РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Белоградчик, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100267 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД
– за установяване съществуване на вземане в размер на 150.54 лв. –
договорна неустойка.
В исковата молба ищеца „Теленор България“ ЕАД, със сегашно
наименование „Йеттел България“ ЕАД, сочи, че между тях, като мобилен
оператор и ответника С. Г. Й., са сключени Договори за предоставяне на
мобилни услуги, като по силата на договор от 22.10.2018 г., ответника е
станал абонат на ищеца с клиентски № *********. При възползване от
преференциални условия, ответникът е сключил с ищцовото дружество и
Договор за лизинг от същата дата, и е получил и мобилно устройство марка
Nokia, 2.1 Dual Blue Silver, на изплащане на 23 месечни вноски в размер на
6.59 лв. всяка. Твърди се в Исковата молба, че въпреки че е ползвал
мобилните услуги, за периода на потребление 05.11.2018 г. – 04.03.2019 г.,
абонатът – ответник не е заплатил месечните абонаменти в размер на 184.83
лв. Освен това, не е заплатил и ползваните мобилни услуги за което са
издадени 4 броя фактури от ищеца. Поради неплащане от страна на ответника
1
на въпросните фактури за отчетния период на потребление 25.11.2018 г. –
24.02.2019 г., и на основание т. 11 от договора, във вр. с чл. 75, във вр. с чл.
19б от Общите условия на мобилния оператор, ищеца едностранно е
прекратил договорите с ответника. Сочи се, че след прекратяване на
Договора, е издадена крайна фактура № ********** от 05.04.2019 г. в това
число и за сумата от 150.54 лв. – дължима договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти.
Поради допуснатото неизпълнение по Договора, ищеца е подал
заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника, по което е образувано по
ч.гр.д. № 391/ 2020 г. на РС – Белоградчик, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника – длъжник. Тъй като
заповедта е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът е
указал и ищеца е предявил настоящия иск за установяване съществуване на
вземането си.
Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено
по отношение на ответника, че вземането им за сумата от 154.50 лв.,
представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите между тях, съществува. Претендират се и направените в хода на
настоящото производство и на заповедното производство разноски – за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
При опит да бъдат връчени съдебните книжа на ответника, същия не е
намерен, поради което след проведена процедура по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК,
му е назначен особен представител – адв. В.К. от ВАК. В срока по чл. 131
ГПК, е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който не
оспорва предявения иск.
За съдебното заседание, е депозирана и последваща Молба от особения
представител на ответника, в която отново изразява становище, че не оспорва
иска.
Към делото е приложено ч. гр. д. № 391/ 2020 г. по описа на РС –
Белоградчик.
В открито съдебно заседание съдът е приел, че не са налице законовите
предпоставки за постановяване на решение по чл. 237 ГПК – при признание
на иска, каквото искане е направено от страна на ищеца, за което е изложил
2
подробни мотиви и е разгледал делото по общия исков ред.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Съобразно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест,
съдът вмени на ищеца да докаже следните обстоятелства: наличието на
сключени между „Теленор България“ ЕАД /с ново наименование „Йеттел
България“ ЕАД/ и ответника: Договор за мобилни услуги и на Договор за
лизинг за закупуване на мобилно устройство; неизпълнение на задълженията
на ответника по договора; наличие на основания за заплащане на договорна
неустойка, поради едностранно прекратяване на договора от изправната
страна; размер на неустойката.
Съдът, при преценка на така представените по делото писмени
доказателства, намира, че ищеца е доказал наличието на съществували между
него и ответника валидни облигационни правоотношения.
В приобщеното по настоящото дело заповедно производство, по което е
образувано ч. гр.д. № 391/ 2020 г., са представени Договор за мобилни услуги
от 22.10.2018 г. и Договор за лизинг от същата дата, сключени между ищеца
и ответника, които обективират възникването на валидни облигационни
правоотношения между тях. Представени са и Фактури, издадени от ищеца,
които също материализират съществуването на договорни отношения между
страните.
С представените писмени доказателства, доказано се явява
обстоятелството, че през процесния период ищеца, като мобилен оператор
предоставящ мобилни услуги, е предоставил, а ответника е ползвал услугите
на мобилния оператор за телефонни разговори. Видно от процесния Договор
за лизинг от 22.10.2018 г., ответника е получил и мобилно устройство: марка
Nokia, 2.1 Dual Blue Silver, който е следвало да изплаща на лизинг, съгласно
условията на договора.
Установи се неизпълнение от страна на ответника по така сключените
договори. Въпреки, че е ползвал предоставените му услуги и е закупил
мобилно устройство на изплащане, ответника от своя страна не е изпълнил
дължимата престация – да плати на оператора за ползването им, както и да
изплаща месечните лизингови вноски.
Поради допуснатото неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му по договора, ищеца е упражнил правата си по чл. 11 от
3
Договора за във вр. с чл. 75, във вр. с чл. 19б от Общите условия на мобилния
оператор, и като изправна страна е прекратил едностранно договорите с
ответника.
От това обстоятелство са възникнали и законовите основания за
заплащане на уговорена с договора неустойка. Неустойката представлява
договорно или нормативно установена клауза, с която предварително се
определят последиците от евентуално неизпълнение от страна на длъжника.
За да се дължи неустойка, същата следва да е определена в договор – чрез
съглашение между страните или да е нормативно уредена. В случая,
неустойката е уговорена между страните с договора за Лизинг от 22.10.2018 г.
– чл. 11, ал. 2 от същия. Неустойката е задължение на длъжника
/неизправната страна/ да престира сума, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на главното задължение по договора, без да е необходимо
същите да бъдат доказани. За задължението, представляващо неустойка, е
издадена крайна Фактура № ********** от 05.04.2019 г. в това число и за
сумата от 150.54 лв. – дължима договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти.
При тези мотиви, съдът приема, че ищеца доказа в условията на пълно и
главно доказване всички вменени му в тежест на доказване обстоятелства,
което води до извода за основателност на предявения иск и постановяване на
едно положително за ищеца съдебно решение.
Нещо повече – особения представител на ответника не опори иска и не
възразява, че ответника е неизправна страна в договорните отношения с
ищеца.
При горните мотиви, съдът приема, че предявения иск е основателен по
основание и размер, поради което приема, че ищеца има съществуващо
вземане спрямо ответника в размер на исковата претенция 150.54 лв. –
договорна неустойка.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло предявения иск, то
ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените от ищеца разноски по заповедното производство и в настоящия
процес, а именно: 25.00 лв. – държавна такса по заповедното производство,
180.00 лв. – адвокатско възнаграждение по заповедното производство (ч.гр.д.
4
№ 391/ 2020 г.), 25.00 лв. – държавна такса по настоящото исково
производство, 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение в настоящото исково
производство, както и 300 лв. – внесено от ищеца възнаграждение за особен
представител на ответника в настоящия процес.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ), ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от адв. Виолета
Герова от САК, против С. Г. Й. , с настоящ адрес – с. Д., общ. Р., обл. В., ул.
„..................” № ..., с ЕГН **********, ИСК по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92
ЗЗД, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО им спрямо ответника СЪЩЕСТВУВА, за сумата:
150.54 лв. (сто и петдесет лева и петдесет и четири ст.) – договорна
неустойка – по Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг – и двата от
22.10.2018 г.
ОСЪЖДА С. Г. Й. , с настоящ адрес – с. Д., общ. Р., обл. В., ул.
„................” № .., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
адв. Виолета Герова от САК, направените от ищеца разноски, както следва:
25.00 лв. (двадесет и пет лева) – държавна такса по заповедното производство
(ч.гр.д. № 391/ 2020 г.), 180.00 лв. (сто и осемдесет лева) – адвокатско
възнаграждение по заповедното производство (ч.гр.д. № 391/ 2020 г.), 25.00
лв. (двадесет и пет лева) – държавна такса по настоящото исково
производство, 180.00 лв. (сто и осемдесет лева) – адвокатско възнаграждение
в настоящото производство, както и 300.00 лв. (триста лева) – възнаграждение
за особен представител на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5
6