№ 532
гр. Плевен, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500654 по описа за 2022 година
Въззивно производство по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение на Районен съд – Плевен от 19.07.2022г., постановено по
гр.д. № 2439/2022 г., е отхвърлен като неоснователен предявения от В. К. С.,
от гр. Севлиево, против О. В. В., от гр. Плевен, иск с правно основание чл.
108 ЗС да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на основание
наследствено правоприемство на ½ идеална част от поземлен имот, находящ
се в ***, с административен адрес: ***, с площ от 415 кв.м., съставляващ
имот № 103, в кв. 1 по плана на ***, при граници: улица, ПИ X-104, ПИ VI-98
и ПИ 102, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 200 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 60
кв.м., като бъде осъден ответника да предаде владението върху описаните
идеални части от имота на ищцата. Със същото решение е отхвърлен като
неоснователен и предявения от В. К. С. против О. В. В. иск по чл. 537, ал. 2 от
ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез
обстоятелствена проверка № 50, том III, рег.№ 3046, дело № 422/2013 г. на
нотариус И.И., с район на действие Окръжен съд – Плевен.
1
Пред Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба срещу решението на
районния съд, подадена от В. К. С., чрез пълномощника й адв. М. М.. С жалбата се
поддържа довод, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са оплаквания
за неправилно приет от първоинстанционния съд извод, че О. В. е придобил идеалната част
на В. С. по давност, както и че самият ответник не е заявил в съдебно заседание как и по
какъв начин е показал на ищцата намерението си да владее имота за себе си. Наведени са
съображения, че О. В. не е заявил по несъмнен начин пред ищцата, че владее нейните
идеални части за себе си, а напротив – предоставил й е оригиналния нотариален акт от 1946
г. за съхранение. Твърди се също така, че съгласно договорка между страните имотът
действително е трябвало да остане за О. В., но не безвъзмездно, а същият е следвало да
изплати дела на В. С., което не е сторено. Въззивната жалбаподателка счита, че в случая
субективният елемент на владението не е доказан, а са доказани всички предпоставки за
уважаването на предявените от нея искове. Претендира отмяната на обжалваното решение и
произнасяне на въззивната инстанция със съдебен акт по същество, като бъде уважен
предявения ревандикационен иск и заявената претенция с правно основание чл. 537, ал. 2 от
ГПК, както и разноските за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на
страната адв. М. М. от АК-Габрово.
Ответникът по въззивната жалба О. В. В. изразяват становище за нейната
неоснователност и пледира за потвърждаване на обжалваното решение, чрез пълномощника
си адв. Е. Р. от АК-Плевен. Становището е обосновано в представения писмен отговор на
жалбата.
По допустимостта на въззивната жалба въззивният съд се е произнесъл с
определението по чл. 267 от ГПК от 16.09.2022 г.
След съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и като взе предвид
наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав на въззивния съд намира по
същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
Заявена е и акцесорна претенция на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на
издаден в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост.
Ищцата В. С. основава претендираното от нея субективно материално правно на
наследствено правоприемство. Твърди, че общият наследодател С.В.Б. е построил къща в
процесния имот за двамата си сина – К.С. В. – баща на ищцата и В.С. В., съответно баща на
ответника. След смъртта на общия наследодател, съпругата му и двамата им синове,
наследници на имота с равни права са ищцата В. С. и ответника О. В..
Ответникът навежда правоизключващо възражение, че е придобил целия процесен
имот в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност.
По делото е безспорно установено, че страните са наследници на С.В.Б., б.ж. на ***,
обл.Плевен, починал на 02.10.1989 г.
2
От събраните писмени доказателства се установява, че с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 71/19.02.1946 г. С.В.Б. е закупил в съсобственост
с В.Б., И.Б. и М.Б. шест земеделски имота в землището на с. *** /понастоящем с.***/ и
едно дворно място в същото село от 850 кв.м., в кв. № 1, парцела IX 196 по плана на селото.
Установява се също така, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез
обстоятелствена проверка № 50, том III, рег.№ 3046, дело № 422 от 19.09.2013 г. на нотариус
И.И., рег.№ 007 на НК, с район на действие Районен съд – Плевен, ответникът О. В. В. е
признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот,
нахоядщ се в с.***, общ.Плевен, обл.Плевен, с административен адрес: ***, с площ от 415
кв.м., съставляващ имот № 103, в кв. 1 по плана на селото, при описани съседи, заедно с
построените в същия имот двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 200 кв.м. и
стопанска постройка със застроена площ от 60 кв.м.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства.
Разпитани са две групи свидетели – посочени от ищцата и от ответника. Свидетелката Г.
/братовчедка на ищцата/ е навела твърдения, че бащата на ищцата К.Б. е живял отдавна в
процесния имот със семейството си. Там се родила ищцата В.. Не си спомня точно кога са
напуснали имота и кога е виждала В. и майка й отново там. Свидетелката не знае за някакви
уговорки по отношение на имота, счита, че ищцата притежава половината от него.
Свидетелят Ц.С. /съпруг на ищцата/ е заявил, че сватбата им с В. е била в процесния имот.
После, след като направили ремонт на къщата в гр. Плевен, закарали старите мебели в
имота в с.***. Баба В. се разболяла и синът й К. се грижил за нея. Били в добри отношения с
О.. До смъртта на баба В. през 2001 г. свидетелят не бил чувал за някакви уговорки, че
имотът е за О., макар че отпред на фасадата на къщата е изписано името му. Свидетелят
твърди, че след смъртта на бабата и дядото на В. и О. многократно провеждали разговори
как ще се подели имуществото. О. казвал, че ще изплати на В. половината дял, но предлагал
това да стане на данъчна основа, а те не били съгласни. После се съгласил да й изплати дела,
но след като изучи сина си. Така и не изпълнил обещанието си. Дори спрял да контактува с
тях. Последният път, когато посетили О., той им казал, че има нотариален акт за имота и е
едноличен собственик. Свидетелят е заявил също така, че много пъти са минавали покрай
имота на път за гробищата в ***, но не са имали достъп до къщата, тъй като имотът
има големи порти и винаги са заключени. От показанията на свидетелите К., А. и К. се
установява, че в процесния имот са живели общия наследодател С. Б. и съпругата му В.,
синът им В. и внукът О.. Приживе дядо С. казвал, че мечтата му да има внук се сбъднала и
къщата остава за него. Чичото на О. – К.Б. също твърдял, че къщата е за О.. Тримата
свидетели са заявили, че О. се е грижил за своите дядо и баба до смъртта им, грижил се е
също така за имота и е направил много подобрения в него. Свидетелят К. е заявил, че
последно е виждал ищцата в имота през 1983 г., а свидетелят А. – че за последните петдесет
години в имота са живели само О., баща му, баба му и дядо му, а В. не я виждал никога.
Свидетелят К. не си спомня да е виждал В. и майка й в имота. По делото е разпитана като
свидетел и сестрата на ответника – С. Р.. Същата е заявила, че знае за уговорката между
3
дядо й С. и двамата му синове – К. и В. къщата да остане за брат й О. и че тя няма нищо
против това. Заявила е още, че брат й се е грижил за дядо им и баба им до смъртта им,
винаги е живял в имота и сега живее там със семейството си. Със свои средства е направил
много подобрения в имота.
С оглед на така установеното от фактическа страна, въззивният съд приема
следните правни изводи:
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, установяващи по несъмнен
начин твърденията на ответника-въззиваем О. В., че е придобил процесния имот по
давностно владение. В тази връзка следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав
кредитира изцяло показанията на свидетелите К., А. и К., които са резултат на преки
възприятия, логични са и взаимно се допълват, а показанията на останалите свидетели
преценява с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Основание за началото на давностното
владение в случая се явява извършената приживе от общия наследодател неформална делба
между неговите наследници. Впоследствие, след смъртта на общия наследодател,
установеното от О. В. владение върху имота е продължило да бъде явно демонстрирано и
необезпокоявано от наследниците на чичо му К. В.. Той винаги е своил имота като негова
собственост, а не като съсобствен с останалите наследници на дядо му, ползвал го е като
основно жилище и е извършил редица подобрения в него.
С тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2012 г.,
ОСГК, е прието, че ако съсобственик се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Последващо манифестиране
промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е
започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е
станал владелец на идеалните части на останалите. Настоящият случай е именно такъв, тъй
като ответникът О. В. винаги е имал субективно отношение към имота като негова
собственост, своил го е изцяло като такъв и през 2013 г. се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
Предвид тези съображения, въззивната инстанция приема, че е осъществен
фактическият състав на придобивната давност и ответникът О. В. В. е придобил на
оригинерно основание – изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност по чл. 79,
ал. 1 ЗС правото на собственост върху процесния имот.
В контекста на гореизложеното, въззивният съд намира, че в случая не е налице
първата от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки на чл. 108 ЗС, а
именно ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване, че е съсобственик
на процесния имот, с оглед на което предявеният ревандикационен иск се явява
4
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както правилно е приел и първоинстанционният
съд.
При това положение следва да бъде отхвърлен и предявеният акцесорен иск с
правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на съставения констативен нотариален акт,
който се явява обусловен от иска за собственост.
Отделно от гореизложеното, въззивният съд споделя изцяло фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд в обжалваното решение и на основание чл. 272 от ГПК
възприема същите като мотиви и на настоящия съдебен акт.
Обжалваното решение на Плевенски районен съд е валидно, допустимо и правилно,
поради което същото подлежи на потвърждаване.
Въззиваемият е претендирал разноски за въззивната инстанция и с оглед изхода на
спора, следва да му бъдат присъдени сторените такива в размер на 250 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1092 от 19.07.2022 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр.д. № 2439/2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. К. С., ЕГН **********, да заплати на
О. В. В., ЕГН **********, сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща
направени разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5