Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 86 20.08.2020 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 82 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за Министерство на
вътрешните работи ( ЗМВР).
Образувано е по
жалба на Т. И. Х. от гр. Р., бул. *** № **, ет. *, ап. **, срещу Заповед № 330з-918 от 22.04.2020 год. на
директора на ОДМВР – Разград, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„Мъмрене за срок от един месец”. Оспорващият твърди, че заповедта е издадена в нарушение на
изискванията за форма, при допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и в нарушение на материалния закон и целта на закона. Излагат се
доводи, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Че
деянието не е извършено виновно, поради което не е налице нарушение. Твърди се,
че нарушението е резултат от липсата на актуализация на програмите, инсталирани в служебните таблети
на полицейските служители, поради което те работят със стари текстове от Закона
за движение по пътищата, че не му е извършено обучение за работа с таблетите
във връзка с установените проблеми при работа с тях. Излага доводи, че при
определяне размера на наказанието не са
взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението и по същество
заповедта не е мотивирана, а наложеното наказание прекомерно тежко. Оспорващият
иска от съда да отмени оспорената
заповед и да му присъди направените по
делото разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ОДМВР Разград, чрез процесуалния си представител –
главен юрисконсулт С. М., оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Към момента на издаване на обжалваната заповед
оспорващият Х. е държавен служител от МВР
по смисъла на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От 03.04.2015 год. е
назначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в сектор „Пътна полиция“,
при ОД МВР Разград. Съобразно представената типова длъжностна характеристика от
младши автоконтрольор I степен се изисква да познава Закона за движение по
пътищата и издадените на негова основа подзаконови нормативни актове, да
познава нормативните документи свързани с контрола на автомобилния транспорт и безопасността на
движението. Х. е запознат с типовата длъжностна характеристика на 17.02.2016
год., съгласно представения протокол № 330р-2889 от 18.02.2016 г. /л.53/
Със справка рег. № 330р-28686 от 08.11.2019 год. /л.37-46/
началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Разград е уведомил директора на
дирекцията, че по повод на писмо на Главна дирекция „Национална полиция“ е
извършена проверка в дирекцията за спазване на правилата при издаване на фишове
за налагане на наказание глоба за нарушения на ЗДвП, за които се отнемат
контролни точки. При проверката са констатирани данни, че служители на ОДМВР
Разград, сред които и оспорващия, са
допускали нарушение на правилата при издаване на фишове за този вид нарушения,
в т.ч. и прилагане на санкционни норми, които са отменени с изменението на ЗДвП
през 2015 и 2017 година.
Във връзка с
тази справка директорът на ОДМВР – Разград
е издал заповед № Заповед № 330з-488/27.02.2020 г. /л. 35-36/, с която
на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е разпоредил да се извърши проверка за
изясняване на постъпилите данни, за допуснато от Х. нарушение. Определил е
дисциплинарно разследващ орган и срок за приключване на проверката. Заповедта е връчена на служителя на
06.03.2020 год.
На 23.03.2020 год. оспорващият е поканен от ДРО да даде
обяснения във връзка с проверката / виж покана л. 67/ и съгласно протокол рег. № 330р-7916 от 23.03.2020 год./л.68/ се
е запознал с всички материали, събрани в хода на проверката.
С докладна записка рег. №
330р-8116 от 24.03.2020 год.
/л.33/ дисциплинарно разследващият орган е поискал от директора на ОДМВР
Разград да удължи срока на дисциплинарната проверка. Със заповед 330з-749 от
27.03.2020 год. /л.31/ директорът на ОДМВР – Разград е удължил срока на
дисциплинарната проверка до 27.04.2020 год. Тази заповед е връчена на оспорващия
на 31.03.2020 год. /л. 32/
Дисциплинарно разследващият орган е приключил
дисциплинарната проверка с изготвяне на справка
рег. № 330р-8985 от 02.04.2020 год. /25-30 В нея
е посочено, че на 15.08.2019 год. оспорващият е съставил фиш сер Н №
993719 срещу Н. А. Р. от с. Ж. за това, че като собственик на л.а. „Мерцедес” с
рег. № ****** е извършил нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП като в
гр. Разград на ул. „Искър”, като паркира посоченото МПС на тротоар пред вход на
гараж и затруднява достъпа до него. На основание чл. 183, ал. 3, т. 2 от ЗДвП му е
наложил глоба от 30 лв. Фишът е съставен по реда на чл. 186 от ЗЗД. ДРО е посочил, че приложената от оспорващия
санкционна норма е отменена с изменение на ЗДвП публикувано в ДВ бр. 37 от
22.05.2015 год. Според ДРО за това нарушение е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП, приета със същото изменение на закона. Фишът е бил съставен и разпечатан
чрез РСОД, зачислен на служителя. ДРО е посочил, че служителят е запознат с изменението на ЗДвП,
публикувано в ДВ бр. 37 от 22.05.2015 год. на 13.09.2019 год., съгласно
протокол рег. № 330р-23523/2019 год./л.58/. Съгласно протокол за проведено
занятие по професионално обучение с рег. № 330р-2215 от 12.10.2018 год. /л.59/
служителят е запознат с последните изменения на ЗДвП, без да е конкретизирано,
с кои точно изменения. При
проверката е установено, че към момента
на съставяне на фиша системата за
управление на АНД е позволявала регистрация на глоби по фиш, съставен за
нарушение по чл. 98, ал. 2 от ЗДвП и санкционна норма чл. 183, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, въпреки неговата отмяна и е отчетено като слабост на системата.
ДРО е приел, че в случая оспорващият е допуснал
нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения и отчитайки цялостното поведение
на служителя, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
характеристичните му данни е приел, че се касае до маловажен случай на
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 198, ал. 1 от ЗМВР.Предложил е да му
се наложи наказание „мъмрене” за срок от един месец”, съгласно чл. 198, ал. 1
от ЗМВР. Оспорващият Х. е запознат със справката на 02.04.2020 год.
С покана рег. №
330р-9285 от 06.04.2020 год. /л. 24/, връчена на оспорващия в 16 00 часа на 07.04.2020 год. , Дисциплинарно
наказващият орган е поканил на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР Цанев в срок от
24 часа от момента на получаване на поканата
да представи писмени обяснения, посочи доказателства и факти във връзка
с извършената проверка за допуснатото от него нарушение.
Съгласно протокол рег. № 330р-9472 от 08.04.2020 год. /л.23а/ оспорващият Х. не се е възползвал от правото
си да даде обяснения в дадения в поканата срок.
Въз основа на
представената справка директорът на ОДМВР – Разград е издал Заповед № 330з-918
от 22.04.2020 год., с която е наложил на
оспорващия на основание чл. 197, ал. 1,
т. 2 и чл. 194, ал. 2, т. 2 дисциплинарно наказание „Мъмрене за срок от един
месец“, за това, че е съставил фиш серия Н № 993719 от 15.08.2019 год. по чл. 183, ал. 3,
т. 2 отменена разпоредба с
ДВ бр. 37 от 22.05.2015 год., в размер на 30 лв., при действаща санкционна
разпоредба на чл. 178е от ЗДвП в размер от 50 до 200 лв., съставомерно деяние
по чл. 199, ал. 1 т. 5 - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност във вр. с чл. 198, ал. 1 от ЗМВР. В заповедта
са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта
В хода на съдебното
производство като свидетел е разпитан С. Ю., колега на оспорващия. Същият
заяви, че в конкретния случай са действали по сигнал за паркиран автомобил пред
гараж. Посетили са мястото и оспорващият Х. е съставил фиша чрез служебния
таблет и мобилен принтер. По това време програмата е позволявала служителят да
въведе разпоредбата, която е нарушена, а
програмата сама генерира санкционната разпоредба, въз основа на въведения от
служителя нарушен член. Според свидетеля едва когато стигнат до менюто за
разпечатване, тогава виждат генерираната от системата санкционна норма, но тогава системата не позволявала връщане назад
или коригиране, а само разпечатване. В някои случаи имало опция избери.
Служителят избира и системата посочва размера на глобата. Свидетелят също така
посочва, че в служебните коли имат и хартиени бланки на фишове.
С оглед на така
установените факти по делото, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и в срока, предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК, е
процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган –
Директора на ОДМВР - Разград, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР.
Според тази норма ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР, сред които
са и областните дирекции, могат да налагат на служителите на изпълнителска
длъжност наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР.
Заповедта е издадена и в регламентираните от закона
срокове. Съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Моментът на
откриване на дисциплинарното нарушение е юридически факт, който в закона е
дефиниран легално. Според чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато компетентният орган е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя, като законодателят изрично е определил момента на
установяване на дисциплинарното нарушение - когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при този орган.
В случая нарушението е извършено на 15.08.2019 год.,
материалите от дисциплинарното производство са постъпили при ДНО на 02.04.2020
год., а заповедта е издадена на 22.04.2020 год., т.е. в сроковете, посочени в чл.
195, ал. 1 от ЗМВР
Предвид изложеното възражението на оспорващия, че
оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е
неоснователно и недоказано. Съдът не споделя твърдението на оспорващия, че в
случая срокът по чл. 195, ал.1 от ЗМВР следва да тече от представянето на
справка рег. № 330р-28686 от 08.11.2019 год., тъй като тя не е изготвена в хода на дисциплинарното
производство, образувано с издаване на заповедта по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, а само
съдържа данни за допуснато от оспорващия нарушение.
Заповедта е в установената писмена форма по чл.210,
ал. 1 от ЗМВР и съдържа изискуемите от тази разпоредба реквизити.
Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед е
допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба преди налагане на дисциплинарното наказание
дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. С правилото
на чл. 206, ал. 1 ЗМВР се
гарантира правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице в
дисциплинарното производство. Законосъобразното му прилагане означава да се
даде възможност на служителя да представи позицията си по вмененото му
дисциплинарно нарушение преди налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно
правилото на чл. 26 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 година дисциплинарно наказващият орган не е длъжен да
изслуша държавният служител, извършил нарушението, ако той е дал писмени
обяснения преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че двата способа са
алтернативни – или следва да се приемат писмени обяснения или служителят да се
изслуша.
Няма пречка дисциплинарно наказващият орган да укаже и
предостави на държавния служител възможност да представи само писмени
обяснения, без да укаже и предостави възможност за неговото изслушване по
аргумент от чл. 26 от Инструкцията, каквото е сторено в случая. В настоящият
случай оспорващият е бил поканен да даде писмени обяснения в срок от 24 часа
считано от 16 00 часа на 07.04.2020 год.
т.е. до 16.00 на 08.04.2020 год.
По преписката е представен протокол, в който се сочи,
че служителят не е представил такива обяснения, в дадения срок. Този протокол
е регистриран в деловодството на ОДМВР Разград на 08.04.2020 год. В него
обаче не е отбелязано в колко часът е съставен, поради което съдът намира, че
не е безспорно установено, че в дадения от ДНО срок до 16 00 часа на 08.04.2020 год. оспорващият
не се е явил да даде писмени обяснения по зависещи от него причини. След като
този протокол не удостоверява това обстоятелство по безспорен начин и след като
не са постъпили други писмени обяснения
от оспорващия, които да са приети от
ДНО, то той е бил длъжен да покани в нов срок държавния служител да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения и едва при отказ да даде такива или да
бъде изслушан, който отказ бъде удостоверен по предвидения в закона и
инструкцията начин, да издаде заповед за
налагане на дисциплинарно наказание.
Като не е сторил това, а е приел, че оспорващият не е
дал в дадения от него срок писмени обяснения по зависещи от него причини и е
разпоредил с резолюция от 08.04.2020 год. да се изготви заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, съгласно предложението в справката, Дисциплинарно
наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, което е
съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като е
нарушено правото на защита на наказания държавен служител и е самостоятелно
основание за отмяна на заповедта.
Съдът намира за неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че оспорената заповед е материално незаконосъобразно и противоречи
на целта на закона. На жалбоподателя е вменено извършването на нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР –
неизпълнение на служебните задължения. Деянието е квалифицирано по чл. 199, ал.
1, т. 5 от ЗМВР, в който е предвидено, че дисциплинарно наказание се налага на
държавен служител от системата на МВР за пропуски в изучаването и прилагането
на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.
Съгласно представената по делото типова длъжностна
характеристика за длъжността младши автоконтрольор I степен се
изисква да познава Закона за движение по пътищата и издадените на негов основа
подзаконови нормативни актове, да познава нормативните документи свързани с
контрола на автомобилния транспорт и
безопасността на движението. Оспорващият е запознат с длъжностната си
характеристика.
Доказателствата по делото установяват по несъмнен и категоричен начин,
че при издаването на фиша
жалбоподателят е приложил отменена санкционна норма. На 15.08.2019 г. той, в качеството си на контролен орган по
ЗДвП, е издал фиш за налагане на глоба в размер на 30 лева на основание чл.183,
ал.3, т.2 от ЗДвП. Към този момент тази разпоредба е била отменена с § 6
от ЗИДЗДвП, обн.ДВ, бр.37 от 22.05.2015
год.
Извършеното представлява дисциплинарно нарушение по
чл. 199, ал. 1, т. 5, от ЗМВР- пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Възражението на жалбоподателя,
че нарушението се дължи на проблеми в програмното осигуряване на служебните
таблети е ирелевантно за ангажиране на
дисциплинарната му отговорност. Още повече, че от показанията на разпитания
свидетел се установява, че в автомобила е имало хартиени бланки на фишове и
оспорващият е можел да напише фиш на такава бланка, а не да използва служебния
таблет, след като твърди, че е знаел за измененията в закона, които не са актуализирани в служебните
таблети. Законът е нормативен акт,
обнародван в Държавен вестник и се презумира, че правните субекти са запознати с него. Още
повече, че познаването на системата от наказателни мерки, които се налагат на
правонарушителите, е част от длъжностните задължения на жалбоподателя. Ето защо този факт не може да бъде възприет
като оневиняващо обстоятелство и респективно да изключи дисциплинарната отговорност
на жалбоподателя.
За това нарушение на служебната дисциплина се
предвижда наказание "писмено предупреждение". Наказващият орган
правилно е приел, че в случая с оглед обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, отклонението от установените норми на служебно поведение е незначително
и поради това нарушението следва да се квалифицира като маловажно по смисъла на
чл. 198, ал. 2 от ЗМВР . При
определяне на срока на наказанието- един месец, е съобразена разпоредбата на
чл.206, ал.2 от ЗМВР.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че наложеното му наказание е
несъразмерно тежко, тъй като му е наложено най-лекото наказание, предвидено в
ЗМВР в минималния срок.
С оглед наличието на предпоставките за налагането на
дисциплинарно наказание в условията на обвързана компетентност, съдът счита, че
заповедта съответства и на целта на закона. За да се осигури постигане целите
на ЗМВР чл. 194 от ЗМВР предвижда дисциплинарна отговорност за всеки държавен
служител, нарушил служебната дисциплина в МВР.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира,
че оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и
следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото искането на оспорващия за
присъждане на сторените по делото разноски като своевременно направено е
основателно. Същото е доказано до размер на 415 лв. и 63 стотинки, съгласно
списък за разноските и доказателствата по делото. Възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, направено от ответника по делото, е
неоснователно. Договореният и заплатен адвокатски хонорар съответства на
минималния размер, посочен в чл. 8, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 330з-918 от 22.04.2020 год. на
директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи –Разград.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерството на
вътрешните работи –Разград да заплати на Т. И. Х. от гр. Р., бул. *** № **, ет. *, ап. ** сумата от
415,63 лв. / четиристотин и петнадесет лева и шестдесет и три стотинки разноски по делото.
На основание чл. 211, изречение трето от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
Съдия: /п/