Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр.
София, 29.10.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в
публичното заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с.
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №3340 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Ц.“ АД
срещу решение от 03.08.2020 г. по гр.д. №70298/2017 г. на Софийския районен
съд, 172 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Т.Ф.“
ЕООД установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.327 ТЗ вр.
чл.195 вр. чл.193 ЗЗД, чл.258 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за
сумата от 801,49 лв., представляваща сбора на цените на върнати стоки,
съобразно кредитни известия, издадени от „Т.Ф.“ ЕООД през периода 06.01.2015 г.
– 30.03.2016 г., за сумата от 1385,34 лв., представляваща стойностен израз,
съгласно уточнителна молба от 11.09.2018 г., на
разликата между реализирания от ищеца маркетингов бюджет, възлизащ на общата
стойност от 17 284,06 лв. без ДДС и общият размер на платените
маркетингови услуги от ответника, която сума е начислена по фактура №**********/15.02.2016
г., ведно със законната лихва от 07.10.2016 г. до окончателното изплащане на
сумите, и за сумата от 134,16 лв., представляваща, съгласно уточнителна
молба от 12.12.2017 г., сбор от лихви за забава,
начислени върху главниците за периода 06.01.2015 г. – 05.10.2016 г.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и
в противоречие със задължителната съдебна практика, и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Сочи, че по делото е установено извършването на сочените
маркетингови дейности. Твърди, че първоинстанционният
съд неправилно не е кредитирал представените кредитни известия, които са
осчетоводени от ответното дружество и последното дължи връщане на сумите, както
и че неправилно е кредитирал заключението на СТЕ. Поддържа, че ответникът дължи
заплащане стойността на върнатите стоки и той следва да докаже плащането. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна „Т.Ф.“ ЕООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се
добави и следното:
Наличието на
облигационни отношения по сочения от ищеца договор за доставка, съдържащ
елементи на договор за покупко-продажба и договор за изработка, с посочения
предмет е установено при условията на пълно и главно доказване от представения
по делото договор за доставка №222/03.11.2014 г.
По иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.195 вр. чл.193 ЗЗД:
При предявен иск за връщане на продажната цена на вещ с
недостатъци в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по сочения договор за покупко-продажба, уведомяване на продавача и
връщането на доставените стоки с недостатъци на продавача.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на
плащането.
От събраните по делото доказателства е установено при
условията на пълно и главно доказване наличието на сочения договор за
покупко-продажба, доставката на процесните стоки от
продавача на купувача, уведомяване на продавача и връщане на доставените на
купувача стоки с недостатъци на продавача-ответник в настоящето производство, респ.
тяхната стойност, както е приел и първоинстанционният
съд.
За да отхвърли предявеният иск, СРС е приел, че
ответникът, чиято е доказателствената тежест за това,
не е доказал положителния факт на плащането на паричната равностойност на
върнатите стоки, противно на твърдяното от въззивника
във въззивната жалба, т.е. приел е предявеният иск за
основателен, но е приел за основателно релевираното
от ответника възражение за прихващане със сумата от 2564,37 лв., представляваща
незаплатена цена на доставени стоки по процесния
договор за покупко-продажба.
Възражението за
прихващане е само едно процесуално действие за защита срещу първоначално
предявения иск, като целта е отхвърляне на този иск, поради погасяване на
вземането по него чрез прихващане с вземането на ответника.
Възражението за
прихващане в гражданския процес, когато то е направено своевременно, е
допустимо и може да се уважи за неликвидни вземания /Решение № 1665 от
10.01.2006 г. по гр.д. № 1218/2003 Г., III ГО на ВКС/. Особеното в него е, че
съдебното прихващане настъпва в един по-късен момент - след установяване
съществуването на насрещното вземане и неговата изискуемост със съдебното
решение. От влизането му в сила на тези задължения се придава качеството „ликвидност“.
Ищецът-купувач в настоящето производство не е
ангажирал никакви доказателства, а и няма наведени твърдения в тази насока, да
е заплатил продажната цена на доставените му стоки.
Поради
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск се явява неоснователен,
тъй като е погасен чрез прихващане, както е приел и първоинстанционният
съд, като не следва да бъдат разглеждани останалите доводите на въззивника във въззивната жалба
относно основателността на предявения иск, тъй като същите са ирелеватни за решаващия извод на СРС.
По иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.258 ЗЗД:
При предявен иск за реално
изпълнение на задължението за заплащане на дължимото възнаграждение по договор
за изработка в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което за ответника е възникнало
задължението за плащане на уговорената цена, както и че изпълнил задълженията
си по договора, а работата е приета от възложителя.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на
плащането.
Наличието на облигационни отношения и тяхното
съдържание е установено по делото, както бе посочено по-горе, от представения
договор за доставка. В чл.21 от договора е предвидено, че доставчикът се
задължава да заплати премия за участие в каталога, определена в кондиционния
лист или в отделно споразумение, въз основа на фактура, издадена от купувача, в
чл.22 - че доставчикът се задължава да организира за купувача месечни промоции,
чийто размер се определя в рекламното споразумение, а според чл.23, купувачът
се задължава да публикува в рекламното си издание продуктите на доставчика
срещу рекламна премия. С представения анекс към процесния
договор от 01.06.2015 г. е променена цената за всяко участие в реклама. От
представеното маркетингово споразумение от 05.01.2015 г. се установява, че
стойността на услугата за поставяне на билбордове по фасадата на търговските
обекти възлиза на сумата от 200,00 лв. С кондикционния
лист – Приложение №2 към процесния договор за
доставка, са определени месечните и тримесечните премии и бонуси на купувача
върху целия нетен оборот на обектите.
Настоящият въззивен състав
намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест
за това, не е ангажирал никакви доказателства относно размера на нетния оборот
на обектите през процесния период, въз основа на
който следва да бъдат определени бонусите, съгласно описания по-горе кондикционния лист – Приложение №2, нито е ангажирал
доказателства в подкрепа на твърдението си, че е извършвал каквито и да е
допълнителни маркетингови услуги, нито за това, че е поддържал външен билборд „Ловико“, респ. периода, през който го е поддържал, поради
което следва да се приеме, че не му се дължи възнаграждение за посочените
маркетингови услуги.
По отношение претендираното
възнаграждение за участие в каталога въззивният съд
също намира, че през периода 08.01.2015 г. – 23.12.2015 г. ищецът е извършил
маркетингови услуги в полза на ответника на обща стойност от 5520,00 лв. /3 бр.
по 920,00 лв. и 9 бр. по 460,00 лв., с оглед променената цена с описания
по-горе анекс/. По делото е доказано, вкл. и от изходяща от самия ищец молба,
че ответникът е заплатил цена за извършените рекламни услуги в процесните брошури в общ размер на сумата от 6900,00 лв.,
т.е. доказан е положителния факт на плащането на целия размер на рекламната
премия.
Поради
изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед
изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата
страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 960,00 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №166640/03.08.2020 г., постановено по гр.д. №79298/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 172 състав.
ОСЪЖДА „Ц.“ АД, ЕИК *******
******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата
от 960,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.