Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
Normal;за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.274 вр.чл.66,ал.2 ГПК Образувано е по частна жалба на И. Г. И. от гр.В.Т. против определение №1158 от 30.12.2014г. по гр.д.№ 4402/2012г. на Районен съд В.Т. , с което на осн.чл.66 вр.чл.64,ал.2 и чл.65 ГПК е оставена без уважение молбата на И Г. И. и С. С. И.,двамата от гр.В.Т. и е отказано възстановяване на пропуснат срок за въззивно обжалване на решение № 604/27.06.2014г. по гр.д.№ 4402/2012г. на ВТРС като неоснователна и недоказана и жалбата е върната на подателите й като просрочена. В жалбата си И. Г. твърди,че определението е неправилно и незаконосъобразно поради неправилни доводи на ВТРС за липса на основания за възстановяване на срока.Твърди,че съобщение за решението по което е изготвена жалбата е получено от пълномощника им адв.Й М, на 30.07.14г. и в двуседмичния срок е депозирала в деловодството въззивната жалба на 10.07.14г. лично.Твърди наличие на непредвидими и независещи от нея обстоятелства- неотразяване на жалбата в деловодството.Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго,с което й се възстанови срока за въззивно обжалване на решението по делото. От ответника по жалба- Г. Х. Н. чрез пълномощник е постъпил отговор със заето становище по неоснователността на частната жалба и правилността на определението,претендира разноски. Великотърновският окръжен съд като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема за установено следното: Производството по делото е инициирано от Г. Х. Н. чрез пълномощник по подадена искова молба с правно осн.чл.341 и сл ГПК срещу И. Г. И. и С. С. И.,двамата от гр.В.Т. .По делото на 27.06.2014г. е постановено решение във втората фаза на делбеното производство, което решение е връчено лично на ищеца на 27.06.14г. и на пълномощника му адв.Б на 10.07.14г., а на ответниците И. Г. И. и С. С. И. чрез пълномощника им на 30.06.14г. На 05.08.14г. от адв.Б е депозирана въззивна жалба вх.№ 16287 ,която с разпореждане на съда от същата дата е върната като просрочена а на 15.08.14г. под вх.№ 16858 е депозирана молба от адв.М с правно осн.чл.64 ГПК. В същата е посочено,че изготвената от него въззивна жалба в 3 екз. е предадена лично на 10.07.14г. на И Г.- два екз. за съда и 1 за нея с препоръка да ги занесе в деловодството на ВТРС.Твърди на същия ден да е приготвил и друга въззивна жалба по гр.д.№ 910/2014г. и 2 екз. от същата жалба предал на И. Г. и я помолил да предаде на същото място. Прилага ксерокопие от разписката за връчената жалба по гр.д.№ 910/14г. – вх.№ 14635/10.07.14г. По същата след проведено производство по сл.64 и сл. ГПК ,ВТРС е постановил обжалваното определение. За да отхвърли искането за възстановяване на срок първоинстанционният съд е приел,че не е установено безспорно пропускането на срока да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които да са възникнали преди изтичане на срока за обжалване на решението и които тя не е могла да преодолее. Окръжният съд приема ,че частната жалба е допустима ,като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна с правен интерес за това. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съгл. нормата на чл.64,ал.2 ГПК пропуснатия от страната срок може да бъде възстановен ако се установи ,че пропуска се дължи на особени непредвидени обстоятелства, настъпили за страната през времетраене на срока. Както правилно е приел и ВТРС и трайната непротиворечива и категорична съдебна практика посочва, същите са такива обстоятелства от действителността ,които стоят извън волята на страната и не могат да се преодолеят от нея въпреки положените усилия. Жалбоподателката не посочва в молбата си такива форсмажорни обстоятелства. Напротив, доказано е, че не е изпълнила задължението си да входира пред Районен съд В.Т. въззивна жалба от нейно и от името на С. С. в срока ,предвиден за това в закона, твърдяна да и е предадена от пълномощника. След извършена проверка по входящия регистър на съда не е установено входиране на нейна жалба , а на друг жалбоподател по друго дело. Неизпълнението на това нейно задължение не може да установи извод за настъпване на обстоятелства, довели до нарушаване на правото й на жалба срещу постановеното решение в делбеното производство, които обстоятелства тя да не е могла да преодолее. При така изложеното Окръжният съд счита,че частната жалба е неоснователна и предвид съвпадане на извода му с тези на първата инстанция атакуваното определение следва да се потвърди като законосъобразно. Водим от изложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 1158/30.12.2014г. по гр.д.№ 4402/2012г.на Районен съд В.Т. . Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |