Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 4690
гр. Пловдив, 27 юли 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №1023 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.276 и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
М.В.С., ЕГН **********,*** при Областна служба “Изпълнение на наказанията“ (ОС“ИН“), гр. Пловдив, в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”), оспорва действия на орган по изпълнение на наказанията- началник на Сектор “Арести“ – Пловдив при ОС“ИН“- Пловдив, представляващи нарушение на правата и законните му интереси (респективно, представляващи нарушения на забраната по чл.3 от ЗИНЗС).
Претендира се постановяване на разпореждане, с което органите по изпълнение на наказанията да бъдат задължени да прекратят нарушаване на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Ответникът- началник на ОС“ИН“- Пловдив в ГД”ИН”, чрез юрисконсулт Т.Ч.- пълномощник (лист 24), изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 15.06.2020г. по делото постъпва писмен отговор с Вх.№8568 (лист 23), в който се сочи, че “на този етап паричната претенция, отправена към началника на ОС“ИН“- Пловдив е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава“; претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв.
Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Анелия Трифонова, изразява становище за неоснователност на жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Първоначално по жалбата на С. (листи 3-13, дело №3720/2020) е образувано административно дело №3720 по описа на Административен съд- София град (АССГ), III-то отделение, 61-ви състав. С Определение №3436 от 12.05.2020г. (лист 18, дело №3720/2020г.) производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд- Пловдив.
Според приетите по делото доказателства, жалбоподателят е задържан в Арест- Пловдив на 13.03.2020г. по досъдебно производство с №146 по описа на Шесто районно управление (VI-то РУ) при ОД на “МВР“- Пловдив за 2020г., прокурорска преписка с №2289 по описа та Окръжна прокуратура (ОП), гр. Пловдив за 2020г. Съответно, жалбата се явява подадена от лице, притежаващо правен интерес по отношение на заявеното оспорване, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Според жалбата на С., “С настоящата жалба се жалвам от това, че в следствения арест в град Пловдив на няколко пъти ми се нарушават правата, както следва:
1) На 16.06.20г. както и на 17.03.2020г. и на 18.03.20г. поисках лист и химикал за да си напиша молба за запознаване с материалите, по разследване преди обжалването на мярката ми за отклонение “Задържане под стража“ за да мога да си подготвя защитата на същата, но разбира се и командирите на отделение и служителите от “НОС“[1] категорично ми отказваха. Дори на 20.03.20г. казах на командира на отделение който минава всеки делничен ден, че изпускам срок, който гоня, той също ми отказа и аз му казах, че ще заведа дело за това, а той ми отвърна “ако искаш и в Страсбург заведи дело“ Ако имах листове и химикал не бих искал те да ми осигорят, но хем не ти разрешават да ти се донесат, хем не неможеш да си купиш от лавката и накрая и те не ти осигуряват 1 лист и 1 химикал. С това те нарушиха правото ми на молби и жалби.
2) Задържан съм на 13.03.2020г. в ареста и близо седмица не ни бяха осигорени прибори с които да се храним като лъжици или пластмасови вилички и бяхме принудени трима задържани да се храним с ръце. След около седмица при поредна наша молба да ни бъдат дадени някакви прибори за хранене ни дадоха 2 пластмасови лъжички за 3-ма задържани и трябвало да ги пазим, а те са за еднократна употреба. Аз отстъпих и двете лъжички на други задържани, но продължих да се с ръце защото дори нямаше с какво да ги мием тези лъжички, а аз се тревожа, да не прихванем нещо от някой, тъй като и тримата постъпваме в един и същи ден (13.03.20г.) не знам някой от тях дали не е болен от нещо.
3) На 26.03.2020. ни преместиха на 2-рия етаж в 219 килия отново нас тримата мен, М.М.М. и Р.Ф.Д.. Още с влизането във въпросната килия, установихме, че стените са много мръсни и на места олюпени както и сцепени по цялата дължина на килията, също така едното легло беше счупено и единия стол откъртен (липсващ) и не на последно място масата на която трябваше да се храним занапред беше цялата ръждясала, а кранчетата на мивката бяха развалени и течеше постоянно вода и издаваше звук който в последствие ни пречеше да спим (на по-късен етап кранчетата бяха оправени). След като установихме всички тези нередности в 219 килия почукахме на вратата и най любезно попитахме постовия дали неможе да бъдем преместени по килии, а той каза нещо от сорта “АБСУРД“. Помолих го да ни извика командира на отделение, а той ни отказа, но когато натиснахме бутона го извика. Когато дойде командира го попитахме дали няма вариант да ни прехвърлят в други килий защото тази както ви изредих по горе беше в окаяно състояние. Той ни отвърна че нямало шанс. След което все още с нормален тон помолихме за метла, лопата, кофа с парцал и за нещо като вестник или нещо с което за покрием ръждата от масата на която ще трябва да се храним не се знае колко време. Казаха ни, че неможело, а пък за вестник нямало откъде да вземат и ни затвориха вратата. Аз се ядосах на арогантното отношение на служителите от “НОС“ и на това, че дори неможем да си почистим килията и се самонараних като си срязах лявата ръка в областа между сгъвката на лакътя и китката на няколко места с ламаринка от батерия която намерих във въпросната килия. Р. се опитваше да ме спре и някак си ме хвана да не мога повече да боравя с дясната си ръка и да се самонаранявам, а м. чукаше по вратата за да дойдат “НОС“. Когато вече влязоха в килията Р. каза старши вземи му ламаринката от ръката, а той каза пусни го. След което каза хвърли това в ръката и аз го хвърлих след което каза тръгвай пред нас и когато им бях в гръб започнаха да ме удрят с палки докато не излязох от килията: Когато вече бях в коридора дочух някой да казва на Р. “Ако се реже пак не чукай. Нека се реже“. В коридора разбира се не ме удряха заради камерите. Лекаря вървеше с нас по коридора и го чух да казва “Да еба и шопите ви мръсни“ (с извинение, че го пиша). Аз го попитах защо ме псува защото държи на хигиената ли? А той ми отвърна сега в кабинета ще разбереш и да не му държа тон. В кабинета разбира се отново служители от “НОС“ ме удариха няколко пъти с палките си. Доктора ме превързваше и аз попитах нормално ли е да тънем в мизерия? И че докато се пазим от корона вирус „COVid – 19“ ще заболеем от нещо друго в тази килия. Питах го също така Нали сте дали клетва да пазите животите на хората защо позволявате да настаняват лица в такива мизерни килии, а той ми отговори: „аз съм дал клетва през СОЦА тогава бяха други времена“. Превърза ме и ме прибраха в килията. Там Р. и М. ми се оплакаха, че са искали да ги бият, но командира ги е спрял. Видели са М. наплашен (а той е такъв защото е за първи път в арест и явно като ги е видял с палките и крещят се е стреснал) и са го попитали кой те тормози? Той първоначално казал никой, но те са му изкрещели „КАЗВАЙ КОЙ?“ След което аз си свалих Дюшека на земята и спах там през вечерта без одеяло защото са ужасно мръсни и прашни. На другия ден се отвори вратата не помня по кое време беше и “НОС“ се обърнаха към М. и го попитаха как се казваш, той си каза имената и му казаха да си събира нещата явно го преместиха. И от тогава сме само с Р..
4) От деня на задържането ми нито ми пускат на свиждане неща от първа необходимост както на всеки задържан е разрешено нито има на лавката да си закупя неща като чехли за баня, хавлия, бельо и дрехи с които да се преобличам когато си пера едните (с които съм откакто съм задържан за 24 часа от 12.03.20г.) нито ми се осигоряват от следствения арест и ходя на баня с маратонките си. След като се изкъпя се забърсвам с половин чаршав. (който ми е даден за цял) и спя с тези дрехи и по цял ден съм с тях. Приятелката ми Десислава Величкова Величкова която също беше тук за 72 часа при освобождаването и се е поинтересувала какво има право да ми донесе и кога. Казали са и, че на 28.03.20г. може да ми донесе бельо, чорапи, чехли хавлия, пари, фонокарта и техника (радио, или телевизор) обаче когато е дошла на 28.03. са и върнали всичко и са приели само парите с които си купих тетрадка и химикалка (съжалявам, че жалбата е на такъв формат, но на лавката само такива имаше) и вече спокойно можех да си напиша жалбата до вас. Приятелката ми пътува от софия за да ми донесе неща от първа необходимост които са и казали самите служители на ареста, че може да донесе, а после и ги връщат. Пиша настоящата жалба чак сега защото вчера си купих тетрадка и химикал и плик за писмо. А до настоящия момент не ми бяха осигорявани такива въпреки многобройните молби от моя страна към “НОС“. Ето защо ви моля да насрочите съдебно заседание като смятам, че правата ми се нарушават многократно в следствие на което получавам психически дисбаланс от които съм склонен да посягам на живота си. По време на делото ще изясня и куп други неща от „работата“ на НОС“ като например многократните заплахи на същите с физическа сила и т.н. без да нарушавам правилника за вътрешния ред в следствените арести от главния директор на ГД – „ИН“
Моля също така при нужда да призовете свидетелите на всичко това: Р.Ф.Д. и М.М. Михаилов считам също така, че жалбата ми е основателна като се накърняват моите права и достойнство като задържано лице с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. лишени сме от правото на свободно придвижване, но не и от лична хигиена, начин на хранене и правото да пишем молби и жалби. Както и, че не сме боксови круши за палките им.
Считам, че ще уважите жалбата ми и ще насрочите редовно съдебно заседание за което Благодаря Предварително.
02.04.20г.
гр. Пловдив.“
С нарочно разпореждане от 15.05.2020г. (лист 3) от началника на Сектор “Арести“- ОС“ИН“- Пловдив е изискано незабавно представяне на данни относно оспорваните от С. действия, съгласно чл.278 от ЗИНЗС, в отговор на което по делото постъпва нарочна справка с Вх.№8917 от 26.05.2020г. (листи 5-7).
Изслушан
като свидетел по делото, Р.Ф.Д., обяснява следното (листи 53-54): “Желая да свидетелствам. Обещавам да кажа
истината. На датата 26.03.2020г., когато ни преместиха от килия №120 в килия
№219 на ареста си спомням си, че ни казаха ни да вземем багажа и да отидем в
една килия, където 2 години не са карали никой. Ръждясала маса. С една
пластмасова лъжица два-трима души се храним и като си счупим лъжичката, ни казаха
да си я пазим. Много мръсно беше, нямаше маса и счупен стол. Караха ни да се
изчакваме, когато раздаваха храната. Нямаме лъжици. На един стол не може 3
човека да се храним. В тези условия тримата бяхме в една килия. После М. го
преместиха. С М.С. на 13.03.2020г. ни задържаха в VІ-то РПУ заедно. Не ни
осигуряваха метла, с която да изчистим килията и ни заплашваха с побоища. Ако
чукаме по вратата, щели да ни чупят пръстите. Заплашваше ни Васко, който беше
командир на отделение. След като ни отказаха, всичко което поискахме, М.С.
влезна в тоалетната и след като излезе започна да си реже ръцете. След като го
видях, хванах го и го бутнах на земята и казах на другото момче да чука на
вратата и да натиска бутона, за да дойдат надзирателите. Те казаха: “Ако още
веднъж натискаш бутона, ще те потроша. Ако иска да си реже вените, да си ги
реже.“ А когато искаш да спасяваш човек, те искат да те бият. Влезнаха с
палките. Другото момче за първи път лежи в ареста, започнаха да го заплашват и
да го питат кой го тормози. Той почна да трепери и първо им каза “Р.“, после
каза “М.“, после – “Никой“. Дадоха ни две лъжички за трима човека и като се
счупи лъжичка, казаха ми да си я пазя. Ние чакаме да ни дадат лъжица, но когато
се отвори шублера, искат само чиниите. Това продължи постоянно в ареста. Имаше
два пръста ръжда по металната масата, но нищо не направиха, въпреки че им
казахме. Дадоха ни препарати и почнахме сами да си чистим килията. След като М.С.
посегна върху себе си, от ръководството на ареста ни дадоха препарати- четки за
пода, само с вода и „веро“, препаратите не стоят при
нас. С тениската търкахме да се изчисти. Скъсах си единствената тениска за да
изчистя балатума и едно парченце също за да изчистя масата. Искахме метла и
лопата, дадоха ни само за да изчистим и после си ги прибраха. М. беше с
половинка от цял чаршаф и с половинката чистеше, с другата половинката отиваше
на баня. На някои дадоха цял чаршаф, а на други по половинки дадоха. На другото
момче също половин чаршаф дадоха. Преди да отидем в килия №219 бяхме в килия
№120. Стояхме около 15-20 дена заедно, после М. го преместиха. След като С. си
наряза ръката, надзирателите и лекарят дойдоха да окажат помощ на С. и
започнаха да казват обидни думи като “тъпанари“ и др. В лавката се продават
химикали и хартия. На седмица веднъж имаме право да ходим до лавката… Към
командира на отделение се отправяше това искане. М. спеше на земята, защото
леглото беше счупено. Всяка сутрин минаваха различни служители, на смени са. Никой
не ни обръщаше внимание, когато подавахме молба през шублера. Викаха ни “Това
да се маха“ и молбата не стигаше до началника. Не ни осигуряват каквото трябва
вътре. Не може да се иска метла и да не ни осигуряват, от това се жали М.С..
В обобщение: Задържаха ни в Ареста Пловдив
от 13.03.2020г. и заедно с М.С. първоначално бяхме в килия №120. На
24.03.2020г. ни преместиха в килия №219 и когато влязохме там констатирахме, че
условията не съответстват на изискванията. Беше мръсно, олющена боята, счупен
креват, поради което М.С. спеше на дюшек на пода. Освен това трябваше да се
храним с една пластмасова лъжичка и тримата, защото надзирателите не ни
осигуриха лъжичка на всеки един от нас. Въпреки нашите устни възражения, че
трябва да ни осигурят лъжици, никой не ни осигури. На М.С. му дадоха половин
чаршаф, с който той трябваше да задоволява хигиенните си нужди. Аз лично бях
само с една тениска, когато ме задържаха и си скъсах тениската, за да мога да
почиствам с нея. С половината от тениската чистех балатума, с другата
половината чистех масата. В знак на протест М.С. посегна на себе си като искаше
да си реже вените на ръцете. Ние го спряхме и повикахме охраната. Когато
охраната дойде с доктора, те започнаха да го обиждат и да го заплашват,
заплашваха и нас. До лавката ни се осигурява достъп веднъж седмично, а когато
има ревизия изобщо нямаме достъп до лавката. В лавката се продават химикали и
хартия за писане. Писали сме възражения няколко пъти, но надзирателите отказват
да ги придвижат по съответния ред. Хвърлят ни ги обратно в килията и казват:
“Гледай си работата“. Връщат ни жалбите като придружават същите със
заплашителни думи.
Изслушан като свидетел по делото, М.М.М., обяснява следното (лист 54): “Желая да свидетелствам. Обещавам да кажа истината. При постъпване в ареста бях с М.С. и с Р.. Преместиха ме после в килия 204. При постъпването нямаше чаршафи за мене. М.С. имаше чаршаф, той ми даде нормален чаршаф. Първо нямаше лъжици, после след около два дена ми дадоха лъжица. Когато натиснахме бутона в килията за първи път ни се развикаха, че не трябва да го правим. Петнайсет дни сме били заедно. Първоначално бяхме задържани тримата – аз, М.С. и Р.Д. в една килия. След това ни преместиха във втората килия. Условията бяха същите, мръсно беше. Имаше ръжда на масата, която беше метална. Денят, когато М. си сряза ръката, отвориха вратата и него го взе полицията, мен ме питаха дали искам да ме преместят. Питаха ме дали съм тормозен и дали са ме биели. След като М. си преряза ръката ме преместиха ме в килия №204, на същия ден ме преместиха. М. си преряза ръката с някаква тенекия, мисля че беше обвивка на батерия, с нея си наряза ръката. М.С. искаше от началниците на затвора някои необходими неща, натискаше копчето, идваше старшината. Аз съм чистил в килията“.
Изслушан като
свидетел по делото, С.С.С.- началник на Сектор
“Арести“- ОС“ИН“- Пловдив, обяснява следното (листи 54а-55): “Желая да свидетелствам. Обещавам да кажа
истината. През месец март и април 2020 съм работил като началник сектор Арест
при Областна служба “ИН“ – Пловдив. Оплаквания от М.С. съм получавал, те са
много и от различен характер. Наясно съм с проблемите, които е описал в жалбата
си до Административен съд- Пловдив. При приемането на М.С. в ареста, същият
беше настанен първо в килия №120, намираща се в сектор 4 на Ареста- Пловдив. По
мое разпореждане относно въведеното извънредно положение, в сектор 4 са се
настанявали новозадържаните лица, с цел изолация от
останалите. След преминаване на карантинния период от 14 дни, С. е преместен в
килия №219. Килиите в ареста са с еднотипно обзавеждане: с 2, 3 или 4 легла, с постелъчен инвентар – дюшеци, две одеяла и възглавница. Има
масичка и табуретки, на които лицата могат да се хранят. Има и етажерка, на
която могат задържаните лица да си поставят вещи и телевизор. До етажерката има
изход на захранване с 12 волта за телевизор и извод към антена. Има обособен
самостоятелен санитарен възел, в който има мивка с течаща студена и топла вода.
Задължително при приемане в ареста всички задържани лица получават по 2 броя
чаршафи и калъфка, за което попълват и разписка. При преместване всеки си взима
чаршафите и си ги носи в другата килия. След като бъдат преместени или
освободени, остават което се отразява в разписката. По време на карантинния
период, съгласно т.26.1 от Заповед №Л- 1321 от 10.03.2020г. на главния директор
на ГД“ИН“ – за вътрешния ред в арестите, хигиената в помещенията и в местата за
общо ползване се поддържат от задържаните лица ежедневно под контрола на
дежурния командир на отделение и дежурния по арест. Наскоро всички помещения в
ареста бяха пребоядисани. Всяка неделя на задържаните лица се предоставя
разтвор на дезинфекциращи таблетки, с които се извърша почистване и дезинфекция
в помещението. През посочения карантинен период, а и в изискване на
извънредното положение в посочения период, освен тази дезинфекция, два пъти
дневно се извършваше и дезинфекция с дезинфекциращи разтвори и пръскачка.
Всички помещения в ареста, както оборудването в тях бяха дезинфекцирани по този
начин. Съгласно Наредбата за определяне на стандарт за годишната бюджетна
издръжка за един лишен от свобода, чл. 4 от Наредбата и чл.272 от Правилника за
прилагане ЗИНЗС, администрацията на ареста няма задължение да предоставя
прибори за хранене на задържаните лица. Въпреки това, на задържаните лица се
осигуряват пластмасови прибори за еднократна употреба. Задържаните ползват и
лични прибори за хранене, получават веднъж месечно безвъзмездно сапун тоалетна
хартия.
Имаше сигнал на 26.03.2020г., че С. се е
самонаранил, нанасяйки прорезни рани на лявата си
ръка. Прегледан е от медицинския специалист към ареста. Установени са наличие
на няколко прорезни рани в лявата подмишница. Същите
са слабо кървящи и без дълбоко засегнати анатомични структури. Раните са
обработени и превързани. След този случай С. ми сподели, че го е направил в
знак на протест на преместването му от килия №120 в килия №219 и същата килия не
е била почистена. Това ми сподели той. Мисля, че и в момента е там. До мен са
достигали оплаквания. На 03.04.2020г. М.С. депозира молба, с която ни
уведомява, че леглото в спалното помещение е счупено и е счупено едно от
столчетата, намиращи се в килията. Впоследствие тези обстоятелства се
потвърждават и от служителите, претърсващи помещенията на ареста и проверка на
целостта на стените и мебелите. Направено е искане за закупуване на материали
за отремонтиране на килия №219, както и на други
помещения, нуждаещи се от ремонт. След като строителните материали, необходими
за отремонтирането на арестните
помещения са били налични, на 14.04.2020г. е започнало отремонтирането
им. Това е наложило задържаните лица, настанени в тези помещения, да бъдат изместени
в други помещения. В същия ден М.С. е преместен в килия №123, като е бил
уведомен за започването на ремонта. След като ремонтът на килия №219 е
приключил, С. е бил върнат в нея. Уведомен е бил от служители на надзорно
охранителен състав, които са извършили преместването му в килия №123…
След като С. е изведен, не само не беше
настанен друг задържан, но и другите бяха преместени, за да се извърши ремонт. Няма
установена практика задържаните лица да удостоверяват с подпис, че са получили
сапун и тоалетна хартия. Тези обстоятелства се протоколират от домакина на
ареста. Няма установена практика задържаните в ареста лица да се подписват
върху нарочен документ, когато са получили закуска, обяд и вечеря. Лично от мен
не е проверена самата килия, защото нямам такова задължение. Има съставен
седмичен график за претърсване на килиите, както проверяване на целостта и здравината
на оборудването в тях При забелязване на нередности, те са записвани при
дежурния по арест и биват своевременно отремонтирани…
След като бъдат запознати с правилника,
задържаните лица се подписват задължително, че са запознати с правата и
задълженията си. Всеки един от тях се запознава със задължителната документация.
Ако лицето е неграмотен, му се прочита от приемащия служител в присъствие на
други две поемащи лица. Ако е грамотен, му се предоставя да се запознае и
подписва декларация, която е в номенклатурата на ареста…
Всичко, което М.С. е посочил в молба и след
срещата ни с него, му е предоставено. Ако е адресирано до мен и е от моята
компетентност, се извършва от мен. В случая от мен зависеше“.
Освен това, като доказателство по делото са приети заверено копие на Заповед с Рег.№2616 от 13.03.2020г. (листи 39-40) на главния директор на ГД“ИН“, с която заповед, на основание чл.13, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, във връзка с препоръки на Националния оперативен щаб (НОЩ) за короновируса (листи 41а-42), във връзка с дейността на администрациите, обективирани в писмо с №02-44-42 от 11.03.2020г. (листи 40а-41) на заместник министър-председател на Република България, е наредено предприемането на мерки, изчерпателно изброени в заповедта; както и заверено копие на Заповед за вътрешния ред в арестите №Л-4102 от 06.10.2016г. (листи 43-52) на главния директор на ГД“ИН“, издадена на основание чл.256, ал.4 от ЗИНЗС.
На следващо място, според разпоредбите на чл.276 от ЗИНЗС, (1) всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1). прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3; 2). извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3. (2) Липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал.1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл.3.
А според разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС, (1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение; (2) За нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В случая, въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:
1. Според разпоредбите на чл.256, ал.1 от ЗИНЗС, обвиняемите и подсъдимите (респективно задържаните под стража) имат право: 1). на свиждания, хранителни пратки, пратки с дрехи и други разрешени за лично ползване вещи, кореспонденция, престой на открито и суми за лични нужди; 2). на телефонна връзка с роднини, близки, защитници и повереници по ред, установен от главния директор на ГД“ИН“; 3). да ползват лично облекло и обувки; 4). да получават и четат вестници, списания, книги, да слушат радиопредавания и да гледат телевизионни програми; 5). на парични суми до размера на една минимална работна заплата, установена за страната.
Според чл.277, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), Задържаните под стража имат право на свиждане не по-малко от два пъти месечно.
Според точка 58. от Заповед №Л-4102 от 06.10.2016г., задържаните лица имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, която не подлежи на проверка. А според точка 58.10. от №Л-4102 от 06.10.2016г., пликовете за писма, марките, листата за писане и средствата за писане са за сметка на задържаните лица.
Съответно, за администрацията на ГД“ИН“ не съществува нормативно задължение да осигури на жалбоподателя листове и химикал (средства за писане) на жалбоподателя, поради което заявеното в пункт 1) от жалбата на С. искане е неоснователно и не следва да бъде уважено.
2. Според чл.96, ал.6 от ППЗИНЗС, Храненето се извършва в наказателната килия, за което се осигуряват необходимите условия.
А според точка 35.2. от Заповед №Л-4102 от 06.10.2016г., Задържаните лица се хранят в килиите, като им се осигурява индивидуален комплект прибори (за хранене) и съдове за хранене.
Съответно, заявеното искане в пункт 2) от жалбата на С. е основателно, тъй като доказателствата по делото (обясненията на свидетелите Р.Д., М.М. и Стайко С.) позволяват формирането на извод, че на С. не са осигурени индивидуален комплект прибори и съдове за хранене.
3. Според чл.151, ал.1 от ЗИНЗС, На лишените от свобода се осигуряват условия за: 1. поддържане на косата и бръснене; 2. хигиена на ръцете и краката; 3. къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира; 4. задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично. Според чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС, Лишените от свобода (задържаните под стража) са длъжни да спазват реда и хигиената в спалните помещения. За всяко спално помещение съответният инспектор по социални дейности и възпитателна работа определя отговорник, който изготвя месечен график за дежурства и следи за поддържането на реда и хигиената. Според точка 25.3. от Заповед №Л-4102 от 16.10.2016г., Постелъчното бельо се изпира един път седмично. А според точка 26.1. от Заповед №Л-4102 от 06.10.2016г., Хигиената в помещенията и местата за общо ползване се поддържа от задържаните лица ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по арест. Медицинският специалист към ареста извършва контрол, чрез проверка и дава предписания, които отразява в дневника за извършените проверки, предписания и контрол.
Съответно, заявеното искане в пункт 3) от жалбата на С. е основателно, тъй като доказателствата по делото позволяват формирането на извод, че от страна на администрацията на Сектор “Арести“ – ОС“ИН“- Пловдив не са осигурени правата на С., касателно смяна на постелъчното бельо, ползване от жалбоподателя, най-малко веднъж седмично.
4. Посочи се по-горе, че с нормите на чл.256, ал.1 и чл.277, ал.1 от ППЗИНС се гарантира правото на свиждане на задържаните лица. Според точка 48. от Заповед №Л-4102 от 16.10.2016г., Задържаните лица имат право на свиждане не по-малко от два пъти месечно, всяко с продължителност до 40 минути, по ред и график, определен от началника на сектор „Арести“. Според точка 48.10. от Заповед №Л-4102 от 16.10.2016г., Лицата, дошли на свиждане се придружават от надзирател до напускането на ареста. Според точка 52. от Заповед №Л-4102 от 16.10.2016г., свижданията се отразяват от младши инструктура по охраната или командира на отделение в регистър за проведените свиждания и получените храни, вещи и предмети.
Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че твърдението от страна на жалбоподателя за осуетено свиждане на 28.03.2020г. с Десислава Величкова Величкова по вина на администрацията на Сектор “Арести“- ОС“ИН“- Пловдив е доказано, поради което заявеното искане в пункт 4) от жалбата на С. е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Предвид гореизложеното, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е частично основателно и такова следва да бъде присъдено в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.27ж от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК, съобразно отхвърлената част от жалбата или в размер от 1/2. Разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в чиято структура е органът, ответник в настоящето производство, каквото в случая се явява ГД“ИН“ (чл.12, ал.2 от ЗИНЗС).
Така мотивиран и на основание чл.280, ал.2 от ЗИНЗС, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
Началникът на Областна служба “Изпълнение на наказанията“- Пловдив в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” да осигурява на жалбоподателя М.В.С., ЕГН **********, индивидуален комплект прибори и съдове за хранене.
Началникът на Областна служба “Изпълнение на наказанията“- Пловдив в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” да осигурява на жалбоподателя М.В.С., ЕГН **********, условия за задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично.
Определя срок за изпълнение на разпореждането от 3 дни, считано от датата на влизането му в сила, до прекратявана престоя на М.В.С., ЕГН **********,*** при Областна служба “Изпълнение на наказанията“- Пловдив в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Отхвърля жалбата в останалите и части.
ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, сумата от 40,00 (четиридесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред 3-членен състав на Административен съд- Пловдив в 3-дневен срок от обявяването му.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/