№ 136
гр. Варна, 24.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно
гражданско дело № 20213000500470 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
ИЛ. Б. Т., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв.
В.Ц., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ПРОКУРАТУРАТА НА РБ чрез представляващ Апелативна
прокуратура - Варна, редовно призована, представлява се от прокурор Илия
Николов.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР НИКОЛОВ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
и постъпилият писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
1
С решение № 1164/05.07.2021г., постановено по гр.д. № 1701/2020г. ОС
– Варна е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ИЛ. Б.
Т., ЕГН ********** сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди: уронване личните и
професионални (като инспектор по приходите в НАП - Варна в дирекция
"Контрол", отдел "Проверки") чест и достойнство, оскърбление и
потиснатост, напрежение и тревожност, хипертонична болест, влошаване
отношенията с И.К.И. – майка на сина му Д. и сумата 1 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди: платено
адвокатско възнаграждение в наказателното производство, всички в резултат
на незаконно повдигнатите и поддържани, и медийно отразени по
информация, изнесена от ответника, обвинения по ДП № 518/2015 г. по описа
на ОД МВР Варна, прекратено с постановление от 11.04.2017г. в частта по
обвинението, че е укрил данъчни задължения в особено големи размери и в
условията на продължавана престъпна дейност и по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК,
по което е бил оправдан с присъда № 18/17.12.2018 г. по ВНОХД № 370/18 г.
на ВАпС, влязла в сила на 29.10.2019 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 1 29.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задълженията и е отхвърлил предявените от И.Т. искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над
присъдената сума от 10 000 лева до предявения размер от 100 000 лева и за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за горницата
над 1 500 лева до претендираните 45 000 лева, която сума включва 42 000
лева неполучени заплати за период от 23 месеца и 1 500 лева, съставляващи
разликата над присъдените вреди за заплатено адвокатско възнаграждение от
1 500 лева до предявения размер от 3 000 лева.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от
двете страни по спора.
Ищецът ИЛ. Б. Т., чрез процесуалните си представители обжалва
решението в частта, в която са отхвърлени исковите му претенции за
заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. В
жалбата си излага оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението в тази му част. Твърди се, че макар съдът
правилно да е посочил критериите, съобразно които следва да се определи
2
справедливия размер на обезщетението за претърпените от него
неимуществени вреди, не е извършил правилната им преценка, отчитайки
установеното по настоящия казус. Оспорва се приетата от съда
продължителност на наказателното производство като счита, че е търпял
вреди още с образуването на същото през 2013г., а не от момента на
повдигане на обвинението. Твърди, че съдът неправилно е индивидуализирал
тежестта на престъплението като не е отчел характера и тежестта на
престъплението, производството по което е било прекратено, не е извършена
преценка на цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване, не са обсъдени в съвкупност всички релевантни факти и
доказателства, установяващи претърпените неимуществени вреди, в резултат
на което присъденото обезщетение се явява несъответно на характера и
интензитета на тези вреди. Относно отхвърлената претенция за имуществени
вреди се сочи, че неправилно съдът не е отчел действителното основание за
извършените две уволнения, а именно воденото срещу него наказателно
производство, което счита, че е предпоставило конкретните основания за
прекратяване на служебното му правоотношение и претърпените
неимуществени вреди вр. неполучените заплати. Изложени са доводи по
съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване
изцяло на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна –
Прокуратурата на РБ.
Прокуратурата на РБ от своя страна обжалва първоинстанционното
решение в неговата осъдителна част. Наведените оплаквания са за
неправилност на решението, основани на доводи за липса на мотиви относно
това кои неимуществени вреди съдът е приел за доказани и подлежащи на
обезвреда, какъв е извода на съда относно разумния срок вр.
продължителността на наказателното производство, както и за необсъждане
на всички възражения, с които исковете са оспорени. Твърди се, че от
ангажираните по делото доказателства претендираните от ищеца вреди и
причинната им връзка с воденото наказателно производство са недоказани,
съдът не е отчел наличието и на други обстоятелства, от които ищецът е
търпял вреди, че интензитетът на претърпените вреди е обичаен за характера
3
и вида на повдигнатите обвинения, както и наличието на съпричиняване по
см. на чл.5 ЗОДОВ. Счита също така, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, ако такова се дължи е прекомерно. Относно
претенцията за имуществени вреди се сочи, че присъденият размер за
заплатено в наказателния процес адвокатско възнаграждение от 1 500 лева е
прекомерен. Излагат се доводи и по твърденията на ищеца относно иска за
имуществени вреди от неполучени заплати, независимо, че по това перо няма
постановено осъждане на Прокуратурата. Иска се отмяна на оспорвания
съдебен акт и отхвърляне изцяло на предявените искове, а в условията на
евентуалност да се определи справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, съответен на конкретно установените по делото вреди
и на съдебната практика по аналогични казуси.
В предвидения от закона срок ищецът е депозирал отговор по тази
жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Страните не са направили искания по доказателствата.
АДВ. Ц.: Поддържам въззивната ни жалба. Оспорвам въззивната жалба,
подадена от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура – Варна.
Поддържам подаденият писмен отговор. В хода на администриране на
книжата и в самото обжалване влезе в сила решение срещу Комисията за
защита от дискриминация на Върховния административен съд и Ви
представям както първоинстанционния акт, който има същото значение, така
и решението на касационната инстанция. Призната е дискриминация, която е
проявена на работното място спрямо моя клиент И.Т. и са взети съответните
марки. Това го представям по повод на цялостното отношение, което е
изпитал той в годините.
ПРОКУРОР НИКОЛОВ: Поддържам въззивната жалба, подадена от
Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура – Варна. Оспорвам
въззивната жалба на ищеца И.Т. и подаденият от процесуалните му
представители писмен отговор. Относно представените доказателства от адв.
Ц. в днешното съдебно заседание предоставям на съда.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по
делото представените от адв. В.Ц. в днешното съдебно заседание писмени
документи. Предвид горното
4
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
от въззивника И.Т. в днешното съдебно заседание писмени документи, както
следва: уведомление изх. № 44-00-2771/04.08.2021 г. от Комисията за защита
от дискриминация до И.Т.; решение № 809/01.07.2020 г. по адм. д. №
1313/2019 г. по опис на Варненския административен съд; решение №
5866/14.05.2021 г. по адм.д. № 10274/2020 г. по опис на Върховен
административен съд.
АДВ. Ц.: Представям списък на разноските.
ПРОКУРОР НИКОЛОВ: Не правя възражение за прекомерност на
сторените от насрещната страна разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ц.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите жалбата ни
и да отхвърлите тази на насрещната страна. Моля да ми бъде дадена
възможност за писмени бележки. По сходен казус с колежка на моя доверител
същия състав е присъдил обезщетение в размер на 100 000 лв. В тази връзка
считам, че спрямо моя клиент е проявена форма на решаване на казуса, която
е неприемлива за нас. Моля Ви да прецените, че поведението на ответника е
дало отражение във всичките сфери на личния и служебен живот на моя
клиент като ги е засегнал изключително сериозно. В личния му живот е
довело до разваляне на отношенията му с неговата половинка, отделяне на
сина му от него, както и сериозно увреждане на неговото здраве, за което има
съдебно-медицинска експертиза и съответната медицинска документация. В
служебния му живот, за което представихме доказателства днес, той е бил
подложен на една дискриминация, от която търсихме защита в отделни
производства. Всичко това е довело в един 7-8 годишен период този човек да
се чувства изключително зле в средата, в която е работил при факт на
повдигнато и поддържано обвинение и съответно един данъчен служител да е
бил считан за престъпник през целия този период. Прокуратурата има пряка
връзка с уврежданията, които моя доверител е претърпял тъй като тя твърде
дълго е поддържала и това специфично отношение срещу което успяхме да се
5
защитим в наказателната му част и търсим възмездяване в този процес.
Всички тези споменавания пред медиите са били свързани с актове на
прокуратурата. Дали имената на моя доверител са били споменавани в цялост
или са били определяни под формата на някакви инициали, самото поведение
на ответника е ясно изразено и считаме, че го установихме пред първата
инстанция и пред Вас. Моля в тази връзка за Вашето справедливо решение по
нашите доводи и съображения.
ПРОКУРОР НИКОЛОВ: Уважаеми апелативни съдии, по отношение
на жалбата на ищеца - напълно съгласни сме със съображенията, изложени от
първоинстанционния съд отхвърляйки иска в по-голямата му част. Нашите
претенции по отношение на първоинстанционното решение са в две насоки.
На първо място смятаме, че упоменаването в съдебното решение на
публикацията в сайта на прокуратурата от 21.06.2017г. е неправилно
интерпретирано от първоинстанционния състав – това е едно стандартно
съобщение, което прокуратурата прави по всички дела, които са приключили
и по които има внесен краен прокурорски акт. Там няма никакво внушение за
корупция, както е сметнал първоинстанционния съд. Всъщност тук трябва да
се диференцират нещата – съдията смята, че щом няма обвинение за подкуп
значи няма корупционно поведение от страна на предаденото на съд лице.
Обвинението е за укриване на данъци. Дали тук обаче наистина няма
корупционно поведение от страна на ищеца в един по-широк смисъл на
думата. В крайна сметка той наистина е оправдан по повдигнатото срещу
него обвинение, но първата и втора инстанция са приели като установени
фактически положения, че той не е декларирал доход, който е следвало да
декларира. Той е бил оправдан заради това, че този доход според втората
инстанция прокуратурата не е доказала, че е облагаем т.е. той би могъл да
бъде необлагаем ако произхожда например от дарение от неговия баща, както
твърди той в един момент, но той е бил длъжен да декларира тези доходи. Не
може един данъчен служител, който по принцип следи за спазване на
данъчното законодателство, да проявява такова поведение. Нека да
припомним, че думата „корупция“ е с латински корен и означава буквално
„разложение“ и то именно в морален аспект. Така че ако са направени
някакви внушения за корупционно поведение на ищеца в тази публикация те
са именно в тази насока. От там идва и втората ни претенция: ние смятаме, че
защитната позиция, която ищеца през цялото време поддържа по време на
6
наказателния процес, е станала причина за продължителността на този процес
и за поддържаното срещу него обвинение. Визирам конкретно твърдяния от
него предварителен договор от 10.12.2006г. между него и лицето Гочо Желев
плюс приложените разписки – всичко това са документи, които и двете
инстанции, включително и оправдалата го инстанция, са приели, че са с
невярно съдържание. Ние смятаме, че това поведение на ищеца по време на
процеса е довело до неговото съществено удължаване и до поддържане на
обвинението тъй като тези, изложени от него в рамките на процеса са били
изключително неправдоподобни и не са били кредитиранидори и от
оправдалата го инстанция. Поради това и според нас трябва да се приложи чл.
5 от ЗОДОВ. В тази насока съдът не е взел отношение, поради което моля да
го направите Вие.
АДВ. Ц./реплика/: Възразявам срещу това, което прокуратурата
продължава да твърди. Не бих си и представял, че на базата на доказателства
на отменено решение на въззивна инстанция /Апелативен съд – Варна/, което
е потвърдено от ВКС, би могло пред Вас изобщо да се отваря думата за
твърдяна корупция. Това се прави във връзка с твърденията на представителя
на насрещната страна, че виждате ли самата прокуратура не си била
свършила работата – самата тя не била доказала съдържанието на своите
претенции, заради което чухме пред Вас пледоария, която мен ме възмущава.
Моля да ми бъде даден срок за писмени бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок като
дава възможност на процесуалния представител на въззивника И.Т. в 5-
дневен срок от днес да представи в писмен вид съображенията си по
съществото на спора.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.26
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7