Решение по дело №2006/2007 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1066/15.06.2009г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На петнадесети май две хиляди и девета година

в публично заседание в следния състав

Председател:  Пенка Стоева

        

Секретар:  В.К.

Прокурор: Росен Каменов

         като разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева

         гражданско дело № 2006 по описа за две хиляди и седма година,

         за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по чл.28,ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /наричан по-долу само ЗОПДИППД или Закона/.

 

С мотивирано искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /наричана по-долу само Комисията/, постъпило в канцеларията на ПОС на 03.08.07г., от съда се иска да постанови решение, с което да отнеме в полза на Държавата като придобито от  престъпна дейност, следното имущество, собственост в режим на семейна имуществена общност на А.М.К., ЕГН ********** и Н.Н.К., ЕГН **********,***, а именно:

1.     НЕДВИЖИМ ИМОТ - МЯСТО от 600 /шестстотин/ кв.м в землището на с. ****, община ****, в местността "****", съставляващо парцел ІІІ /трети/ в квартал 2 /втори/ по плана на същото село, при граници: имота на В.Ж., имота на П.И.П., на Т.Д.Б. и път, ведно с построената в него сезонна постройка /наричан по-долу само имот №1;

2.     НЕДВИЖИМ ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено, цялото с площ от 580 /петстотин и осемдесет/ кв.м., находящо се в град ****, квартал "****", представляващо УПИ № ****/****/ от квартал № 2Б /две Б/ по плана на гр. ****, ведно с построената в същото дворно място едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 25 кв.м. /двадесет и пет кв.м./, при граници на имота: от север - имот № ****, от запад- имот № ****, от изток - имот №****, от юг - ул. "****" /наричан по-долу само имот №2/;

3.     НЕДВИЖИМ ИМОТ – ½ ид. ч. от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 160 /сто и шестдесет/ кв.м, находяща се в град ****, ул."****, изградена в дворно място, застроено и незастроено, цялото от 1168 кв.м. /хиляда сто шестдесет и осем кв.м./, съставляващо имот пл. № ****/****/, включен в парцел ****/****/- за озеленяване и
атракция, от кв. 1 /първи/ по плана на гр. ****, при граници на имота: имот № ****, имот № **** - наследници на С.К. / наричан по-долу само имот №3/;

4.     НЕДВИЖИМ ИМОТ – 1/2 ид.ч. от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 160 /сто и шестдесет/ кв.м, находяща се в град **** и изградена в имот пл. № **** /****/, включен в парцел **** /****/ за озеленяване и атракция от кв. 1 по плана на
гр. ****, при граници на имота: имот № **** на Г.О. и А.К., имот № **** -наследници на С. *** /наричан по-долу само имот №4/;

5.     НЕДВИЖИМ ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено, цялото от 760 кв.м. /седемстотин и шестдесет кв.м./ по нотариален акт, а по скица 940 кв.м. /деветстотин и четиридесет кв.м./, находящо се в с. ****, Община ****, Пловдивска област, съставляващо поземлен имот ІХ-388 /девет римско-триста осемдесет и осем/ от квартал 8/осми/ по плана на с. ****, Община ****, Пловдивска област, като мястото е с неприложена регулация, при граници на дворното място: парцел VІ-379, парцел VІІІ-390, от двете страни - улици, ведно с полумасивна жилищна сграда с площ от 30 кв.м. /тридесет кв.м./, паянтова сграда с площ от 24 кв.м. /двадесет и четири кв.м./ и всички други подобрения, находящи се в дворното място /наричан по-долу само имот №5/;

6.     НЕДВИЖИМ ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено, цялото от 596 кв.м. /петстотин деветдесет и шест кв.м./, находящо се в с. ****, община ****, Пловдивска област, съставляващо поземлен имот VШ-390 /осем римско- триста и деветдесет/ от квартал 8 /осми/ по плана на с. ****, Община ****, Пловдивска област, като регулацията не е приложена, при граници  на дворното място: от двете страни улици, поземлен имот VП-389, VІ-379, ІХ-379, ІХ-388, ведно с построената в него жилищна сграда, ведно с всички подобрения в мястото /наричан по-долу само имот №6/;

7.     НЕДВИЖИМ ИМОТ - АПАРТАМЕНТ № 8 /осем/ в южната /фасадна/ част на втория жилищен етаж от пететажна с партер и мансарда жилищна сграда, находяща се в гр.****, построена в   дворно място, съставляващо парцел **** от кв. 564 /петстотин шестдесет и четири/ по плана на ****, който апартамент се състои от дневна, кухня, баня -тоалетна, антре и тераса, със застроена площ 50кв.м. /петдесет кв.м./, ведно с избено помещение №4/ четири/ с площ 4.83кв.м. /четири кв.м. и осемдесет и три кв. дециметра/, както и 1,81% /едно цяло и осемдесет и една стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при граници на апартамента: запад - ап.9 на М.Н. Г.,***, отгоре ап.13, отдолу- ап.3 и на избеното помещение:  изба 3, коридор, изба 4 /наричан по-долу само имот №7/;

8.     НЕДВИЖИМ ИМОТ - АПАРТАМЕНТ № 6 /шест/ в югоизточната част на втория жилищен етаж от пететажна с партер и мансарда жилищна сграда, находяща се в гр. ****, построена в дворно място, съставляващо имот пл.№1605 /хиляда шестстотин и пет/ от кв.564/петстотин шестдесет и четири/ стар, кв.4-нов по плана на гр.****, който апартамент се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ на апартамента 73,30 кв.м. /седемдесет и три кв.м. и тридесет кв. дцм./, ведно с прилежащо избено помещение №11 /единадесет/ с полезна площ 4.80кв.м. /четири кв.м. и осемдесет кв. дцм./, както и 2.53% /две цяло и петдесет и три стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при граници на апартамента: отдясно - ап. № 7, отгоре- ап. № 11, от долу- ап. № 1 и на избеното помещение: отляво- коридор, отдясно- изба №5 /наричан по долу само имот №8/;

9.     ЛЕК АВТОМОБИЛ марка "****", модел "****", с рег. № ****, рама №****, двигател №****, цвят бял, с  дата на първоначална регистрация: 10.07.1989г. и дата на промяна: 01.08.2001г. /наричан по долу само автомобил под №9;

10. РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ ТУРИСТИЧЕСКО, с рег. № ****, рама №****, цвят бял, дата на първоначална регистрация: 06.09.1993г., дата на промяна: 16.06.2006г /наричан по-долу само ремарке под №10/.

Искането е основано на обстоятелствата, че:

-по н.о.х.д. №**** на ПРС, производството по което е прекратено след одобряване на постигнато по делото споразумение, ответникът К. се е признал за виновен в извършване на деяние, съставляващо престъпление по чл.213а, ал.2, т.2 и т.4 във вр. с ал.1 от НК, попадащо в приложното поле на чл.3, ал.1,т.9 от ЗОПДИППД;

-по време на проверявания от Комисията период е установено, че ответниците са придобили в режим на имуществена общност недвижими имоти и моторни превозни средства на значителна по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД стойност-630659лв.;

-не са установени други законни доходи на ответниците в проверявания период, освен за сумата от общо 44048лв., получени през 1994г. и 1995г., недостатъчна дори за издръжката им;

-поради което и с оглед на казаното по-горе се предполага, че придобитото е свързано с доходи от престъпната дейност на ответника К..

Подробни съображения в подкрепа на допустимостта и основателността на искането, за стойността на събраните в производството по делото доказателства и за несъстоятелност на доводите по съществото на спора, изтъкнати от ответниците, са изложени с писмена защита от 19.05.09г.

Претендира се от ищеца присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците А.К. и Н.К. оспорват изцяло искането, като недопустимо и неоснователно. Твърдят в хода на производството, във връзка с фактите, изложени в мотивираното искане и послужили като негово основание, че:

-придобитото имущество не е такова със значителна по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на ЗОПДИППД стойност, а със стойност под определения там размер;

-събраните в хода на извършената от Комисията проверка данни за фирма ЕТ„****” не се отнасят до ответницата К., а до друго лице, поради което не следва да бъдат вземани предвид;

-не са придобили права на собственост в две двуетажни масивни сгради- на ул.”**** и на ул.”****, описани като отделен предмет на искането, а се касае до една и съща масивна сграда. На практика, от нотариус И.Г. е била допусната грешка при съставянето на н.а. №****г. в описанието на имота, която била впоследствие поправена с н.а. №****/02г. /вж. и протокол от с.з. от 03.04.09г./;

-имотите, за които са съставени констативни нотариални актове, с които им е признато право на собственост по силата на изтекло в тяхна полза давностно владение, не могат да попаднат в хипотезата на имущество, придобито от престъпна дейност;

-че не могат да се считат за имущество, придобито от престъпна дейност, имотите в с.****, тъй като страните по сделките, извършени с тях, са уредили наследствени отношения, вместо да проведат за това производство по делба, като други наследствени имоти са останали в собственост на отчуждителите по двете сделки и продажбите са фиктивни;

-че имотите на бул.”****, са наследствени такива на бащата на ответницата К. и извършените за тях продажби прикриват извършено в полза на децата му дарение, тъй че не са придобити от престъпна дейност;

-че освен взетите предвид от Комисията при извършената от нея проверка доходи, те са имали и други такива, произтичащи от: извършена продажба на наследствен за ответника К. апартамент на М.Н.; получени заеми от лицата К.Д. и Й.Б.; като възнаграждение за труд, положен по време на пребиваването им в Германия /вж. и протокол от с.з. от ; като подпомагане от страна на родителите;

-представените документи за собственост не съдържат действителната цена, на която сделките, материализирани с тях, са осъществени.

Ответникът К. развива правните си доводи за неоснователност на искането в писмена защита от 20.05.09г. И двамата ответници пледират по същество за отхвърляне на искането като недопустимо, неоснователно и недоказано, като молят да им бъдат присъдени разноските в производството. В случай, че съдът уважи искането, молят да се остави на тяхно разположение семейното жилище на ул.”****”, като се зачете принципа за неговата несеквестируемост.

Окръжна прокуратура- гр.Пловдив, контролираща страна в производството, моли искането да бъде уважено изцяло като основателно и доказано по безспорен начин. Намира, че събраните от ответниците доказателства в подкрепа на твърденията им за наличие на законни източници на доходи, различни от установените в производството пред Комисията, са неубедителни и не следва да се ценят от съда.

Съдът, като взе предвид установените в производството по делото факти, стигна до извода, че повдигнатото пред него искане е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно, воден от следните съображения:

І. По допустимостта на искането.

Съдът намира, че искането, с което е сезиран, е допустимо, а развитите от страна на ответниците доводи за неговата недопустимост са на практика доводи по съществото на спора и следва да се обсъдят като такива, защото се отнасят до преценката за това, налице ли са предпоставките за отнемане на имуществото, предмет на искането.

Отправеното към съда искане има действие на искова молба /чл.28,ал.1,изр.посл. от ЗОПДИППД/, поставена за разглеждане от надлежно активно легитимиран процесуално с оглед нормата на 28,ал.1 във вр. с чл.12,ал.1 от ЗОПДИППД орган.

Изложените с искането по отношение на А.К. и Н.К. обстоятелства за това, че с приключило производството по н.о.х.д. №****г. на ПРС първият се е признал за виновен в извършване на престъпление, попадащо в обхвата на чл.3,ал.1,т.9 от Закона, че втората е негова съпруга и че в проверяван период от време двамата са придобили в режим на семейна имуществена общност имущество на значителна стойност по смисъла на пар.1,т.2 от ДР на Закона, за което се предполага, че е придобито от престъпната дейност на ответника К., доколкото не са установени други получени доходи за никой от двамата съпрузи, освен за сумата от 44048лв., са достатъчни, за да се счете, че тези две лица са надлежно пасивно процесуално легитимирани по смисъла съответно на чл.28,ал.1 във вр. с чл.3,ал.1 от Закона и на чл.28,ал.3 във вр. с чл.10 от Закона.

Конкретно развитите с писмената защита от отв.К. доводи, заради които счита мотивираното искане за недопустимо, се основават на обстоятелствата, че в него не е посочен проверяван период, което е основно изискване на закона, и че посоченият в чл.11 от Закона срок е давностен, упоменаването му не означава, че лицето може да бъде разследвано 25 години назад, а следва с оглед чл.21,ал.1 от Закона да се уточни като проверяван период от време периода, в който е извършвана престъпна дейност.

По тези доводи съдът си позволява да изтъкне, че нормата на чл.28,ал.1 от Закона, отнасяща се до внасяното пред съда мотивирано искане, не съдържа към последното изискване да посочи проверявания период, поради което макар и в мотивираното искане действително да не се съдържат данни в тази насока, то не може да бъде счетено за недопустимо заради тази причина.

Видно е от представеното по делото по разпореждане на съда от 06.08.07г./стр.113/ от ищеца Решение №116/16.05.07г. /стр.117-123/, взето на основание чл.13,ал.1,т.1 във вр. с чл.15,ал.3 от Закона, че със същото проверяваният период е бил действително определен чрез препращане към установения в нормата на чл.11 от Закона срок. Безспорно е от съдържанието на последната, че тя действително установява давностния срок, с изтичането на който се погасяват правата на Държавата по този закон, но последният не съдържа забрана определянето на проверявания от Комисията период да бъде извършено по начина, по който това е станало с приетото от Комисията Решение, включително и в най- широките рамки, ограничени от очертания в чл.11 давностен срок. На последно място, от съдържанието на разпоредбите на чл.4,ал.1 и чл.17,ал.6 от Закона, които упоменават понятието проверяван период, не може да бъде изведен според съда извода, който ответникът К. навежда - че цялостният прочит на закона изисква проверяваният период да бъде определен като период от дни, месеци, години, в който е осъществен състава на някое от изброените в чл.3,ал.1 от Закона престъпления по НК, а в конкретния случай- 25.10.04г., на която дата той самият е осъществил състава на престъпление по чл.213а от НК. Престъпната дейност на проверяваното лице като понятие и възможността да се направи въз основа конкретната преценка на обстоятелствата за всеки един случай основателно предположение, че придобитото в проверявания период имущество е свързано с тази дейност, са предпоставки на закона, стоящи според съда извън въпроса за допустимостта на производството. Именно в тази връзка, съдът ще се върне на тяхното обсъждане при произнасянето по съществото на спора.

ІІ.По съществото на спора.

ІІ.1. Общи бележки.

Преди изследване на установените по делото факти и направените въз основа на тях изводи по съществото на спора, съдът намира, че естеството на спора изисква излагането на някои принципни съображения относно производството по чл.28,ал.1 от ЗОПДИППД, целта на този закон, пълнотата, яснотата и смисъла на дадената от него материално- правна уредба за условията и реда за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Те са изключително важни, защото ако не бъдат взети под внимание, изводите, до които съдът достигна по съществото на спора, не биха могли да се намерят мотивирани и обосновани.

Производството по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони, е особено производство, което се развива в две фази: производство пред Комисията, като специализиран държавен орган за извършване на проверка на имуществото на лица, за които са налице условията по чл.3 от Закона, за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /чл.12,ал.1, чл.15-чл.20/ и производство пред съда по внесеното от Комисията пред него мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност/чл.28/.

Съгласно декларираната от чл.2 на Закона цел, същият следва да служи за предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност и за предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност.

По реда на закона се отнема имущество, придобито в проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл.3, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник /чл.4,ал.1/, а основанията по чл.3, ал.1, която ни касае в случая, са установяването, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по НК, измежду описаните в т.1-25.

Или, основните понятия, с които законът борави в разпоредбите, очертаващи целта и правно- релевантните предпоставки за отнемането на имущество, са „престъпна дейност”, „облаги от престъпна дейност” „значителна стойност”, „основателно предположение”, „законен източник”, „проверяван период”. От тях законът легално определя с пар.1,т.2 и т.3 само понятията „значителна стойност” като стойност над 60000лв. и „престъпна дейност”, като дейност, която осъществява състава на някое от престъпленията, изброени в чл.3,ал.1 от Закона, и мълчи за смисъла на другите съществени за разбирането и прилагането му понятия. Същевременно, определените с допълнителните разпоредби по пар.1,т.2 и т.3 две понятия са неясни. По отношение на „значителната стойност” законът не съдържа указание към кой момент следва да се съобрази посочената в цитираната разпоредба сума от 60000лв.- към момента на придобиване на имуществото, към датата на влизане на закона в сила, към датата на образуване на производството пред Комисията или на внасяне на мотивираното нейно искане в съда и дали преценката следва да отрази пазарната стойност на имуществото към определена дата или продажната цена на същото, отразена в съответния нотариален акт, когато се касае до придобиване, осъществено въз основа на възмездна по своя характер сделка. Понятието „престъпна дейност” пък е определено по начин, прочитът на който може да остави действително впечатление за покриването му със състава на някое от престъпленията, изброени в чл.3,ал.1. Тези неясноти са станали основание и за основните повдигнати по делото в случая възражения от ответниците- че придобитото от тях имущество не е на значителна стойност, че осъщественото от отв.К. престъпление е извършено в рамките на един конкретен ден, поради което неправилно от Комисията е определен проверяван период, различен от този установен момент на извършването му, съответно- не може да се намери за налично основателно предположение, както се изисква от Закона, че придобитото в един много по- широк период от време имущество е свързано с престъпната му дейност. Необходимостта от легалното определяне на понятието „основателно предположение”, с което чл.3,ал.1 и чл.4,ал.1 си служат, е била отчетена още при приемане на Закона, като видно от Стенограмата от обсъжданията на проекта /№402-01-11/02.03.04г./ в НС, достъпен в информационна система „Апис”, предложенията за определянето му като „предположение, подкрепено от достатъчно данни и доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че имуществото е придобито пряко или косвено чрез престъпна дейност” и че „основателно предположение по смисъла на чл.3 е налице, когато е повдигнато обвинение за престъпление по чл.3 и е доказана причинна връзка между престъпните деяния и придобитото имущество”, са отпаднали при гласуването, без причината за това да е неговата яснота. Необходимостта от внасяне на яснота при определяне на понятието „значителна стойност”, поради затрудненията, които създава при прилагане на Закона, е отчетена с Мотивите към проекта за изменение и допълнение на ЗОПДИППД /№ 854-01-88/16.07.08г., който е приет на първо четене от НС в заседание, проведено на 11.09.08г., като предвидената с него нова разпоредба на чл.18а възпроизвежда нормата на чл.34, ал.3 от отменения ЗСГ.

Установената непълнота и неяснота на Закона по отношение основополагащи за неговото прилагане понятия, прави от една страна на основание чл.46 от ЗНА наложително тълкуването на разпоредбите на този нормативен акт, служещи се с горните понятия, а от друга- дава възможност на съда, с оглед разпоредбата на чл.4,ал.1 от ГПК/отм/, приложим за производството във вр. с пар.2 от ДР на Закона, да реши делото според общия разум на действащия закон, доколкото той е непълен, неясен и вътрешно противоречив, като последното съдът ще обоснове по-долу.

Доколкото и двете хипотези на чл.46 от ЗНА отпращат към изискването тълкуването да бъде съобразено с целта на нормативния акт и основните начала на правото на РБ, при търсене на отговор относно разума на посочените вече понятия и на Закона в неговата цялост, съдът взе предвид следното:

Доколкото съгласно чл.28 изр.1 от ЗНА /преди изм. с бр.46/07г./ и чл.14,ал.2,т.1 и т.2 от УПЗНА /преди отмяната на този член с изм. с бр.46/07г./, действали към момента на приемане на Закона, причините, които налагат приемането на един нормативен акт, и целите, които се преследват с приемането му, се съдържат в мотивите, които задължително съпътстват проекта за приемането му, съдът се обърна към същите, като най-надежден източник на информация относно тези причини и цели, освен информацията за последните, която ни дава чл.2 от Закона.

Прочитът на мотивите, както и на стенограмата от обсъждането на проекта в пленарна зала / проект №402-01-11/02.03.04г./, взети предвид ведно с обстоятелството, че с пар.11 от неговите ПЗР е отменен ЗСГ, който е служил за уредбата на подобни случаи преди приемане на ЗОПДИППД, води до изключително важните изводи, че този Закон не е приет като такъв за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от незаконни доходи, а за отнемане в полза на Държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, но не въобще, а такава, свързана с тежката организирана престъпност, чрез лишаване на последната от облагите на нейната активност, а по този начин- и от възможността да я възпроизвежда във вреда на обществото, че приемането му е свързано с изпълнение на поети от Държавата ангажименти по линията на международното сътрудничество срещу изключително тревожната в глобален мащаб тенденция на развитие на някои форми на организираната престъпност и по-специално: трафик на наркотици /незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества/, трафик на хора, тероризъм, трафик на произведения на изкуството, пране на пари, тежката икономическа престъпност, изнудване и други насилствени действия, насочени срещу живота, физическата цялост или свободата на личността, или създаващи колективна опасност за хората / вж. в тази връзка Съвместно действие от 21.12.1998г., прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за ЕС, относно инкриминирането на участието в престъпни организации от държавите -членки на ЕС /98/733/ПВР/, заместено понастоящем от Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24.10.08г. относно борбата с организираната престъпност, връзката на което Съвместно действие с мотивите за приемане на Закона е направена чрез цитираната в тези мотиви Директива 2001/97/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на ЕС, която в своя чл.1,Д препраща към него/.

За да не бъдат горните изводи голословни, конкретните изказвания в пленарна зала и изложени в Мотивите към проекта на Закона съображения, взети предвид от съда, за да стигне до тях, са цитирани по-долу:

От Мотивите.

„Идеята за задължителното провеждане на финансово разследване по отношение на имуществото на лица, срещу които е образувано наказателно производство за определени престъпления, съществува в европейските страни, например в Холандия, а в рамките на правото на Европейския съюз се разглежда като решаващо средство за пресичане на достъпа до финансови ресурси на престъпните групи. В този смисъл е Препоръката на Съвета на Европейския съюз от 25 април 2002 г. относно усъвършенстване методите на разследване в борбата срещу организираната престъпност, свързана с наркотрафика, чрез едновременно разследване на финансовите средства и активите на тези престъпни организации (32002Н0515 (01).”

„Приемането на законопроекта е в съответствие с усилията на Европейския съюз да създаде максимално ефикасен механизъм за предотвратяване изпирането на пари. В тази насока с Директива на Съвета на Европейския съюз от 2001 г. се въвежда за първи път комплексна дефиниция на понятието "престъпна дейност", която надхвърля традиционните рамки за определяне престъпния характер на едно деяние - Директива 2001/97/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 4 декември 2001 г. за изменение и допълнение на Директива 91/308/ЕЕС относно предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари.”

„При изготвянето на законопроекта са взети под внимание законодателните решения в тази област на редица европейски страни, основните правни актове на Европейския съюз в борбата срещу прането на пари и препоръките на Международната група за борба срещу изпирането на пари (FATF)”.

„Посочването на примери от европейското законодателство има за цел да илюстрира усилията на съвременната правна доктрина и практика на правоприлагане да създадат максимално ефикасен механизъм за отнемане в полза на държавата на имущество с престъпен произход, който да допълни класическата система на отнемане по наказателните закони чрез въвеждане на една разширена гражданска конфискация, която да допълни, а не да противостои на наказателния процес.”

„Предлаганият законопроект изразява тази концепция, а именно чрез методите на гражданскоправно производство да се реализират посочените в чл. 1 цели при зачитане на законните права на участниците в това производство.”

От Стенограмата- на ІІ-ро четене.

ДОКЛАДЧИК А.М.: Уважаеми колеги, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Това е заглавието на закона. Комисията не е подкрепила предложението на Л.К. за наименованието, което е: "Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от незаконни доходи". Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

Л.К. (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. ...Затова още в началото предложих нещо много по-рационално за да постигнем целта си на тези мошеници, които ограбиха България, да им вземем имуществото: "Закон за отнемане на незаконни доходи". По-старите колеги знаят - това е чл. 31 от сега действащия Закон за собствеността на гражданите. Има натрупана богата съдебна практика що е "незаконен доход". Той е много по-широк от това "престъпна дейност". Ще се включва престъпната дейност, но незаконният доход може да бъде от някакво друго правонарушение, всякакъв вид правонарушение.

Б.Р. (НДСВ, от място): И не трудов.

Л.К.: Да, там имаше и "нетрудови доходи". Аз нарочно не употребих термина "нетрудов доход", а в чл. 31 е дадено "що е незаконен доход". Практика повече от 20 години. И аз съм гледал такива дела като съдия. А ние сега правим един експеримент, който до нищо няма да ни доведе.

ДОКЛАДЧИК А.М.: По отношение на наименованието, не би могло да бъде подкрепено предложението на господин К., защото цялата философия на закона и неговите цели не са свързани с понятието "незаконни доходи", а са свързани точно с такива, които са продукт от осъществено и наказано престъпление.

Й.С. (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз също подкрепям заглавието на вносителя. Целта на този законопроект и не трябва да се смесва с нищо друго и особено със сега все още действащият, а всъщност бездействащият Закон за собствеността на гражданите - глава трета, е да се ударят и да се отнеме от лицата имущество, което е придобито от престъпна дейност. Вярно е, че престъпната дейност е част от всяка незаконна дейност, но нека ние да отнемем имуществото, придобито наистина от престъпна дейност, защото незаконна дейност е толкова широко понятие, че в него се включват такива случаи, при които няма да може да действа законът. Целта на този закон е наистина да се ударят крупните престъпници, които в продължение на години натрупаха не по незаконен начин - това широко понятие, а директно чрез престъпна дейност огромно имущество. Рушат държавността, рушат авторитета на институциите, поставят се над закона, считаха се досега недосегаеми именно, защото станаха икономически извънредно силни. Ние не можем един закон, който изцяло третира въпроса за отнемане имущество, придобито от престъпна дейност, да му сложим едно заглавие, което ще се различава от неговото съдържание.

Н.Р. (НДСВ): Очевидно, че становищата в полза, не само на заглавието, на приемането на този законопроект, натежаха достатъчно. Това, което на мен ми липсва и искам да го кажа е, че ние трябва да съзрем във философията и буквата на този закон и уреждането на взаимоотношения в обществото, които синхронизират и допълват нашето законодателство по отношение това на Европейския съюз. Приемайки този закон, подчертах и в неговата философия, и в неговата буква, аз мисля, че ние ще наситим нашето правно пространство именно с правна регламентация и уреждане на тези взаимоотношения.”

Подчинено на така очертаната цел- борба с организираната престъпност и оправдано с оглед на същата е и определянето на понятието „престъпна дейност”, като надхвърлящо традиционните рамки за определяне престъпния характер на едно деяние, чрез дадената му комплексна дефиниция в Директива 91/308/ЕЕС относно предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари, изменена и допълнена с Директива 2001/97/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, изрично спомената в мотивите за приемане на Закона, а именно: „всеки вид престъпно участие в извършването на тежко престъпление” /вж.чл.1Д/. Още по ясно то се очертава от чл.2,ал.1 на Съвместно действие 98/733/ПВР” /към този момент отменено с Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24.10.08г. относно борбата с организираната престъпност, което обаче следва същото принципно виждане в своя чл.2/, към което цитираната Директива съдържа препратка, съгласно който, „за да улесни борбата срещу престъпните организации, всяка държава- членка се задължава съгласно процедурата, предвидена в член 6, да предприеме необходимото, така че едното или и двете от следните действия да подлежи на ефективни, съразмерни и възпиращи наказания: а) поведението на всяко лице, което целенасочено и осъзнавайки целта и престъпната дейност на организацията или намерението на организацията да извършва престъпления, участва активно: в престъпни деяния на организацията, които попадат в обхвата на член 1, дори когато съответното лице не участва в извършването на въпросните престъпления в буквален смисъл, и като се вземат предвид общите принципи на наказателното право на съответната държава- членка, дори когато извършването на съответните престъпления не се осъществи; в други дейности на организацията, ако е наясно, че неговото участие ще спомогне за осъществяването на престъпни дейности на организацията по смисъла на член 1; б) поведението на всяко лице, сключило с едно или повече лица споразумение за извършване на дейност, която ако беше извършена, е престъпление по смисъла на член 1, дори когато това лице не участва пряко в извършването на действието”.

След разкриване на същинската цел на Закона- предотвратяване и ограничаване на възможността за извличане на облаги от престъпната дейност на тежката организирана престъпност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от нея, съдът, като взе предвид закрепените със същия закон материални разпоредби на чл.3, ал.1, т.1-25 и чл.4,ал.1, и извърши сравнение между включените в понятието „престъпна дейност” по смисъла на пар.1,т.3 от ДР при приемането му и понастоящем състави на престъпления, съгласно т.1-25 на чл.3,ал.1, и понятието „тежка организирана престъпност” /„престъпна група”, „организирана престъпна група”/, съгласно ратифициран от РБ основополагащ в тази насока международен договор, както и съгласно НК, и сравнение между разпоредбата за закрепената с чл.4,ал.1 от Закона презумпция и съдържащата се в чл.34,ал.1 от ЗСГ/отм/ такава, направи извода, че още при приемането си, ЗОПДИППД е влязъл в противоречие със своята цел и поради това е вътрешно противоречив и неясен като разум, тъй като: чл.2 от Закона не оповестява директно неговата истинска цел, а тя трябва да бъде търсена чрез прочит на подготвителните негови актове и дебати относно законодателната воля; включените в обсега на чл.3,ал.1 от Закона състави на престъпления са с много по-широк обхват от онези, които биха могли да се включат в понятието „тежка организирана престъпност”; установената с чл.4,ал.1 от Закона презумпция, или поне наложилата се от приемането му до момента практика по нейното приложение от Комисията и от съдилищата, възпроизвежда всъщност отречената като необходима за целите на този закон и за нуждите на обществото на този етап от неговото развитие презумпция на отменения ЗСГ. Тази изначална вътрешна противоречивост на Закона създава обективни предпоставки прилагането на основните материални негови разпоредби /чл.3,ал.1 и чл.4,ал.1/ извън контекста на същинската преследвана от него цел- отнемане на имущество, за придобиването на което съществува основателно предположение, че е свързано с престъпната дейност на тежката организирана престъпност, да превърне Закона в средство за отнемането на имущество от доходи, които са неустановени или недекларирани. Придобиването от различни лица на имущество, в резултат на реализиране на доходи, които не са декларирани, и подкопаването по този начин на установената в страната данъчна система и интересите на Държавата и обществото обаче, съставлява опасност за установения в РБ правен ред от естество и степен, различни от опасността, създавана за държавите и обществото от деятелността на тежката организирана престъпност в национален и международен мащаб, поради което различни са и установените за борбата срещу нея правни средства, включително на законодателно ниво. Затова, за разума на Закона, при неговото прилагане, следва да се вземат предвид и закрепените с Конституцията на РБ основни начала и основни права, свободи и задължения на гражданите и, а също принципите на които в международен план е ограничена намесата на държавата, дори когато се касае до отнемане на облагата от престъпление, тъй като извънредните мерки и правомощия, каквито са тези по специалния Закон, могат да бъдат признати като необходима и пропорционална намеса на Държавата в правната сфера на гражданите, само когато се касае до степен на опасност и заплаха за обществото, създадени от тежката организирана престъпност, а не от всяко лице с криминални прояви.

Във връзка с казаното по-горе, съдът взе конкретно предвид, че:

- Понятието „организирана престъпност” по смисъла и за целите на ратифицираната със закон, приет от НС на 12.04.01г./ДВ бр.42/01г./, обнародвана с ДВ бр.98/06.12.05г., и като такава на основание чл.5,ал.4 от Конституцията на РБ част от вътрешното право на страната ни, в сила за РБ от 29.03.03г., Конвенция на ООН срещу транснационалната организирана престъпност е определено чрез понятията „организирана престъпна група”, „тежко престъпление” и „структурирана група” /вж.чл.2,б.”а”,б.”б” и б.”в”/. като структурирана група /група, която не е събрана случайно за непосредственото извършване на престъпление, без да е задължително наличието на формално разпределяне на ролите между членовете, продължителност на членството или развита структура/ от три или повече лица, която съществува за определен период от време и действа съгласувано с цел извършване на едно или повече тежки престъпления /престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода най-малко 4 години или друго по-тежко наказание/, предвидени в съответствие с тази конвенция, с цел получаването, пряко или косвено, на финансова или друга материална облага.

С чл.93,т.20, приета като нова със ЗИД на НК, обн. с ДВ бр.92/02г., понятието „организирана престъпна група" е определено като структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура. Със същото изменение НК е очертал като съставомерни деяния, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група и престъпна група, съгласно чл.109,ал.1 /р.ІV, гл.І- Престъпления против републиката/, чл.116,ал.1,т.10 /р.І- Убийство, гл.ІІ-Престъпления против личността/, чл.131,ал.1,т.8 /р.ІІ-Телесна повреда, гл.ІІ/, чл.142,ал.2,т.8 /р.ІV- Отвличане и противозаконно лишаване от свобода, гл.ІІ/, чл.155,ал.5,т.1 и чл.159,ал.4 /р.VІІІ- Разврат, гл.ІІ/, чл.159в /р.ІХ- Трафик на хора, гл.ІІ/, чл.199,ал.1,т.5 /р.ІІ-Грабеж, гл.V- Престъпления против собствеността/, чл.235, ал.4 и чл.242, ал.1,б.”ж” /р.ІІ-Престъпления в отделни стопански отрасли, гл.VІ-Престъпления против стопанството/, чл.253,ал.3,т.1 /гл.VІІ- Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система, чл.321,ал.1 /гл.Х- Престъпления против реда и общественото спокойствие/, чл.330,ал.4 /р.І- Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства, гл.ХІ- Общоопасни престъпления/, чл.354в, ал.2 и ал.3 /р.ІІІ- Престъплания против народното здраве и околната среда, гл.ХІ/. От приемането на НК през 1968г. и до извършването на неговото изменение със закона, обн. с ДВ бр.92/02г., образуването и ръководеното на група и участието в група, съставена с цел да върши престъпления в страната или чужбина, са деяния, съставляващи престъпление по чл.321 от НК. Избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери, включително чрез неподаване на декларация, е криминализирано с нов чл.255, с изменението на НК, обн. с ДВ бр.62/97г., а избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез преобразуването на търговско дружество или друго юридическо лице, чрез извършване на сделка с търговско предприятие или чрез извършване на сделка със свързани лица по смисъла на ДОПК, с нов чл. 255а, с изменението на НК, обн. с ДВ бр. 75/06г. Получаването на неследваща се парична сума в големи размери от държавния бюджет или даването възможност на друго лице да получи такава чрез използването на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ е криминализирано с чл.256 нов, с изменението на НК, обн. с ДВ бр.62/97г. и изм. с ДВ бр.75/06г. И за трите престъпления, съответно, когато се касае до избягване установяването или плащането на данъчни задължения в особено големи размери,, респективно- когато получената сума е в особено големи размери, деянието е осъществено с участие на служители на гранична полиция, митническа администрация, НАП или експерт- счетоводител /регистриран одитор/, НК предвижда конфискация на част или цялото имущество.

Сравнението на съставите на престъпления по т.1-25 от Закона и съставите на престъпления, свързани от НК с понятието „организирана престъпна група” /престъпна група/ показва, че ЗОПДИППД:

изключва от своето приложно поле съставите на престъпления по чл.109,ал.1, чл.131,ал.1,т.8, чл.142,ал.2,т.8, чл.330,ал.4;

разширява обхванатите от НК състави на престъпления имащи отношение към „организираната престъпна група” като: по чл.116,ал.1, освен хипотезата на т.10 по НК, включва и тази на т.7; вместо чл.155,ал.5,т.1 от НК, обхваща чл.155 изцяло; вместо чл.159,ал.4 от НК обхваща чл.159 изцяло; вместо чл.159в от НК, обхваща от чл.159а-159в; вместо чл.199,ал.1,т.5 на НК обхваща чл.198-200/грабеж с предмет мпс/; вместо чл.235,ал.4 включва чл.235 изцяло; вместо чл.242,ал.1 включва чл.242-242а; вместо чл.253,ал.3,т.1 обхваща чл.253 изцяло; вместо чл.321,ал.1 включва чл.321-321а;

включва в приложното си поле престъпленията по чл.156, чл.194-196а /кражба с предмет мпс/, чл.201-203, чл.209-211, чл.212,ал.3,ал.4 и ал.5, чл.212а, чл.213, чл.213а-214, чл.215,ал.2,т.1, чл.227в, чл.227г, чл.233, чл.243-246, чл.250-252, чл.253а, чл.254б, чл.255-256, чл.282,ал.5, чл.301-306, чл.308,ал.2, ал.3 и ал.5, чл.327, ал.1-3, чл.337, чл.339, чл.346,ал.2,т.4 и ал.3, които НК не криминализира като свързани с престъпления на „организирана престъпна група”.

Констатираните от съда недостатъци на Закона не са плод единствено на неговите разсъждения по темата, а са били констатирани, както при обсъждането на първоначалния проект за приемането му, така и при обсъждането на приетия вече на първо четене проект №854-01-88 от 16.07.08г. за неговото изменение и допълнение, видно от долу цитираното от стенограмата на проведеното на 11.09.08г. заседание на НС.

Х.Б. (ДПС): Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа, този законопроект е един добър пример за това как може да се законодателства лошо. Този законопроект е един добър пример как под формата на промяна изменение и допълнение са излиза извън принципите, правилата и духа на основния закон. Защото всички знаем, че основният закон е на ръба на извънредното законодателство. Без да го оприличавам като извънредно законодателство, ние помним все пак кои бяха основните мотиви и най-вече основните принципи, върху които беше изграден сега действащият законопроект. Основните принципи бяха няколко. Първо, че тези процедури, които са извънредни, повтарям, от извънреден орган, защото нормалното е с такива неща да се занимават прокуратурата, когато има престъпление, и данъчните, когато няма престъпление. Това е световната практика. Та основен принцип беше престъплението да е резултатно, в смисъл да има облага, да има облага за този, който е обект на проверката. Защото наличието на тази облага води до увеличаване на неговото имущество. Този принцип вече е нарушен, вкарани са куп престъпления, които не са дори и резултатни, а камо ли да имат облага. Втори принцип, който нарушава сега действащият закон, е, че не държи сметка, че трябва да има връзка между облагата, ако изобщо има такава, и конкретното увеличаване на имуществото. Сега с разширяването на кръга от престъпленията какво правим? За всяко престъпление може да бъде разследвано всякакво имущество. Аз не казвам, че това не е възможно да го направим. Казвам ви само, че то нарушава и е в противоречие с принцип на действащия закон. Друго противоречие с принцип на действащия закон е, че по принцип ставаше въпрос за тежки престъпления, с висока степен на обществена опасност. Сега като разширяваме кръга от престъпления, ами тук има престъпления до три години, до пет години, от една до три години. Маловажни случаи. За всяка работа, за която се сетим, едва ли не попада в кръга от проверявани. Пак казвам, ако решим, ще го направим, но трябва да кажем, че излизаме извън принципите на действащия закон, който беше приет не толкова лесно в миналия парламент, а с голям дебат, сериозен и т. н. Освен това тази работа с давността. Наказателното преследване се погасява по давност, а това си остава. Е, не го разбирам това. И в каква процедура ще се установи това? По ГПК ли, как? Според мен това е правна грешка, да не кажа някоя друга дума.

Е.Н. (независим): Благодаря Ви, господин председател. За мен този дебат е много интересен. Според мен ние го ограничаваме изключително много, защото по същество променяме природата на този закон, което предполага друг и много сериозен политически дебат. Създаден като едно дублиране на правомощията на прокурора с възможност в отделно производство да се извършва конфискацията, отнемането на придобито чрез престъпна дейност и будещо, разбира се, много въпросителни за това защо да дублираме прокурора, който във функциите си по чл. 53 може да извърши всичко, а сега с една философия, към която се приближаваме повече и тангираме със Закона за собствеността на гражданите Глава трета.

-Формулировките на чл.4,ал.1 от Закона и чл.34,ал.1 от ЗСГ/отм/, които съответно гласят, че:

„По реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл.3, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник”;

„Счита се до доказване на противното, че е получен доход по чл. 31 и 33, когато: 1. стойността на имуществото на гражданина явно превишава доходите, получени законно от него и от членовете на домакинството му и приноса от неговия и техния личен труд;

2. направените разходи от гражданина и от членовете на домакинството му явно превишават техните законни доходи и приноса им от личния труд.”

         Като при това сравнение следва още нарочно да се обърне внимание и на обстоятелството, че за времето на действие на ЗСГ/отм/, съгласно нормата на чл.31, ал.2, облагите, извлечени чрез престъпление, се отнемат въз основа на НК по реда на НПК, а укритите от данъчно облагане доходи- по реда на данъчните закони.

-Съгласно разпоредбите на чл.5,ал.3, чл.17, ал.1 и ал.3 и чл.19,ал.1 от глава първа- Основни начала на Конституцията на РБ, никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му; правото на собственост се гарантира и защитава от закона и частната собственост е неприкосновена; икономиката на РБ се основава на свободната стопанска инициатива.

         Съгласно чл.31,ал.1, чл.58,ал.1 и чл.60,ал.1 от глава втора- Основни права и задължения на гражданите на Конституцията на РБ, обвиняемият се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда, гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите, гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущества.

         Съгласно чл.1 от допълнителен протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992г. /ДВ, бр.66/92г./, обн. с ДВ бр. 80/92г., в сила от 07.09.1992г., всяко физическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания и никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона, а държавите имат право да въвеждат такива закони, които сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.

Съгласно цитираната вече по-горе Конвенция на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, както и съгласно Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление, ратифицирана от НС със закон, приет на 01.04.1993г./ ДВ бр.31/93г./, обн. с ДВ бр.43/94г., в сила за РБ от 01.10.93г., освен определяне на понятието „облага от престъпна дейност” /чл.2, б.„д” Конвенцията срещу транснационалната организирана престъпност и чл.1, б.”а” от Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление/, с което Законът си служи, е закрепен и основните принципи, че при изземването и конфискация на недвижимо имущество, тези мерки следва да се разпрострат до стойност, съответстваща на получените от престъплението облаги, а когато облагите от престъпление са смесени с имущество, придобито със законни средства, това имущество следва да се конфискува до размера на незаконно реализираните средства /чл.12, ал.1, б.”а” и чл.12,ал.4 от първата и чл.2 от втората конвенции/.

Като обобщение на вече казаното, както и като още един извод, който може да бъде изведен от него, съдът обръща внимание, че за установяването на данъчните задължения на данъчно задължените лица, включително в областта на облагането на доходите, както и за събирането на установените такива задължения, правната система на РБ, както по време на действие на отменения ЗСГ, така и по време на действие на ЗОПДИППД, разполага с добре организирана нормативна база и специализирана администрация, които изцяло отговарят като средства и механизъм за защита интересите на Държавата и обществото на нуждата от осигуряване на такава защита срещу неизпълнение на основното задължение на гражданите да плащат данъците, които са установени със закон. Понятията доходи, разходи, облагаеми доходи на лицата и дължимите във връзка с тях данъци, както и хипотезите, в които стойността на имуществото на лицето /или имущественото и финансовото му състояние/ явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, са предмет на данъчните и данъчно- процесуални закони. Неизползването на наличните средства на Държавата за защита на установения правен ред в тази област чрез съответната регламентация, не може да бъде толерирано като причина за преследване на същите цели и резултати със законодателни средства, създадени за да предпазят обществения интерес от много по-сериозни посегателства и в сроковете, предвидени от гледна точка на целта, която последните преследват, защото иначе по законодателен път би се стигнало до мълчаливото заобикаляне на създадените в страната закони, а не до укрепване на устоите на нейния правопорядък.

         И в заключение, по отношение на дадената със ЗОПДИППД уредба на самия ред за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, съдът счита, че единствено противодействието срещу тежката организирана престъпност и заплахата, която последната представлява за обществения интерес, като цел на Закона, е в състояние да оправдае неговия подход, защото в противен случай би се стигнало отново до противоречие с установени в правния ред на страната принципи и конкретно:

         Основната част от доказателствения материал в производството пред съда не е събран в условията на състезателното исково производство, а преди неговото започване, в производството по установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, осъществявано от Комисията. Законът действително не придава на събраните от този специализиран държавен орган доказателства ангажираща за съда материална доказателствена сила, но и не дава възможност на съда да ги изключи от доказателствата по делото, когато установи, че събирането им е станало в нарушение на установените със Закона изисквания за извършване на проверки от Комисията. Така например, в конкретния случай съдът установи, че всички представени от Комисията доказателства, с изключение на двете изготвени пред нея експертизи, са събрани по време предхождащо постановяването на решението по чл.13,ал.1,т.1 от Закона, с което е образувано производството, и намира това в мълчаливо заобикаляне изискването на Закона производството по извършваните проверки да бъде приключено в 10 месечен срок, тъй като на практика проверките са извършени преди да бъде производството за осъществяването им образувано, а също, че в преписката на Комисията липсват протоколи за всяко предприето от нея действие, съставянето на каквито изисква чл.15, ал.3. Горното, взето предвид ведно с обстоятелството, че едно от основните доказателствени средства- гласните доказателства, което ответниците обикновено желаят да използват в подкрепа на своите възражения или твърдения, по силата на чл.133, ал.1, б.”в” от ГПК/отм/ се оказва недопустимо в производството пред съда, поради противопоставяне на противната страна за използването му, лишава до голяма степен на практика тази страна в процеса от осигуреното и от закона право на защита, и водят до нарушаване на принципа за равнопоставеност на страните в гражданското съдебно производство, правилата на което са предвидени да отговорят на спецификата на гражданските правоотношения.

Затова, и доколкото съгласно чл.117,ал.1 от Конституцията на РБ съдебната власт е призвана да защитава законните интереси както на Държавата, така и на гражданите, чл.188,ал.1 и ал.2 от ГПК/отм/ дават на съда възможността на преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение и го задължават да постанови решението си с оглед на приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона, а чл.4,ал.1 от ГПК/отм/ прогласява за съда задължението да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са неясни или противоречиви- според общия им разум, съдът ще постанови своето решение, ръководен от същинската цел на Закона, неговият разум, видян в светлината на тази цел, и основните начала на правото на РБ.

ІІ.2. Установените по делото факти.

Доколкото мотивите на съда за правните му изводи по съществото на спора се основават главно на изложените в това решение общи бележки, и принципно малко се влияят от конкретните обстоятелства, върху които страните са съсредоточили основните си доказателствени усилия, приетото за установено от съда от фактическа страна ще се опише съвсем схематично.

1. По н.о.х.д. №****г. на ПРС / приложено към това дело в с.з. от 21.05.08г./, производството по което е прекратено след одобряване на постигнато по делото споразумение, ответникът К. се е признал за виновен в извършване на деяние, съставляващо престъпление по чл.213а, ал.2, т.2 и т.4 във вр. с ал.1 от НК, по който факт страните не спорят.

2. Ответницата К. е съпруга на ответника К., като двамата са сключили граждански брак на ****./вж. справка за лица, съгласно национална база данни „Население”, приложена към писмо изх.№92-00-670,671/19.06.06г. на стр.18,19 и удостоверение за граждански брак на стр.310/, за който липсват данни до датата на приключване на устните състезания по делото да е прекратен, по който факт не се спори.

3. Не се спори между страните и от нотариални актове и договор за доброволна делба на стр.63-77 и писмо и два броя справки в централна база данни КАТ на стр.91-93 се установи, че в периода от 1997г.-до 2006г. включително, ответниците са придобили недвижимите имоти и движими вещи, предмет на внесеното пред съда мотивирано искане, с изключение на имота, описан по пункт 3 от него, тъй като, въз основа на приетото по делото заключение на в.л. арх. Б.К. от 21.10.08г. /вж. стр.477-480/, което изцяло кредитира като компетентно и кореспондиращо с наличните по делото писмени доказателства /вж писмо от служба ТСУ на Община **** до Комисията на стр.242-244 и скици на стр.302 и стр.304/, се установи, че двуетажна масивна жилищна сграда, в имот пл.№1988 с административен адрес ул.”****, не е съществувала нито към момента на съставяне на нотариалния акт, въз основа на който са признати придобити по давност права върху нея, нито към датата на внасяне на мотивираното искане в съда. Единствената такава е била в имот пл.№2137и тя е предмет на искането по п.4. Повдигнатият от ответниците спор за идентичност на имота по п.2 от искането е решен категорично със същото заключение, като е отречено съмнението на ответниците за липса на такава между имота по този пункт от искането и придобитите върху дворното място съгласно н.а. №№182/99г. и 155/00г. права.

4. Доколкото се спори между страните по въпроса е ли имуществото, което е придобито, на „значителна стойност” по смисъла на Закона или не, съдът намира, че възражението на ответниците в тази връзка е неоснователно.

За причините, поради които това основно за Закона понятие е счетено от съда за неясно, са развити вече съображения в п.ІІ.1 на решението. Доколкото обаче следва да вземе отношение по този факт, като правно- релевантен в производството, съдът приема за установено, че:

 Дори да бъдат взети предвид само стойностите на имуществата, за които придобиването е станало въз основа на покупко- продажба, по цените, посочени като заплатени в събраните за целта нотариални актове /това са имотите по п.1, п.2 и от п.5 до п.8 вкл./, то сумата на същите пак ще удовлетворява формално изискването за значителна стойност от 60000лв., тъй като възлиза на 85448.27лв., и то след зачитане на извършената, считано от 05.07.1999г., деноминация на лева по отношение на продажната цена на имота, придобит през 1997г.

А доколкото счита, че тази предпоставка следва да бъде преценявана по пазарната стойност на имуществото към датите на неговото придобиване, тъй като всеизвестно е обстоятелството, че практиката на осъществяваните по нотариален ред сделки е такава на максималното приближаване на продажните цени до данъчната оценка, с оглед спестяване на разходи от страните, а смисълът на Закона сочи на необходимостта да се установи реалната стойност на придобитото имущество, съдът намира за доказана по делото чрез приетите в производството пред него две заключения на вещото лице Г. /от 20.01.09г.-стр.526-528 и от 20.03.09г.-стр.553-557/ и заключение на в.л. П. /от 15.05.08г.-стр.410-413/ неговата стойност възлизаща

-за имот №1 по искането- към 23.04.1997г.- 1320000 неденоминирани лева;

-за имот №2 по искането- като за ½ ид.част от имот пл.№****и имот пл.№****, придобит съответно към 20.10.99г. и 29.03.00г., доколкото делбата от 2004г. само е прекратила съсобствеността- 21000лв. по допълнителното заключение от 20.03.09г., след съобразяване предназначението на имота към тези дати- за озеленяване и атракция и като застроен към същия момент/;

-за имот №4 по искането- към 23.09.02г.-дата на признаване на правото на собственост с констативния нотариален акт, съставен за целта- 33120лв.;

-за имот №5 по искането- към 09.08.04г.- 3600лв. /допълнително заключение от 20.03.09г., след съобразяване на грешка в идентифициране на имота на място, в сравнение с първоначалното заключение/;

-за имот №6 от искането- към 09.08.04г.- 7240лв. /допълнително заключение от 20.03.09г., след съобразяване на грешка в идентифициране на имота на място, в сравнение с първоначалното заключение /;

-за имот №7 от искането- към 21.12.06г.- 35145.85лв. /допълнително заключение от 20.03.09г., след съобразяване наличието на запазено право на ползване на продавача Н.Г./;

-за имот №8 от искането- към 21.12.06г.- 65970лв.;

-за лекия автомобил- към 2001г.- при последващата негова регистрация- 7000лв.;

-за ремаркето- към 2006г.- при последваща негова регистрация- 465лв.

Или на общо стойност от 174860.85лв., след деноминация на стойността за имота, придобит през 1997г., която също надхвърля сумата 60000лв.

5. Доколкото основните усилия на страните са съсредоточени в доказване на факта установено ли е за ответниците наличие на доходи в размер по-голям от необходимите им средства за издръжка и от средствата, необходими за заплащане на придобитото от тях имущество, в аспекта на изясняване на въпроса налично ли е основателно предположение, че придобиването на това имущество е свързано с престъпната дейност на отв.К., като взе за основа изготвеното по делото заключение на в.л. Р. /от 06.02.09г.-стр.533-537/ и внесе в него съответни корекции, свързани с изготвеното от в.л. Г. допълнително заключение и извършени с него в първоначалното такова промени, свързани с приетото по делото заключение на в.л. К. от 08.05.09г. /стр.579-581/, както и с приети от него за установени в тази насока факти, които ще бъдат описани по-долу, съдът намери, че събраните доказателства са в подкрепа на твърдението на ищеца, че направените от или необходими за издръжка на ответниците разходи надхвърлят значително размера на установените като получени от тях доходи, като конкретно:

- По твърдението на ответниците за получени заеми: Ако и съдът да е допуснал и изслушал показанията на св.Б. и св.Д., доколкото с техните показания отв.К. е целял да установи сключването към 1999г. и 2001г. на договори за заем на стойност над 1000лв. / 20000щатски долара и 10000германски марки/, дадените от тях показания, на основание чл.133, ал.1, б”в” ГПК/отм/ и с оглед противопоставянето на ищеца/чл.133,ал.2/ в с.з. от 08.04.08г. да бъдат изслушвани, са недопустими и не могат да бъдат взети предвид от съда. Представените от отв.К. за установяване на същото обстоятелство декларация и разписка /стр.345 и 346/ са частни писмени документи, достоверната дата на които ищецът е оспорил в с.з. от 08.04.08г. и доказателства във връзка с това оспорване не са събрани, тъй че те не могат да му бъдат противопоставени и следва да се намерят за съставени за целите на процеса. В подкрепа на последното е обстоятелството, че нотариалната заверка на подписа на декларатора Д. върху декларацията е едва от 05.03.08г.- т.е една година след завеждане на делото.

В тази връзка се следва корекция в Приложение №1 към заключението на в.л. Р. чрез изключване на сумата по колона 8-доход за 1999г. в размер на 37720лв., като левова равностойност на заем от 20000щ.д., получен от Й.Б. и на сумата по колона 8 за 2001г. в размер на 10000лв., като левова равностойност на заем от 10000герм.марки, получен от К.Д.;

-По твърдението на ответниците за неизвършени разходи за закупуване на имотите в с.**** /имоти по п.1, п.5 и п.6/ и на бул.”**** в гр.**** /имоти по п.7 и п.8/, тъй като извършените за тях продажби са симулативни и прикриват уреждане на наследствени отношения в първия случай и на дарения- във втория случай: При липса на начало на писмено доказателство относно симулативния характер на сделките, както и при противопоставяне на ищеца да бъдат изслушвани свидетели за тези факти, недопустимо на основание чл.134, ал.2, изр.1 и чл.133,б”б” от ГПК/отм/ е било изслушването на свидетелските показания за това обстоятелство на св.К. по отношение на имотите в с.**** и на св.Г. и св.Г. ***. Обстоятелството по какъв начин продадените имоти на бул.”**** са били придобити от продавачите, във връзка с което са представени писмени доказателства, подкрепящи наведените в тази връзка твърдения- че в наследствен на бащата на отв.К. имот е построена сграда, в която той е придобил право на собственост върху няколко апартамента/ е правно- ирелевантно за спора, за който от значение са правата, придобити от ответниците. По същата причина ирелевантни са явяват обстоятелствата какви наследствени имоти в с.**** е имала майката на отв.К. и по какъв начин е уредила отношенията си във връзка с тях с останалите наследници, макар и писмените доказателства, събрани за целта в тази връзка, да са недостатъчни от тях да бъдат направени категорични изводи, свързани с показанията и, а и последните могат да се отнесат евентуално до имот №6, но не и до имоти по п.1 и по п.5.

В тази връзка, единствената корекция, която се следва в Приложение №1 към заключението на в.л. Р. се отнася до приетата от съда за установена съгласно допълнителното заключение на в.л. Г. пазарна цена на имота по п.7, като вместо 45000лв. по първоначално заключение, заложена от в.л. Р. в колона 4 за 2006г., се вземе предвид сумата от 35145.85лв. Доколкото с допълнителното заключение по отношение на имотите по п.5 и п.6 от искането само са разменени цените, предложени за двата имота, тази промяна не налага цифрова корекция в заключението на в.л. Р.;

-За получени дарения от родителите под формата на „подпомагане”: Взаимопомощта в близък родствен кръг е съвсем обичайна в българската действителност и съдът не я изключва, но отбелязва, че в конкретния случай изявленията на ответниците в тази връзка са били най-общи, поради което и събраните доказателства трудно могат да бъдат отнесени като такива за установяване на определен конкретен факт, доколкото такива не са твърдени. Все пак, в тази връзка и с оглед на събраните показания, следва да се каже, че недопустими поради забраната на чл.133,б”в” и противопоставянето на ищеца са дадените от св.К.- майка на отв.К. показания за „дадени” при покупката на имота на ул.”****” и за отремонтирането му суми от по 10000лв., както и за предоставяне на нейната и на дъщеря и следващи се части от сумата от 28000евро за извършената продажба на наследствения апартамент на ул.”****, на сина и. Св.К. е дала още показания и за това, че последните 10 години била получавала по 1000лв. от продажба на жито от нивите, които имала в с.****, които се получавали от сина и, но нейните показания в това отношение не са подкрепени от други гласни или писмени доказателства, поради което въз основа само на тях, ако и да става дума за суми, които не надвишават 1000лв., не може да се признае такъв доход на отв.К.. Единствено св.Г. е заявила нещо свързано с рента- че свекървата на дъщеря и има двор и розови градини в с.**** и че докато живели там три години се издържали от рентата, но св.К. е вземала по нейни думи рента и от рози- както е заявила-750лв. за предходната година /2007г./, така че казаното от св.Г. е останало неясно. То не може да се вземе предвид освен това в подкрепа на заявеното от св.К., защото ако се отнася до рентата в жито, следва да се счита, че за неизвестни три години, тя е покривала издръжката на живущите на село, без данни каква част от този размер е отивал за разходи на отв.К. и едно от децата.

Казаното не налага корекции в приложението към заключението на в.л. Р., доколкото изрично е посочено с него, че дадените свидетелски показания не са намерили отражение при изготвянето му, а с оглед извода на съда- не се следва и корекция в насока включване на такъв доход.

-За неизвършени разходи поради извършено от родителите подпомагане: Казаното непосредствено по-горе важи и по този пункт, а конкретно по него следва да се каже още, че събраните показания на св.К. за извършвано от нея и съпруга и по време, докато ответниците живеели в апартамента на ул.„****, подпомагане под формата на заплащане на всички разходи за ползването му, са житейски изцяло правдоподобни, подкрепени са с писмени доказателства относно възможностите на родителите на отв.К. да осигуряват такава помощ в определен период от време/вж.стр.439,444-446,452,456,4571461/ и от показанията на св.Г., но поради това, че са лишени от конкретност относно размера, относно времето, в което ответниците за живели в този апартамент и относно вида на поетия разход, съдът не може въз основа на тях да намери за установено какви разходи по издръжка на домакинството и за кои години са били спестени на ответниците, за да ги вземе предвид и извърши въз основа на тяхното установяване корекции в приложението към заключението на в.л. Р.;

-За получен доход от наем в размер на 8466лв./вж.протокол с.з. 15.05.09г./: Не се приемат от съда за доказани от ответниците доходи с източник получен наем по договор от 22.06.05г. /стр.584/, доколкото: достоверната дата на същия е оспорена от ищеца в с.з. от 15.05.09г. и доказателства в подкрепа на такава не са събрани, както и доколкото договорът, дори да се цени, установява само уговорка за заплащане на определен наем, но не и факта на неговото реално помесечно плащане за срока на действието му.

Такъв не е бил взет предвид от в.л. Р. и като не се признава от съда, не се налага корекция в приложението към заключението в никаква насока;

- За получени доходи от продажба на имущество:

Конкретни твърдения на ответниците за доходи от продажба на автомобили не са наведени, но доколкото възраженията им както вече се каза, са общи, съдът отбелязва и това, че се събраха по делото гласни доказателства на св.К., св.Б.и св.Г., от които може да се съди, че в периода на престоя си в Германия /1990г.- февруари 1993г./ отв. К. купувал и продавал коли. Тъй като никой от свидетелите не сочи конкретни размери на получените при тези продажби суми или на стойностите, на които автомобилите са били закупувани, не може се направят от тези показания изводи за установени суми на разходи или доходи, които да се вземат предвид. Налични са по делото и данни, че отв.К. е бил собственик и на автомобил БМВ 525, отписан от регистрация през 2004г. /стр.92,93/, за който св.Д. е дал показания, че е бил негов /в подкрепа на това заявление вж.стр.374/ и го бил регистрирал в България на името на отв.К., както и че след това бил блъснал колата и от нея нищо не ставало, а застрахователят изплатил 5000лв., без да поясни от кого са получени, тъй че не може да се счете, че това е бил отв.К..

Във връзка с горното и доколкото свидетелските показания не са отразени в изготвеното заключение на в.л. Р., корекции не се налагат в същото.

При наличие на начало на писмено доказателство относно прикриване на действителната продажна цена на апартамента на ул.”**** /стр.344/ при изповядване на сделката и получаване от продавачите на такава в размер на 28000евро, съдът е отказал допускане на гласни доказателства в с.з. от 08.04.08г. Такива, в подкрепа на представената разписка, и за реална продажна цена на този апартамент за сумата от 28000евро, са били обаче дадени от св.Г. и св.К., поради което съдът приема, че това възражение на ответниците е било доказано. Основателно е обаче виждането на ответника, че няма данни отв.К. да е получил от продажбата повече от онова, което му се следва като наследствена част- 1/6, тъй като е установено, че жилището е придобито на името на починалия негов баща М.К. по време на брака, от който е налична и дъщеря Н. /стр.338,339,341,342,343/. В това отношение недопустимостта на свидетелските показания вече се коментира по-горе, а отделно- дадените такива не са ясни и достатъчни, тъй като св.К. е заявила единствено, че парите от продажбата получил синът и, което може спокойно да бъде отнесено към факта на фактическото им получаване от купувачката по сделката, отразен и в съставената разписка, подписана за продавачите само от отв.К.. Затова съдът приема за установен от тази продажба доход за 2006г. от 9146.67лв., като левова равностойност на 4666.67евро, съставляващи 1/6 част от 28000евро. За тази сума следва да се признае доход по колона 8 от приложение №1 към заключението, а не за сумата 18254лв., приета от в.л. Р. при наследствена квота от 1/3 от левовата равностойност на 28000евро.;

-Доколкото правото на собственост върху сградата на ул.”****- в имот пл.№2137 е признато въз основа на изтекла в полза на ответниците придобивна давност, основателно е възражението на ответниците, че стойността и не може да бъде счетена за направен от тях разход за придобиването и. Действително, двата факта- на каква стойност е придобитото имущество и какви разходи са направени за придобиването му, стоят на различна плоскост, поради което и доколкото придобивният способ тук изключва направата на разходи, сумата от 33120лв. по колона 4 за 2002г., включена в приложение №1 към заключението на в.л. Р., следва да се изключи. Не се налага такава корекция във връзка с установяването, че сграда в имот пл.№1988, на ул.”**** няма и не е била поради това придобита, тъй като разходите за нейното придобиване не са били включени от в.л. Р. в таблицата, доколкото и в.л. Г., съобразявайки се със заключението н в.л. Б.К., е отчела, че на практика е налична една сграда, която е оценена;

-Доколкото с допълнителното заключение на в.л. Г. за имот №2 е дадена оценка от 21000лв., възприета от съда, за година 1999г., в която той е намерил отражение в колона 4 от приложение №1 към заключението на в.л. Р. със сумата от 40600лв. по първоначалното заключение, следва да се коригира на 21000лв .

-Доколкото се доказа възражението на отв.К., ако и това да не е благоприятно за нея, че декларация вх.№7094/10.04.96г. не е подадена от нея в качеството и на ЕТ”****Н.К.”, а от друг търговец- ЕТ”****-Н.Х.Т. /стр.25-45 и стр.23, както и стр.379-381/, следва да се изключи дохода по колона 8 за 1995г. в приложение №1 към заключението на в.л. Р. в размер на 27460лв.;

- Доколкото от подадената от отв.К. като ЕТ„****-А.К.” декларация по чл.41 от ЗОДФЛ за 1998г. /вж.стр.46-60/ личи деклариран от дейността му за тази година облагаем доход в размер на 1445400лв., опровергано е според съда твърдението на ищеца в мотивираното му искане, че не са установени получени от отв.К. доходи от дейността му като търговец. Макар формално да се е позовал на справката, получена от ТД на НАП /вж. стр.22/, ищецът е възпроизвел в искането си данни, които не съответстват на отразените в приложената към тази справка данъчна декларация, а са черпени от отчет за приходите и разходите на търговеца, какъвто не се съдържа измежду доказателствата по делото.

Тъй като тази сума не е намерила отражение в изготвеното от в.л. Р. заключение, следва да се включи като доход за 1998г. в колона 8 на приложение №1;

-Доколкото от събраните данни от регистъра на трудовите трудови при НОИ /стр.24/, се установи, че за времето от 01.12.04г. до 01.06.05г., за отв.К. е бил регистриран сключен трудов договор, с основна заплата от 700лв., на същия следва да се признае като получен доход в размер на 700лв. за 2004г. и на 3500лв. за 2005г., в каквато насока да се извърши и корекция в колона 8 на приложение №1 от заключението на в.л. Р., което не е отразило същите суми. Не се споделя от съда приетото в тази връзка от ищеца с мотивираното искане /вж. стр.4, абзац първи и втори/, че за периода 1997г.-2007г. отв. К. не е получавал доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения. Този негов извод формално съответства на закрепената в справката на ТД на НАП от 19.04.07г./вж.стр.22/ информация по т.6 за това, че „няма данни за осигурителен доход”, но не държи сметката за описаното след този текст, касаещо регистриран за 2004-2005г. договор, както и за нормата на чл.6,ал.2 от КСО /ред. след изм. с бр.105/06г., че доходът, върху който се дължат осигурителни вноски- т.е. осигурителният доход, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени, и други доходи от трудова дейност.

- Основателно е възражението на отв.К., че следва да се коригират разходите, приети от в.л. Р. със заключението му, във връзка с продължителността на неговото отслужване. От представената от него военна книжка /стр.584-лице и гръб/ личи, че е отбивал редовна военна служба от 04.04.84г.-30.03.86г., в което време разходите по издръжката му са поети от държавата, тъй че в приложение №1 –колона 3 от заключението на в.л. Р. за годините от 1984г.-1986г. следва да се внесат корекции, като за статистически потребен разход за 1984г. и 1986г. се вземе предвид сума, пропорционална на месеците извън казармата, съответно от 449лв. /1796:12=149.67 х 3=449/ и 1431лв. /1908:12=159 х 9=1431/, а за 1985г. сумата на разхода в тази колона се коригира на нула;

- Основателно е възражението на отв.К., че през 1988г. семейството не е било за цялата година от 3 членове, така, както това е отразено в заключението на в.л. Р. при преценка размера на разходите за издръжка на домакинството по статистически данни. Установено е /вж.стр.19/, че бракът е такъв от началото на април и първото дете е родено в края на *** на същата година. Затова за ***г. се налагат корекции в колона 3 на приложение №1, като сумата от 6423лв. се намали на 4460.49лв. /при годишен разход на лице от 2141лв., пропорционално за три месеца- за едно лице, за 5месеца-от април до август за две лица и за 4месеца- от септември до декември за три лица, съответно 2141:12=178.42лв.х3мес1лице=535.25, х5месх2лица=1784.20, х4месх3лица=2141.04, 535.25+1784.20+2141.04=4460.49/. По аналогична причина - тъй като второто дете е родено в началото на май 1998г. и при същия начин на изчисление, сумата по колона 3 за 1998г. следва да се намали на 3851639лв.;

-Въз основа установените като получени от ответниците със заключението на в.л. К. суми от трудово възнаграждение и обезщетения, корекции се следват в колона 8 от приложение №1 към заключението на в.л. Р., както следва:

за 1986г.- добавят се 674.90лв.-получени от отв.К.;

за 1987г.- добавят се 1035.83лв., получени от двамата ответници /913.70лв.+122.13лв./;

за 1988г.- добавят се 3322.20лв., получени от двамата ответници /1991.05+533.05+159.44+254.06+384.60/;

за 1989г.- добавят се 2099.93лв., получени от двамата ответници /539.93+720+840/;

за 1990г.- добавят се 1115лв., получени от отв.К. /840+275/

за 1998г. добавят се 18550лв., получени от отв.К. /с оглед обясненията на в.л. К. ***.05.09г., че тази сума по заключението е отразена като деноминирана/

-Не се намериха от съда за доказани твърденията на ответниците за получавани доходи от труд за времето на престоя им в Германия и на конкретното твърдение на отв.К. ***. от 15.05.09г./ за получен за ***г.-***г. от съпругата му в *** доход в размер на 25000-30000марки, с изключение на установените като получени от отв.К. доходи, за които са представени писмени  доказателства./стр.347-373/. Последните са обаче взети предвид със заключението на в.л. Р. за 1991 и 1992г.-колона 8 на приложение №1, тъй че други корекции в тази насока не се налагат.

Макар всички разпитани свидетели- св.К., св.Г., св.Г., св.Д., св.Б. да са дали показания, които в един или друг аспект са в подкрепа на горните твърдения, тези показания не могат да бъдат ценени от съда, тъй като: свидетелите нямат преки впечатления за фактите, които съобщават, а знаят за тях от разговори с ответниците, с изключение на св.К., която е била за една седмица в този период при ответниците в ***. Обстоятелството, че свидетелите не са възприели пряко събитията, се отразява и на яснотата и пълнотата на съобщаваната от тях информация. Така св.Д., ако и да е ходил при отв.К. в Германия, първо заявява, че не си спомня дали К. е заминал сам или с жена си, а след това, че те работели на кораб като *** и не споменава за друга работа, като за година на посещението си сочи първо 1990г., а после 1991г. Св.Б. споменава за извършвана от отв.К. работа като сервитьор, не знае дали съпругата му е била с него в *** и дали през целия период и съобщава, че когато отишъл да работи в *** при сестра си, „вкарвал” коли от там. Св.К. е посочила, че зет и слагал окачени тавани, а снаха и работела на грил, както и че сменили различни работи, защото в началото нямали разрешително за работа. Св.Г. и св.Г., макар да са заявили, че им е известно, че дъщеря им и зет им са работили на по две места, не могат да кажат какво конкретно е работила дъщеря им. Затова съдът намира, че не може да се довери на тези откъслечни и непреки показания, от които не става ясно нито точно в кой период и двамата ответници са били в ***, нито кога и на какви работи са работили, различни от установената от К. с писмени доказателства, едновременно или последователно във времето е ставало това, какви точно доходи са получили;

-Недоказани са останали наведените в с.з. от 15.05.09г. от отв.К. твърдения за получавани от него през 1987г. доходи от трудово правоотношение с АПК П., за получени доходи от положен труд по 35- то ПМС, за получени от него за периода от октомври 1992г.-до януари на 1993г. включително в *** помощи за безработен по 1360марки; за възстановена му през 1995г. сума за пенсионно осигуряване в размер на 2984марки по силата на споразумение между България и ***, за получен от него през 2004г. заем в размер на 3000лв. от Е.Г.; за получен от него през 2006г. заем в размер на 2000лв. от С.С., за събрани като подаръци на сватбата му суми в размер на общо 5800лв., поради отказа на съда да допусне събирането на доказателства в тази връзка, по съображения, изложени в с.з. от 15.05.09г.

-Не съставляват доход по смисъла на закона вложените от отв.К. средства, за които представя спестовна книжка на стр.586-587, видно от която, от откриването и през 1984г. до закриването и през 1987г. е осъществено описаното там движение на суми- внасяне и теглене, поради което въз основа на нея не се следват корекции в заключението на в.л. Р..

В обобщение, след вземане предвид на описаните по-горе като извършени въз основа приетото за установено от съда корекции в изготвеното от в.л. Р. Приложение №1 към заключението, както и след вземане предвид неговата връзка с таблицата на стр.534-535 от заключението, данните по колони 2, 3 и 4 на последната, с която е направена рекапитулация на сумите на приходи и разходи, стават, както следва:

за 1983г.-без промени

за 1984г.-колона 2- 449лв.; колона 3-без промяна; колона 4-минус 449лв.;

за 1985г.-колона 2-0 ;          колона 3-без промяна; колона 4-нула

за 1986г.-колона 2-1431лв; колона 3-674.90лв.; колона 4-минус 756.10лв.;

за 1987г.-колона 2-без промяна; колона 3-1035.83лв.; колона 4-минус 975.17лв.;

за 1988г.-колона 2-4460.49лв.; колона3-3322.20лв.; колона 4-минус 1138.29лв.;

за 1989г.-колона 2-без промени; колона 3-2099.93лв.; колона 4-минус 4896.07лв.;

за 1990г.-колона 2-без промени; колона 3-1115лв.; колона 4- минус 6640лв.;

за 1991г.-без промени;

за 1992г.-без промени;

за 1993г.-без промени;

за 1994г.-без промени;

за 1995г.-колона 2-без промени; колона 3-нула; колона 4-минус 123144лв.;

за 1996г.-без промени;

за 1997г.-без промени;

за 1998г.-колона 2-3851639лв.; колона 3-1463950лв.; колона 4-минус 2387689лв.

за 1999г.-колона 2-24876лв.; колона 3-нула; колона 4-минус 24876лв.;

за 2000г.-без промени;

за 2001г.-колона 2-без промени; колона 3-нула; колона 4-минус 11372лв.

за 2002г.-колона 2-5008лв.; колона 3-без промени; колона 4- минус 5008лв.

за 2003г.-без промени;

за 2004г.-колона 2-без промени; колона три-10700лв.; колона 4-минус 6596лв.;

за 2005г.-колона 2-без промени; колона 3-3652лв.; колона 4-минус 5316лв.;

за 2006г.-колона 2-109575.85лв.; колона 3-9146.67лв.; колона 4-минус 100429.18лв. / и при отчетена грешка в сбора от 113715лв. в заключението, в който разхода по колона 3 от приложение №1 е пропуснат/;

за 2007г.-без промени

Или, единствено за 1991г. и 1992г., когато ответниците са били в ***, сумата на доходите им е надвишавала сумата на разходите съответно със 102688лв. за първата и с 255763лв. за втората година. За всички останали години разходите са надвишавали доходите със сумите, посочени като стойности за колона 4 по-горе.

ІІ.3. В светлината на изложените в п.ІІ.1. общи бележки и на приетите за установени по-делото в п.ІІ.2 факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на спора:

1. Извършеното от отв.К. престъпление по чл.213а от НК, макар и включено в хипотезата на чл.3,ал.1,т.9 от Закона и като такова- формално попадащо в понятието „престъпна дейност” по смисъла на легалното определение, дадено от пар.1,т.3 от ДР на Закона, не може да бъде намерено от съда за „престъпна дейност” по смисъла на този Закон, доколкото съгласно неговата същинска цел, той има за свой предмет и цел престъпната дейност и отнемането на имущество от престъпната дейност не на всяко криминално проявено лице, а на лицата, които са придобили такова като облага от дейността си в организирана престъпна група.

В търсене яснота за същността на понятието „престъпна дейност”, поради опасността, формалният и изолиран прочит на легалното му определение в Закона да създаде представа за покриването му със състава на някое от престъпленията по НК, изброени в чл.3,ал.1, какъвто негов прочит застъпва отв.К., съдът категорично отрича схващането на този ответник и доказа липсата на основание за подобен тесен прочит, с цитираните в тази насока извадки от европейското законодателство, на което мотивите за приемане на Закона са основани.

Веднъж обаче разкрит чрез връзката му с целта на Закона, същинският смисъл на това понятие не може да бъде използван само за да се обори тезата и довода на ответника, а следва да бъде в еднаква степен отнесен и към внесеното пред съда за разглеждане искане, защото страните не могат да бъдат поставяни в неравноправно положение от съда чрез различно тълкуване на едно и също правно релевантно за прилагане на Закона понятие.

В тази връзка съдът намери, че Комисията- ищец, както и самият Закон, което се обоснова подробно в р.ІІ.1 на решението, не са взели предвид неразривната връзка между широкото виждане за понятието престъпна дейност, но като оправдано единствено при целта, която е мотивирала приемането му- борба с тежката организира престъпност, въз основа на което се е стигнало до внасяне пред съда на искане за отнемане на имущество, което не може да бъде счетено от съда като съставляващо облага от организирана престъпна дейност, отнемането на което е предмет и цел на този закон, а поради тази причина не може да бъде постановено и неговото отнемане.

Както вече се каза в р.ІІ.1 на решението, престъпната дейност по смисъла и разума на Закона, е дейност на група от 3 или повече лица, която не е събрана случайно за непосредственото извършване на престъпление, съществува за определен период от време и действа съгласувано с цел извършване на едно или повече тежки престъпления, с цел получаването- пряко или косвено, на финансова или друга материална облага. За престъплението на отв.К. се установи единствено, че е извършено в съучастие с Ж.И.. Съизвършителството като форма на съучастие по чл.20,ал.1 от НК обаче не показва признаците на организирана престъпна дейност, така, както те са очертани по-горе.

Затова и като се ръководи от целта на Закона, съдът намира, че в случая не е изправен пред престъпна дейност, влизаща в неговото приложно поле, което е достатъчна причина да се отхвърли предявеното искане като неоснователно.

Макар ищецът да не се е позовал изобщо в искането си и на други факти, свързани с криминалната биография на отв.К., данни за която са налични в кориците на приложеното към нак.дело №****г. дознание №18/06г.- стр.36-40, том І /криминална регистрация в МВР от 1988г. във връзка с престъпление по чл.325 от НК- хулиганство на територията на РДВР- гр.****, с влязла в сила на 25.01.89г. присъда; регистрирани срещу него за времето от 1998г. до 2000г. четири заявителски материала на територията на РПУ **** и различни РПУ в гр.****, касаещи различни престъпни деяния- сводничество /чл.155 от НК/, изнудване /чл.214 от НК/, грабежи /чл.198 от НК/ и повреждане чрез взрив /чл.333 от НК/, за които са били образувани предварителни производства и дознание/, като хипотезите на престъпленията по чл.155, чл.214 и чл.198- с предмет мпс са също включени от Закона в обхвата на чл.3,ал.1, т.3, т.6 и т.9, съдът взе предвид и наличните там данни, но само за да установи, че те не са достатъчни да бъде мотивиран от тях извод, обратен на вече направения по-горе. Тази бележка на съда се прави в подкрепа на взетото от него принципно виждане, че поради спецификата на производството по чл.28,ал.1 от Закона и изключителната значимост на Закона като средство на Държавата и обществото в борбата с тревожната тенденция за разрастване на дейността на организираната престъпност, разпоредбите на ГПК, към които пар.2 от ДР препраща, не са изцяло годни да обслужат значимата преследвана от него цел. Затова, съдът счита, че и по собствен почин може да излезе от рамките на наведените от ищеца обстоятелства и когато установи, че са налице и други факти, които могат да попаднат в приложното поле на Закона, да ги вземе предвид при постановяване на решението си. От друга страна, съдът излага горното, за да даде предварителен отговор на евентуалния довод, че ако тези факти бяха взети предвид, би формирал различно убеждение по казуса.

2. За да намери предявеното искане за неоснователно, съдът взе предвид и отречената от него в п.ІІ.1 възможност за превратно тълкуване и прилагане на нормата на чл.4,ал.1 от Закона, извън контекста на неговата цел и неговия разум, превръщайки го по този начин в средство за отнемане на облагите не от престъпната дейност на организираните престъпни групи, а на имуществото, което не съответства на декларираните или получени от данъчно задължените лица доходи.

Нормата на чл.4,ал.1 от Закона не си служи изобщо с понятията доходи, разходи, законни доходи и разлики между тях. Същата дава възможност за отнемане на имущество от лица, за които е установено, че в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната им дейност, доколкото не е установен законен източник. Затова и доколкото ищецът никога не е твърдял друга причина за наличие на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на отв.К., освен установената от него и в това производство разлика между доходите на ответниците и направените от тях разходи, която сама по себе си е изцяло ирелевантна, защото защитата на интереса на Държавата в тази връзка се осигурява по реда и в рамките на данъчното производство, нито е установил такава в хода на производството, съдът намери, че исканото от него отнемане не може да бъде постановено, тъй като тази изискуема се от закона предпоставка е останала недоказана.

Доколкото изразеното по-горе от този състав становище е за момента изолирано в практиката на съдилищата, съдът си позволява да отбележи, че то все пак е било в определен аспект застъпено с определение №21/22.01.09г. по гр.дело №1/09г. на ГК, ІІ гр.отд. на ВКС, макар и при решаване на въпрос, касаещ редовността на внасяните пред съда мотивирани искания. В тази връзка ВКС е постановил, че „Установява се и изискване предположението, че посоченото в искането имущество е придобито от престъпна дейност, за която е започнало наказателно преследване, да е основателно, което предполага не само да е установено наличие на имущество на значителна стойност и осъществена престъпна дейност, но и наличие на данни за такива факти и обстоятелства, които биха могли да обосноват извода, че имуществото е придобито именно от такава дейност. Обосноваването представлява логическа операция, съпоставяне основано на правилата на формалната логика, т.е на наличие на причинна връзка между осъществена през определен период от време престъпна дейност и факта на придобиване на имущество на значителна стойност, с оглед което не може да се приеме, че съпоставянето на простия сбор на установените от Комисията приходи и разходи на лицето и констатацията, че разходите надвишават приходите, представлява подобно основателно предположение”. Ако казаното е отнесено към редовността на мотивираните искания, това означава, че с още по-голяма сила то следва да важи и като отправна точка при решаване на споровете по този Закон по същество.

3. Извън горните съображения, черпени изцяло от приетото от съда в общите бележки на решението, налице са и няколко други самостоятелни основания, по силата на които искането следва да бъде отхвърлено в частта му за имота, описан под №3 и в частта за правата, придобити от отв.К., върху всички процесни за делото имущества, като:

3.1. По отношение на имота по п.3- доколкото се установи, че двуетажна масивна сграда, като обект на право, не е била налична в имот пл.№1988, на ул.”****, нито към момента на придобиване на права върху него, нито към момента на внасяне на искането в съда;

3.2. По отношение на ½ ид.част от имуществото, за правата на отв.К.-доколкото по отношение на имуществото, придобитото по време на брака на съпрузите в режим на семейна имуществена общност, важи установената от чл.19,ал.3 от СК презумпция, че съвместният техен принос се предполага до доказване на противното. Съгласно нормата на чл.10 от Закона, отнема се в полза на държавата и имуществото, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност, когато се установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването му. Това означава от една страна да е първо прието за установено, че се касае за имущество, придобито от престъпната дейност на другия съпруг, а от друга- за придобиването му съпругът непроверявано лице да няма принос. Съдът от една страна прие за установено, че по делото не са събрани доказателства за наличие на връзка между придобиването на имуществата и престъпната дейност на отв.К., тъй че не е изпълнена първата предвидена от чл.10 предпоставка. И да не бъде това виждане на съда възприето, доколкото наличието на двете предпоставки на чл.10 от Закона се изисква кумулативно, искането в частта за имуществото, придобито от отв.К. следва пак да се отхвърли изцяло, защото Комисията не успя да установи в производството, че отв.К. няма принос в придобиване му. Единственото обстоятелство, на което ищецът е основал искането си по отношение на отв.К., е това, че тя е нямала други доходи, освен декларираните от нея през 1994г. и 1995г. като получени от дейността и като едноличен търговец. По делото се събраха обаче доказателства освен за реализиран през 1994г. доход като едноличен търговец, така и за други получавани от отв.К. доходи /по трудови правоотношения и като обезщетения в страната/, за нейно участие в общи начинания със съпруга и / св.К. и св.Г. са дали показания съответно, че ответниците са работили във фирмата- държали кафене, имали магазин и видеотека, и че когато се върнали от *** имали собствена *** и работили в заведение А.- отв.К. като ***, а отв.К.- като ***/, за това, че тя е отглеждала родените от брака деца /св.Г./. Затова и доколкото съгласно чл.19,ал.2 от СК съвместният принос може да се изрази не само във влагане на средства, а също така в труд, в грижа за децата и работа в домакинството, съдът намира, че Комисията не е провела успешно оборване на установената от чл.19,ал.3 от СК презумпция за съвместен принос на отв.К. в придобитото в режим на семейна имуществена общност имущество, предмет на спора, тъй че искането да се отнеме същото от нея е неоснователно.

4. Доколкото съдът изведе извод за отхвърляне на предявеното искане изцяло, няма процесуална причина за обсъждане на възражението на ответниците, черпено от принципа за несеквестируемост на семейното жилище, по което съдът взема становище само заради принципния негов характер и за да не останат необсъдени доводи на страните в тази насока. Не могат да бъдат споделени в това отношение от съда доводите на Комисията, развити в писмената защита, че доколкото Законът поставя ограничение, свързано с имущество, върху което не може да бъде насочено принудително изпълнение, единствено в нормата на чл.23,ал.7, в частта за обезпечителното производство, и не съдържа подобна забрана в частта на уредбата на производството по отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, то следва да се счете, че приложението на този принцип е изключено в това производство.

Съображенията на съда за застъпване на обратното виждане са две: Доколкото обезпечителното производство има за цел да съхрани в патримониума на проверяваното лице придобито от него имущество, за което ще се води производство по отнемане, за да не стане последното безпредметно, то от обстоятелството, че на този още етап законът е изключил чрез нормата на чл.23,ал.7 от обсега на обезпечителните мерки имущества, върху които не може да бъде насочено принудително изпълнение, не може да се наложи друг извод, освен този, че същите имущества не могат да бъдат и отнети в производството по отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност- т.е систематичното място на нормата е според този състав изцяло превратно изтълкувано от ищеца като такова в подкрепа на неговата теза. На следващо място, макар и в частта на Закона, уреждаща производството по отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, да не се съдържа нарочна норма, възпроизвеждаща установения в правния порядък на РБ принцип за несеквестируемост на жилището на длъжника при наличие на условията на чл.339,б”в” от ГПК/отм/, това не може да доведе до извод, че този принцип е неприложим в настоящото производство, доколкото пар.2 от ДР на Закона изрично препраща за неуредените случаи към ГПК, където тази норма има своето място и в тази връзка е според съда изцяло приложима и в производството по чл.28,ал.1 от ЗОПДИППД.

Що се касае до взетото от ищеца с писмената защита становище, че ако съдът уважи възражението, на ответниците следва да се остави посочения от него имот, описан под №6 в искането, находящ се в с.****, съдът намира, че нормата на чл.339,б”в” от ГПК/отм/ изключва възможността съдът да прави подобен избор, защото тя се отнася не до кой да е жилищен имот на длъжника, а до неговото жилище, стига за прилагането и да са налични предвидените в нея предпоставки.

5. Доколкото по делото не се съдържат данни за това дали в полза на ищеца е било допуснато обезпечение и какви обезпечителни мерки са били наложени, съдът не може постановявайки това решение да се съобрази с изискването на чл.30, ал.3 от Закона и да отмени допуснатите обезпечителни мерки, ако такива са били наложени.

ІІІ. В частта за разноските.

С отхвърляне на искането, по аргумент от чл.64,ал.1 от ГПК/отм/, на ищеца, който претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, такива не се следват, поради което не се присъждат.

На ответниците, с отхвърляне на искането, на основание чл.64,ал.3 от ГПК/отм/ се следват претендираните от тях разноски, като

-на ответника К.- в размер на 25540лв., от които 25200лв.-изплатен адвокатски хонорар/стр.202/ и 340лв.-изплатени хонорари за вещи лица/стр.399,548,573/;

-на ответницата К.- не могат да бъдат присъдени такива, доколкото няма данни към датата на приключване на устните състезания по делото, уговореният адвокатски хонорар от 6000лв. да е бил изплатен /стр.382/.

Воден от изложените мотиви, съдът

                                               Р Е Ш И :

Отхвърля искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – гр.София, с адрес за призоваване по делото: гр.Пловдив, бул. „Санкт Петербург”№55, срещу А.М.К., ЕГН ********** и Н.Н.К., ЕГН **********,***„****” , за отнемане в полза на Държавата, като придобито от  престъпна дейност, на следното имущество, тяхна собственост в режим на семейна имуществена общност, а именно:

1.     НЕДВИЖИМ ИМОТ - МЯСТО от 600 /шестстотин/ кв.м в землището на с ****, община ****, в местността "****", съставляващо парцел Ш /трети/ в квартал 2 /втори/ по плана на същото село, при граници: имота на В.Ж., имота на П.И.П., на Т.Д.Б. и път, ведно с построената в него сезонна постройка;

2.     НЕДВИЖИМ ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено, цялото с площ от 580 /петстотин и осемдесет/ кв.м., находящо се в град ****, квартал ****, представляващо УПИ № VI-1988 /шести римско хиляда деветстотин осемдесет и осми/ от квартал № 2Б /две Б/ по плана на гр. ****, ведно с построената в същото дворно място едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 25 кв.м. /двадесет и пет кв.м./, при граници на имота: от север - имот № І-2138, от запад- имот № IX-1988, от изток - имот №VІІ-2137, от юг - ул. ****;

3.     НЕДВИЖИМ ИМОТ – ½ ид. ч. от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 160 /сто и шестдесет/ кв.м, находяща се в град ****, ул."****, изградена в дворно място, застроено и незастроено, цялото от1168 кв.м. /хиляда сто шестдесет и осем кв.м./, съставляващо имот пл. № 1988/хиляда деветстотин осемдесет и осем/, включен в парцел V/пет римско/- за озеленяване и атракция, от кв. 1 /първи/ по плана на гр.****, при граници на имота: имот № 2137-СПТУ, имот № 2138 - наследници на С. К.;

4.     НЕДВИЖИМ ИМОТ – 1/2 ид.ч. от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ от 160 /сто и шестдесет/ кв.м, находяща се в град ****, ул."**** и изградена в имот пл. № 2137 /две хиляди сто тридесет и седем/, включен в парцел V /пет римско/ за озеленяване и атракция от кв. 1 по плана на
гр. *****, при граници на имота: имот № 1988 /хиляда деветстотин осемдесет и осем/ на Г.О. и А.К., имот № 2138 -наследници на С. ***;

5.     НЕДВИЖИМ ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено,
цялото от 760 кв.м. /седемстотин и шестдесет кв.м./ по нотариален акт, а по скица 940 кв.м. /деветстотин и четиридесет кв.м./, находящо се в с. ****, Община ****, Пловдивска област, съставляващо поземлен имот ІХ-388 /девет римско-триста осемдесет и осем/ от квартал 8/осми/ по плана на с.****, Община ****, Пловдивска област, като мястото е с неприложена регулация, при граници на дворното място: парцел VІ-379, парцел VІІІ-390, от двете страни - улици, ведно с полумасивна жилищна сграда с площ от 30 кв.м. /тридесет кв.м./, паянтова сграда с площ от 24 кв.м. /двадесет и четири кв.м./ и всички други подобрения, находящи се в дворното място;

6.     НЕДВИЖИМ ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено, цялото от 596 кв.м. /петстотин деветдесет и шест кв.м./, находящо се в с. ****, община ****, Пловдивска област, съставляващо поземлен имот VШ-390 /осем римско- триста и деветдесет/ от квартал 8 /осми/ по плана на с. ****, Община ****, Пловдивска област, като регулацията не е приложена, при граници  на дворното място: от двете страни улици, поземлен имот VП-389, VІ-379, ІХ-379, ІХ-388, ведно с построената в него жилищна сграда, ведно с всички подобрения в мястото;

7.     НЕДВИЖИМ ИМОТ - АПАРТАМЕНТ № 8 /осем/ в южната /фасадна/
част на втория жилищен етаж от пететажна с партер и мансарда жилищна сграда, находяща се в гр.****, бул."****, построена в   дворно място, съставляващо парцел XVI-1605/шестнадесети- имот   планоснимачен номер хиляда шестстотин и пет/ от кв. 564 /петстотин шестдесет и четири/ по плана на "****" гр. ****, който апартамент се състои от дневна, кухня, баня -тоалетна, антре и тераса, със застроена площ 50кв.м. /петдесет кв.м./, ведно с избено помещение №4/ четири/ с площ 4.83кв.м. /четири кв.м. и осемдесет и три кв. дециметра/, както и 1,81% /едно цяло и осемдесет и една стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при граници на апартамента: запад - ап.9 на М.Н. Г.,***, отгоре ап.13, отдолу- ап.3 и на избеното помещение:  изба 3, коридор, изба 4;

8.     НЕДВИЖИМ ИМОТ - АПАРТАМЕНТ № 6 /шест/ в югоизточната част на втория жилищен етаж от пететажна с партер и мансарда жилищна сграда, находяща се в гр. **** бул. "****, кв. "****", построена в дворно място, съставляващо имот пл.№1605 /хиляда шестстотин и пет/ от кв.564/петстотин шестдесет и четири/ стар, кв.4-нов по плана на гр. ****, който апартамент се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ на апартамента 73,30 кв.м. /седемдесет и три кв.м. и тридесет кв. дцм./, ведно с прилежащо избено помещение №11 /единадесет/ с полезна площ 4.80кв.м. /четири кв.м. и осемдесет кв. дцм./, както и 2.53% /две цяло и петдесет и три стотни процента/ идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при граници на апартамента: отдясно - ап. № 7, отгоре- ап. № 11, от долу- ап. № 1 и на избеното помещение: отляво- коридор, отдясно- изба №5;

9.     ЛЕК АВТОМОБИЛ марка "****", модел "****", с рег. № ****,
рама №****, двигател №****, цвят бял, с  дата на първоначална регистрация: 10.07.1989г. и дата на промяна: 01.08.2001г.;

10. РЕМАРКЕ ЗА ЛЕК АВТОМОБИЛ ТУРИСТИЧЕСКО, с рег. № ****, рама ****, цвят бял, дата на първоначална регистрация: 06.09.1993г., дата на промяна: 16.06.2006г.

Осъжда Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност- гр.София, с адрес за призоваване по делото: гр.Пловдив, бул. „Санкт Петербург”№55, да заплати на А.М.К., ЕГН **********,***„, сумата от 25540- двадесет и пет хиляди и петстотин и четиридесет лева- разноски в производството.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  Окръжен съдия: