МОТИВИ към
РЕШЕНИЕ № 1223/10.10.2019г. по НАХД № 4092/2019г. по описа на БРС
Съдебното производство по НАХД № 4092/2019г. по описа на БРС е
образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр.***, с което на
основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия В.И.В. с ЕГН: **********, за извършеното от него престъпление
по чл. 227б, ал.2, вр. с ал.1 НК, а именно за това, че в гр.***, в качеството
си на управител и представляващ „***“ ООД гр.***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.***, ул. „***“№ 3, в 30— дневен срок от спиране на плащанията
по безспорни и изискуеми парични задължения към държавата, представляващи
декларирани пред ТД на НАП - гр.***, с декларация Образец 6 №
020021305462405/24.09.2013г. задължения за осигурителни вноски за м.август
2013г., със срок на плащане до 25.09.2013г., а именно:
- за ДОО (държавно
обществено осигуряване) парично задължение в размер на 3383.56 лева (три хиляди
триста осемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки), със срок на плащане до
25.09.2013г. съгласно чл.7 от Кодекса за социално осигуряване;
- за 30 (здравно
осигуряване) парично задължение в размер на 1378,55 лева (хиляда триста
седемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки) със срок на плащане до
25.09.2013г. съгласно чл.40, т.1, б."в" от Закона за здравно
осигуряване вр. чл.7 от КСО;
- за ДЗПО-УПФ
(допълнително задължително пенсионно осигуряване -универсален пенсионен фонд)
парично задължение в размер на 370,36 лева (триста и седемдесет лева и тридесет
и шест стотинки ) със срок на плащане до 25.09.2013г. съгласно чл.158 от
Кодекса за социално осигуряване, вр. чл.7 от КСО, или общ размер на задължения
за осигурителни вноски - 5132,47 лева (пет хиляди сто тридесет и два лева и
четиридесет и седем стотинки), в периода от 26.09.2013г. до 25.10.2013г. не е
поискал от Окръжен Съд – *** да открие производство по несъстоятелност по реда
на чл.625 и сл. от Търговския закон по отношение на „***“ ООД гр.***
Пред районния съд делото протече по реда на Глава 28 НПК, като обвиняемият
се явява лично и заяви, че не желае да се провежда разпит на свидетелите и
вещите лица, а на основание чл. 378, ал.2 НПК да се ползват протоколите от
досъдебното производство. Депозира кратки обяснения, в които застъпва, че е
провеждал много срещи с контрагентите на дружеството и винаги е получавал
уверения, че те ще се издължат, но накрая това не е станало, което в крайна
сметка е довело и до невъзможността за изплащане на задълженията към държавата.
В хода на съдебните прения прокурорът от БРП поддържа предложението,
така както е внесено. Счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на престъпния състав, което се доказва от
приобщените в съдебното производство доказателства и доказателствени средства.
Счита, че са налице предпоставките за приложението на чл.78а НК, като с оглед
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, предлага на същия да бъде
наложено наказание – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Упълномощеният защитник на обвиняемия – адв. С.Т. –
БАК се съгласява с изводите на РП-***, относно съставомерността на извършеното,
както и относно предложеното наказание. Изразява становище, че подзащитният й е
бездействал, защото не е знаел закона, като прави уточнение, че въпреки че това
не го извинява, все пак следва да се вземе предвид.
Обвиняемият В. заявява, че се присъединява към
казаното от неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за
последна дума предоставя на съда да се произнесе относно отговорността му.
***кият районен
съд, като съобрази становището на страните и прецени събраните в наказателното
производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият В.И.В. с
ЕГН ********** е роден на ***г***. Той е българин, български гражданин,
разведен, неосъждан, със средно образование. Към датата на съдебното заседание В.
е безработен.
През 2009г. било учредено търговско дружеството „***“ ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.***, ул. „***“ № 3, вписано в Търговския
регистър на 16.04.2009г. Съгласно приетият дружествен договор, органи на дружеството
били Общо събрание и управител/съуправители. Управителят бил натоварен с
представителна власт и с управлението на дружеството. Според т.5.1, т.5.3 и
т.26.4 от Дружествения договор, Общото събрание на съдружниците имало изключителна
компетентност да избира управител, който представлявал дружеството пред трети
лица, като отношенията между дружеството и управителя се уреждали с договор за
възлагане на управлението.
На 02.04.2009г. на основание чл.141, ал.6 от Търговския закон и с
Протоколно решение от 02.04.2009г. на Общото събрание на съдружниците (ОСС) на
„***“ ООД бил сключен Договор за управление между „***“ ООД, чрез Н.С.Б.,
упълномощен от ОСС, като Доверител и В.И.В., като Управител. Съгласно чл.3,
ал.1 от Договора за управление - на управителя В.В. било вменено задължение да
организира и ръководи с грижата на добър търговец цялостната дейност на
Дружеството. Съгласно чл.5, ал.1, б."а" и б."г" от Договора
за управление, управителят В.И.В. бил длъжен да организира и осигурява текущото
функциониране на дружеството и да го представлява пред съдебни, банкови,
финансови и други органи, физически и юридически лица.
През 2013г. „***“ ООД, с ЕИК *** натрупало задължения към държавата,
които не можело да обслужва, в т.ч. задължения за осигурителни вноски.
Счетоводството на дружеството се осъществявало от счетоводна фирма
„Акаунт Консулт“ ЕООД с управител Р.А.Б.. Св. Бъчварова подавала чрез
Квалифициран електронен подпис (КЕП) в ТД на НАП - ***, декларации образец 6,
установяващи задълженията за осигуровки на „***“ ООД.
На 24.09.2013г. чрез КЕП, св.Бъчварова подала декларация образец 6, №
020021305462405, за осигурителните задължения на дружеството за м.август
2013г., както следва: за ДОО (държавно обществено осигуряване) парично
задължение в размер на 3383.56 лева (три хиляди триста осемдесет и три лева и
петдесет и шест стотинки); за ЗО (здравно осигуряване) парично задължение в
размер на 1378,55 лева (хиляда триста седемдесет и осем лева и петдесет и пет
стотинки); за ДЗПО-УПФ (допълнително задължително пенсионно осигуряване
-универсален пенсионен фонд) парично задължение в размер на 370,36 лева (триста
и седемдесет лева и тридесет и шест стотинки ) или общ размер на задължения за
осигурителни вноски за м.август 2013г. - 5132,47
лева (пет хиляди сто тридесет и два лева и четиридесет и седем стотинки
Съгласно чл.7 от Кодекса за социално осигуряване осигурителните
задължения за ДОО за м.август 2013г., следвало да бъдат внесени до
25.09.2013г., което не било сторено.
Съгласно чл.40, т.1, б."в" от Закона за здравно осигуряване
вр. чл.7 от КСО осигурителните задължения за ЗО за м.август 2013г., следвало да
бъдат внесени до 25.09.2013г., което не било сторено .
Съгласно чл.158 от Кодекса за социално осигуряване, вр. чл.7 от КСО
осигурителните задължения за ДЗПО-УПФ за м.август 2013г., следвало да бъдат
внесени до 25.09.2013г., което също не било сторено
Управителят на дружеството - обв. В.В. бил запознат с наличието на
задължения на „***“ ООД, в т.ч. и с тези за осигурителни вноски за м.август
2013г. в общ размер 5132,47лв.
В тридесет дневен срок от спиране на плащанията по горепосочените
изискуеми и ликвидни задължения, а именно в периода от 26.09.2013г. до
25.10.2013г. обв. В.В., в качеството си на управител и представляващ
дружеството не поискал от Окръжен Съд - *** да открие производство по
несъстоятелност по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон по отношение на „***“
ООД гр.***.
За случая било образувано досъдебно производство, в хода на което била изготвената
съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), от заключението на което станало ясно,
че към Септември 2013г. и Октомври 2013г. дружеството било в невъзможност с
краткотрайните си активи да погасява всички свои публични задължения. Към
30.09.2013г. дружеството се намирало в състояние на пълна неплатежоспособност. По
тази причина дружеството спряло плащанията по изискуеми и безспорни парични
публични задължения към държавата, а именно декларирани осигурителни
задължения.
С постановление на водещия разследването В. бил привлечен като
обвиняем, като в последвалите разпити той потвърдил, че е бил наясно със
задълженията на дружеството, но посочил, че до това положение се е стигнало
заради некоректни контрагенти.
В последствие с Решение № 233 от
29.10.2018г. по дело № 233/2018г. на Окръжен съд – *** в производство по реда
на чл. 632, ал.1 ТЗ, доколкото наличното
имущество на търговеца било недостатъчно дори за покриване на началните
разноски - съдът обявил неплатежоспособността, открил производството по
несъстоятелност, допуснал обезпечение, постановил прекратяване дейността на
предприятието и обявил длъжника в несъстоятелност, след което в съответствие
със закона - спрял производството.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на
събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен
от настоящия състав на основание на чл.
378, ал.2 НПК, а именно:
Гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите: Р.Б.(л.
19-20 и л. 90 от Том 3 на ДП); св. М.Д.М.(л.
27-28 от Том 3 на ДП), както и от обясненията на обвиняемия В.В. (л. 13-гръб от съдебното
производство; л. 75 и л. 118 от Том 3 на ДП).
Писмените доказателства: справка съдимост (л. 12 от съдебното производство); извлечение от
търговския регистър (л.8-9 от Том 3 на ДП); протоколи о Общо събрание (л.14-17
от Том 3 на ДП); ведомости за м. Септември и Октомври 2013г. и дневници за
покупко-продажби по ЗДДС за м. Септември 2013г. (л.21-24 от Том 3 на ДП); писмо
от ОС-***, ведно с документи (л. 39-46 от Том 3 на ДП); писмо от ТД на НАП-***,
ведно с документи (л.84-89 от Том 3 на ДП); писмо от Агенцията по вписванията –
***, ведно с документи (л. 1-119 от Том 1 на ДП);Писмо от ТД на НАП-***, ведно
с документи (л. 4-10 от Том 2 на ДП); писмо от ОС-*** (л. 23 от Том 2 на ДП);
писмо от ТД на НАП, ведно с документи (л. 24 – 39 от Том 2 на ДП);писмо от ТД
на НАП-***, ведно с документи (л. 42 – 89 от Том 2 на ДП).
Експертизите: СИЕ (л. 29-35 от Том 3 на ДП).
Съдът направи оценка на горепосочените
доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така
и съвкупно, като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на
всички гореизброени свидетели, доколкото ги намира за логични, последователни и
взаимнодопълващи се. Съдът не намира никакви причини да се съмнява в
добросъвестността им, поради което и кредитира изложеното от тях. Въпросните
показания намират своята опора и в приложените по делото и описани по-горе
писмени доказателства, поради което и съдът ги използва при изграждане на
вътрешното си убеждение.
Съдът кредитира в основните им части и обясненията
на обвиняемия В.. Същият признава, че действително дружеството е имало
изискуеми и ликвидни задължения към ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, за които той е знаел и
които дружеството не е могло да покрие в срок, но застъпва, че това се е
дължало на несъбрани вземания от длъжници. Последното излиза извън предмета на
доказване по настоящето дело и не влияе на съставомерността на извършеното,
поради което и се оценя от настоящия състав като ирелевантно, в който смисъл и
съдът не се спира подробно на него.
Съдът цени и всички приобщени и описани по-горе
писмени доказателства. Против приемането им не са депозирани никакви
възражения, поради което и съдът ги оценя като достоверни и ги взима предвид
при формиране на вътрешното си убеждение.
На последно място съдът следва да посочи и че
кредитира изцяло и СИЕ. Същата е изготвена от специалист в съответната област и
се отличава с експертност, задълбоченост и всеобхватност. Въпросното заключение
напълно корелира с кредитираните по-горе писмени и гласни доказателства, поради
което и следва да се кредитира от настоящия състав.
Като цяло
фактическата обстановка не се оспорва и от защитата, като адв. Т. – БАК изрично
заявява, че фактите по делото са коректно изложени от прокурора, поради което и
настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на
доказателствените материали.
От правна страна:
На база на така установените факти, настоящият
състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъплението по чл. 227б, ал.2, вр. с ал.1 НК.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5 от
22.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСНК на ВКС - управителят и
представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект на
престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК
и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на
плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. За
изпълнението на това задължение не е необходимо да има изрично възлагане от
колективен орган на управление.
Разпоредбата на чл. чл. 227б,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК изисква от обективна страна деецът да е управител и
представляващ търговско дружество и който в срок до 30 дни от спиране на
плащанията, не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност.
Престъплението е формално и за съставомерността на деянието не е необходимо да
са настъпили вредни последици от него.
Съгласно чл. 607а от Търговския закон производство по несъстоятелност
се открива за търговец, който е неплатежоспособен Според разпоредбата на чл.
608 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане. Според алинея 2 на същата
норма неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията,
като съгласно алинея 3 неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът
е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитори.
Видно от посочените по горе документи към процесния период –
септември-октомври 2013г. представляващ дружеството е бил обвиняемият В..
От фактическа страна по делото се установи, че към 26.09.2013г. (денят
следващ крайният срок за погасяване на задълженията) дружеството е имало общ
размер на задължения за осигурителни вноски - 5132,47 лева – т.е. било е налице
изискуемо, безспорно по основание и размер и ликвидно публичноправно задължение.
Към този момент „***“ ООД е разполагало с краткотрайни материални активи в
размер на 34027,71 лева при пасиви от 133419,98 лева, видно от заключението на
СИЕ, поради което и не е било във възможност да погасява своите публични
задължения. Следователно от тази дата (26.09.2013 г.) е започнал да тече,
предвиденият в чл. 227б, ал. 2 от НК
30-дневен срок, в който обвиняемият е следвало да поиска от съда дружеството да
бъде обявено в несъстоятелност. От данните по делото се установява, че в този
срок – т.е. до 25.10.2013г. обвиняемият в качеството си на представляващ е
бездействал и не е изпълнил задължението си да поиска от съда да бъде
образувано производство по несъстоятелност. От приетите писмени доказателства
се установява, че такова производство е било образувано пред Окръжен съд – ***
едва през 2018 г., и то по молба на Главна Дирекция „Инспекция по труда“, а не
по инициатива на обвиняемия В..
Налице е и субективната страна на престъплението по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Обвиняемият
е извършил престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Обвиняемият в качеството си на представляващ е съзнавал, че
дружеството, което представлява не е имало възможност да изпълнява свое публичноправно
парично задължение по отношение на Държавата, знаел е, че в такъв случай следва
да поиска от ОС-*** откриване на производство по несъстоятелност и е знаел, че
с бездействието си ще застрашил обществени отношения свързани с правилното
функциониране на стопанството в Република България и в частност тези свързани
със запазване интересите на кредиторите, но от волева страна е искал точно
това.
Съдът не споделя защитната теза
на адв. Т. - БАК, че е липсвал умисъл у обвиняемия, тъй като той не е бил
запознат със задължението си по закон да поиска откриване на производство по
несъстоятелност. Всеки е длъжен да познава закона и няма как да се позовава на
собственото си незнание, за да извлича благоприятни за себе си последици. В
случая на В. е било възложено цялостното управление на дружеството, включително
и представителството му пред съда, поради което и именно негово задължение е
било да поиска откриването на производство по несъстоятелност. Фактът, че той
не го е направил еднозначно сочи на умисъл, доколкото се налага безспорен
извод, че обвиняемият е съзнавал съществуването на процесното задължение към Държавата
и е съзнавал, че към Септември – Октомври 2013г. дружеството не е разполагало с
достатъчно краткотрайни активи, за да го обслужи, но въпреки това той е
бездействал.
По наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. с
ал.1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години
или глоба до пет хиляди лева. В същото време по отношение на обвиняемия В. са
налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, когато е умишлено;
2.
с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3.
към процесната дата
обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4.
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е била в пияно състояние, нито са
налице множество престъпления;
Съгласно константната практика на ВКС, когато са
налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1
от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет
хиляди лева, като съдът при всички случаи следва да събере и доказателства
относно материалното положение на обвиняемия.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за
извършени криминални прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва
да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемия,
доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място обв. В. е оказал пълно съдействие на разследването и е
имал коректно процесуално поведение. Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Горното кара съдът да приеме, че
обвиняемият е лице с ниска степен на общественаопасност, като настоящето
престъпно деяние е инцидентна проява в живота му, както и че същият осъзнал
стореното. Поради тези съображение и като съобрази имущественото положение на
обвиняемия (към момента той е безработен), съдът счита, че спрямо следва да му се
определи наказание при наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства
в минималния размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Същевременно, въпреки наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът няма как да приложи разпоредбата на чл. 55 НК. Това е
така, доколкото още с т.6 на ППВС №
7/1985г. е дадено задължително тълкуване, съгласно което в производството
по приложение на чл.78а НК не се прилагат разпоредбите на чл. 55 НК.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в
най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за
поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите
нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай
по делото има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в размер на
140,76 лв., представляваща заплатено в хода на досъдебното производство възнаграждение
на вещо лице, поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати в
полза на ОДМВР-гр.***. Същият на основание чл. 190, ал.2 НПК следва да заплати
по сметка на РС-*** и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на един
брой изпълнителен лист.
Мотивиран от
горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи
на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.