Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №14987 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Й.С.В. срещу решение от 26.08.2019 г. по гр.д. №44045/2008 г. на
Софийския районен съд, 52 състав, с което е постановено да се издаде в полза на
И.С.В. дубликат на изпълнителен лист, издаден на 15.11.2010 г. по разпореждане
от 10.11.2010 г., въз основа на решение №ІІ-52-84/12.05.2010 г., влязло в сила
на 22.06.2010 г., с което се изнася на публична продан следния недвижим имот:
УПИ ХХХVІІ-612, кв.70, с площ от 955 кв.м., находящ се в гр. Банкя, при граници
по скица: отляво-УПИ ХХХVІ-611, отдолу-УПИ ХІІ-612, отгоре-улица, отдясно-УПИ
ХХХVІІІ-613.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, тъй като принудителното изпълнение на решението за изнасяне
на имота на публична продан е погасено по давност. Поддържа, че по делото не е
установено изгубване на изпълнителния лист. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да остави без уважение искането
за издаване на дубликат на изпълнителен лист. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна И.С.В. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспрорва жалбата и
моли първоинстанцинното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
Производството по издаване на
дубликат на изпълнителен лист е регламентирано от разпоредбита на чл.409 ГПК. В
трайната практика на ВКС, обективирана в решение №134/17.03.2011 г. по гр.д. №
1713/2010 г., IV ГО,
решение №263/12.06.2012 г. по гр.д. №1138/2011 г., I ГО, решение №56/04.05.2015 г. по гр.д. №6964/2014
г., ІІ ГО, и решение №45/08.07.2015 г. по гр.д. №2585/2014 г., IV ГО, се приема, че когато е
установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и
че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително
производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин,
това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че
изпълнителният лист е изгубен.
В случая е установено, че
изпълнителният лист за изнасяне на делбения имот на публична продан е издаден и
получен от молителя на 15.11.2010 г., като липсват данни, вкл. и твърдения на
страните, въз основа на него да е образувано изпълнително производство, респ., че изпълнението /извършена публична продан на имота/ е
реализирано, т.е. достатъчно е да се приеме, че изпълнителният лист е
изгубен в съответствие с цитираната по-горе практика на ВКС, както правилно е
приел и СРС.
Неоснователно е
твърдението на въззивника, че правото за принудително
изпълнение на решението за изнасяне на имота на публична продан е погасено по
давност. На първо място, във връзка с преценката за погасяване по давност,
настоящият съдебен състав, счита, че този въпрос е неотносим, тъй като
възражението на ответника е за изтекла давност по отношение правото на
принудително изпълнение в полза на същия, тъй като, както бе посочено вече,
няма данни такова изпълнително производство да е било образувано или проданта
да е осъществена. На второ място, съгласно цитираното от СРС решение
№291/25.02.2015 г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д. №2988/2014 г., реализирането на публичната продан на имота като е един от начините за извършване
на съдебната делба, предвиден в чл.348 ГПК, установен с влязло в сила съдебно
решение, не е обвързано със срок.
Поради съвпадането на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, жалбата на
ответника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода не
делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК
дължа разноски във въззивното производство, но доколкото същият не е представил
доказателства за направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №202000 от 26.08.2019
г., постановено по гр.д. №44045/2008 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.