РЕШЕНИЕ
№262
Стара
Загора, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – VIII състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При
секретаря НИКОЛИНА Н. разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно
дело № 27 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 92, ал. 2 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК)
във връзка с чл.
215, ал. 1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Р.С.Ф. *** против заповед
№ 10-00-2344 от 06.10.2022 г. на Главния архитект на Община Стара Загора, с
която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е оттеглено Разрешение
за строеж (РС) №
19-481 от 20.07.2022 г., с което на жалбоподателката е разрешено да извършва
строителство на ателие (преустройство
и промяна на предназначение на гараж № 4 с идентификатор 68850.513.6852.1.16 и
гараж № 5 с идентификатор 68850.513.6852.1.17 в ателие със застроена площ и
разгъната застроена площ от 34.87 кв. м., строеж пета категория) в УПИ XII-6852 от кв. 810 по плана на гр. Стара Загора,
сграда с идентификатор 68850.513.6852.1 по кадастралната карта, с
административен адрес ****.
Иска се обявяване на оспорената заповед
за нищожна, като издадена от некомпетентен орган – извън времевата
компетентност на административния орган и по жалба на лице без правен интерес, т.е.
при отсъствие на предпоставките за възникване и упражняване на правомощието на
органа по чл. 91, ал. 1 от АПК. Алтернативно е направено искане за отмяната на
обжалвания административен акт като незаконосъобразен, поради издаването му в нарушение
на материално-правните разпоредби. Твърди се, че при издаването на оттегленото
РС са били налице законовите изисквания за това, както и че със строежът, за
който то е било издадено, не се засягат общи части на сградата, в частност – не
е налице съществено изменение на фасадата й, и за него не е било необходимо
съгласието на етажните съсобственици, както и че към момента на издаване на
оспорената заповед строежът вече е бил извършен. Претендират се разноски.
Ответникът – Главният архитект на
Община Стара Загора, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна. Поддържа, че правомощието
му по чл. 91, ал. 1 от АПК е било упражнено при наличие на посочените в
обжалваната заповед фактически и материалноправни основания за издаването й.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна по
административно-правния спор следното:
С РС № 19-481 от 20.07.2022 г. – л. 57, издадено от
Главния архитект на Община Стара Загора на основание чл. 148, ал. 1, 2 и 4 и
чл. 152, ал. 1 от ЗУТ въз основа на
цитирани в него, представени с преписката и приложени към делото заявление,
виза проектиране, съгласуван и одобрен технически проект и становище за
условията на начина за присъединяване към електроразпределителната мрежа, на
жалбоподателката Р.С.Ф. е разрешено да извърши строителство на ателие (преустройство и промяна на предназначение на
гараж № 4 с идентификатор 68850.513.6852.1.16 и гараж № 5 с идентификатор
68850.513.6852.1.17 – собственост на жалбоподателката съгласно приложен на л.
12-16 нотариален акт – в ателие със застроена площ и разгъната застроена площ
от 34.87 кв. м., строеж пета категория) в УПИ XII-6852 от кв. 810 по плана на гр. Стара Загора,
сграда с идентификатор 68850.513.6852.1 по кадастралната карта, с административен
адрес **** – сградата е била въведена в експлоатация на 19.10.2018 г. съгласно
удостоверение, приложено на л. 38 – 39 от делото.
РС е съобщено на жалбоподателката на
20.07.2022 г. (л. 59) и върху него е отбелязано, че е влязло в сила
на 16.08.2022 г. Липсват данни, а и не се твърди РС да е било съобщавано на
други лица, явяващи се заинтересовани по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ.
Строежът е започнал на 12.09.2022 г. със
съставяне на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво (л.
30 – 31) и реализиран до
11.10.2022 г., когато е съставен Констативен акт за установяване на годността
за приемане на строежа (л.
32 – 37). В тази насока са
също показанията на разпитаните по делото свидетели – Д.П.Ж. и Д.Г.Д. (л. 202 – 203), както и заключението на назначената, изготвена
и приета по делото съдебно-техническа експертиза (л. 190 – 195) – вж. отговора на втори въпрос.
На 26.09.2022 г. от В.Д. ***, до кмета
на община Стара Загора е подадена жалба вх. № 10-04-244 от същата дата (л. 56), с искане за отмяна на РС № 19-481 от 20.07.2022
г., като се твърди, че с процесния строеж се променя фасадата на сградата чрез
събаряне на външна фасадна стена и изграждане на прозорец, прекарване на тръби
и други съоръжения, но в процедурата по издаване на РС не е искано съгласие от
етажните собственици за промяна на обща част от сградата, както и че РС не е
обявено на живущите в сградата.
С оспорената заповед № 10-00-2344 от
06.10.2022 г. (л. 54 – 55) Главният архитект на Община
Стара Загора, позовавайки се на жалба вх. № 10-04-244 от 26.09.2022 г.,
подадена от В.Д.М. – според органа „собственик на обект в сградата“, на основание
чл. 91, ал. 1 от АПК е оттеглил РС № 19-481 от 20.07.2022
г., като приема, че противно на отразеното във внесения от възложителката (жалбоподателката) Комплексен доклад относно оценка на съответствие
със съществените изисквания към строежите, че с инвестиционния проект се
извършва преустройство на съществуващи два гаража в ателие, за което съгласно
чл. 38, ал. 5 от ЗУТ при спазване на изискванията на чл. 185, ал. 1 – 4 от ЗУТ
не се изисква съгласието на етажната собственост, процесното преустройство
включва пробиване на отвор във фасадата за монтаж на прозорче за вентилация на
новообособения санитарен възел, а съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за
собствеността (ЗС) фасадата е обща част за сгради в режим на етажна
собственост и по естеството си или по предназначение служи за общо ползване,
което предполага да се вземе решение на общото събрание на етажната собственост
съгласно Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), а в случая актът не е съобщен на заинтересованото
лице – етажната собственост, по реда на чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Оспорената заповед е съобщена на
жалбоподателката на 12.12.2022 г.
Според заключението на назначената,
изготвена и приета по делото съдебно-техническа експертиза (вж. отговора на първи въпрос) и обясненията на
вещото лице при изслушването му в съдебно заседание (л. 201 – 202) изготвеният и одобрен проект
за процесното преустройство и промяна на предназначението на съществуващи два
гаража в ателие е в съответствие с изискванията на чл. 38, ал. 1, 2, 5 и 7 и
чл. 185, ал. 1, т. 2 – 5 и 7, пробиването на отвор във фасадата за монтаж на
прозорче за вентилация на новообособения санитарен възел при извършеното
преустройство и промяна на предназначението на два гаража (№ 4 и 5) в ателие не съставлява съществено изменение
спрямо общата площ на фасадата на сградата, поддръжката на която част ще бъде
само на собственика на гараж № 5 – жалбоподателката, и съгласно чл. 38 от ЗС може
да се уговори тази част от фасадата да бъде обща част само на жалбоподателката
като собственик на самостоятелния обект,
който тази част обслужва.
Жалбата, с която е сезиран съда, е
подадена на 20.12.2022 г.
Като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, съдът намира, че изложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Жалбата е допустима,
като подадена от активно легитимирано лице – адресат на оспорената
заповед,
чиито права пряко и непосредствено се засягат от нея, против подлежащ
на съдебен контрол административен
акт в законоустановения за това срок – чл. 215, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗУТ.
Разгледана по същество,
жалбата е
основателна.
Няма спор, че правомощието по чл. 91,
ал. 1 от АПК – т. нар. отзив, принадлежи на органа, издал първоначалния акт (въпросът
по издаването на който се преразглежда) – „административнят
орган може да преразгледа въпроса и оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде
съответния акт, ако е отказал издаването му“. В случая оспорената заповед е
издадена от Главния архитект на Община Стара Загора, който е издал и
оттегленото с нея РС.
Съгласно чл. 91, ал. 1 от АПК обаче, за
да възникне и съответно да бъде надлежно упражнено това правомощие, е
необходимо: първо – да е подадена жалба срещу първоначално издадения акт или
отказа за издаването му, което означава, че актът или съответно отказът за
издаването му трябва да подлежи на оспорване, а жалбата срещу него трябва да е
редовна и процесуално допустима – да е подадена в срок от заинтересована страна
до компетентния да се произнесе по нея административен орган или съд, и второ –
органът да упражни правото си на отзив в 7-дневен от получаване на жалбата, ако
е едноличен, какъвто е случаят, а ако е колективен – в 14-дневен срок от
получаването й.
РЗ е индивидуален административен акт,
подлежащ на оспорване пред съответния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му – чл. 215, ал. 1 и 4 от ЗУТ, а заинтересовани да го оспорват са
лицата по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, както следва:
1.
в случаите на нов строеж, пристрояване или
надстрояване на заварен строеж – възложителят, собствениците и носителите на
ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и
имоти по чл. 22, ал. 1 –
възложителят и собственикът на земята;
2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на
заварен строеж – лицата по чл. 38, ал. 3 и 4
(общото
събрание на собствениците и/или всички собственици на жилища – непосредствени
съседи на преустройвания обект с промяна на предназначението му)
и чл. 39, ал. 2
(всички
собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти);
3. в случаите по чл. 185, ал. 1
– собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните
обекти, помещения или части от тях;
4. в случаите по чл. 185, ал. 2
– собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно
собствениците в етажната собственост.
В случая жалба вх. № 10-04-244
от 26.09.2022 г. срещу оттегленото с оспорената заповед РС е подадена от В.Д.М.,
който не попада в нито една от категорията заинтересовани лица, посочени в чл.
149, ал. 2 от ЗУТ, поради което е безпредметно да бъде обсъждано в коя от
хипотезите на цитираната разпоредба попада процесният строеж. Посочването в
обжалваната заповед, че същият е собственик на обект в сградата, не го прави
такъв и не кореспондира с нито едно от събраните доказателства, а поддържаното
в съдебно заседание твърдение, че е подал жалба вх. № 10-04-244 от 26.09.2022
г. от името на собственик на обект в сградата – Ганчо Г. М., не може да бъде
споделено. Действително последният е собственик на обект в сградата (вж. нотариалния акт на л. 178 – 184), но жалба вх. № 10-04-244 от 26.09.2022 г.,
видно от съдържанието й, не е била подадена от негово име, а представеното
пълномощно от 20.09.2022 г. – л. 185, е частен писмен документ, без нотариална заверка
съгласно чл. 18, ал. 2 от АПК, и е било представено за първи в производството
по АД № 717/2022 г. на Административен съд Стара Загора с молба от 28.11.2022
г. (л. 175 – 177). Ето защо и с оглед на оспорването в съдебно
заседание от жалбоподателката чрез пълномощникът й на достоверността на датата
му с твърдение, че то е било изготвено с цел да се обоснове редовността и допустимостта
на жалбата, въз основа на която е образувано АД № 717/2022 г., следва да се
приеме за достоверна дата на съставянето му именно датата, на която то за първи
път е било представено – 28.11.2022 г., т.е. след издаването на оспорената
заповед. Не води до различен от изложения извод приложеното на л. 164
пълномощно, чиято нотариална заверка е с още по-късна дата – 19.04.2023 г.,
както и фактът, че с молбата от 28.11.2022 г. Г.М. е потвърдил в производството
по АД № 717/2022 г. извършеното от В.М. процесуално действие – обжалване на РС,
тъй като всички тези действия, подобно на представянето на пълномощното с дата
20.09.2022 г., са извършени след издаването на оспорената заповед, а нейната
законосъобразност относно наличието на законовите предпоставки за упражненото
правомощие по чл. 91, ал. 1 от АПК следва да бъде преценявана именно към датата
на издаването й – 06.10.2022 г.
(отделен
е въпросът дали с представянето на цитираните пълномощни по АД № 717/2022 г. и
потвърждаването от Г.М. на извършеното от В.М. обжалване на РС не се цели
заобикаляне на пропуснат от М. срок за обжалването му, ако и доколкото той има
това право като собственик на обект в сградата, на когото РС не е било
съобщено, на който въпрос обаче следва да бъде даден отговор от съдебния
състав, разглеждащ АД № 717/2022 г., при
преценка на редовността и допустимостта на жалбата, с която е сезиран).
Изложеното означава, че жалба
вх. № 10-04-244 от 26.09.2022 г. против оттегленото с оспорената заповед РС е
процесуално недопустима – не е подадена от заинтересовано лице по смисъла на
чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, поради което за органа, издал РС – главния архитект на
Община Стара Загора, не е бил осъществен правопораждащия за упражняване на
правомощието му по чл. 91, ал. 1 от АПК юридически факт, респективно правото му
на отзив е било упражнено при пълна липса на основание, поради което
обжалваната заповед се явява издадена от некомпетентен орган и като такава,
следва да бъде обявена за нищожна.
Макар подаването на жалба вх. №
10-04-244 от 26.09.2022 г. от лице без правен интерес да обжалва РС да я прави
процесуално недопустима и да е достатъчно основание обжалваната заповед да бъде
обявена нищожна, за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано още, че РС
може да бъде обжалвано само по съдебен ред – чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, а жалба вх.
№ 10-04-244 от 26.09.2022 г. е била подадена до кмета на Община Стара Загора с
отправено именно към него искане за извършване на проверка по изложените в нея
оплаквания и отмяна на РС, а от друга страна оспорената заповед е издадена след
преклузивния 7-дневен срок по чл. 91, ал. 1 от АПК, считано от постъпването на
жалба вх. № 10-04-244 от 26.09.2022 г. в общинската администрация.
С оглед на гореизложеното съдът намира
също, че след като В.М. не е заинтересовано лице да обжалва РС, той няма и има
качеството на заинтересована страна в производството по обжалване на заповедта,
с която РС е оттеглено – същата не засяга негови права и законни интереси и не
поражда задължения за него, ако и органът да се е позовал именно на жалбата му
с вх. № 10-04-244 от 26.09.2022 г., за да оттегли РС, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено спрямо него.
При този
изход от спора на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски съобразно представен и приложен на л. 199
списък в тази насока – 1610 лева, от които 10 лева за държавна такса (л. 1), 600 лева за възнаграждение на вещо лице (л. 172 и 205) и 1000 лева
за адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител съгласно договор за
правна защита и съдействие (л. 198), съответстващо на минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви, съдът на
основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 27/2023 г. по описа на Административен
съд Стара Загора по отношение на В.Д.М., ЕГН **********,***, в качеството му на
заинтересована страна.
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНА заповед № 10-00-2344
от 06.10.2022 г., издадена от Главния архитект на Община Стара Загора.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Р.С.Ф., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 1610 (хиляда
шестстотин и десет) лева, представляваща
направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.