница.
Относно спорната част от главница за разликата над 656 лева до пълния предявен размер от
767,08 лева:
Основателни са възраженията на ответницата за нищожност на договора за потребителски
кредит. Видно от представените по делото доказателства е, че ищецът е небанкова
финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства и това го определя като кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. От друга страна ответницата
по делото има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т. 1 ДР на Закона за защита на
потребителите. В този смисъл сключения между страните договор е потребителски, поради
което следва да отговаря на изискванията на чл.143-148 от Закона за защита на
потребителите.
Сключеният договор за потребителски кредит е нищожен и противоречи на нормите на чл.
11, чл. 19, ал. 4 във връзка с чл. 22 ЗПК. Изхождайки от съдържанието на Договор за
потребителски кредит съдът приема, че същият е нищожен поради неспазване на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото сумата за гаранция (поръчителство) не е включена
в ГПР и ГЛП. Чрез включването на възнаграждението, предвидено по Договор за гаранция
(поръчителство) към ГПР и ГЛП, действителните такива биха нараснали двойно, с което
потребителят целенасочено или не е въведен в заблуждение относно стойността на
разходите, които ще прави по обслужването на кредита, още към момента на сключване на
договора. ГПР по кредита, видно от чл. 19, ал. 1 ЗПК, изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
случая не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви
други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него. Също така, предвидената
5
сума в договора за гаранция (поръчителство) представлява според съда скрит добавък към
възнаградителната лихва и като такава е трябвало да се включи в годишния лихвен процент
и в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Установява се, че е налице
заобикаляне на текста на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорката да се заплаща
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №
426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в
посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. С преюдициално
заключение по дело С453/10 се приема, че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на
ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Същевременно - посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна,
некоректна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че Договора за потребителски кредит е
неравноправен по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/1 3/ЕО. Със сключването
на процесния договор е нарушена и Директива 93/1 3/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, като съгласно чл. 3 на същата неравноправни
клаузи са тези договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива
93/1 3/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз - Решение
по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11 и цитираната в него практика.
От една страна, недействителността на ДПК е такава, възникнала при наличието на
условията по чл. 22 ЗПК, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. т. 7- 9, ДПК е недействителен. В случая
безспорно е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в представения ДПК
не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по тази точка - „размерът на ГПР за всички
комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора“. Освен това,
кредитополучателят е дължал месечно възнаграждение за „поръчителство“, като тази вноска
не е включена в ГПР, както изисква ЗПК. От друга страна, двата договора - ДПК и този за
поръчителство, които в цялост съставляват източника на облигационното задължение на
6
ищеца, са сключени на една и съща дата. Кредиторът не включва възнаграждението по
Договора за поръчителство към ГПР, като по този начин заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен лихвен процент от общия
размер на предоставения кредит. В §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК е
предвидено, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси“. Изложеното сочи, че в ГПР е необходимо да бъдат посочени
всички разходи, които длъжника следва да заплати, а не да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,11 %, но от съдържанието на договора не може
да се изведе извод за кои точно разходи става въпрос и по какъв начин е формиран ГПР. Още
повече, че при наличието на задължение за потребителя да заплати и възнаграждението за
гаранция (поръчителство), същото несъмнено има характеристика на твърдо уговорен
разход, поради което е следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР. С
така уговорената клауза за заплащане на възнаграждение на поръчителя, върху потребителя
се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, за
който ако би имал необходимата информация чрез включването му в разходите по кредита,
то той би могъл да има ясна и точна информация относно размера на месечната си вноска и
избор дали да сключи договора за кредит при тези условия. Констатираните обстоятелства
несъмнено поставят потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, доколкото
не е имал ясна и точна информация за оскъпяването на отпуснатия му кредит и сочат на
очевидно противоречие с чл. 3, пар.1 и чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО. Посочването по този
начин на ГПР в процесния договор на практика прави невъзможно да се проверят
индивидуалните компоненти които го формират и дали са в съответствие с разпоредбата на
чл. 19, ал. 1 ЗПК. С посочената правна норма, законодателят цели да предостави на
потребителя максимално точна и ясна информация за разходите, които дължи във връзка с
отпуснатия му кредит, за да бъде информиран по разбираем начин дали следва да сключи
договора при предоставените му условия. Гореизложеното сочи, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но по недвусмислен начин да бъдат посочени и всички разходи, които
7
кредитополучателят ще следва да извърши и които са отчетени при формиране на ГПР.
Процесният договор за кредит съдържа явно несъответствие досежно действителния и
отразения в него ГПР и включените в него разходи, поради което договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, от което следва, че искът следва да бъде уважен
като основателен.
С нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвиден начина на формиране на годишния процент на
разходите по кредита. В случая видно от чл. 4, т. 3 от преддоговорната информация,
неразделна част от договора е предвидено, че сумата по договора за предоставяне на
поръчителство включва очакваните разходи за кредитополучателя, което означава, че към
договора за кредит следва да се включат и разходите по Договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство сключен между ищцата и „Фератум Банк“. Потребителят няма
право на избор какво обезпечение да предпочете или да сключи договора без наличието на
посоченото от кредитора обезпечение, доколкото с посочената норма е прието, че
одобряването на обезпечаването се извършва чрез одобряването на кредита. Анализът на
нормата на чл. 5 от Договора за кредит сочи, че във всички случаи кредитът задължително
следва да бъде обезпечен, поради което е налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 18 ЗПК за
включване в съдържанието на ГПР и на задължителното обезпечение, което кредитора
изисква от кредитополучателя, респективно и разходите по него, а това води до извод, че
несъмнено се касае за свързаност на двата договора, тъй като без договорът за
поръчителство, кредиторът не би одобрил и сключването на договора за потребителски
кредит.
Видно е, че сключеният договор за гаранция (поръчителство) между ищцата и „Фератум
банк“ срещу уговорено Такса за предоставяне на гаранция (поръчителство): сумата, в общ
размер от 930 лв., която е компонент на ГПР по кредита, тъй като попада в дефиницията на
пар.1, т.1 от ДР на ЗПК за общ разход - т.е. всички разходи по кредита включват всички
лихви, възнаграждение за кредитни посредници, комисионни и всички други уговорени
разходи, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни са на
кредитора, а потребителят от своя страна следва да заплати във връзка с отпуснатия му
кредит, включително и разходите за допълнителни услуги, когато сключването на съответния
договор за услуга е условие за сключване на договора за кредит. В случая без съмнение
ищцата чрез поемане на задължението по договора за поръчителство страна по което е
свързано с кредитора дружество, следва да заплати цената на една допълнителна услуга,
която произтича от договора за кредит и е задължителна, за да бъде отпуснат искания
кредит. Въпреки че в т. 4.3 от преддоговорната информация /стандартен европейски формат/
е посочено, че при кандидатстване кредитополучателят може да избере да сключи договор за
гаранция с гарант, предложен от кредитора, и че сключването на такъв договор не е
задължително условие за сключване на договора за кредит и не увеличава възможностите на
кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от
кредитора условия, на практика уговарянето на горното обезпечение е наложено и
обусловено от господстващата позиция на кредитора спрямо икономически по-слабата
8
страна в правоотношението кредитополучателя. В процесния договор за кредит е визирано
единствено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум банк“ в
полза на кредитора. Опция за сключване на договора без сключен договор за
гаранция/поръчителство не е упомената като възможност за кредитополучателя в
индивидуалния договор за кредит. В чл. 5.2 от ОУ, уреждащи отношенията между „Фератум
България“ ЕООД и неговите клиенти, изрично е посочено, че предложените от
кредитоискателя в полза на дружеството-кредитор обезпечения по кредита се отразяват на
оценката на кредитоспособността, а в чл. 5.3 б. „а“ и „б“ е визирано като способ за
повишаване на кредитоспособността и на вероятността за одобряване на кредита предлагане
от кредитоискателя на един от два вида обезпечения по негов избор-обезпечение,
предоставено от гарант /предварително одобрено от кредитора ЮЛ или ФЛ според
дефиницията в ОУ/ във форма на договор за поръчителство, и обезпечение във форма на
договор за поръчителство от поръчител-физическо лице, предложен от кредитоискателя и
одобрен от кредитора. Посочените клаузи от ОУ недвусмислено сочат, че при липса на
предоставено обезпечение възможността потребителят да получи желания кредит е
значително ограничена.
Не са представени доказателства дали действително съществува правен субект „Фератум
банк“, посочен със седалище и адрес на управление в М., СТ Бизнес Център, Странд № 120,
Гзира ГЗР 1027, който да е регистриран в Търговския регистър като едноличен търговец или
като определен вид търговско дружество и с определен ЕИК. Двете дружества-кредитор и
гарант са очевидно свързани дружества, тъй като „Фератум банк“ ЕАД фигурира като
предварително определен гарант в типов по характера си договор и в електронните
формуляри, което демонстрира, че двете дружества се намират в някаква икономическа
обвързаност. Макар формално сключването на договора за гаранция с гарант, избран и
одобрен от кредитора, да не е предвидено в индивидуалния договор за кредит и в ОУ към
него като задължително условие за предоставяне на кредита, на практика икономически по-
слабата страна е била принудена да приеме сключването на договора за гаранция, за да си
обезпечи по-бързо и сигурно получаване на кредита. Уговорената такса за гаранция в полза
на свързано икономически с кредитора дружество оскъпява по скрит начин кредита, респ.
ГПР като основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита.
Ето защо сключването на договора за поръчителство води до допълнително оскъпяване на
договора за потребителски кредит в полза на кредитора, който получава допълнително,
скрито възнаграждение, уговорено по друго правоотношение, но само с цел заобикаляне
законовите ограничения на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По така изложените съображения съдът намира, че процесният договор за потребителски
кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие на нормите на чл. 22
ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.
По делото не се установява по безспорен и категоричен начин какви суми са платени, какви
9
задължения са погасени (главница, лихва или такси) и съответно се дължат от ответницата.
Тези обстоятелства могат да се установят само чрез специални знания чрез съдебно-
счетоводна експертиза, каквато ищецът е поискал и е допусната, но с молба от 23.06.2025 г.
е оттеглено това доказателствено искане. Изрично е указано на ищцовото дружество, че в
доказателствената тежест на ищеца по делото според доклада по чл. 146 ГПК е
изискуемостта на задълженията на ответницата и установяването на размера на дължимите
суми.
С оглед изложеното предявеният иск за главница за разликата над 656 лева до пълния
предявен размер от 767,08 лева е неоснователен и недоказан, поради което следва да се
отхвърли.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК следва да се обезсили в
частта за сумите от 65,94 лева, възнаградителна лихва за периода от 30.11.20021 г. до
25.11.2011 г.; 389,98 лева, такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ за периода
30.11.2021 г. до 25.11.2022 г.; 200.00 лева, такса за администриране на просрочен кредит за
периода 30.11.2021 г. до 25.11.2022 г.; 76,81 лева, законна лихва за забава за периода от
26.10.2023 г. до 19.07.2024 г., поради непредявяване на иск в тази част.
По разноските:
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство (Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК).
С оглед изхода на делото разноските следва да се присъдят в полза на ответницата.
Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и,
ал. 3, приложими за всяка инстанция, като за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното
основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Съгласно чл. 38 от Закона за
адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА – т. е. в размер не по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, и
осъжда другата страна да го заплати. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C
438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
10
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения
и практики. Предвид посоченото решение на СЕС, съдът намира, че не е обвързан от
минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба № 1 от 2004 г. на
Висшия адвокатски съвет, при определяне на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Като взе предвид вида и обема на осъществената защита по исковото производство, както и
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че справедлив размер на
адвокатското възнаграждение е 480 лева, както и адвокатското възнаграждение от 240 лева
за подаденото възражение в заповедното производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск от „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „.....“ № 115 Е, ет. 4, срещу Б. А. А., ЕГН
**********, с адрес: с. Н.х., общ. Е.П., ул. „.....“ № 25, за признаването за установено, че
дължи сумата от 656 лв., главница по договор за кредит № 1092732/30.11.2021 г., поради
недопустимост на иска по чл. 422 ГПК в тази част при изрично признание на тази сума в
подаденото възражение на 30.09.2024 г. срещу заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 643/07.08.2024 г. по ч. г. д. № 1018/2024 г. на РС Е.П..
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „.....“ № 115 Е, ет. 4, срещу Б. А. А., ЕГН **********, с
адрес: с. Н.х., общ. Е.П., ул. „.....“ № 25, за признаването за установено, че дължи разликата
над 656 лева до пълния предявен размер от 767,08 лева, представляваща главница по
договор за кредит № 1092732/30.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
643/07.08.2024 г. по ч. г. д. № 1018/2024 г. на РС Е.П. в частта за сумата от: 65,94 лева,
11
възнаградителна лихва за периода от 30.11.20021 г. до 25.11.2011 г.; 389,98 лева, такса за
предоставяне на гаранция /поръчителство/ за периода 30.11.2021 г. до 25.11.2022 г.; 200.00
лева, такса за администриране на просрочен кредит за периода 30.11.2021 г. до 25.11.2022 г.;
76,81 лева, законна лихва за забава за периода от 26.10.2023 г. до 19.07.2024 г., поради
непредявяване на иск в тази част.
ОСЪЖДА „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „.....“ № 115 Е, ет. 4, срещу Б. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. Н.х., общ. Е.П.,
ул. „.....“ № 25, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. С. С. с адрес: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 165, ет. 2,
сумата от 720 лева, разноски за процесуално представителство в исковото и заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________
12