РЕШЕНИЕ
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 8709/2020 г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 77561/27.04.2020 г., постановено
по гр. дело № 13617/2019 г. по описа на СРС, ГО, 87-ми състав, са отхвърлени предявените
от „Т.С.” ЕАД срещу Д.Б. Б./с настояща фамилия Т./ по реда на чл. 422 ГПК, кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание, чл.
149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на паричните задължения в размер на сумата от 2367,79 лв., представляваща 1/2 от стойността на доставената и реално
потребена топлинна енергия в имот абонатен № 023405, находящ се на адрес: гр.
София, общ. „Оборище“, ул. "******, ет. надпартерен, за периода от
м.05.2015 г. до м.04.2018 г., отразена в Общи фактури с **********/31.07.2016
г., № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г., ведно с законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ТПК съда - 02.10.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата от
231,98 лв., представляваща обезщетен за забава в погасяването на главния
дълг за периода от 01.10.2015 г. до 19.09.2018 г., сумата от 33 лв., представляваща
1/2 от цената на извършената услуга "дялово разпределение" за периода
от м.05.2015 до м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране заявлението по чл. 410 от ТПК в съда -
02.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 5,94 лв., представляваща
лихва за забава върху цената на извършената услуга "дялово разпределение"
за периода от 01.10.2015 г. до 19.09.2018 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ТПК в производството по
ч.гр.д. № 63753/2018 г. по описа на СРС, 87/ състав.
Със същото решение
ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3, ГПК сумата
от 300,00 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и сумата от 600,00 лв. в исковото производство.
Срещу така постановеното решение, с което
кумулативно обективно съединените установителни искове са били отхвърлени е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква се, че
правилно СРС е приел, че ответникът е собственик, респективно потребител на
топлинна енергия за битови нужди, но необосновано е приел, че от доказателствата
по делото не се установява потребление на топлинна енергия за процесния период,
тъй като по делото са представени писмени доказателства за това обстоятелство.
Сочи, че наред с претендираната главница ответникът дължи и лихва за забава,
предвид задължението по чл. 33, ал. 2, вр. ал. 4 от Общите условия от 2014 г. Моли
съдът да отмени обжалваното решение и уважи предявените установителни искове.
Въззиваемият ответник - Д.Б. Б./с
настояща фамилия Т./, чрез пълномощника си – адв. Г.В., е подал писмен отговор
на жалбата, с която оспорва същата по подробно изложените съображения.
Въззиваемия - „Б.Б.“ ООД - третото лице
помагач на ищеца –не е подал отговор на въззивната жалба, не се явява негов
процесуален представител и не взема становище по въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин
те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени
доводи във въззивната жалба, съдът намира следното:
В конкретния случай e обоснован извода на първоинстанционния съд, че от доказателствата
по делото се установява правнорелевантното обстоятелство, че именно ответникът Д.Б.
Б./с настояща фамилия Т./ е собственик на
¼ ид.ч. от процесния имот, тъй като ½ от процесния
имот, до който ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия, е придобита по
време на брака й със С.Д.Б.чрез покупко-продажба. Това обстоятелство се
установява от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 63 от
13.04.2005 г., дело № 61 от 2005 г., като установената в разпоредбата на чл.
21, ал. 3 СК презумция не е опровергана. Ето защо след прекратяване на брака й със
С.Д.Б.по силата на Решение от 13.10.2010 г., постановено по гр.д. № 8668/2009
г. по описа на СРС, Д.Б. Б./с настояща фамилия Т./ възникналата върху ½
ид.ч. СИО по отношение на процесния недвижим имот е била прекратена и същата е
станала собственик на ¼ ид.ч. от имота.
Неоснователно обаче е оплакването за
необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че от доказателствата по
делото не се установява ищецът да е доставил твърдяното количество топлинна
енергия до имот с административен адрес: гр. София, общ. „Оборище“, ул. "******, ет. надпартерен. В тази връзка следва да се посочи, че ответникът,
своевременно, с отговора на исковата молба, е оспорил обстоятелство, че представените
от ищеца писмени доказателства, установяват откриването на партида на негово
име, респективно, че е до имота е доставена топлинна енергия през процесния
период. Напротив, от представените по делото от трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Б.Б.“ ООД, писмени доказателства
се установява, че главните отчети касаят аб. № 418377, с адрес на имота ул. ******и
титуляр на партидата З.П.Х.В представените съобщения към фактури също не е
посочен титуляр на партидата, нито пък абонатен номер, за да бъде установена
връзка именно с процесния имот, чийто собственик на 1/4 ид.ч. е ответницата Б./с
настояща фамилия Т./. Представения протокол от 11.10.2001 г. от ОС на ЕС на ул.
******също не установява ответницата да е участвала във вземане на решение за
сключване на договор с „Б.Б.“ ООД, а
представените по делото Констативни протоколи пък не установяват
обстоятелството, че описаните в същите фактури касаят именно процесния недвижим
имот.
Ето защо и противно на поддържаното във
въззивната жалба, настоящият състав на съда приема, че ищецът не е установил
при условията на пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, че е доставил през процесния период топлинна енергия на
твърдяната стойност до процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******,
за който имот е отредена партида с аб. № 023405 и титуляр Д.Б. Б./с настояща
фамилия Т./. Въззивникът, макар и да е твърдял във въззивната жалба допуснати
от СРС процесуални нарушения, не е поискал в съответствие с разпоредбата на чл.
266, ал. 3 ГПК събиране на доказателства във въззивното производство, поради
което и при прилагане последиците на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, законосъобразно предявените главни искове са били отхвърлени, като с оглед
изхода на делото по главните искове неоснователни са и предявените акцесорни искове.
Доколкото други оплаквания не са
наведени във ВЖ и с оглед неоснователността на същата и поради съвпадане на
правните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло, а предявената от ищеца въззивна жалба отхвърлена.
В полза на въззиваемия, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, следва да
се присъдят реално направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лв. за настоящата съдебна инстанция по договор за правни
услуги от 29.07.2020 г.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77561/27.04.2020
г., постановено по гр. дело № 13617/2019
г. по описа на СРС, І ГО,87-ми състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Б.
Б./с настояща фамилия Т./,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 300,00 лв.
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Б.Б.“
ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: