№ 9
гр. В., 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:С.Ж.С.
Г.П.Й.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело №
20231300500401 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Л. А. Д. със заявен съдебен адрес: гр.С.,
ул.’’Христо Белчев” № 14, чрез адв.-пълномощник Н. А. от АК В. против Решение №
427/25.05.2023г., постановено по гр.д.№ 2132/2022г. по описа на Районен съд-В..
С обжалваното решение РС-В. е осъдил жалбоподателя Л. А. Д. да заплати на ищеца
М. Ц. Д. от гр. В., сумата от 5000,00лв./пет хиляди лева/, представляваща невърната сума по
договор за заем от месец септември 2019 г., ведно със законната лихва считана от
12.10.2022г. до окончателното издължаване, както и сумата от 602.50 лева - направени
разноски по първоинстанционното производството.
Твърди се във въззивната жалба от жалбоподателя, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон.
Поддържа се, че ВРС нарушил чл.236 ал.2 от ГПК. В мотивите на обжалваното
решение ВРС не бил обсъдил и преценил нито едно от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, представени от него. Не бил обосновал фактическите си констатации
и въз основа на какво формирал правния извод за наличие на договор за заем и
неизпълнение от негова страна. Първоинстанционният съд не бил обсъдил наведените от
него възражения, а декларативно приел, че здравословното му състояние и произхода на
сумата по твърдения заем били ирелевантни.
1
Излага се, че с ОИМ е навел възражения и поддържал релевантни за спора
обстоятелства, които ВРС не обсъдил, че: от 2014 г., включително и през септември 2019 г.
бил във влошено здравословно състояние - не можел самостоятелно да се грижи за себе си,
включително и сам да пътува от с.Връв до гр.В., да отиде сам в магазина на ищеца и да брои
сам пари; дали ищецът е имал „ лични „ спестени 5000 лева; имал ли е нужда от пари на
заем, но ВРС изобщо не обсъжда този мотив.
Поддържа се, че ВРС отказал да събере поисканите писмени декларации - ГДД на
ищеца за исковия период.
Поддържа се, че било допуснато нарушение и на чл.146 ал.1 т.1 от ГПК. В тази
насока излага, че в доклада по делото ВРС не бил посочил обстоятелствата, които
произтичат от направените възражения против иска с отговора на исковата молба. С ОИМ
възразил, че не e взeл процесната сума, няма сключен договор за заем с ищеца. Изложил
факти за влошеното му здравословно състояние, с оглед твърдението му, че не е сключен
договор за заем. ВРС му разпределил доказателствената тежест за доказване на факти, които
не е твърдял, а именно плащане по договора.
Излага се още, че ВРС нарушил и чл.172 от ГПК. Посочва, че без
първоинстанционният съд да се е позовал изрично на показанията на свидетелите на ищеца
възприел твърдяната от тях фактическа обстановка. Изрично бил навел довод за тяхната
заинтересованост от изхода на делото в полза на ищеца.
Поддържа се, че поради допуснатите процесуални нарушения ВРС неправилно
приложил и материалния закон - чл.240 ал.1 от ЗЗД и чл.79 ал.1 от ЗЗД, като приел, че
между страните бил сключен договора за заем. Излага се, че по делото било установено
неоснователността на иска по чл.240 ал.1 от ЗЗД.
Посочва се, че свидетелите на ищеца били заинтересовани от изхода на делото в
негова полза – единият работник, другият приятел, поради което дадените от тях показания
били необективни и следвало да се преценят съобразно чл.172 от ГПК. Излага, че
показанията на тези свидетели противоречали на събраните по делото писмени
доказателства за здравословното му състояние, които били официални документи по
смисъла на чл.179 ГПК и имали задължителна материална доказателствена сила за съда.
Излага се, че бил доказал наведените възражения, че: здравословното му състояние
през месец септември 2019 година не му позволявало да дойде самостоятелно от с.Връв до
град В. в магазина на ищеца, както и лично да преброи пари; не е имал нужда от парични
средства, за да търси заем от трети лица, тъй като е имал доходи и спестявания; разходите за
лечението му били поети от НЗОК; не осъществявал търговска дейност и нямал разходи в
тая връзка; ищецът не разполагал с парични средства и не бил в състояние да предостави
сумата от 5000 лева,
Поддържа се, че на осн.чл.154 ал.1 от ГПК ищецът не бил доказал твърдението, че
разполагал със сумата от 5000лв. ’’лични спестявания”. Твърди, че ищецът осъществявал
търговска дейност като ЕТ”*****.” с ЕИК *******, фирмата не била регистрирана по ДДС,
2
поради което прави извод, че не можел да отдели твърдяната сума от 5000 лева и да я даде в
заем. Излага, се че ВРС е отхвърлил искането му да задължи ищеца да представи годишните
данъчни декларации за 2017 и 2018 година.
Иска се от съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение с последица
постановяване на решение от въззивната инстанция, по силата на което да бъде отхвърлен
предявеният от ищеца иск, като неоснователен. Отправя доказателствено искане съдът да
задължи ответната по жалбата страна да представи годишни данъчни декларации от ЕТ
„****.” за 2017 и 2018 година на основание чл.266 ал. от ГПК. Прави искане за присъждане
на разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК от ответната по жалбата страна М. Ц. Д.,
чрез адв.-пълномощника Т. К. е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с който по
същество оспорва жалбата, по подробно изложени съображения. Прави искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски за производството.
В хода на въззивното производство, въззивника и ответник по предявения иск Л. А.
Д. е починала - на 25.11.2023г., видно от приложеното удостоверение за наследници
№011523/30.11.2023г. на С.О.. С молба вх.№183/18.01.2024г. Е. Л.ва Д.а и А. Л.в Д. – деца
на починалия жалбоподател и негови законни наследници са заявили искане да бъдат
конституирани в процеса като жалбоподатели. С определение, постановено в открито
съдебно заседание на 23.01.2024 г. по настоящото дело, в.гр.д.№401/2023г. на ОС-В., съдът
е конституирал като жалбоподатели по делото Е. Л.ва Д.а с ЕГН:********** и А. Л.в Д. с
ЕГН: ********** в качеството на наследници на починалия Л. А. Д..
В о.с.з. правоприемниците, представлявани от адв. Н.А. са заявили, че поддържат
въззивната жалба и оспорват отговора на въззивната жалба на насрещната страна.
Въззиваемата страна М. Ц. Д., представляван от адв.Т.К. оспорва жалбата и поддържа
депозирания отговор на същата.
Пред въззивната инстанция не са допуснати доказателства. С определение от о.с.з. на
23.01.2024 г. по настоящото дело съдът е оставил без уважение искането във въззивната
жалба на жалбоподателя, да задължи въззиваемия /ищеца/ М. Ц. Д. да представи исканите
годишни данъчни декларации за 2017г. и 2018г. на ЕТ "*****.“, като неотносими към спора.
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт
и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
3
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М. Ц. Д. против Л. А. Д. с
която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79,
ал. 1 предложение 1 ЗЗД за осъждане на ответника Л. А. Д. да заплати на ищеца сумата от 5
000,00лева, представляваща невърната сума по договор за заем от месец септември 2019
г.,ведно със законната лихва, считана от предявяване на иска до окончателното издължаване.
Обстоятелства на които се основава предявения иск на ищеца са: През месец
септември 2019 г. с ответника Л. А. Д. сключили устен договор за заем, по силата на който
договор ищецът, като заемодател, предоставил на ответника, като заемател, сумата от 5
000,00лв., като уговорили краен срок за погасяване на заема до края на месец октомври 2019
г. Заемната сума била предадена на ответника в гр.В. в помещение №264 по номерацията на
общинския пазар в присъствието на двама свидетели, пред които заемателят заявил, че ще
върне получената заемна сума от 5000лв. до 31.10.2019г. Ответникът Л.Д. не върнал
предоставената му от ищеца заемна сума от 5000лв. Направил е доказателствени искания за
допускане на двама свидетели. Претендирал и разноски по производството.
Ответникът Л. А. Д. чрез процесуален представител адв. Н. А. е депозирал отговор на
исковата молба с които е оспорила предявения иск. Навел е възражение отричащо
правопораждащия факт, а именно липса на договор за заем между страните и неполучаване
на заемната сума. В тази насока навел твърдения, че: през м.09.2019г. бил във влошено
здравословно състояние, което не му позволявало сам да пътува и управлява автомобил от
с.Връв, обл.В., където живеел, до търговския обект на ищеца в гр.В.; не можел да брои пари
и не е получил пари от ищеца; разполагал с достатъчно парични средства и нямал нужда от
заемни такива; ищецът нямал спестявания в размер на 5000лв., т.к осъществявал търговска
дейност като едноличен търговец и не бил регистриран по ДДС. Представил е писмени
доказателства: 1.Експертно решение № 0773/27.04.2009г. на ТЕЛК към II МБАЛ С.;
2.Удостоверение № 04/23.07.2014 г. на община Брегово за настоящ адрес; 3.Амбулаторен
лист N001725/20.08.2019 г. и изследване в МЦД“Б.“-В. от 20.08.2019 г.; 4.Епикриза от
13.10.2019 г. от МБАЛ „С.П." АД В.; 5.Епикриза от 04.12.2019 г. отУМБАЛ „Ц.Й." С.;
6.разпореждане на НОИ ТП С. град от 01.07.2019 г.; 7.Извлечение от банкова сметка на
ответника в Пощенска банка АД; 8.Удостоверение за актуално правно състояние на ЕТ
"*****.“ с ЕИК *******; 9. Извлечение от регистрите на НАП за липса на регистрация по
ЗДДС на ЕТ "*****.“; 10.Извлечение от регистрите на НОИ за потребителския разход от
2010- 2019 на едно лице; 11.Епикризи от 11.05.2018г.от УБМБАЛ“С.И.Р.“ЕАД-С.;
12. Епикризи от УБМБАЛ“С.И.Р.“ЕАД-С. за болничен престой от 13.04.2018г. до
16.04.2018г.
Направил е доказателствени искания за допускане на двама свидетели. Искане
ищецът да бъде задължен да представи копие от годишни данъчни декларации за 2017 и
2018г., за доказване на твърдението, че ищецът не е имал парични средства за даване на
заем. Претендирал е разноски по производството.
4
По делото пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства.
Свидетелят Н.С.А. заявява, че работи във фирмата на ищеца М. Д. ЕТ „*****.“, като
продавач на цветя в „Обект № 264“, находящ се в Общински пазар гр. В.. Познава ответника
Л. Д., двамата с ищеца били в приятелски взаимоотношения. Ответникът също имал обект в
общинския пазар с дъщеря му. Посочва, че предния ден преди даването на парите, видяла Л.
Д. и ищеца да разговарят пред цветарския магазин, където работи. Ищецът влязъл в
магазина и свидетелката го попитала дали ще записват нещо допълнително към заявката на
Д., при което ищецът отговорил, че този път нямало заявка, а Д. искал пари. Ищецът казал,
че с ответника са приятели, имал му доверие и ще му даде парите. На следващия ден в
магазина дошъл свид.В.Х., за да вземе стълба. Докато ищецът и свид.Х. разговаряли за
стълбата, в магазина влязъл ответника Л. Д.. Ищецът извадил парите от джоба си, сложил ги
на масата и казал на Д. да си преброи парите. Свидетелката заявява, че лично видяла как
ответника Д. взел парите, махнал ластичката от тях и започнал да брои, след което казал, че
са 5 000.00 лева и ще върне парите най-много до месец, или най-късно до края на месец
октомври и благодарил на ищеца. Посочва, че това се случило около средата на месец
септември 2019 г. Свидетелката посочва, че не е видяла ответника Д. да има затруднения
при броенето на парите, не са му треперели ръцете. Ответникът се движел самостоятелно,
влязъл спокойно в магазина, без да накуцва и не е имал бастун. След няколко месеца
разбрала, че ответникът не е върнал парите на ищеца. За последно видяла Л. Д. през 2022 в
общинския пазар, където дъщеря му имала магазин. Посочва, че ответникът слязъл
нормално от колата и влязъл с дъщеря си в техния магазин, като ходел до дъщеря си, без
последната да го подпира.
Свидетеля В.Б. Х. заявява, че с ищеца М. Д. са приятели, израснали заедно в с. М..
Свидетелят поддържал светофарните уредби по граждански договор с Община В.. Познавал
визуално ответника Л. Д./когото нарича Л./. Свидетелят често ходел при ищеца /когото
нарича М./, понеже ползвал от него ниска стълба за смяна на крушки на светофарните
секции. Посочва, че в началото на учебната година, 15-16 септември 2019 г., като след това
конкретизира - на 16.09.19г. видял, че има изгоряла крушка на светофарната уредба на
кръстовището на полицията. Отишъл при ищеца и влязъл в магазина, където били ищецът и
неговата работничка Н.. Казал, че идва за стълбата. В същото време от другата врата влязъл
ответника Л. Д.. Свидетелят застанал встрани и чул разговора между ищеца и ответника Д.,
от който разговор разбрал, че са имали уговорка ищецът М. Д. да даде на ответника Л. Д.
пари на заем. Посочва, че тогава видял как ищецът извадил пачка пари от джоба си, която
била с ластичка, дал на Л. Д. парите и му казал да ги преброи. Ответникът Д. преброил
парите и казал, че са 5 000.00 лева и до края на другия месец, до края на октомври ще му ги
върне. Свидетелят заявява, че лично е присъствал на срещата между ищеца и ответника,
видял и чул казаното. Не е забелязал ръцете на ответника да треперят. Посочва, че всичко
било нормално. Всички били прави, включително и ответника. Л. Д. не се е подпирал, не е
5
имал бастун, не е видял и да куца. На 31 декември посетил ищецът за рожденият му, да го
поздрави. Попитал ищеца дали ответника Д. му е върнал парите и същият му отговорил, че
не му е върнал парите. Свидетелят заявява, че е виждал ответника в крайдунавския парк да
се движи самостоятелно и без помощни средства, движеше се самичък.
Свидетелят Б.М.Д. заявява, че познава ответника Л. Д. повече от 40г. и си общували.
Ответникът живеел в гр.С. и след като се пенсионирал се преместил с. Връв, обл. В..
Посочва, че през 2013г. - 2014 г., ответникът бил много болен. В гр. С. в ИСУЛ му сменили
клапа на сърцето, треперел и трудно се движел. Не можел сам да се обслужва. Треперел и
жена му го обслужвала - хранела го, къпела и обличала. Ръцете му треперели, особено
едната ръка. Не можел да си сложи залък в устата. Не можел да кара кола. Не можел да се
движи самостоятелно, като с негова помощ можел най-много да измине седем, осем метра
Свидетелят посочва, че разхождал ответника до площада. Посочва, че ответникът финансово
бил добре и един път му услужил с пари. Всички в семейството на ответника работели –
жена, децата.
Съдът кредитира показания на свидетелите, същите са последователни и
възпроизвеждат непосредствени лични възприятия.
От приложеното Експертно решение №0773/27.04.2009 г., на ТЕЛК за общи
заболявания, гр.С. II МБАЛ се установява, че ответникът Л. Д. е преосвидетелстван с
определена оценка - 71% тр. нам.раб., без определена чужда помощ като срока на
инвалидността е за три години или до 01.04.2012г. В същото е посочена водеща диагноза:
неревматични болести на аортната клапа. Противопоказни условия на труд: Тежък
физически труд, психическо пренапрежение, нощен труд, като в мотивите е посочено, че
може да работи заеманата длъжност при спазване на условията на т.12/ противопоказни
условия на труд./.
Видно от Удостоверение за настоящ адрес №4/23.07.2014 г. на Община Брегово
ответникът Л. Д. на 23.07.2014г. е заявил настоящ адрес в с.Връв, общ.Брегово, обл.В..
От приложените Епикризи от УБМБАЛ“С.И.Р.“ЕАД-С. за болничен престой от
13.04.2018г. до 16.04.2018г. и Етапна епикриза от 11.05.2018г.от УБМБАЛ“С.И.Р.“ЕАД-С. и
двете издадени на ответника Л. Д. се установява, че същият е бил диагностициран и лекуван
от болест на Паркинсон, треморно-ригидна брадикинетична форма.Начален стадий. И в
двете епикризи е отразен индентичен неврологичния статус на ответника, посочено е, че
същият е без явни и латерални парези.Рефлекси-пропорционална изорефлексия.
Патологични рефлекси-няма. Сетивност - тактилен, ставно-мускулен усет-несмутени.
Координация-общо съхранена.статичен тремор в десни крайници. ТР-контролира.
От Амбулаторен лист № 001725/20.08.2019 г., издаден на ответника Л. Д. от д-р Е.Л.,
се установява, че на същият е извършил първичен амбулаторен преглед. От отразеното
обективното състояние към посочената дата се характеризира с нарушения на сърдечната
6
дейност и набелязани перималеоларни отоци на крайниците. Назначена е медикаментозна
терапия.
Амбулаторният лист е подписан от ответникът Л. Д. срещу реквизита „пациент“. От
положения подпис не се установява ответникът да е имал тремор на ръцете, или такъв който
да не може да контролира, доколкото подписа визуално е обработен и без изкривявания, без
налични белези за потрепервания на ръката при полагане на подписа.
От Епикриза от 13.10.2019 г. от МБАЛ „С.П." АД – В., Отделение по кардиология, се
установява, че ответникът Л. Д. е бил на болнично лечение в отделението през периода
09.10.2019г. до 13.10.2019г., когато е изписан. Окончателна диагноза - застойна сърдечна
недостатъчност. Придружаващи заболявания: Симптоматична анемия. Паркинсонова болест.
Постъпил е в увредено общо състояние. Крайници – оточни глезени и подбедрици, запазени
пулсации на достъпните за палпация. Изписан е с подобрение, назначена му е
медикаментозна терапия и ХДР. От описания ход на заболяването е посочено, че при същия
не са настъпили усложнения и е изписан с подобрение.
От Епикриза от 04.12.2019 г. отУМБАЛ „Ц.Й.-ИСУЛ" С., Кардиология
слединтензивно отделение се установява, че ответникът Л. Д. е постъпил на болнично
лечение на 02.12.2019г. и изписан на 04.12.2019г. Постъпил е в лечебното заведение за
имплантиране на постоянен електрокардиостимулатор, какъвто му е бил поставен. В
отразеното обективно състояние се установява, че крайниците на ответника са били без
отоци.
Видно от разпореждане от 01.07.2019г. на НОИ-ТП-С. град получаваната от
ответникът Л. Д. пенсия за осигурителен стаж и възраст е преизчислена и считано от
01.07.2019г. е в размер на 761.93лв.
От приложеното Извлечение от разплащателната банкова сметка на ответника Л. Д. в
Пощенска банка АД за периода 01.09.2019 до 30.09.2019г. се установява, че салдото по
сметката на 02.09.2019г. е в размер на 2334.79лв. а в края на периода - 30.09.2019г. е в
размер на 3063.17лв.
От приложеното Извлечение от спестовната банкова сметка на ответника Л. Д. в
Пощенска банка АД за периода 01.09.2019 до 30.09.2019г. се установява, че салдото по
сметката е в размер на 4996.89лв.
За да уважи предявеният иск РС- В. е формирал извод, въз основа на доказателствата
по делото, че между страните е сключен устен договор за заем за послужване в гр. В. в
„Обект № 264“ на Общинския пазар, където работи ищеца, по силата на който договор
ищецът М. Д. е предоставил на ответника Л. Д. сумата в размер на 5000лв. в брой и /на
ръка/ за срок до 31.10.2019г. Ответникът, като заемател, не е изпълнил задължението си да
7
върне сумата в уговорения срок до 31.10.2019г. ВРС е приел, че е налице изискуемо вземане
на ищеца за сумата от 5 000,00лв. и неизпълнено задължение от страна на ответника да
върне заетата сума, поради което на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1
от ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да изпълни задължението си, като заплати на
ищеца сумата от 5 000,00лв., ведно със законната лихва считана от предявяване на иска -
12.10.2022г. до окончателното издължаване.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Поради това,
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени
във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от
ГПК, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно
трябва да даде и правна квалификация на исковете.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално
легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1
от ЗЗД.
В процесния случай ищецът претендира вземане спрямо ответника, вследствие
неизпълнение-невръщане от последния на предоставената му заемна сума от ищеца по
сключен между страните договор за заем. Договорът за заем е регламентиран в чл.240, ал.1
от ЗЗД, съгласно който с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество. Следователно съгласно посочената норма договорът
за заем е неформален, консенсуален и реален.
На основание чл.79,ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за
заем, че сумата е предадена въз основа на договор за заем, поето насрещно задължение на
заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на задължението и
релевирано от ищеца неизпълнение на същото.
В нормата не са предвидени други факти, подлежащи на доказване във връзка с
основателността на иска.
8
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
С оглед посочената разпоредба доказателствената тежест за установяване на фактите,
съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от
ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, като при липсата на
ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да
приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните
факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведеното възражение в ОИМ за
недължимост на процесната сума, поради невъзникване на правопораждащият факт – че
през м.септември 2019г. не е сключил договор за заем и не е получил от ищеца сумата от
5000лв. През м.септември 2019г. не е ходел в магазин на ищеца, находящ се в гр.В. в
Общинския пазар, поради влошено здравословно състояние, непозволяващо самостоятелно
придвижване и броене на пари, поради тремор на ръцете.
Други доказателства за факти извън разпределените в доказателствена тежест на
страните са ирелевантни за спора и не следва да бъдат обсъждани от съда.
За установяване на наведеното от ищеца в исковата молба основание – сключването
на договора за заем между ищеца-заемодател и ответника Л.Д.-заемател, предоставената
сума пари от 5000лв. от ищеца на първоначалния ответник Л. Д.-заемател, починал в хода
на процеса, както и това кога е сключен договора за заем, както и каква е уговорката за
връщане на сумата от страна на заемателя-ответника, първоинстанционният съд е допуснал
свидетелски показания. Същите са допустими като ограниченията на чл. 164 ГПК са
неприложими в случая, тъй като установяването на твърдения договор за заем не надвишава
5000лв., а относно смисъла на постигнатите договорености е допустимо събирането на
гласни доказателства и над този размер - в този смисъл решение № 67/15.04.2013 г. по гр.д.
№ 933/2012 г. на 3-то гр.о. на ВКС.
В тази връзка в първоинстанционното производство ищецът М. Д. е ангажирал
гласни доказателства, показанията на свидетелите Н.С.А. и В.Б. Х., първата работник в
търговската фирма на ищеца в търговски обект № 264 на Общинския пазар в гр. В., а втория
негов приятел. От показанията на сочените свидетели, преценени при условията на чл. 172
ГПК, настоящият състав намира, че по делото безспорно е доказано наличие на
облигационно правоотношение по договор за заем за потребление сключен на 16.09.2019г. в
гр.В. в търговски обект № 264 /цветарски магазин/, находящ се в Общинския пазар на гр.В.,
между ищеца М.Д. и ответника Л.Д. по силата на който договор ищецът М. Д., като
заемодател е предал на първоначалния ответник Л. Д., като заемополучател сумата от
5000лв./пет хиляди лева/, която сума заемополучателят Л. Д. се задължил да върне най-
9
късно до 31.10.2019г.
Съдът кредититра показанията на двамата свидетели Н.С.А. и В.Б. Х., поради
следните съображения: същите са очевидци; показанията им не са противоречиви;
свидетелите са без родствена връзка със страните; дадените от тях показания са под страх от
наказателна отговорност при евентуално лъжесвидетелстване; свидетелите не са
заинтересовани от изхода на делото; присъствали са лично на срещата между ищеца и
ответника Л. Д. при сключване на договора за заем и предаването на парите от ищеца на Л.
Д. и установяват уговорения срок за връщане на заемната сума от заемателя Л.Д..
От показанията на свид.В.Х. се установява, че поддържал изправността на
светофарната уредба в района на полицията в гр.В.. Посочва, че в началото на учебната
година, 15-16 септември 2019 г., като впоследствие конкретизира датата, че на 16.09.2019г.
отишъл в стопанисвания от ищеца М. Д. магазин, находящ се в Общинския пазар на гр.В., за
да вземе стълба за смяна на изгоряла крушка на посочената светофарна уредба. В магазина
били ищецът М.Д. и свид. Н. Александрова - продавач в магазина. В същото време от
другата врата на магазина влезнал ответникът Л. Д.. Свид.Х. застанал встрани и чул
проведения разговора между ищеца М. Д. и Л. Д.. От чутия разговор разбрал, че двамата
имали уговорка, М. Д. да даде на Л. Д. пари на заем. Свид.Х. посочва, че лично видял как М.
Д. извадил пачка пари от джоба си, която била с ластичка, дал я на Л. Д. и му каза да ги
преброи. Ответникът Л. Д. преброил парите казал, че са 5 000.00 леви и че до края па
другия месец, до края на октомври ще му ги върне.
В същата насока са и показанията на свид. Н.С.А., която е продавач в търговския
обект № 264 /цветарски магазин/, на Общинския пазар в гр. В., който се ползвал от фирмата
на ищеца М. Д.. Свидителката посочва, че около средата на месец септември 2019 г., в
магазина където работи ищецът М. Д. е дал в заем на ответника Л. Д. 5 000 лева /пет хиляди
лева/ . Даването на заема е станало в нейно присъствие и на свид. В.Б. Х., който случайно и
по друг повод се намирал в магазина. Свид. Н. Александрова също сочи, че Л. Д. махнал
ластичката от пачката и лично е преброил парите, потвърдил гласно, че са точно пет хиляди
лева и заявил пред заемодателя М. Д., свидетелката и свид.Х., че ще върне парите до края на
месец октомври същата година.
И двамата свидетели посочват, че ответникът Л.Д. на 16.09.2019г. не е имал
затруднения с придвижването, ходел самостоятелно и без помощни средства. Не е имал
затруднения и с ръцете при преброяването на парите.
В случая, от показанията на свидетелите Х. и Александрова, са доказани насрещните
волеизявления на страните за сключване на договор за заем за предаване на процесната сума
на това основание и постигнатата уговорка относно връщането на сумата по договора за
заем до 31.10.2019г. От показанията на посочените свидетели се установяват съществените
елементи на договора за заем - кога е сключен, при какви условия, кога и как е предадена
сумата, начин на погасяване.
Ответникът/заемополучателят/ Л. Д. не е върнал получената заемна сума в
уговорения срок до 31.10.2019г., поради което е неизправна страна по договора. В
10
производството същият не е навел правопогасяващо възражение за плащане на процесната
сума, а е навел възражение за отричане на правопораждащия факт.
Настоящият състав намира, че от данните по делото не се установява въведеното от
първоначалния въззивник и ответник Л. Д. възражение за липса на сключен договор за заем
и неполучена от ищеца заемна сума от 5000лв., поради силно влошено здравословно
състояние и невъзможност самостоятелно да стигне до търговския обект ползван от фирмата
на ищеца в Общински пазар гр.В., както и да брои парите, поради следното: От
приложените по делото писмени доказателства-медицинска документация не се установява
първоначалният ответник Л. Д. през м.септември 2019г. и по-конкретно към 16.09.2019г. да
е бил в тежко здравословно състояние, водещо до невъзможност за самостоятелно
придвижване и обслужване. Приложеното Експертно решение №0773/27.04.2009 г., е с
изтекъл срок, доколкото същото е издадено за срок до 01.04.2012г. От друга страна към
датата на преосвидетелстването -27.04.2009г. на Л.Д. е определена оценка на
работоспособността: 71% тр. нам.раб. и без чужда помощ с отразени противопоказни
условия на труд: Тежък физически труд, психическо пренапрежение, нощен труд. В
експертното решение е отразено, че Л.Д. може да работи заеманата длъжност, т.е. към датата
на преосвидетелстването същият е работил.
Приложените Епикризи от УБМБАЛ“С.И.Р.“ЕАД-С. за болничен престой от
13.04.2018г. до 16.04.2018г. и Етапна епикриза от 11.05.2018г.от УБМБАЛ“С.И.Р.“ЕАД-С.
установяват здравословното състояние на ответника Л. Д. 15 месеца преди процесната дата –
16.09.2019г. Действително от същите се установява, че същият е бил диагностициран и
лекуван от: болест на Паркинсон, треморно-ригидна брадикинетична форма. Начален
стадий, но не може да се направи извод, че след това лечение и през периода 13.04.2018г. и
до 16.09.2019г. Л. Д. не е можел да се движи и обслужва самостоятелно, както и че тремора
на ръцете не му позволявал броенето на пари. Следва да се отбележи, че и в двете епикризи
е отразен индентичен неврологичния статус, като е посочено, че същият е без явни и
латерални парези. Рефлекси-пропорционална изорефлексия. Патологични рефлекси-няма.
Сетивнос-тактилен, ставно-мускулен усет-несмутени. Координация-общо съхранена.
Статичен тремор в десни крайници. ТР-контролира. Установява се, че в процеса на лечение
не са настъпили усложнения и е изписан с подобрение.
От приложения Амбулаторен лист № 001725/20.08.2019 г., издаден на ответника Л.
Д. от д-р Е.Л., също не се установяват възраженията на Л. Д. невъзможност за
самостоятелно придвижване и силен тремор на ръцете непозволяващ броенето на пари в
конкретния случай, доколкото от самия амбулаторен лист се установява, че е подписан от
ответникът Л. Д. срещу реквизита „пациент“. От положения подпис не се установява
ответникът да е имал тремор на ръцете, или такъв който да не може да контролира,
доколкото подписа визуално е обработен и без изкривявания, без налични белези за
потрепервания на ръката при полагане на подписа.
Друго безспорно доказателство, опровергаващо неконтролируемия тремор на ръцете
при ответника Л. Д. е приложеното по делото на първоинстанционния съд съобщение до
11
него на стр.7, което е лично подписано от него, без наличие на изкривявания при полагане
на подписа.
Видно от Епикриза от 09.10.2019 г. от МБАЛ „С.П.“ АД - В., същата касае и отразява
здравословното състояние на Л. Д. след процесната дата – 16.09.2019г., т.е. 23 дни след
сключване на договора за заем и получаване на заемната сума. Същият е бил на тридневен
болничен престой и е изписан с подобрение, назначена му е медикаментозна терапия и ХДР.
От описания ход на заболяването е посочено, че при същия не са настъпили усложнения и е
изписан с подобрение.
От показанията на посочения от ответника Л.Д. свидетел Б.М.Д. /протокол от о.с.з. от
06.02.2023г. на ВРС/ не се установява здравословното състояние на Л. Д. през процесния
период м.септември 2019г., а свидетеля посочва състоянието му през периода 2013г. - 2014
г., по повод оперативно лечение на Л.Д. в гр. С. в ИСУЛ и сменена клапа на сърцето. За
този период 2013-2014г. свидетелят е посочил, че Л.Д. е бил много болен треперел и трудно
се движел. Не можел сам да се обслужва. Треперел и жена му го обслужвала - хранела го,
къпела и обличала. Ръцете му треперели, особено едната ръка. Не можел да си сложи залък в
устата. Не можел да кара кола. Не можел да се движи самостоятелно, като с негова помощ
можел най-много да измине седем, осем метра. Друга конкретика, като посочен от свидетеля
период или дата липсва в показанията на този свидетел.
Относно твърдението във въззивната жалба, че ответника не е имал нужда от парични
средства, а ищецът не е имал възможност да предостави заемната сума, поради липса на
спестени пари, доколкото не са елемент от фактическия състав на договора за заем, съгласно
чл.240 ЗЗД, то и не подлежат на доказване в процеса. В тази връзка, представените по
делото извлечения от разплащателната и спестовната сметка на титуляр Л. А. Д. в
Пощенска банка единствено установяват салдата и движението по сметките, но не
обосновават извод за несключването на договора за заем.
С оглед на изложените съображения оплакванията на въззивната страна са
неоснователни и несъгласието ѝ с изводите на първоинстанционния съд не се отразява върху
правилността на решението. Пердявеният от ищеца иск е доказан по основание и размер.
Като законна последица от неизпълнението от страна на ответника Л. Д. за връщане на
заемната сума и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
ответникът правилно и законосъобразно е осъден с обжалваното решение от РС-В. да
изпълни задължението си, като заплати на ищеца сумата от 5000,00лв./пет хиляди лева/,
ведно със законната лихва считана от предявяване на иска - 12.10.2022г. до окончателното
издължаване. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решението, постановено от РС-В., следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва присъждането на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят
12
по равно всеки един от тях на ответната по жалбата страна М. Ц. Д. сумата в общ размер на
400 лева /четиристотин лева/, или по 200 лева всеки, направени разноски по делото за
въззивното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
представеният списък за разноски по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №427 от 25.05.2023г. по гр.д. №2132 по описа за 2022г. на
Районен съд-В..
ОСЪЖДА Е. Л.ва Д.а с ЕГН ********** и А. Л.в Д. с ЕГН ********** /двамата
правоприемници и конституирани на мястото на починалия в хода на процеса Л. А. Д., ЕГН
********** по реда на чл. 227 ГПК/, със заявен съдебен адрес: гр.С., ул.“Христо Белчев“
№14, да заплатят на М. Ц. Д., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Свети Кирил“ № 13, сумата от
200 лева /двеста лева/, всеки един от тях, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13