№ 1045
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100507634 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.02.2021 г. по гр.д. № 54106/18г., СРС, І ГО, 46-ти
състав е признал за установено на основание чл.415 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79
ЗЗД в отношенията между страните, че „М.Е.“ АД-гр.София, ЕИК *******
дължи на „Т.-РМ“ ЕООД-гр.Пловдив, ЕИК *******, сумата от 3607,65 лв. с
ДДС, представляваща цена на продадена електрическа енергия от
възобновяеми източници по силата на Договор за изкупуване на електрическа
енергия от 02.10.2017 г. (непогасен остатък от задълженията по фактура №
**********/ 03.11.2017 г. и фактура № ********** / 03.11.2017 г., двете на
обща стойност 3644,09 лв. с ДДС), ведно със законната лихва от завеждане на
заявлението по чл.410 ГПК на 24.01.2018 г. до окончателното изплащане, за
което вземане е била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
17.03.2018 г. по ч. гр. д. № 4903 / 2018 г. на Софийски районен съд, 46-ти
състав. Осъдил е „М.Е.“ АД - гр. София, ЕИК *******, да заплати на „Т. - РМ“
ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *******, направените по настоящото дело
разноски в размер на 1122,20 лв., като и разноските от 572,20 лв., направени по
ч.гр.д. № 4903/2018 г. на Софийски районен съд, 46-ти състав (заповедно
1
производство).
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „М.Е.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******,
представлявано от Изпълнителния директор Т.Т., чрез пълномощника по
делото адвокат Й.Й. от САК по съображения, изложени в жалбата. Твърди се,
че постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно договора от
02.10.2017 г. за изкупуване по свободно договорени цени, произведена от
ВЕИ-чл.4,ал.1-производителят уведомява най-малко три работни дни
предварително Търговеца за надхвърлянето на количествата електрическа
енергия над тези по чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ. Ищцовото
дружество/производител не е изпълнило задълженията по този текст, което
сочи, че е неизправна страна, поради което не може да черпи права от
собствените си неправомерни действия. От друга страна, от приетата по
делото ССЕ се установява, че процесните две фактури на са били
осчетоводени от ищеца и от ответника, че прихващането на фактура
**********/31.10.2017 г. с фактури № **********/03.11.2017 г. и №
**********/03.11.2017 г. не е осчетоводено от „Т. РМ“ ЕООД, както и че
прихващането на фактура **********/31.10.2017 г. с фактури №
**********/03.11.2017 г. и № **********/03.11.2017 г. не е осчетоводено от
„М.Е.“ АД. Твърди се, че липсата на осчетоводяване на двете фактури е
равнозначно на оспорване на претендираните с фактурите вземания, като в
този смисъл чрез неосчетоводяването, ответникът реално и своевременно се е
противопоставил на претенциите на ищеца. Неправилен е и извода на съда,
че е без значение дали двете дружества са осчетоводили прихващането, но
извършването на счетоводните операции са от съществено значение за
прихващането и настъпването на погасителния ефект. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемото дружество „Т.-РМ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, район „Ю.“, ул.“*******, представлявано от
управителя Х. М.-П., чрез пълномощника по делото адвокат М.Ч. от АК-
Пловдив, със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул. „*******, Делови център
2
******* оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата
инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са по реда на чл.422, ал.1 ГПК кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.327, ал.1 ТЗ,
вр. чл.318 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Т.-РМ“ ЕООД срещу „М.Е.“ АД за
признаване за установено между страните, че „М.Е.“ АД дължи на „Т.-РМ“
ЕООД сумата от 3607,65 лв. с ДДС, представляваща цена на продадена
електрическа енергия от възобновяеми източници по силата на Договор за
изкупуване на електрическа енергия от 02.10.2017 г. (непогасен остатък от
задълженията по фактура № ********** /03.11.2017 г. и фактура №
********** /03.11.2017 г., двете на обща стойност 3644,09 лв. с ДДС), ведно
със законната лихва от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК на 24.01.2018
г. до окончателното изплащане.
Ищецът „Т.-РМ“ ЕООД твърди, че е продал на ответника електрическа
енергия, произведена от две фотоволтаични централи; че за продаденото
количество, произведено от ФтЕЦ „Т. РМ-М.“, е издал фактура № 269
/03.11.2017 г. за сумата от 2294,44 лв. с ДДС, а за продаденото количество,
произведено от ФтЕЦ „Т. РМ-Б.“, е издал фактура № 270/03.11.2017 г. за
сумата от 1349,65 лв. с ДДС; че вземанията по двете фактури са падежирали
3
на 03.12.2017г.; че на 21.11.2017 г. ответникът е признал основанието и
размера на задълженията си, като е извършил прихващане със свое насрещно
вземане в размер на 36,44 лв. Твърди, че ответникът не е платил непогасения
остатък по двете фактури, възлизащ на 3607,65 лв., нито в договорения срок,
нито след отправянето на покана за доброволно изпълнение.
Ответникът „М.Е.“ АД в срока п чл.131 ГПК е оспорил исковете като
неоснователни с пестеливите твърдения, процесната сума е неизскуема, че е
невярно твърдението на ищеца, че ответното дружество е признало
съществуването на вземания на „Т. РМ“ ИООД.
Съдът констатира следното:
По делото е депозиран договор от 02.10.2017 г. за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяеми източници. От приетите по делото
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза и от извършена от
съда проверка в регистъра на издадените гаранции за произход, воден от
Агенцията за устойчиво енергийно развитие (предвид позоваването от страна
на ищеца на публичността на регистъра), се установява, че ищецът е
извършил през м.октомври 2017г. доставка на електроенергия от 25664,80
квтч на стойност 2294,44 лв. с ДДС, произведена от ФтЕЦ «Т.-РМ - М.»;
извършената от ищеца през същия месец доставка на електроенергия от
15096,80 квтч на стойност 1349,65 лв. с ДДС, произведена от ФтЕЦ „Т.-РМ –
Б.“, както и начисляването от ищеца на цена съгласно договореното. От
общата стойност в размер на 3644,09 лв. с ДДС по издадените две фактури от
03.11.2017 г. ищецът претендира 3607,65 лв. с ДДС, като твърди, че това е
непогасен остатък от задълженията.
От правна страна:
По предявените искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. с чл.79,
ал.1 пр.І ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, настоящата инстанция
приема следното:
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл.318 ТЗ е
консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага
постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените
елементи на продажбата-стока и цена, без да е необходимо обективиране на
съгласието в писмена форма. В конкретния казус е налице писмена форма на
4
сключения договор.
СГС намира за преклудирано направеното след депозиране на писмения
договор възражение от ответника, че ищцовото дружество не е изпълнило
задълженията по чл.4,ал.1 от договора от 02.10.2017 г. за изкупуване по
свободно договорени цени, произведена от ВЕИ, а именно производителят
уведомява най-малко три работни дни предварително Търговеца за
надхвърлянето на количествата електрическа енергия над тези по чл.31, ал.5,
т.1 от ЗЕВИ, което не е било сторено, поради което дружество/производител
се явява неизправна страна. Възражението е преклудирано по смисъла на т.4
от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според
която „възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се
преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1
ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд.
Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.“ По
силата на изричната разпоредба на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към
този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса,
страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които
поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното
производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли
заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на
исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на
действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по
установяване на релевантните за спора факти.
Освен това, дори и да е налице неизпълнение по смисъла на цитирания
текст от договора, то и както е отбелязъл районният съд, неизпълнението на
задължението по чл.4, ал.1 от договора не рефлектира върху правата на
продавача да получи търсената цена, тъй като по делото се установява
реалното извършване на доставката и нейното приемане от купувача.
Не може да бъде възприето застъпеното във въззивната жалба
становище на ответника, че липсата на извършено от него осчетоводяване на
процесните фактури би следвало да се приеме за реално и своевременно
противопоставяне от негова страна на претенциите на ищеца. По делото е
5
установено, че осчетоводяване на фактурите не е извършено и от двете
страни. От друга страна, установено е, че ответникът е получил на 20.12.2017
г. покана за плащане на цената от 3607,65 лв. Той не се е противопоставил
веднага и не е отрекъл доставката. В самата покана за изпълнение ищецът се е
позовавал на направени от името на ответника изявления за прихващане и
признание на задълженията по двете фактури. Тези обстоятелства са
достигнали до знанието на ответника най-късно с получаването на поканата за
изпълнение. Дори изявленията за прихващане и за признаване на
задълженията да са били направени от лице без представителна власт, то
поради липса на противопоставяне по реда на чл.301 ТЗ следва да се приеме,
че ответникът е потвърдил признанието и извършеното прихващане. В чл. 301
ТЗ се установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със
сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил
веднага след узнаването й. В този смисъл е направеният от съда извод, че при
тези данни е без значение дали двете дружества са осчетоводили
прихващането и дали ответникът е осчетоводил издадените от ищеца фактури
от 03.11.2017 г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, изр. І ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски
за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.02.2021 г. по гр.д. № 54106/18г. на
СРС, І ГО, 46-ти състав.
ОСЪЖДА „М.Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“*******, представлявано от Изпълнителния
директор Т.Т., чрез пълномощника по делото адвокат Й.Й. от САК да
заплати на „Т.-РМ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
6
управление: гр.Пловдив, район „Ю.“, ул.“*******, представлявано от
управителя Х. М.-П., чрез пълномощника по делото адвокат М.Ч. от АК-
Пловдив, със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул. „*******, Делови център
******* направените от него разноски за настоящата инстанция във вид на
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7