№ 19163
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110122939 по описа за 2024 година
намери следното:
Подадена е искова молба от Студио за експонация ЕООД срещу
Застрахователна компания Лев Инс АД с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 4422,50 лева – дължимо обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило на 24.12.2023 г.
пътно-транспортно произшествие. Ищецът твърди, че на 24.12.2023 г. около
17:40 часа в гр. София, на ул. Невестина скала №13 водачът на л. а. Тойота с
рег. № ******** предизвикал ПТП със спряло МПС – л. а. Мерцедес с рег. №
**********. Виновен за ПТП бил водачът на л. а. Тойота, застрахован по
застраховка Гражданска отговорност към ответника. Вследствие на ПТП на
л.а. Мерцедес били причинени следните увреждания: задна лява врата - за
смяна и боядисване, задна лява дръжка на вратата - за смяна, предна лява
врата - за боядисване, уплътнение на предна лява врата - за смяна, външна
лява средна колонка - за ремонт и боядисване. Сумата, необходима за
възстановяване на автомобила възлизала на 8845,03 лева. На 19.01.2024 г.
ищецът изпратил до ответника застрахователна претенция. Моли съда да
осъди ответника да му изплати половината от тази сума, или 4422,50 лева.
Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава
отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не
оспорва наличието на застрахователно отношение по застраховка Гражданска
отговорност между него и собственика на л. а. „Тойота ", получаването на
искане за заплащане на застрахователно обезщетение, наличието на ПТП.
Оспорва механизмът на ПТП, причинените на ищеца вреди, причинната
връзка между тях и процесното ПТП, вината на водача на л. а. „Тойота ".
Оспорва иска по размер, прави възражение за прекомерност.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, не се
явяват, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си. На
1
основание чл. 214, ал. 1 ГПК и по молба на ищеца размерът на предявения иск
е увеличен 4422,50 лева на 8838,38 лева.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Безспорни между страните са фактите, че л.а. „Тойота " е застрахован по
застраховка Гражданска отговорност към ответника, че ищецът е предявили
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380,
ал. 1 КЗ, получена от ответника на 19.01.2024 г. както и наличието на ПТП.
По делото е представен препис на двустранен констативен протокол за
ПТП от 24.12.2023 г. (л. 3 от делото), от който се установява, че на тази дата
около 17:40 часа лек автомобил Тойота Корола Версо управляван от свидетеля
Х. Л. се е движил по ул. Невестина Скала, като се е ударил с паркиран л.а.
Мерцедес S 500.
По делото е изслушана и приета оспорена от ответника съдебно-
автотехническа експертиза. Установява, че механизмът на ПТП отговаря на
посочения в констативния протокол. При движението си, водачът на л. а.
Тойота Корола е ударил отворената врата на паркирания на пътното платно л.
а. Мерцедес S 500. Към момента на удара, този автомобил е бил в
експлоатация 17 години. Стойността за възстановяване на щетите по него по
средни пазарни цени е 8838,38 лева.
След анализ съдът счита, че няма основание да не приема изслушаната
експертиза като доказателство. Обектът на проверката от страна на вещото
лице се определя от самото вещо лице, тъй като именно то разполага със
специалните знания от науката и техниката, необходими за достигане до
обективната истина и е въпрос на негова дискреция каква информация ще му
е необходима. При изготвянето на експертизата на вещото лице също така е
известна наказателната отговорност, която носи за представяне на невярно
заключение и съдът счита, че рискът от понасяне на такава отговорност в
достатъчна степен обезпечава добросъвестността на вещите лица при
изготвянето на експертизи. Поради това не намира нередности в експертизата
и я цени като годно доказателство.
Като свидетел по делото беше разпитан Х. Л. Л. – водач на л. а. Тойота
Корола. Заявява, че си спомня процесния инцидент. Тръгнал с този автомобил
към квартал Борово. Движел се по улица „Солун“, след което завил наляво по
улица, чието име не си спомня. Пръснал вода с чистачките по стъклото.
Загледал се, тъй като стъклото се замазало. В следващия момент чул удар.
Смрачавало се, но все още не било напълно тъмно. Не е сигурен пред кой блок
бил възникнал удара. От дясно имало спрели паркирали коли. Улицата била
еднопосочна, може би имало възможност да се разминат две коли.
Уврежданията по неговия автомобил били: засягане доста сериозно от дясната
страна – предна дясна врата, задна дясна врата и десен стоп. След удара
вратата на другия автомобил не можела да се затвори .Около десет минути
след удара, при автомобила слязъл и господин Ч., управителя на ищеца.
Свидетелят бил спирал със своята кола на тази улица. От лявата страна имало
нещо като паркинг.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се възникне това
2
право следва да се осъществи следния фактически състав: противоправно
поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това поведение и
вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата и подаване на
заявление по чл. 380, ал. 1 КЗ. Последните два факта, както и самото наличие
на ПТП са безспорни между страните. Механизмът на ПТП съдът намира за
установен от приетия констативен протокол за ПТП, приетата автотехническа
експертиза и свидетелските показания. Вредите и причинно-следствената
връзка между тях и поведението се установяват от съдебно-техническата.
Противоправността се установява от механизма на извършване. Безспорно по
делото е установено, че водачът на л. а. Тойота Корола не е поддържал
необходимата дистанция, между себе си и спрелия автомобил, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Възражението за съпричиняване
не се споделя от съда. Водачът на л.а. Мерцедес S 500 е бил паркирал
автомобила си възможно най-дясно на пътното платно в съответствие с чл. 94,
ал. 3 ЗДвП. От показанията на свидетеля също така става ясно, че около него е
имало и други паркирали автомобили и въпреки че вратата му е била
отворена, улицата е била достатъчно широка, за да може водачът на л. а.
Тойота Корола да го заобиколи безпрепятствено. На основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се презумира и доколкото не беше отречена от ответника в
настоящото производство, съдът я намира за установена. Поради всичко
изложено, искът е доказан по основание. Размерът му се доказва от
представената по делото експертиза и е определен на 8838,38 лева.
Възражението на ответника, че е необходимо стойността на задната врата да
се определи по цени от алтернативни източници, не се споделя от съда.
Задължение за застрахователя е да отговаря за причинените от виновния водач
щети и да възстанови автомобила в състоянието, в което същият се е намирал
към момента на ПТП. Разпитано в съдебно заседание, вещото лице обясни, че
именно поради възрастта на автомобила, е невъзможно намирането на
алтернативни източници. Стойността на вратата, а от там и размерът на
дължимото обезщетение са правилно установени. След направеното
увеличение искът е напълно основателен и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
ищеца са доказано заплатени 353,54 лева – държавна такса, които следва да
му се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Лев Инс АД, ЕИК ********* със седалище гр. София, бул.
Симеоновско шосе № 67А да заплати на Студио за експонация ЕООД, ЕИК:
********* и седалище гр. София, ж.к. Изток, ул. Г. М. Димитров, № 52а на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 8838,38 лева – застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, дължими вследствие на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 24.12.2023 г. около 17:40 часа в гр.
София, на ул. Невестина скала №13 между лек автомобил Тойота с рег. №
******** и лек автомобил Мерцедес S 500 с рег. № **********.
ОСЪЖДА Лев Инс АД, ЕИК ********* да заплати на Студио за
експонация ЕООД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските
3
в производството, както следва: 353,54 лева – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4