Р Е Ш Е Н И Е
Номер 144 23. 12. 2021 година град
Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на двадесет и първи декември
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ
Като разгледа докладваното от Председателя
КНАХД № 147 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба ИА
„Автомобилна администрация“ – Русе, против Решение № 274/ 12.10.2021 г. постановено
по АНД № 20213530200479 по описа за
2021 година на ТРС, с което е било отменено наказателно постановление № 38–0001432 от
28.05.2021г., издадено от Директора на РД „АА“– Русе, с което на П.В. *** на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е била наложена „глоба“ в размер на 2000
лева, като незаконосъобразно.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и
процесуалните правила, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Моли за отмяна на
атакувания акт. В с.з. не взема становище. Не претендира разноски.
Ответната страна се представлява от а..Я., която оспорва жалбата. Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок,
от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било наказателно постановление №
38–0001432 от 28.05.2021г., издадено от Директора на РД „АА“– Русе, с което на П.В.
*** на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е била
наложена „глоба“ в размер на 2000 лева.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че при извършване на
проверка от служители на Автомобилна администрация на 15.04.2021 г. около 14:45
часа в гр. Търговище, на път Попово - Търговище, на спирката срещу завод Хан
Крум, посока от гр. Попово било установено, че ответника по касация като водач
на състав от ППС, състоящ се от влекач Рено Премиум с per. № Н3427ВК от
категория N3, с прикачено полуремарке Шмитц с01, с per. № Н7228ЕЕ от категория
04, двете ППС собственост на "Виктория транс" ООД, извършва обществен
превоз на товари с лиценз на общността и заверено копие № *********, като в
момента на проверката 14:45 часа е без товар, след приключен курс и
разтоварване на товар - каси, в гр. Търговище, видно от представената и
проверена товарителница серия Г № 054656 от 15.04.2021 г., с маршрут на движение
от гр. Търговище до гр. Шумен, видно от пътен лист серия А № 006870 от
15.04.2021г. Моторното превозно средство с per. № Н3427ВК е оборудвано с
дигитален тахограф SIEMENS AG DTCO 1381 със сериен номер **********. При
проверката било констатирано, че водачът не отговаря на изискванията да
притежава валидна карта за квалификация на водач, видно от представена карта за
квалификация на водач на МПС № Р074584, валидна до 18.06.2018 г. и от
направена справка в информационната система на изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация".
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела,
че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на
техните правомощия. Както АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона
ред и форма , но не съдържат всички необходими реквизити.
При преценка на материалната
законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът е
аргументирал, че съгласно
чл.87, т.3 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България : Водачът на автомобил за обществен
превоз на товари отговаря на следните изисквания:… да притежава валидна карта
за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за
автомобилните превози. Тази наредба е № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда
за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация. В тази Наредба е посочено в кои случаи водачите на МПС е
нужно да притежават карта за квалификация на водач чл.2, ал.1. При това
положение се налага извода, че в АУАН липсва точно описание на конкретните
законови разпоредби, които са нарушени. Посочена е правна квалификация по
чл.87, т.3 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ с цифрово изписване на
посочената разпоредба. По идентичен начин и в НП са посочени законните
разпоредби, които са били нарушени виновно – чл.87, т.3 от Наредба № 33. Това
непълно посочване на всички конкретни законови разпоредби, които са били
нарушени, според наказващият орган, прави и АУАН и НП издадени при липса на
изискуемото се към същите съдържание по чл.42, ал.1., т.5 от ЗАНН, респ. по
чл.58, ал.1, т.6 от ЗАНН. Това препятства правото на защита на наказаното лице,
поради невъзможност да разбере какво точно нарушение е извършило и прави
обективно невъзможна преценката за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление, прието е, че наказващият орган не е конкретизирал каква
категория притежава ответника по касация. Формулиран е извод,че волята на
наказващият орган не може да се предполага и да се допълва от събраните по
делото други писмени доказателства по
този начин се налага извода, че в оспореното наказателно постановление липсва и
описание на нарушението и посочване на всички обстоятелства при които същото е
извършено. Именно това би направило обективно възможна преценката за това дали
конкретно посочено свидетелство за управление на МПС се изисква и ако това е
така, следва ли от това и императивно изискване за притежаване и на карта за
квалификация на водача. Налага се извода, че при издаването на НП е нарушен
чл.57, т.5 от ЗАНН, а при издаването на АУАН - изискванията на чл.42, т.3 и 4
от ЗАНН. Този извод следва и от факта, че в АУАН и НП не е посочено и мястото
на нарушението. Посочено е кога и къде е извършена проверката, но не и къде е
извършено нарушението.
След установяване на
нарушението са предприети незабавни действия и на 10.05.2021г. е била издадена
карта за квалификация на водач на МПС № Р287657. При това положение случаят има
белезите на маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН и АНО не е следвало да
издава НП, а само да предупреди нарушителя
Основните доводи изложени в
жалбата с неправилното приложение на материалния закон.
Касационният състав приема,
че атакуваният съдебен акт е правилен като краен резултат, но по различни
съображения.
По
делото няма спор, че ответника по касация е носел със себе си и е представил на
контролните органи карта за квалификация на водача, но същата е била с изтекъл
срок на валидност. Издаването на
карта за квалификация се осъществява по процедура, предвидена
в Наредба № 41/04.08.2008 година за условията и реда за провеждане
на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация. Съгласно чл. 2 от Наредбата, водачите на моторни превозни
средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1,
D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени
превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за
квалификация на водача чл. 2. В АУАН и в НП действията на водача са квалифицирани
като нарушение чл.87, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999 на МТ. Цитираната норма по
императивен начин разписва документите, които по време на работа водачът следва
да представи при поискване от контролните органи, като сред тях е и карта за
квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона
за автомобилните превози. Съгласно чл.7б, ал.1 от ЗАвтП лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с
изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта
за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. С изтичането на
срока, за който държавата е признала, че съответното лице притежава
необходимата квалификация, даваща му право да осъществява обществен превоз на
товари, правото се прекратява. Срочността на квалификацията е отразена в
официалния удостоверяващ документ – карта за квалификация на водач на МПС.
Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните
стандарти за професионална компетентност за извършване на превоз на товари,
картата за квалификация на водача трябва да е в срока на административната
ѝ валидност. Липсата на валидна карта е равнозначна на липсата на такава.
Доколкото в случая е безспорно обстоятелството, че към момента на проверката ответника
по касация е представил карта за квалификация на водач , която е с изтекъл срок
на валидност, правилно актосъставителят и административно наказващият орган са
приели, че същият е нарушил разпоредбата на чл.87, т.3 от Наредба №
33/03.11.1999г. на МТ. За така констатираното деяние касаторът правилно е
санкциониран съобразно разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, която
определя санкция за извършване на обществен превоз без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от ЗАвтП и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Осъществено е от обективна страна административно нарушение. Ответника по
касация в качеството си на водач, извършващ обществен превоз на товари, е могъл
и е бил длъжен да провери дали документите, които чл.89 от Наредба № 33/1999г.
го задължава да носи са валидни, нарушението е осъществено и от субективна
страна.
Доколкото законодателят не предвижда критерий за «маловажен
случай» на административно нарушение, при преценката на всяко конкретно деяние
следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, наличието на вредни последици, от кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който
извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици или
с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случай на административни нарушения от
съответния вид. При тълкуване на обективираната в термина «маловажен случай»
законодателна воля следва да се преценяват както обстоятелствата относно
обществената опасност на административното нарушение, в контекста на неговите
времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите
предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното
отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя.
Съдът приема, че «маловажен случай» е налице само ако съвкупната преценка на
посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. Предприети са действия, с които на практика
водача се е снабдил с изискуемия документ и съответно са налице условия нарушението
да бъде квалифицирано като «маловажен случай».
Касационното
производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на
закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно,
т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна
квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде
приложен. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице
хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава
вероятност фактите да са се осъществили по различен на приетия от
съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства съдът да е
допуснал такива нарушения.
Не е
допуснато нарушение на процесуалните правила.
Оспореното съдебно решение е правилно,
валидно и допустимо.
С оглед изхода на делото и
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е основателно. От представеното
пълномощно и списъка на разноските е видно, че направените разноски на
жалбоподателя възлизат на 400 лева - за адвокатско възнаграждение. Предвид
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.04 г за минимални размери
на адвокатските възнаграждения, то не е налице прекомерност на разноските. При
така изложеното, съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ответника по касация направените от него разноски по делото в
посочения размер.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд –
Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
274/ 12.10.2021 г. постановено по АНД №
20213530200479 по описа за 2021 година на ТРС .
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр. София да заплати на П.В. *** сумата
от 400 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.