Решение по дело №225/2022 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в публично заседание на двадесет и четвърти февруари 2022г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

 

            при секретаря Добринка Долчинкова,

с участието на прокурора Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 225 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от К.Д.Б. срещу Решение № 1183/26.12.2021г. постановено по НАХД № 20213110203880/2021г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 21- 0819-002845/22.07.2021г. на Началник на група при сектор ПП към ОД на МВР Варна.

В касационната жалба и в открито съдебно заседание, касаторът, чрез процесуален представител моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

Ответникът, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 1183/26.12.2021г. постановено по НАХД № 20213110203880/2021г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 21- 0819-002845/22.07.2021г. на Началник на група при сектор ПП към ОД на МВР Варна и е осъден  К.Д.Б. *** 80лв. юрисконсултско възнаграждение.

С НП на К.Д.Б. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200лв.  и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, т.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въззивният съд е приел, че на 07.04.2021г., около 16.13ч. г-н К.Д.Б. е управлявал собственият си лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ***** в гр.Варна, ул.Струма, на място с координати 43.216796,27.900005.

Управлението на МПС е констатирано с АИС „Трафик“, монтиран на л.а. КИА с рег.№ *******. При обработването на данните от АИС е констатирано, че за МПС не е сключен договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, поради което било с прекратена по служебен ред регистрация. Констатирано е, че предходната сключена застраховка е с изтекла валидност и, след като в 14 дневния срок от изпращането на уведомлението от ИЦГО не е представен договор за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ регистрацията на МПС е прекратена на 03.02.2021г.. За констатираното нарушение бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от АНО и след анализ на относимата нормативна уредба направил извод, че НП е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и го потвърдил.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са относно процедурата разписана в Кодекса за застраховането и ЗДвП за прекратяване на регистрацията на МПС при липсата на сключен договор за застраховка на автомобилистите. Сочи, че има нарушение в тази процедура и, че уведомлението изпратено от ГО не е достигнало до него и, че не е знаел, че такова уведомление съществува, както и че няма данни да му е връчено. Релевиран е довод, че преди започване на адиминистративнонаказателното производство не са събрани доказателства относно извършването на нарушението. Сочи, че нито актосъставителя, нито свидетеля по съставяне на акта са очевидци на деянието. Намира, че АНО не е извършил самостоятелно разследване на спорните обстоятелства, поради което било привлечено към административно наказателна отговорност и наказано лице без да е доказано по несъмнен начин извършеното деяние. Не ставало ясно по какъв начин и на основата на какви доказателства АНО е формирал извод за виновно нарушение на чл.140, т.1 от ЗДвП от г-н Б..

В обобщение твърденията и доводите на касационния жалбоподател се свеждат до следното:

-при служебното прекратяване на регистрацията на МПС не е спазено изискването на КЗ и ЗДвП собственикът на МПС да бъде уведомен за 1.това, че не е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ и 2.това, че служебно органите на МВР са прекратили регистрацията на МПС;

-по отношение на деянието не следва да бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност, защото липсва субективният елемент на вината – знанието, че управлява МПС с прекратена регистрация.

Така релевирните твърдения и доводи са нови. Жалбата до ВРС е бланкетна и в нея само се оспорва извършването на нарушението, като не се сочат и не се представят доказателства във връзка с това оспорване. Правилни са изводите на въззивния съд, че нарушението е установено от събраните доказателства, като е кредитирал данните от информационния център, които по  арг. от чл.574, ал.12 КЗ се приемат за верни до доказване на противното.

Във въззивното решение, съдът е дал мотивиран отговор на твърдението, че нарушението не е извършено от г-н Б. и е направил анализ на относимите разпоредби на КЗ, ЗАНН и ЗДвП. Мотивите на ВРС са правилни и по арг. от чл.221, ал.2, изр.второ от АПК касационната инстанция не ги възпроизвежда отново в своя акт, а препраща към тях.

Неоснователни са доводите на касатора за приложение на ТР №1 от 7.06.2016г. на ОСНК ВКС по тд№1/2016г. към процесното деяние. Предмет на тълкувателното решение е изясняването на съставът на конкретно престъпление по НК. За реализиране на наказателната отговорност по НК за конкретното престъпление е прието, че е необходимо да е налице субективният елемент – вината на дееца. Следва да се посочи, че повечето състави на престъпления по НК изискват, за да е налице съставомерност по тях, да е установен умисъл за извършването на деянието, докато за съставомерността на деянията по ЗАНН е достатъчно да са извършени, като не е поставено условието – наличието на умисъл. В това се състои една от основните разлики между съставите на деянията по НК и на административните нарушения по ЗАНН.

Касационната инстанция намира за съответни на чл.7 от ЗАНН изводите на ВРС, че за деянието, за което е ангажирана административната отговорност на г-н Б. не е предвидено изключение от общия принцип на наказуемост, както на умишлените, така и на непредпазливите административни нарушения[1]. В случая наличието на вина на дееца не е елемент от състава на административното нарушение. Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред“. Тази санкционна разпоредба кореспондира с разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.първо от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ Съвместното тълкуване на двете разпоредби налага извод, че задължение на водача на МПС е преди да предприеме управлението му по републиканската пътна мрежа да се увери, че МПС отговаря на кумулативно поставените  изисквания по чл.140, ал.1, изр.първо от ЗДвП, т.е. че е регистрирано по надлежния ред и, че е с табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не включва в състава си умишлено управление на МПС при знанието, че не е надлежно регистрирано. Т.е. за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС достатъчно е да бъде констатирано, че е управлявал МПС, което не е надлежно регистрирано и не е необходимо да бъде изследвано наличието на вина. Субективното отношение  на водача към деянието  е правно ирелевантно.  

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за нарушение на процедурата по прекратяването на регистрацията на МПС, поради липсата на уведомяването му.

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ (служебно – „Информационният център предоставя на Министерството на вътрешните работи данни за действащите и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“) или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съгласно чл. 574, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ  вр. ал.10, 11 и 12 от същата разпоредба информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които  регистрират моторните превозни средства в Република България и осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата. Информационният център уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Компетентните органи по ал. 1 на чл.574 от КЗ предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 на чл.574 от КЗ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. Данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство.

Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че уведомяването на водача на МПС от информационния център на гаранционния фонд не е елемент от възникналото за него задължение да сключи договор или да продължи валидността на сключения договор за гражданска отговорност. Задължението за сключване на договор за гражданска отговорност и управление на МПС само при наличието на такъв сключен договор за конкретното МПС е ex lege (по силата на императивна разпоредба) – разписано е в нормата на чл.483 от КЗ. Разпоредбата на чл.574 от КЗ регламентира контрола върху изпълнението на това задължение, урежда правомощията на контролните органи по КЗ и отношенията им с контролните органи по ЗДвП, както и последиците за водачите и за собствениците на МПС при неизпълнение на задължението по чл.483 КЗ. Информационния център съдържа информация, която е публично достъпна и съответно се приема за известна както на органите по КЗ, така и на контролните органи по ЗДвП. Именно по тази причина срокът, който е даден за сключването или подновяването на договор за гражданска отговорност съгласно разпоредбата на чл.574, ал.10 КЗ започва да тече не от уведомяването на собственика (т.е. не от достигането на писмото на хартиен носител до него), а от датата на изпращането му. С оглед цитираните разпоредби и съдържащото се в преписката уведомление по чл. 574, ал.10 от КЗ до г-н Б. от 18.12.2020г.  се налагат три извода: първо, че процедурата за уведомяването му е спазена; второ, че срокът за изпълнение на задължението за представяне пред Информационния център на доказателства за сключена гражданска отговорност на автомобилистите е започнал да тече на 18.12.2020г. и трето, че след като не е налице изпълнение от г-н Б. на посоченото задължение са били налице предпоставките за служебното прекратяване на регистрацията на МПС.

При неизпълнение на задължението за сключване или подновяване на договора за гражданска отговорност в установения от КЗ срок за информационния център възниква задължение да изпрати информация до органите по регистрацията на МПС. В случая прекратяването на регистрацията на МПС е акт с правно действие и доколкото прекратяването на това основание е специално и е обвързано с процедурата за възстановяването на регистрацията (служебно – при представяне на доказателство за наличие на валиден или сключен договор  за гражданска застраховка), задължението за уведомяването на собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията на последното не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията на МПС и не е предпоставка за настъпването му.

При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което Решение № 1183/26.12.2021г. постановено по НАХД № 20213110203880/2021г. по описа на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Не е направено искане от касационния ответник за присъждане на разноски, поради което съдът не обсъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1183/26.12.2021г. постановено по НАХД № 20213110203880/2021г. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.