ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1956
гр.
Бургас, 18.09.2019
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в закрито
заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Марина
Николова
като разгледа докладваното от съдия Николова
адм.д. № 2282 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 166 от Административно – процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искане на В.К.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** за СПИРАНЕ на
предварителното изпълнение на Заповед № РД 09-31 от 12.09.2019 год. на областен
управител на област Бургас. Това особено искане е направено след депозирана до
Административен съд – Бургас жалба от В.К.Н. срещу Заповед № РД 09-31 от
12.09.2019 год. на областен управител на област Бургас, с която на основание
чл. 80 от ЗДС се изземва от жалбоподателя В.К.Н. и Елена Василева Факирчева имот
- частна държавна собственост, представляващ жилище, находящо се в гр. Бургас,
ул. „Булаир“ № 5Б, вх. 1, ет. 2, поради това, че се държи без правно основание.
В жалбата се излага хронологията по възникването и развитието на наемното
правоотношение с държавата по повод ползването на описания в заповедта държавен
имот. Заявените вреди в жалбата, които обосновават искането, са значителни или
труднопоправими вреди, поради невъзможност за преместване в друго жилище и за
заплащане на свободен наем, въпреки получаването на „прилична“ пенсия.
Ответникът представя
административната преписка по издаване на обжалваната заповед, като изразява
становище, че искането следва да бъде оставено без уважение.
Административен съд Бургас, осемнадесети състав, за да се произнесе по реда
на чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК, намира следното:
Искането
за спиране е подадено от В.К.Н. - лице, което е адресат на Заповедта, поради
което искането e процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано
по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:
Със
Заповед № РД 09-31 от 12.09.2019 год. областният управител на област Бургас, на
основание чл. 80 от ЗДС, е разпоредил да се изземе от В.К.Н. и Елена Василева
Факирчева имот - частна държавна собственост, находящо се в гр. Бургас, ул.
„Булаир“ № 5Б, вх. 1, ет. 2. Опредена е дата на принудително изпълнение
19.09.2019 г., от 10.00 ч.
Видно от
материалите по административната преписка, на 21.05.2019 г. В.К.Н. и Елена
Василева Факирчева са били уведомени за отправено към тях, на осн. чл. 8 от
подписания от тях и областния управител споразумителен протокол, предизвестие
за освобождаване, като им е предоставен едномесечен срок за освобождаване на
жилището. Впоследствие, срокът за доброволно освобождаване на имота е бил
удължаван.
От приложена
към преписка декларация на В.К.Н. се установява, че пълнолетната му дъщеря - Елена
Василева Факирчева е напуснала имота и е „излязла на свободен наем“, а той
самият има множество здравословни проблеми и доходи единствено от пенсия в размер
на 926 лева. Н. е посочи, че имота му в с. Приселци не става за живеене.
Към
преписката е приложена справка от службата по вписвания, видно от която Н.
действително притежава жилищен имот в село Приселци, както и поземлени имоти,
част от които са отдадени под наем.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
Съгласно
чл. 80, ал. 1 от ЗДС имот - държавна собственост, който се владее или държи без
основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е
отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа
на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Заповедта
по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго
/чл. 80, ал. 3 от ЗДС/.
Посочената
нормативна уредба налага извод за допуснато по силата на закона предварително
изпълнение на административния акт.
Разпоредбата
на чл. 166, ал. 2 от АПК гласи, че при всяко положение на делото до влизането в
сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното
изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.
60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда.
Когато
законодателят, а не административният орган с изрично разпореждане (чл. 80, ал.
3 от ЗДС и др.) допуска предварително изпълнение на заповедта за изземване,
теорията и съдебната практика приемат, че това изпълнение е допуснато от закона
при презумпция за наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, т. е.
съществуването на такива обществени и държавни интереси, които трябва да бъдат
защитени. Тежестта на доказване наличието на основания за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение е на оспорващия, който трябва да
установи, че на важните и конкретно изброени и презумирани със закона
обществени интереси противопоставя свои лични и значими причини и интереси.
Това става с подаването на молбата, навеждане на конкретни факти и доказването
на основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение.
След
като законовата презумпция е в полза на държавата, молителят следва да докаже,
че съществува възможност да претърпи значителна или трудно поправима вреда.
В
случая, в депозираното искане за спиране Н. твърди, че пълнолетната му дъщеря е
напуснала имота и е „излязла на свободен наем“, а той самият има множество
здравословни проблеми и доходи от пенсия в размер на 926 лева, като поради
необходимостта от преместване в друго жилище и заплащане на свободен наем, ще
претърпи значителни или труднопоправими вреди.
Според
настоящият съдебен състав, вредите, които жалбоподателят сочи, че е вероятно да
настъпят не са противопоставими на защитения от законодателя обществен интерес и
не са основание да се спре допуснатото по силата на закона предварителен
изпълнение, още повече, че съдът намира искането за спиране за бланкетно и
неподкрепено с доказателства.
От една
страна, самият жалбоподателя сочи, че дъщеря му вече си е наела жилище, а от
друга страна по делото е налична справка, видно от която Н. ***, както и
поземлени имоти, част от които са отдадени под наем. Получава и пенсия.
Вредата
по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК винаги се свързва с вероятността от
накърняване на защитени от закона интерес или право, противопоставими на
обществения интерес, каквито в случая няма. Само житейското неудобство от
преместване и освобождаване на държавен имот и нежеланието на държателя да
изпълни административен акт, в този случай не обосновава основателност на
искането по чл. 80, ал. 3 от ЗДС. Освен
това още през месец май 2019 год. Н. и дъщеря му са били уведомени за отправено
към тях, на осн. чл. 8 от подписания от тях и областния управител
споразумителен протокол, предизвестие за освобождаване, като им е предоставен
едномесечен срок за освобождаване на жилището, в който срок Н. е бездействал.
Административният
орган е осигурил достатъчен срок за доброволно изпълнение и освобождаване на
жилището /до 19.09.2019 г. /, в който срок жалбоподателя би могъл да избегне
настъпването на неблагоприятните за него последици от принудително изземване на
имота по административен ред като наеме жилище, премести се в това, наето от
дъщеря му или приведе своето във вид, подходящ за живеене.
Изложеното
мотивира съда да остави без уважение искането за спиране на изпълнението на
административния акт.
Ето защо
и на основание чл.166 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане
на В.К.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** за СПИРАНЕ на предварителното
изпълнение на Заповед № РД 09-31 от 12.09.2019 год. на областен управител на
област Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му и връчването на препис от
съдебния акт.
СЪДИЯ: