РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Смолян, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20245440100913 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.74 ал.1 КТ, чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3
КТ.
Делото е образувано по постъпила искова молба от Р. И. С. ЕГН
**********, с адрес: *, против *, със седалище и адрес на управление: *,
ЕИК: *, представлявано от изпълнителния директор * Г.ев.
Ищцата твърди, че започнала работа при ответника по трудов договор №
РД-18-4/02.02.1998г. и работила при него в продължение на около 26 години
по безсрочни трудови договори: в периода 02.02.1998г.- 05.07.1999г. като
„счетоводител", в периода 05.07.1999г.- 21.11.2017г. като „* счетоводител", в
периода 21.11.2017г - 31.12.2020г. като „счетоводител", а след 01.01.2021г.
като „*, той и *" с трудово възнаграждение от 1715лв. От 2009г. 3
последователни мандата била председател на синдикалната организация в *.
Р. С. излага, че от началото на 2024г. ответникът започнал да търси
начини да прекрати трудовото й правоотношение, тъй като се смятало, че е
потенциален мъртвец и застрашава компанията със заболяването си, че е
скрила решението на ТЕЛК, с което й е определена неработоспособност.
Освен това се твърдяло, че тъй като имала решение на ТЕЛК със 100%
неработоспособност нямала право да работи. Ищцата обяснява, че
1
действително е онкоболна, но няма решение на ТЕЛК, с което да й е
определена неработоспособност.
Сочи, че на 22.05.2024г. в кабинета й дошъл ръководителят на отдел „*"
при * и й поднесъл за подпис допълнително споразумение към трудовия й
договор, което било оформено като Допълнително споразумение №
2726/21.05.2024г., по силата на което считано от 01.06.2024г трудовия й
договор се изменя от длъжност "*, той и *" в длъжност „*" с място на работа *
/*/ *, код по *-цялата страна, вид на трудовия договор- безсрочен, със срок за
изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, с основно месечно
трудово възнаграждение 1 400лв. Ищцата обяснява, че подписала
споразумението, защото й омръзнало за нея да се говорят клевети и лъжи, а и
защото искала да продължи да работи.
Допълнителното споразумение към трудовия й договор съдържащо
клауза „срок за изпитване в полза на работодателя" счита за нищожно, поради
противоречие със закона, злоупотреба с право, липса на основание,
симулативност и като недействително на основание чл.74, ал.1 КТ. Твърди, че
било сключено от работодателя при заобикаляне на закона и при злоупотреба с
право- той всъщност никога е нямал намерение тя да работи като *, нямал
намерение, нито необходимост да изпита качествата й, а единствената му цел е
била последващото й уволнение по чл.71, ал.1 КТ, целта му била посредством
това допълнително споразумение да я уволни без проблеми, без да се
съобразява със специалната закрила по чл.333 КТ и да иска разешение или
съгласие за уволнението й, без подбор, без да й бъде заплатено обезщетение и
пр.
Ищцата сочи, че всъщност и не й била дадена възможност да изпълнява
задълженията си по това допълнитено споразумение, а продължила да работи
като „*, той и *", видно от Заповеди №№ X ЦУ-ЗАП-974/30.05.2024г и X ЦУ-
ЗАП-1100/18.06.2024г. на изпълнителния дирекор на ответното дружество, с
които:
- по първата е наредено да се извърши инвентаризация към 31.05.2024г.
на дълготрайни активи, ММП и склад „материали" в *„*" * с МОЛ- Р. И. С.
/т.е. тя, които да бъдат приети от МОЛ * * *-* на *„*“ - *, като периода на
извършване на инвентаризацията да е от 03.06.2024г. до 05.06.2024г. Твърди,
че в сочения период инвентаризацията не могла да приключи, поради големия
2
обем на работа, като след тази дата предавала на * * документацията,
въвеждала я в работата, показвала й програмните продукти;
- по втората, издадена на 18.06.2024г. е наредено отново към 31.05 2024г.
да се извърши инвентаризация на дълготрайни активи и ММП на
складове/обекти с МОЛ Р. И. С. -„*, той и *" в *„*" *, с***, които да бъдат
приети от * * *, * на *„*" *, като периода на извършване на инвентаризацията
е от 19-и до 21-ви юни 2024г. включително.
Ищцата излага, че в двете заповеди е посочено, че към момента на
издаването им, /първата на 30.05.2024г., втората на 18.06.2024г. / 18 дни след
като е следвало по допълнителното споразумение от 22.05.2024г да започне да
работи като „*"/, все още била „*, той и *", т.е. изпълнявала задълженията си
на „*, той и *", като както в периода на инвентаризация, така и в периода
между двете инвентаризации била на работното си място, на което работела
като „*, той и *", а не на работното място в администрацията като „*". В
периода на извършване на инвентаризацията по втората заповед от 19-и до 21-
ви юни 2024г. включително, т.е. е до 21 юни била „*, той и *", а не „*", 22 и
23-ти юни са почивни дни-събота и неделя. Заповедта за прекратяване на
трудовото й правоотношение е издадена на 26.06.2024г., при което за 2 дни -24
и 25-ти юни не е могло да бъдат проверени качествата й за новата длъжност,
като и в тези 2 дни сочи, че била на работното място, на което работела като
„*, той и *".
Това, че не й била дадена възможност да изпълнява задълженията си на
„*" според ищцата е видно от обстоятелството, че въпреки че в длъжностната
характеристика за * по т.6 е посочено, че отразява резервирането, заемането и
освобождаването на стаите, в регистъра за настаняването няма нито един
случай на адресно регистрирано от нея лице, както и в графика за дежурства
през м. юни 2024г. не фигурира в графата *и, а в графата *, той и *, върху
която на ръка е изписано „*"/графика снимала с телефона си на 10.06.2024г./,
освен това няма нито един дневен отчет направен от нея в качеството й на *,
каквито дневни отчети се изготвят от дежурния * при приключване на смяната
му. Освен това за двата програмни продукта, с които *ът работи е необходима
парола за достъп, но на нея такава изобщо не й била предоставена. Сочи, че
работодателят изобщо не проверил качествата й за новата работа и въпреки
това на основание чл.71, ал.1 КТ прекратил трудовото й правоотношение на
3
26.06.2024г. със заповед № 85/26.06.2024г. на изпълнителния директор на *.
Р. С. намира заповедта за незаконосъобразна, тъй като е издадена за
прекратяване на трудово правоотношение по допълнително споразумение,
което работодателя сключил с нея като злоупотребил с право и по трудово
правоотношение, по което изпълнение изобщо не е започвала. Моли с
решението по делото съдът да обяви за недействително на осн. чл.74, ал.1 КТ
допълнително споразумение № 2726/21.05.2024 г. към трудов договор № РД-
18-4/02.02.1998г., сключено между ответника и нея при злоупотреба с право от
страна на *, да признае за незаконна и отмени заповед № 85/26.06.2024г. на
изпълнителния директор на *, с която на осн. чл.71, ал.1 КТ е уволнена, да я
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „*, той и *", да осъди *
да й заплати сумата в размер на 10 290 лв., представляваща обезщетение по
чл. 225, ал. 1 КТ, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да й заплати
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска в съда до окончателното издължаване.
В хода на съдебното следствие съдът допусна по реда на чл.214 ГПК
увеличение на размера на иска за обезщетение за оставане без работа от 10 290
лв. на 14 251,68 лева.
От ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който исковете се
оспорват като неоснователни. Твърди се, че прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата е извършено при спазване на законовите
разпоредби, в това число и разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ. * обяснява, че е
налице допълнително споразумение, сключено на основание чл.119, чл.67,
ал.1, т.1, във вр. с чл.70 от КТ, със срок за изпитване в полза на работодателя,
който не е изтекъл към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. Издадена е мотивирана писмена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, която е връчена на ищцата на 27.06.2024 г. в
присъствието на двама свидетели. Ответникът излага, че в заповедта е
посочено, че трудовото правоотношение се счита прекратено от следващия
работен ден от датата на връчване на заповедта, в случая е считано от
28.06.2024г. - в рамките на 6 месечния срок за изпитване, уговорен в полза на
работодателя в т.1.5 и 1.6. от допълнителното споразумение №
2726/21.05.2024 г.
* оспорва изписаната от Р. С. дата на връчване на заповедта -11.07.2024 г.
4
Твърди, че съгласно екземпляра на заповед 85/26.06.2024 г., съхраняван в
трудовото й досие, датата на връчване е 27.06.2024 г., а положения подпис на
лицето и изписаната от нея дата - 11.07.2024 г. е станало след като ищцата е
взела екземпляра, предназначен за нея.
Ответникът оспорва възможността в случай на уважаване на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1, то да се уважи и така предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Счита, че резултата от уважаване на иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ може да
бъде единствено възстановяване на предишната работа - преди уволнението, а
именно „*", а не „*, той и *", както иска тя. Оспорва изцяло предявените
акцесорни искове, а този по т. 3 на чл. 344, ал. 1 от КТ, както по основание,
така и по размер.
Сочи, че обстоятелствата изложени от ищцата в исковата й молба, не
отговарят на истината и/или са интерпретирани по начин, който цели
въвеждане в заблуждение. Счита, че законосъобразността на уволнението, се
предпоставя от наличие на трудов договор със срок за изпитване; до момента
на прекратяване на договора да не е изтекъл уговорения срок за изпитване;
волеизявлението за прекратяване на трудовия договор да изхожда от страна, в
чиято полза е уговорен срокът за изпитване.
Ответникът намира за голословно твърдението на ищцата, че до
прекратяване на трудовото й правоотношение с * се е стигнало поради това, че
е „имала решение за ТЕЛК със 100% неработоспособност" и е „нямала право
да работи". Счита, че по трудовото досие на С., както и към исковата й молба
няма данни или документи от ТЕЛК определящи трайно загубена
работоспособност.
Твърди, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата е законно упражненото право на работодателя на основание чл.71, ал.1
от КТ да прекрати трудовия договор до изтичане на срока за изпитване,
предвид уговорения в полза на него изпитателен срок. Излага, че трудов
договор със срок за изпитване може да се сключва и при съществуващо
трудово правоотношение (какъвто е настоящият казус), но само когато по реда
на чл. 119 КТ съществено е променена трудовата функция на работника или
служителя. Според ответника видно от исковата молба ищцата няколко пъти е
преназначавана на други длъжности и е работила различна работа -
„счетоводител", „*", „*- *, „той и *", „*-*", „*, той и *" и „*, той и *". Намира,
5
че от 1998 г. до 2024 г. не е прецедент по взаимно съгласие между нея и
работодателя да започва нова работа при него.
В отговора на исковата молба се сочи, че на 22.05.2024 г. именно на
основание чл.119, във вр. с чл.70 от КТ между работника Р. С. и работодателя
е сключено допълнително споразумение № 2726/21.05.2024 г. към трудов
договор № РД-18- 4/02.02.1998 г., съгласно което ищцата, считано от
01.06.2024 г. заема нова длъжност и започва да работи нова работа като „*" в
станцията на * в к.к. „*", а именно „**". В същия ден - 22.05.2024 г. на С. е
връчена и нова длъжностна характеристика за работата на „*". Дружеството
излага, че до този момент ищцата не е работила в * работата на „*". От анализ
и сравнение на длъжностната характеристика за длъжността „*" с
длъжностните характеристики за предходните заемани длъжности - „*", „*-*"
и „*, той и *" и др. изпълнявани длъжности, според него е налице съществена
разлика между заеманите до 01.06.2024 г. длъжности и уговорената с
допълнителното споразумение от 22.05.2024 г. длъжност с наименование „*".
Твърди, че от всички длъжностни характеристики по трудовото досие на
ищцата следва да се приеме, че освен разлика в наименованието на
длъжностите съществува и съществена разлика между новата работа на
ищцата като „*" в сравнение с досега заеманите от нея длъжности, в това
число и с работата й като „*, той и *" до 01.06.2024 г.
В отговора се излага, че тъй като уговорения с допълнителното
споразумение от 22.05.2024 г. срок за изпитване на длъжността „*", която
ищцата е изпълнявала последно в *, не е в нарушение на императивната норма
на чл.70, ал.5 КТ, то не е налице недействителност на клаузите по т.1.5 и т.1.6.
от допълнителното споразумение №2726/21.05.2024 г. Ето защо ответникът
намира за неоснователно искането на ищцата съдът на основание чл. 74, ал. 1
от КТ да прогласи клаузите, с които в допълнителното споразумение №
2726/21.05.2024 г. страните са уговорили срок за изпитване в полза на
работодателя по отношение на новата длъжност, която Р.С. е започнала да
изпълнява от 01.06.2024 г.
Твърди, че за него като работодател законосъобразно е възникнало и той е
упражнил потестативното си право едностранно да прекрати трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл.71, ал.1 КТ по предвидения в него
облекчен ред - едностранно без предизвестие на 27.06.2024 г, считано от
6
28.06.2024 г. Според него в исковата молба няма твърдение и не са ангажирани
доказателства, че ищцата е заемала или е изпълнявала работа идентична за
длъжността „*" и преди при същия работодател. Всички допълнителни
споразумения с нея са сключени към трудов договор № РД-18-4/02.02.1998 г. и
се отнасят за различни трудови правоотношения, по които ищцата е страна.
Ответникът цитира разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ, която регламентира, че за
една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също
предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж. Намира, че след като ищцата не е заемала длъжността „*" към
момента на сключване на последното допълнително споразумение към трудов
договор 02.02.1998 г въвеждането на срок за изпитване в полза на
работодателя за длъжността „*" не е в нарушение на посочената норма.
Напротив, счита, че това е следвало, както от правото, което е дадено в чл. 70,
ал. 1 от КТ, така и от естеството на работа за длъжността — настаняване,
обслужване и комуникация с гости на почивната станция, регламентирани и в
специалния закон за тази дейност — Закона за туризма. Ответникът излага, че
** * (* „*") е категоризиран туристически обект, съгласно удостоверение №
19-87, издадено от кмета на Община Смолян и работодателя *
законосъобразно е поискал да провери годността на ищцата да изпълнява
новата за нея работа. Сочи, че именно това е причината да се трансформира
трудовото правоотношение на *а със срок за изпитване, а не, както тя твърди,
че „от началото на 2024 г. ответника започнал да търси начини да прекрати
трудовото ми правоотношение".
Ответникът оспорва като неотговарящо на истината и друго твърдение на
ищцата (стр. 3 от исковата молба), че не й била дадена възможност да
изпълнява задълженията си на „*", че в графика за м.юни 2024 г. не фигурира с
новата длъжност и че са й създавани други пречки. Според дружеството от
представения с исковата молба работен график е видно, че Р.С. фигурира на
предпоследния ред като срещу името й е записано „*". В самия график графа
*и няма, а има графа „Длъжност", в която са записани всички длъжности
срещу имената на работниците.
Излага, че новата работа, за която е уговорен срок за изпитване изисква
период на въвеждане и обучение в нея — както за работа с програмни
(софтуерни) продукти по регистрация, но така и по хронология на
последователността от стъпки по настаняване на гости, издаване на
7
регистрационни карти, с които се извършват разплащания в обекта и друга
специфика на работата. Ето защо ищцата не е извършвала самостоятелни
регистрации до 27.06.2024 г., защото, както *ят на базата * *, така и
дългогодишните служители - *и са я обучавали и въвеждали в работата.
Ответникът намира за ирелевантни за процесния спор интерпретациите
на ищцата, че с издадените заповеди за инвентаризация са й вменени
задължения да работи като „*, той и *". Счита, че предвид новата й работа -
„*" е следвало, бидейки до преназначаването й материално отговорно лице (*,
той и *), чрез инвентаризация да предаде дълготрайните активи, ММП и склад
материали на *я на почивната база и МОЛ * *. Дружеството обяснява, че
процесът по приемо-предаване не е организиран, за да се пречи на ищцата да
работи като „*", а в изпълнение на разпоредбите на чл. 45 от Закона за
счетоводството, предвид това, че трудовите функции на ищцата като МОЛ са
прекратени, считано от 01.06.2024 г. и възникването на ново трудово
правоотношение с длъжност „*", която работа не е с качеството на МОЛ.
В с.з. ищцата, редовно призована се явява лично и с пълномощника си
адв.*, която от нейно име поддържа предявените искове, излага съображения
за уважаването им, представя писмена защита.
От името на ответника, редовно призован, в с.з. се явява юрисконсулт *,
който оспорва исковете като неоснователни и недоказани, представя писмена
защита.
Съдът като взе предвид изложените в исковата молба съображения и
становищата на страните и като обсъди съгласно чл.12 ГПК събраните по
делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от трудов договор №РД-18-4/04.02.1998 г. сключен между Р.С. и
„*“ *, ищцата е започнала работа в ответното дружество на 02.04.1998 г. на
длъжност „*“. В трудовия договор е посочено, че след одобряване на щатното
разписание на * “*“ - *, тя ще бъде преназначена на работа в комплекса.
Страните не спорят, а и от трудовото досие на ищцата се установява, че тя е
работила в ответното дружество по безсрочни трудови договори: в периода
02.02.1998г.- 05.07.1999г. като „*", в периода 05.07.1999г.- 21.11.2017г. като „*
*", в периода 21.11.2017г - 31.12.2020г. като „*", а след 01.01.2021г. като „*,
той и *".
8
От представената заповед №17/20.05.2024 г. на изпълнителния директор
на * се установява, че считано от 01.06.2024 г. се изменя разписанието на
длъжностите в *“*“ *. Закриват се две бройки – за длъжностите „*, той и *“ и
„*“ и се открива 1 щатна бройка за длъжността „*“. В разписанието на
длъжностите на персонала в комплекса от 01.06.2024 г. фигурират 4 бр. за
длъжност *, липсва длъжността “*, той и *“.
На 22.05.2024 г. между Р.С. и работодателя е сключено допълнително
споразумение № 2726/21.05.2024 г. към трудов договор № РД-18-
4/02.02.1998г., с което на осн.чл.119, чл.67 ал.1 т.1 вр. с чл.70 от КТ последният
се изменя считано от 01.06.2024 г. и вместо дотогава заеманата длъжност „*,
той и *“, Р.С. ще изпълнява длъжността * в *- *. В споразумението е посочено,
че трудовият договор е безсрочен със срок за изпитване 6 месеца. На
22.05.2024 г. на ищцанта била връчена длъжностна характеристика за новата
длъжност „*“. Видно от нея сред задълженията на *а са : настаняване на
гостите; проверка на резервациите; предлагане на апартамент на гост, който
няма предварително направена резервация; предоставяне на госта на
регистрационна карта за попълване; отразяване на резервирането, заемането и
освобождаването на стаите; предаване и приемане на ключовете на гостите за
стаите; изготвяне на сметката за нощувките и ползваните услуги.
Съгласно удостоверение №19-87/11.10.2019 г., издадено от Община
Смолян, почивна станция „*“, собственост на * е с утвърдена категория една
звезда, с капацитет 59 стаи, 140 легла.
По делото са представени длъжностни характеристики връчвани на
ищцата през 2007 г.,2015 г.,2017 г., 2022 г., докато е изпълнявала длъжностите
*, * и *. Видно от връчената й на 06.01.2022 г. за длъжността “*, той и *“ Р.С. е
следвало да приема в склада закупените стоково-материални ценности, да
води първична отчетност, да проверява фактурите, да обработва всички
счетоводно-отчетни документи, да ги представя в счетоводството и др.
На 27.06.2024 г. на ищцата била връчена заповед №85/26.06.2024 г. на
изпълнителния директор на *, с която на осн.чл.71 ал.1 от КТ трудовото й
правоотношение се прекратява считано от следващия работен ден от датата на
връчване на заповедта. Заповедта била връчена на 27.06.2024 г. при отказ на
Р.С. да я подпише, което било удостоверено от двама свидетели. Ищцата
получила копие от нея на 11.07.2024 г.
9
Видно от протоколи от 07.12.2009 г., 09.12.2014 г. и 09.12.2019г. от
проведени отчетно-изборни събрания на синдикалната организация при *“*“-
*, и удостоверение изх.№У 21-104/19.07.2024 г., издадено от Националната
федерация на енергетиците, Р. С. е председател на синдикалтната организация
в комплекса от 2009 г. до датата на уволнението й.
От представените медицински документи - решение № 1375/14.04.2021г.
на Национална онкологична комисия, резултат от патолого-хистологично
изследване от 08.03.2021г., епикриза от 19.03.2021г, епикриза от 07.06.2021г.,
епикриза от 23.07.2021г., епикриза от 06.10.2021г. и епикриза от 19.01.2021г. се
установява, че през 2021 г. ищцата е се е лекувала от онкологично заболяване.
Във връзка с освобождаването на длъжността „*, той и *“
изпълнителният директор на * издал заповед № ЦУ-ЗАП-974/30.05.2024г. за
инвентаризация на дълготрайни активи, ММП и склад „*“ с МОЛ Р. С.-„*, той
и *“ в *“*“ *, които да бъдат приети от МОЛ * *-* на комплекса. Срокът за
извършване на инвентаризацията бил от 3 до 5 юни включително и тя
следвало да се извърши в присъствието на материално отговорните лица.
Контролът по изпълнението на заповедта бил възложен на * * – *на Дирекция
“*“ в *.
С втора заповед №ЦУ-ЗАП-1100/18.06.2024г. на изпълнителния директор
на * и в изменение на предходната, е наредено извършване на инвентаризация
и на други обекти с МОЛ Р. С. към 31.05.2024 г. Срокът за извършване на
инвентаризацията е от 19 до 21 юни 2024 г. включително.
Съгласно изготвеното от вещото лице Ст.Н. заключение по ССчЕ,
дължимото обезщетение за срок от шест месеца от 28.06.2024 г. до 28.12.2024
г. за оставането на ищцата без работа е в размер на 14 251,68 лева. Съдът
кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено,
неоспорено от страните по делото.
По делото бяха разпитани четирима свидетели.
Свидетелят Г. *, живущ на семейни начала с ищцата, твърди, че от
началото на 2024 г. тя се чувствала притеснена на работното си място.
Споделила, че от синдикалната организация в София й се обаждали с въпрос
дали има решение на ТЕЛК за нетрудоспособност, но тя отговорила, че няма
*а решение; че след това от * й предлагали прекратяване на трудовото
правоотношние по взаимно съгласие, но тя отказала. След няколко месеца
10
отново получила обаждане от синдиката с питане дали наистина има
конфликт с колега, което тя отрекла. Свидетелят твърди, че след
преназначаването й на длъжност * С. била съкратена без да работи на новата
длъжност, тъй като целия месец юни била заета с инвентаризация. Споделяла,
че само веднъж в обедната почивка е била с друга колежка на рецепцията, че е
работила и след преназначаването й в канцеларията, в която изпълнявала
задълженията на * и *. Свидетелят обяснява, че когато й връчили заповедта за
уволнение получила хипертонична криза и той отишъл да я вземе от
почивната станция, тя била в канцеларията на * и *, а не на рецепцията.
Свидетелят * *- *на *„*“ в * твърди, че като председател на комисията по
инвентаризация присъствал в почивната станция в к.к.* при предаването на
активите от страна на Р.С.; сочи, че тя съдействала, а инвентаризацията отнела
реално 2 дни. Обяснява, че от *я на станцията в ежедневните им разговори по
телефон му било докладвано за обучението й като * – че тя трудно свиква с
материята и програмите на рецепцията, а поради умора и липса на
съсредоточеност, трудно покрива цяла смяна.
Свидетелката * *- * на *“*“- * сочи, че преназначението на Р.С. на
длъжност „*“ се наложило, тъй като работата на * била за 2-3 ч на ден, затова
самата тя като * поела работата на *. Сочи, че след 01.06.2024 г. работата на
Р.С. била на рецепция и била обучавана от другите *и да работи на новата за
нея длъжност, но не съдействала, казвала, че е дългогодишен служител и е
наясно работата или че начина на работа е неправилен. Свидетелката твърди,
че Р.С. не можела да остане сама да работи като *, затова не й били издадени
пин код за работа с 3-те компютърни програми и служебна карта. * * сочи, че
инвентаризация на поверените активи на С. като * и * е била направена след
01.06.2024 г., но че не си спомня точно кога.
Свидетелят Г. П. - председател на * сочи, че познава ищцата като
председател на синдикалната организация в *“*“ *. Твърди, че в края на 2023 г.
с него били проведени няколко неофициални разговора от директора на
дирекция „*“ в * * и отговарящата за персонала в дружеството * *.
Служителите на * споделили намерение за съкращение на Р.С., защото е в
недобро здравословно състояние и затова, че е конфликтна личност.
Съкращението се обосновавало на преструктуриране на дружеството. На
въпроса би ли дал съгласие за съкращение на Р.С., свидетелят Г.П. заявил, че
11
няма да даде съгласие с довода, че познава ищцата отдавна и знае, че тя не е
конфликтна личност. От дружеството твърдели пред П., че Р. С. има ТЕЛК –
во решение, не е добре със здравето и не може да изпълнява длъжността на
която е назначена. Свидетелят твърди, че не е чувал за съкращения в други
почивни бази на *.
Съгласно чл.74 ал.1 и ал.4 КТ трудов договор или отделна клауза от него
са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов
договор или ги заобикалят. Съгласно чл.71 ал.1 КТ трудовият договор със срок
за изпитване се прекратява от страната в чиято полза е уговорен срока
облекчено- без мотиви, предизвестие, закрила по чл.333 КТ, дължими
обезщетения. В тази хипотеза основанието за прекратяване на трудовия
договор е неудоволетворителната оценка за работата и качествата на
работника. Тази преценка на работодателя не подлежи на съдебен контрол,
тъй като е по целесъобразност, стига с нея да не се нарушават императивни
правни норми, каквато е забраната за злоупотреба с право по чл.8 ал.1 КТ. При
наличието на твърдения за злоупотреба с право, в тежест на ищеца е да я
докаже. В този смисъл е и съдебната практика – решение №761/19.12.2024 г.
по к.гр.д.№1829/2024 г. на ВКС.
Заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига
с позволени средства- макар от външна страна правната форма да е спазена,
целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона
резултат.
Въз основа на показанията на свидетелите Г.* и Г.П. се установява по
безспорен начин, че от началото на 2024 г. от страна на ответника са
обсъждани и търсени различни възможности за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, която заемала длъжността „*, той и ксиер“ в *“*“ –
*. От показанията на свидетеля *, става ясно, че на Р. С. е предлагано
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни, тъй като кореспондират с
тези на свидетеля Г.П., който не е заинтересован от изхода на делото. Г.П.
твърди, че е бил търсен от служители на работодателя с внушения относно
поведението и здравословното състояние на Р.С.. Целта на обажданията е била
да се извлече съгласие от Г.П. в качеството му на председател на
синдикалната организация за уволнение на ищцата, доколкото тя като
12
председател на същата в почивно-оздравителния комплекс в * се ползва със
закрила за уволнение съгласно чл.333 ал.3 КТ. От показанията на свидетелите
* и П. се установява още, че работодателят е считал, че Р. С. разполага с
решение на ТЕЛК, поради онкологичното заболяване, от което се е лекувала и
заради което също се ползва от закрила-чл.333 ал.1 т.3 КТ.
От събраните по делото доказателства става ясно, че работодателят не е
имал намерение да изпитва качествата на Р.С. на новата длъжност. Напротив, с
допълнителното споразумение от 01.06.2024 г. и включената в него клауза за
изпитване е търсен единствено облекчен ред за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата. Този извод се налага от следното: Вместо да
организира извършването на инвентаризация в края на месец май след
подписване на допълнителното споразумение с Р.С. на 22.05.2024 г.,
работодателят е назначил 2 бр. инвентаризации през месец юни. Вместо С. да
бъде оставена спокойно да навлезе н спецификите на навата длъжност, тя е
била ангажирана с предаване на активите поверени й като *, тяхното
изброяване и опис. Два дни след приключване на втората инвентаризация, в
срока за изпитване, С. е била освободена. Съдът счита, че показанията на
свидетеля * следва да се кредитират и в частта, в която той сочи, че Р. С. е
била заета с инвентаризацията и затова работила на компютъра в стаята, която
ползвала като * почти през целия месец юни. Свидетелят * сочи, че когато
отишъл в * на 27.06.2024 г. я открил с хипертонична криза в стаята на *.
Именно поради това, че работодателят не е имал за цел действително да
изпита работника на новата длъжност на С. не е предоставен пин код и парола
за работа с компютърните програми на рецепцията. Реално С. не е оставена да
работи сама, за да покаже какво може. Както сочи свидетелката * – тя само е
била обучавана. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, че С. не е
съдействала в процеса на обучение, тъй като от заповедите и показанията на
свидетеля * става ясно, че е била ангажирана с процеса по инвентаризация.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите * и *, тъй като служители
на * те са заинтересовани от изхода на делото.
В нито един момент от назначаването й на длъжност * до прекратяване на
трудовото правоотношение не се установи ищцата да е изпълнявала
присъщите на тази длъжност трудови функции по извършване на резервации и
посрещане на гости в комплекса. Не е имало възможност за оценка дали може
да се справи с новите трудови задължения. В случая се установява само, че
13
ищцата е била обучавана за кратък период от време. Тя обаче не е изпълнявала
работата, за която е сключено допълнителното споразумение. Работодателят
не е има възможност да изпита способностите й, тя не е оставяна да работи
сама като *, за да бъдат проверени качествата й за справяне със задълженията
на новата длъжност. Въпреки това работодателят е прекратил трудовото
правоотношение на осн.чл.71 ал.1 КТ. По изложените съображения съдът
намира за недействително допълнителното споразумение № 2726/21.05.2024 г,
като сключено при злоупотреба с право.
Когато уговорката за изпитване не преследва типичната й и позволена
цел-проверка на годността на работника за изпълняваната работа, тя е
недействителна, поради заобикаляне на закона и в този случай прекратяването
на трудовия договор на осн.чл.71 КТ е незаконно поради злоупотреба с право
в нарушение на чл.8 ал.1 КТ.
Недействителността на допълнителното споразумение включващо и
клауза за изпитване влече незаконосъобразност на извършеното въз основа на
него прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата извършено със
заповед № 85/26.06.2024г. на изпълнителния директор на *. Отношенията
между страните следва да се развиват по трудовия договор във вида преди
сключване на недействителното допълнително споразумение №
2726/21.05.2024 г. С оглед на това съдът намира за основателни и исковете за
признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на ищцата на
длъжността „*, той и *“ в *„*“ *. В този смисъл е съдебната практика -
решение № 130/14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 150/2016 г., IV г. о., ГК.
Основателен по основание и размер се явява и обусловения от иска по
чл.344 ал.1 т.1 КТ осъдителен иск с правно осн.чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1
КТ за сумата 14 251,68 лева, представляваща обезщетение за оставане на Р.С.
без работа, поради незаконното уволнение за периода 28.06.2024 г.-
28.12.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба в съда - 29.07.2024 г. до окончателно й
изплащане.
С оглед изхода на делото на осн.чл.78 ал.1 ГПК на ищцата се дължат
разноските направени от нея в хода на делото. Тя представя доказателства за
заплатени 1250лв. адвокатско възнаграждение. В първия договор за правна
защита и съдействие е записано, че е уговорено и платено адвокатско
14
възнаграждение в размер 1000 лв. по 3 иска, а във втория- че заплатената сума
от 250 лв. представлява доплащане на адвокатски хонорар по делото.
Възражението за прекомерност на платеното и претендирано от ищцата
адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл.7 ал.1 т.1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ
или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Към
момента на сключване на договора от С. минималната работна заплата е била
933лв. Адвокатското възнаграждение по иска за обезщетение следва да се
определи по реда на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата - 1300 лв. плюс 9 % за
горницата над 10 000 лв. В случая то е много по-ниско.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК работодателят следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СмРС държавна такса върху уважените искове- по 50лв. за първите
три иска и 570 лв по иска с правно сон.чл.344 ал.1 т.3 КТ, общо 720 лв. *
дължи и разноските за експертиза платени от бюджета на съда- 350лв.
възнаграждение за вещото лице.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО на осн.чл.74 ал.1 КТ
допълнително споразумение № 2726/21.05.2024 г. към трудов договор № РД-
18-4/02.02.1998г., сключено между Р. И. С. ЕГН ********** с адрес: * и *, със
седалище и адрес на управление: *, ЕИК: *, представлявано от изпълнителния
директор * Г.ев, като сключено от работодателя при злоупотреба с право.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Р. И. С., извършено със
заповед № 85/26.06.2024г. на изпълнителния директор на *, и Я ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн.чл.344 ал.1 т.2 КТ Р. И. С. на заеманата преди
сключване на допълнително споразумение № 2726/21.05.2024 г. към трудов
договор № РД-18-4/02.02.1998г., длъжност „*, той и *" в *.
ОСЪЖДА * да заплати на осн.чл.344 ал.1 т.3 във вр.с чл.225 ал.1 КТ на Р.
И. С. обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение
15
за периода 28.06.2024 г.- 28.12.2024г. в размер на 14 251,68 лева, ведно със
законната лихва, считано от 29.07.2024г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА * да заплати по сметка на РС Смолян държавна такса и
разноски по делото направени от бюджета на съда в размер на 1070лв.
ОСЪЖДА * да заплати на Р. И. С. направените от нея разноски по делото
в размер на 1250лв.
Решението подлежи на обжалване в 2-едмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СмОС.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
16