№ 1325
гр. Велико Търново, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110101142 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на И. А. И. срещу Ю. С. Й.,
с която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак.
С молбата се претендира упражняването на родителските права спрямо
родените от брака деца да бъде предоставено на ищеца, като за ответницата
бъде определен режим на лични отношения и последната да им заплаща
месечна издръжка.
Ищцата твърди, че с ответницата са съпрузи и родители на децата С. И.ов
И. и Б. И.ова И.а. Заявява, че страните са във фактическа раздяла от около 8
години, когато ответницата е напуснала семейството си и е оставила децата на
грижите му. Сочи, че ответницата не поддържа никакъв контакт с децата и не
изпраща средства за издръжката им, като по негова информация същата
живее в Гърция, където има ново семейство. Счита, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен и съществува само формално.
Особеният представител на ответницата изразява становище за
допустимост и вероятна основателност на исковете.
В открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
молбата и моли за допускане на искания развод.
Особеният представител на ответницата изразява становище за
основателност на иска, включително в частта за родителската отговорност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение е видно, че страните са съпрузи, като
1
бракът им е сключен на 26.9.2016 г. в с. Шереметя, Община Велико Търново.
От брака на страните са родени малолетните С. И.ов И. и Б. И.ова И.а.
Според показанията на св. Анелия Й. – майка на ищеца, страните са във
фактическа раздяла от около девет години, от който момент грижите за децата
са поети от нея и от сина й. Заявява, че в този период от време ответницата е
виждала децата си само веднъж и то по инициатива на свидетелката.
От изложеното в социалния доклад става ясно, че след раздялата на
страните грижите за децата са поети от бащата, който е подпомаган в това си
начинание от своята майка. В доклада е посочено, че за децата е осигурена
сигурна и спокойна семейна среда, в която по адекватен начин се задоволяван
всички техни нужди. Сочи се, че между децата и бащата съществува силна
емоционална привързаност.
При така установените факти, съдът намира предявения иск за развод
поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за доказан по
основание. От установената по делото фактическа обстановка, може да се
направи несъмнен извод, че след фактическата им раздяла в отношенията
между страните липсва взаимна привързаност и разбирателство, както и че е
налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде
заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за
това състояние е и безспорно установената фактическа раздяла между
съпрузите, с което е нарушен принципът за съвместно съжителство.
Установеното отчуждение обезсмисля брачната връзка и я прави ненужна,
лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо
състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези
съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК.
Съдът намира за основателно искането на ищеца упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака деца да бъде
предоставено на него, където да бъде и местоживеенето на децата. Тъй като
при възлагане упражняването на родителските права следва да се вземе
предвид възрастта и пола на децата, както и установеното вече фактическо
положение, съдът намира, че интересите на малолетните биха били защитени
пълноценно от бащата, при който същите живеят след раздялата на
родителите си и понастоящем и който е създал за тях сигурна и безопасна
семейна среда, в която потребностите им са адекватно задоволени. Тук не
може да не бъде отчетена и липсата на информация за местоживеенето и
намеренията на майката, поради което възлагането родителските права на нея
е очевидно невъзможно.
И все пак не може да не се отчете необходимостта от осигуряване на
възможност за контакт с майката – в случай, че последната все пак прояви
желение за такъв. В исковата молба е посочен конкретен режим на лични
контакти – всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09:00 часа в
събота до 18:00 часа в събота, като съдът намира същият за подходящ.
2
Относно дължимата издръжка за децата, съдът съобразява установения в
чл. 142 СК минимален размер, както и факта, че претендираната издръжка е
именно около този минимален размер, поради което претенцията следва да
бъде уважена за сумата от 280.00 лева.
Искане за предоставяне ползването на семейното жилище не е направено.
Предвид липсата на искания в обратната насока, след прекратяване на
брака страните не си дължат издръжка един на друг, а ответницата следва да
запази предбрачната си фамилия - Й..
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, по брачните дела, когато съдът не се
произнася по въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така,
както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна
такса за допускане на развода в размер на 50.00 лева, която следва да бъде
заплатена от ответницата, доколкото ищецът е освободен от внасянето на
държавна такса и разноски. Ответницата следва да заплати и дължимата
държавна такса върху присъдените издръжки за децата, възлизаща на 806.40
лева, както и разноските за особен представител в размер от 600.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на
26.9.2016 г. в с. Шереметя, Община Велико Търново между И. А. И., ЕГН
********** и Ю. С. Й., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетните С. И.ов И., ЕГН ********** и Б. И.ова И.а, ЕГН ********** на
бащата И. А. И., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетните С. И.ов И., ЕГН
********** и Б. И.ова И.а, ЕГН ********** при бащата И. А. И., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата С. И.ов И., ЕГН
********** и Б. И.ова И.а, ЕГН ********** и майката Ю. С. Й., ЕГН
**********, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09:00 часа в събота
до 18:00 часа в събота, като майката взема и връща децата от и до дома на
бащата.
ОСЪЖДА Ю. С. Й., ЕГН ********** да заплаща за децата С. И.ов И.,
ЕГН ********** и Б. И.ова И.а, ЕГН **********, чрез техния баща и законен
представител И. А. И., ЕГН **********, месечни издръжки в размери от по
280.00 лева за всяко от децата, считано от подаване на исковата молба –
3
28.3.2025 г. до настъпването на законни причини за изменението или
прекратяването на издръжките, които са платими до 10-то число на текущия
месец.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Ю. С. Й., ЕГН
********** да запази предбрачното си фамилно име – Й..
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака страните не си
дължат издръжка един на друг.
ОСЪЖДА Ю. С. Й., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в
общ размер от 856.40 лева за допускане на развода и върху присъдените
издръжки, разноски за особен представител в размер от 600.00 лева, както и
държавна такса в размер на 5.00 лева – в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4