Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 28.04.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на шести
април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Ив.В. като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 66 по описа за 2016
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Админстративно процесуалния
кодекс, във връзка с чл.240, ал.1 от Закона за горите (ЗГ).
Образувано е по жалба
на Б.М.Х. с ЕГН ********** ***, против Заповед № 1014/23.12.2015г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите, с която оспорващият е отписан от публичния
регистър на физически лица за упражняване
на лесовъдска практика и е обявено
за невалидно удостоверение № 10569/23.06.2014г., ведно с всички права, произтичащи от него.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на административния акт, поради
несъотвествие с материалния
закон. Оспорващият сочи, че е вписан в регистъра за частна лесовъдска практика при ИАГ за определен вид дейности, като «Планиране и организация на залесяване;
маркиране на насаждения, предвидени
за сеч; планиране и организация на добив на дървесина», а с влязла в сила присъда на РС – Омуртаг е осъден за това, че е подпомогнал трето лице да извози определени количества дървесина от определен участък. Дейности по «извозване» на дървесина или организация на извоз на дървесина
не са част от дейността му като лице, извършващо
частна лесовъдска практика,
поради което заповедта е незаконосъобразна.
На
следващо място жалбоподателят твърди, че цитираната в заповедта правна норма е в сила от 07.08.2015г. и действа единствено и само занапред. Същата не следва да се прилага за отношения, възникнали преди нейното приемане.
В случая присъдата на районния
съд е влязла в сила на
28.08.2014г., което е приблизително
една година преди приемането на нормата на чл.239,
ал.1, т.4 от ЗГ.
Като самостоятелно
основание за отмяна на акта се сочи липсата на мотиви от страна на административния орган, предвид обстоятелството, че се отнема разрешително, издадено през 2014г. за престъпление, извършено през 2008г., а съгласно чл.239, ал.1, т.4 от ЗГ престъплението
следва да е извършено от
лице, което извършва частна лесовъдска практика.
Въз основа на изложените аргументи, се отправя искане за отмяна на заповед №
1014/23.12.2015г. на Изп.директор на ИАГ като незаконосъобразна.
В съдебно
заседание оспорващият се представлява
от пълномощник и процесуален
представител адв.Ц.И. от АК
– Търговище, който от името на своя доверител заявява, че поддържа жалбата на посочените основания и
моли заповедта да бъде
отменена като незаконосъобразна
по съображения, изложени в жалбата и в пледоарията по същество.
Ответната страна – Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция по горите, в писмено
становище, депозирано чрез надлежно
упълномощен процесуален представител А.В., оспорва жалбата като неоснователна.
Сочи, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, при
спазване на процедурата и при наличие на посоченото в него материално – правно
основание. Моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.
Шуменският административен
съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Удостоверение № 10569/23.06.2014г.
на ИАГ оспорващият Б.М.Х. е регистриран в публичния
регистър за упражняване на частна лесовъдска практика за следните дейности: 1. Планиране и организация на дейностите
по залесяване; 2. Маркиране
на насаждения, предвидени за сеч; 3. Планиране и организация на добив на дървесина;
4. Планиране и организация на добив на недървесни горски видове.
С присъда №58/21.05.2014г.,
постановена по НОХД №95/2010г. по описа на Районен съд – Омуртаг, изменена с
решение № 55/28.08.2014г. на Окръжен съд – Търговище по ВНОХД № 131/2014г.,
влязла в законна сила на 28.08.2014г., Б.М.Х. е признат
за виновен за това, че в периода от 21.05.2008г. до
25.05.2008г., в с.Изворово, община Антоново, при условията на продължавано
престъпление и в качеството му на помагач, в съучастие
със С.С.С. в качеството му на извършител, без редовно
писмено позволително извозил от ОГФ – имот с кадастрален номер 079009, отдел
259, подотдел «Е», намиращ се в землището на
с.Изворово, община Антоново, 305,5 пл.куб.м. от дървесни
видове цер, акация и черен
бор на обща стойност 11578,07 лева, поради което и на основание
чл.235, ал.1, вр.чл.20, ал.4 и чл.26, ал.1 от НК, вр.с
чл.54 от НК е осъден на 10 месеца
«лишаване от свобода» и «глоба»
в размер на 800 лева, като на основание чл.66, ал.1
от НК изтърпяването на така
наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
С писмо
№ ИАГ-40877/23.11.2015г.
районен прокурор при РП – Омуртаг уведомил Изпълнителния директор на ИАГ –
София за наличието на значителен брой дела, разгледани в РС – Омуртаг, по които
са издадени наказателни постановления срещу Б.М.Х., като приложил справка за
съдимост на посоченото лице.
С писмо
изх.№ 1326/01.12.2015г. РС – Омуртаг
изпратил заверени преписи от горепосочените присъда и решение до директора на Регионална
дирекция по горите – Шумен.
С писмо
изх.№ 7393/07.12.2015г. от своя страна директорът на РДГ – Шумен изпратил
получените присъда и
решение на изпълнителния директор на ИАГ – София, като в придружителното писмо отбелязъл, че три от осъдените лица са вписани в регистъра за упражняване на частна лесовъдска практика, в това число
и оспорващият.
Получените документи
са разгледани от комисия, назначена със Заповед на изпълнителния директор
на ИАГ, която, видно от приложения по делото препис – извлечение от
протокол № 15/10.12.2015г., взела решение да предложи
на изпълнителния директор да отпише
Б.М.Х. от публичния регистър
по чл.235 от ЗГ на основание чл.239, ал.1, т.4 от ЗГ.
Въз основа на констатациите, отразени в
протокола на комисията и предвид
влязлата в сила присъда, изпълнителният директор на ИАГ със
Заповед № 1014/123.12.2015г. постановил отписване от публичния регистър на физически лица за упражняване
на лесовъдска практика на Б.М.Х. и обявил за невалидно удостоверение
№ 10569/23.06.2014г., ведно с всички
права, произтичащи от него.
Като фактическо
основание за издаване на заповедта
е посочено наличието на влязла в сила присъда, с която лицето е осъдено за деяние, извършено по времето, когато е било вписано в публичния регистър на физическите лица за упражняване
на лесовъдска практика и е извършено
при упражняване на дейността,
за която е регистриран.
Екземпляр от издадената
заповед е изпратен на
адресата и получен от същия на 14.01.2016г. (л.11 от
АД № 1215/2016г. на АССГ).
В
унисон с указанията на съда,
дадени с определение в закрито
заседание от 24.03.2016г., с писмо рег.№
ДА-01-749/29.03.2016г. по делото е представено Удостоверение № 2076/27.02.2008г. на ДАГ, видно от което оспорващият Б.М.Х. е регистриран в публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска практика за следните дейности: 1. Маркиране на подлежащи на сеч дървета, отглеждане на млади насаждения без материален добив, кастрене
на стоящи дървета и изготвяне
на съпровождащите дейността
отчетни документи; 2. Събиране и добив на семена и производство на фиданки и репродуктивни материали от горскодървесни и храстови видове, създаване на горски култури и изготвяне на съпровождащите тези дейности отчетни документи; 3. Организация на добив на дървесина
и изработване на транспортни
– технологични проекти, планове и схеми за ползвания от гори и земи от горския фонд и изготвяне на съпровождащите тази дейност документи.
Въз основа на събраните доказателства, съдът приема за безспорно установено, че Б.М.Х. е регистриран
в публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска практика на 27.02.2008г. С присъда,
влязла в законна сила на 28.08.2014г., е осъден за престъпление по чл.235,
ал.1 от НК, извършено в периода 21.05.2008г. –
25.05.2008г.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими
и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване
е индивидуален административен акт – Заповед № 1014/23.12.2015г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция
по горите, подлежащ на съдебен
контрол по реда на АПК, съгласно чл.240, ал.1 от ЗГ. Оспорването
е направено от лице с правен
интерес - адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е съобщена на Б.М.Х. на
14.01.2016г., поради което жалбата, подадена чрез административния орган на 28.01.2016г., се явява депозирана в срока по чл.149,
ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността
на обжалвания административен
акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните
и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след
проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Издадената заповед
е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за
адресата. Със същата е разпоредено отписване от публичния регистър на физически
лица за упражняване на лесовъдска
практика на Б.М.Х. и обявяване за невалидно
удостоверение № 10569/23.06.2014г., ведно с всички права, произтичащи от
него. Актът е издаден от
компетентен административен орган, в рамките на
предоставените му правомощия съгласно
чл.239, ал.1, във вр. с чл.238, ал.1 и чл.154, ал.3 от ЗГ и
чл.чл.5, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на ИАГ.
Заповедта е издадена
в изискуемата от чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. Административният
орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка,
позовавайки се на влязлата
в сила присъда. Същият е цитирал
и правното основание - чл.239, ал.1, т.4 от ЗГ и то
кореспондира с фактическото основание - обстоятелството,
че лицето е осъдено с влязла в сила присъда за престъпление, извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано. Съдът намира за неоснователно твърдяното от оспорващия нарушение на формата, свързано
с липса на мотиви. Заповедта съдържа подробно
изложение на конкретните факти,
въз основа на които административният орган е счел, че следва
да упражни предоставената му компетентност и на базата, на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Посочените
фактически обстоятелства се субсумират
от нормата на чл.239, ал.1, т.4 от ЗГ, санкционирана като приложимото за случая правно
основание за издаване на акта в заглавната
и в обстоятелствената част на същия.
При това положение оспорената
заповед следва да бъде преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия ѝ статут на индивидуален административен акт - постановена
от компетентен орган, в предвидената от закона форма.
Противно на твърденията в настоящата
жалба, съдът приема, че заповедта съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен
акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. В нея е посочено, че се издава с оглед постановена осъдителна присъда, като са
описани и установените със съдебния акт обстоятелства и това са фактическите основания, мотивирали постановеното решение
и които съставляват възприетото от органа при произнасянето
му материалноправно
основание.
При постановяването
на оспорваната Заповед не са допуснати
нарушения на административно производствените
правила, които да бъдат определени като съществени и
които да мотивират нейната отмяна. Съдът споделя разбирането, че нарушението на административно производствените
правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе
върху крайното решение по същество на административния орган, а такива
в случая не се установяват .
Предвид горното
съдът приема, че Заповед №
1014/23.12.2015г. на изпълнителния директор на ИАГ е
валиден акт, издаден в надлежна
форма, при липса на съществени
нарушения на процедурните правила.
Съдът приема, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел,
предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.239, ал.1, т.4 от ЗГ физическо лице, вписано в регистъра
за упражняване на лесовъдска
практика, се отписва в случаите,
когато с влязла в сила присъда е осъдено за престъпление, извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано.
Видно от приложените
по делото доказателства с присъда, влязла в законна сила на
28.08.2014г., Б.М.Х. е осъден за това,
че при условията на продължавано
престъпление и в качеството
му на помагач, в съучастие със С.С.С. в качеството му на извършител, без редовно писмено позволително извозил от
ОГФ – имот с кадастрален
номер 079009, отдел 259, подотдел «Е», намиращ се в землището на с.Изворово, община
Антоново, 305,5 пл.куб.м. от различни
дървесни видове на обща стойност 11578,07 лева. Деянието
е извършено в периода 21.05.2008г. – 25.05.2008г., по
времето, когато лицето е вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска
практика, съгласно удостоверение №2076/27.02.2008г. При
наличието на тези безспорни факти, съдът приема, че материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл.239, ал.1, т.4 от ЗГ са осъществени и са налице основания за отписване на оспорващия от регистъра за упражняване на лесовъдска практика. Доводите на жалбоподателя
за отсъствие на обстоятелствата
за отписване, предвид
факта, че деянието, за което
е осъден – «извозване на дървесина или организация на извоз на дървесина»,
не е сред изчерпатено вписаните
в удостоверението дейности,
за които е регистриран, следва да бъдат отклонени като неоснователни. По силата на цитираното по-горе удостоверение,
оспорващият е регистриран в
публичния регистър за дейността «организация на добив на дървесина
… и изготвяне на съпровождащите
тази дейност документи». Съгласно легалната дефиниция на понятието,
дадено с разпоредбата на §1, т.21 от ДР на ЗГ, «добив
на дървесина» е сеч и извоз на дървесина
до временен склад. Видно от приложената по делото присъда, Б.М.Х. е осъден именно за «извозване» на дървесина, извършено в разрез със законоустановените
правила.
Съдът не споделя изложеното в жалбата становище за
неправилно тълкуване на материалния закон, аргументирано с твърдението, че към
момента на извършване на деянието и влизане в сила на присъдата, разпоредбата
на чл.239, ал.1, т.4 от ЗГ не е съществувала, поради което същата е неприложима в случая.
Законодателят по категоричен начин е регламентирал наличието на влязла в сила присъда, с която лицето е осъдено за престъпление, извършено при упражняване на дейността, за която е регистрирано, като основание за отписване от публичния регистър. Законът поставя изискване за влязъл в сила акт – присъда, към момента на произнасяне на административния акт и такава е налице. Очевидно е, че отписване
от регистъра на посоченото правно основание, е за извършени
в миналото деяния. За осъществяване
на фактическия състав на приложената правна норма е
необходимо и достатъчно деянието
да е извършено по време, когато лицето е било вписано в публичния регистър и при упражняване дейността, за която е регистрирано. В настоящия случай визираните в правната норма предпоставки са налице, а възражението
за неприложимост на разпоредбата
следва да се отклони като неоснователно.
В
контекста на горното и съобразно
установеното от фактическа
страна, съдът приема, че оспорената
заповед е съобразена с материалния закон. Събраните по преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички елементи от фактическия състав по чл.239, ал.1, т.4 от ЗГ, съставляващ
основание за отписване от регистъра
за упражняване на лесовъдска
практика на Б.М.Х., като преценката
на административния орган е формирана
при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални нарушения.
С постановяване на заповедта е
постигната и целта на закона – извършването
на дейностите, включени в
обхвата на «лесовъдска практика» по смисъла на чл.233 от ЗГ, да се осъществява
на високо професионално равнище от лица, които добросъвестно изпълняват
задълженията си в съответствие със
закона.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че Заповед № 1014/23.12.2015г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите, с която Б.М.Х.
е отписан от публичния регистър
на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено
за невалидно удостоверение № 10569/23.06.2014г., ведно с всички права, произтичащи от него, е издадена от компетентен орган, в установената от
закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Оспорваният административен акт е издаден при наличие
на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона. По
изложените съображения съдът приема, че заповедта е законосъобразна, а жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.Х. с ЕГН **********
***, против Заповед № 1014/23.12.2015г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите, с която оспорващият е отписан от публичния
регистър на физически лица за упражняване
на лесовъдска практика и е обявено
за невалидно удостоверение № 10569/23.06.2014г., ведно с всички права, произтичащи от него.
Разноски не се присъждат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по
реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: