РЕШЕНИЕ
№ 2328
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330106719 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 22 ЗПК и по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за потребителски кредит, а при условията на евентуалност за прогласяване
нищожност на клаузата по чл. 1, ал. 2 от договора.
Ищецът излага съображения, че е сключил договор за потребителски кредит с
ответника, с който му е предоставен кредитен лимит в размер на 800 лева. При
уговорен лихвен процент и посочен годишен процент на разходите. Заявява, че е
усвоил сумата от 800 лева, която следвало да бъде върната в четиримесечен срок. На
същата дата сключил с трето лице- „Кредит гаранция“ договор за възлагане на
поръчителство, по който дължал възнаграждение в размер на 351,12 лева. Излагат се
съображения за нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2
и ал. 4 ЗПК. Счита, че посоченият годишен процент на разходите е неправилно
определен, тъй като няма други разходи извън лихвата от 36 %. Освен това,
неправилно в годишния процент на разходите не била включена сумата по договора за
предоставяне на поръчителство. Счита, че по този начин търговецът е заблудил
потребителя по отношение на размера на годишния процент на разходите. Излагат се
съображения за това, че не е посочена в договора каква е общата сума, дължима от
потребителя, както и размерът на лихвения процент на ден. Счита, че договорът не би
могъл да съществува без клаузата за лихва и посочения годишен процент на разходите,
поради което целият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При условията на
евентуалност се излагат съображения за недействителност на чл. 1, ал. 2 от договора,
1
предвиждаща срок за осигуряване на поръчителство.
В срок е постъпил отговор на исковата молба , с който се оспорва
претенцията. Излагат се подробни съображения за неоснователност на иска и за
спазването на всички изисквания за съдържанието на договора. Счита, че сумата по
договора за предоставяне на поръчителство не следва да бъде включвана в годишния
процент на разходите. Иска се отхвърляне на претенцията и присъждането на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че
на 03.09.2018 г. са сключили договор за потребителски кредит, по който ответникът е
предоставил кредитен лимит от 1000 лева. Годишният лихвен процент е 36.00 %, а
годишният процент на разходите (ГПР) 50.00 %. В чл. 1, ал. 2 от договора е
предвидено, че потребителят следва да предостави обезпечение в 5-дневен срок от
одобряването на искането за усвояване, чрез две физически лица поръчители с месечно
брутно възнаграждение от 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител
или банкова гаранция.
Във връзка с кредита на същата дата е подписан договор за възлагане на
поръчителство с „Кредит гаранция“ ЕООД, с който дружеството се е съгласило да
отговаря солидарно с ищеца по кредита срещу възнаграждение определяемо според
размера на всяка усвоена сума от кредита и други критерии. Уговорено е в чл. 1, ал. 2,
че договорът влиза в сила от подписването му, но поражда действие при непредставяне
на някое от другите обезпечения по договора за кредит. В чл. 2, ал. 3 е посочено, че
плащанията се извършват по сметка на посредник, която е идентична с тази на
кредитора по договора за кредит.
От представяния погасителен план се установява, че ищецът е усвоил сумата от
800 лева, което е следвало да бъде върната на 4 вноски по 215.22 лева. Изрично е
посочено и дължимото възнаграждение за поръчителство в размер на общо 351.12 лева,
разпределено на 4 вноски по 87.78 лева.
Относно недействителността:
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Предвид уговорка за възнаграждение за допълнителни услуги, се констатира, че
не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста
2
на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство е установено за
услуга в полза на кредитодателя, която е задължително условие за отпускането на
кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, следва да се включат в ГПР.
Становището на ответника, че дължимостта на сумата не е била известна към
момента на сключването на договора не може да бъде споделено. В договора за кредит
изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от
предвидените възможности е с избрано от ответника дружество поръчител. Ищецът се
е възползвал от тази възможност и е сключел договор за предоставяне на
поръчителство с третото лице. Договорите са сключени на една и съща дата,
предоставен е един погасителен план за задълженията и е уговорено плащане само по
сметката на ответника. При тези данни, ответникът е бил наясно с избора на ищеца за
предоставяне на обезпечение още към момента на сключването на договора кредит.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на кредитора и поставена
като изискване за предоставянето на кредита- чл. 1, ал. 2, това допълнително плащане
се отнася до разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер би надхвърлил законовото ограничение. Ето защо посоченият в договора
годишен процент на разходите от 50% не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал.
4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019
г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.;
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение
№ 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.
Ето защо предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен.
3
Предвид горното, съдът не следва да се произнеса по евентуалната претенция.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 50 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адв. Иванова следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Н. П. ХР., ЕГН
********** и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, че сключеният между тях
договор за потребителски кредит тип кредитна линия от 03.09.2018 г. е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Н. П.
ХР., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. Е.Г.
И., АК-П., личен № **********, със служебен адрес – *****, сумата от 300.00 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Н. П. ХР. по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4