Решение по дело №445/2016 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 1
Дата: 4 януари 2017 г. (в сила от 7 февруари 2017 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20163320100445
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

1

 

Гр.Кубрат, 04.01.2017 год.

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на шести декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                

                                                   Председател: Албена Великова

 

При секретаря В.Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 445 по описа на РСКт за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.127, ал.2 във вр. с чл.59, ал.9 и чл.143, ал.2 от СК.

Ищецът А.Н.С., ЕГН **********,*** твърди, че с ответницата Е.В.Г. са родители на малолетния Х.А.Н., роден на *** год. Заявява, че месец след раждането на сина им, ответницата отишла на погребението на своя баща, след което не се върнала в съвместно обитаваното жилище. Твърди, че от 12.06.2016 год. единствено той с помощта на своите родители полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето, поради което моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на Х. при него и да му предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетния, а на майката да определи подходящ режим на лични отношения, както и да я осъди да плаща месечна издръжка на детето за бъдеще време в размер на 120.00 лева, считано от подаване на исковата молба – 04.10.2016 год. до настъпване на условията за нейното изменение или прекратяване.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител пледира за уважаване изцяло на предявените искове.

Ответницата Е.В.Г., ЕГН ********** чрез своята майка и законен попечител Д.И.М., с адрес *** ангажира становище, че исковете са допустими и основателни. Твърди, че не се е завърнала в съвместно обитаваното с ищеца жилище в гр.Завет, поради осъществявания от него постоянен физически и психически тормоз. Оспорва размера на претендираната от ищеца издръжка като твърди, че същата е прекомерно завишена. Представя доказателства, че ответницата като непълнолетна живее заедно с родителката си и има още петима братя и сестри.

В съдебно  заседание ответницата не се явява и не се представлява.         

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

 А.Н.С. и Е.В.Г. заживели заедно през 2015г. От съвместното им съжителство на 7.05.2016г. се родил синът им Х.А.Н., ЕГН **********, видно от Удостоверение за раждане издадено въз основа Акт за раждане № 0223/14.05.2016г. съставен от Община Разград.

Видно от показанията на разпитания свидетел, страните по делото обитавали дома на ищеца в гр.Завет като семейството живеело в сговор и разбирателство съвместно с родителите на ищеца. Месец след раждането на сина им, бащата на ответницата починал, поради което св.Николай Иванов – баща на ищеца, я закарал на погребението в село Зетьово, община Чирпан. Вместо да остане за няколко дни, ответницата не се върнала повече в съвместно обитаваното в гр.Завет жилище. От тогава тя преустановила каквито и да било контакти със съжителстващия мъж и се дезинтересирала от физическото и емоционално състояние на новородения си син.   

От средата на месец юни 2016 год. единствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето полагал бащата с изключителната помощ на своите родители.  

Съдът след преценка на депозираните гласни доказателства на основание чл.172 от ГПК, кредитира показанията на разпитания свидетел, защото същият възпроизвежда факти, които е възприел лично и непосредствено и същите кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства.

Изслушан в съдебно заседание ищецът изявява желание лично да упражнява родителските права по отношение на детето Х..

От изготвения Социален доклад № 1702-11-00-0849/ 23.11.2016г. на Отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат се установява, че жилището, което обитават бащата и детето е собствено на родителите на ищеца. Осигурени са много добри битови и хигиенни условия за живот на малолетния, като има обособена отделна детска стая, обзаведена с необходимите за бита вещи, съобразени с ниската възраст на момчето, поддържа се добра хигиена, жилището е електрифицирано, водоснабдено, със санитарен възел.

От изложеното в социалния доклад и събраните доказателства се установява, че същият работи на надник в областта на строителството.

От признанието на ответницата в писмения отговор се установява, че същата е безработна.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Исковете са допустими като подадени от правно легитимирано лице имащо интерес от търсената защита. Разгледани по същество се явяват основателни.

По отношение на родителските права и определяне местоживеенето на детето:

Искът по чл. 127, ал. 2 от СК е единственият правен способ за разрешаване на разногласията между родителите относно упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът не се ръководи от желанията на единия или другия родител, а от интересите на децата.

Решението за предоставяне упражнението на родителските права следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед следните обстоятелства:  родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици,  морални качества на родителя,  социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата,  привързаност между деца и родители и между децата;  помощ на трети лица и др.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че бащата има желание и възможност да се грижи за отглеждането и възпитанието на своето дете. Макар момчето да е на прекалено ниска възраст, предвид невъзможността и нежеланието майката да го отглежда и помощта, която получава ищеца от своите родители, бащата се явява пригоден родител за отглеждането му. При постановяване на решението си съдът следва да следи преди всичко интереса на децата и да ги постави в тази семейна среда, която би била най благоприятна, в дадения момент, за тяхното физическо и духовно развитие. Ирелевантни са обстоятелствата досежно вината на единия или другия родител за прекратяване на семейното им съжителство. Поради това родителските права следва да се предоставят за упражняване на бащата, който вече е осигурил нормални битови условия и семейна среда подходящи за отглеждане на малолетния. В тази насока съдът изцяло кредитира както събраните гласни доказателства на посочения свидетел, така и изготвения по делото социален доклад.

По отношение на режима на личните отношения:

Както критериите при определянето на родителските права се ръководят изцяло от интереса на децата, така и конкретните мерки на лични отношения между децата и родителя, който не упражнява пряко родителските права, следва да бъдат определени от интереса на децата. Тук съдът намира, че следва да определи подходящ режим на лични отношения на майката с детето, като запазването на тази връзка е важна за оформяне личността на малолетния, за неговото правилно израстване.

Трайната съдебна практика при определяне на режима на личен контакт се е насочила към даване на възможност на родителя, който не упражнява родителските права над детето да вижда и взима същото поне два пъти месечно, било то всяка първа и трета събота и неделя от месеца, било то всяка втора и четвърта, като когато интересите на детето са защитени следва да се даде възможност и за приспиване на последното в определените дни за контакт. Интересите на детето следва да бъдат изследвани съобразно различни обективни и субективни критерии. От една страна прекалено ниската възраст на детето би  представлявала обективна трудност свързана с приспиване на същото при родителя, който не упражнява пряко родителските права над детето, доколкото следва да се предположи, че същия би бил в невъзможност да задоволи специфичните потребности на същото. От друга страна следва да бъде посочено, че за емоционалното израстване на детето е важно същото да поддържа една стабилна, силна и постоянна връзка с всеки родител. Сред обективните критерии за определяне на режима на личен контакт на детето с родителя, който критерий не е свързан със самото дете, е и самото здравословно състояние на самия родител.

При тези доводи съдът намира, че следва да даде възможност на майката на дететоЕ.В.Г. да го вижда всяка първа и трета събота от месеца, от 10:00 часа до 12:00 часа в дома на ищеца, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.

По отношение на издръжката за бъдеще време:

Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете следва да се определи адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да престира последната.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да определи издръжка, която да е съобразена от една страна с нуждите на детето, а от друга страна с възможността и на двамата родители, не само на ответницата да престират такъв, като вземе предвид техните възможности. При така изложеното съдът намира, че следва да бъде определена издръжка на детето Х. в размер на 220.00 лева, от които ответницата следва да поеме по 115.00 лева, като по-малкото парично участие на ищеца е за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, които той полага. Съдът намира, че ответницата няма да бъде затруднена в нейното изплащане, доколкото съобрази, че тя е в трудоспособна възраст, липсват доказателства, които да установяват, че са налице здравословни причини, които възпрепятстват възможността същата да упражнява труд по трудово правоотношение,  като реализира доходи, въпреки че е на 16-годишна възраст. Освен това този размер издръжка е минималния към настоящия момент и съобразен с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Издръжката за бъдеще време се дължи от подаването на исковата молба – 04.10.2016г., с падеж  1-во число на месеца, за който се дължи издръжката ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.

По разноските:

Страните не са направили искане за присъждане на сторените по делото разноски и не представят доказателства за такива, поради което такива не следва да се възлагат.  

Ответницата следва да плати по сметка на РС – Кубрат сумата от   лева - държавна такса върху тригодишните платежи на присъдения размер на издръжката за бъдеще време.  

Мотивиран така и на основание чл.127, ал.2 от СК, съдът

 

Р Е Ш И :  

 

УВАЖАВА предявения от А.Н.С., ЕГН **********, с постоянен адрес и живущ ***, срещу Е.Г.В., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, иск и ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителски права по отношение на малолетното дете Х.А.Н., ЕГН **********, на бащата – А.Н.С..

ПОСТАНОВЯВА детето Х.А.Н. да живее при баща си – А.Н.С. ***.

ОПРЕДЕЛЯ на майката – Е.Г.В., действаща чрез своята майка и законен представител Д.И.М., режим за поддържане на лични отношения с детето си Х.А.Н., с право да го вижда всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 12:00 часа в дома на ищеца, както и да го взема един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА Е.Г.В., действаща чрез своята майка и законен представител Д.И.М. да заплаща на детето си Х.А.Н., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 115.00 (сто и петнадесет лева, нула стот.) лева, считано от 04.10.2016 год. до изменение на обстоятелствата, с падеж  1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, платими чрез неговия баща и законен представител А.Н.С. и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до 120.00 лева като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Е.Г.В. да заплати по сметка на РС - Кубрат държавна такса по присъдената издръжка в размер на 165.60 (сто шестдесет  и пет лева, шестдесет стот.) лева.

         Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис, пред ОС –  Разград.

 

 

                                                             Председател: /П/ Ал. Великова