Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260026 22.10.2020 година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, четвърти
състав
на ..…………………...пети октомври……. две хиляди и двадесета година
в публично
съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря…………Красимира Николова…………….….…..….
И
прокурора ………………………………………………..……………..…...……
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова….………………………………..
търговско
дело ……….№ 170 по описа за 2019
година…..……………………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „Т.
к. М.“ АД (в несъстоятелност) – град Хасково, представлявано от синдика адв. Н.А.Г.
срещу „А. и. – 21“ ЕООД – Хасково, представлявано от управителя Ст. К. Д., с
която се предявява иск с правно основание чл. 232 ал. 2 вр. чл. 228 ЗЗД за
заплащане на сумата 540 000 лева. Дружеството е обявено в несъстоятелност
и синдикът му твърди, че между „Т. к. М.“ АД в качеството на наемодател и „А. и.
– 21“ ЕООД като наемател бил сключен договор за наем от 01.07.2014 година. В
договора било уговорено, че наемодателят предоставя на наемателя за временно и
възмездно ползване всички свои собствени обекти срещу заплащане на наемна цена
в размер на 180 000 лева без ДДС на година. Преди сключването на този
договор, страните по него били в аналогични наемни правоотношения, като и след
това ответникът продължил да преотдава под наем имотите на дружеството-ищец,
предмет на наемния договор, на трети лица. В резултат на това,
дружеството-ответник реализирало приходи от преотдадените търговски помещения,
складове, съоръжения и др., но дължимите суми не били преведени към
първоначалния наемодател (ищеца), в това число и след откриване на производство
по несъстоятелност. В тази връзка синдикът изпратил до дружеството-ответник
предизвестие за прекратяване на наемния договор, както и покана да заплати
дължимия за периода 01.07.2016 година – 01.07.2019 година наем в размер на
540 000 лева. В отговор, на 25.07.2019 година, ответникът писмено заявил, че
цялата дължима сума била изплатена по касов път, с което на практика признал
дължимостта на вземането. Синдикът настоява, че такова плащане не се установява
от касовите книги на „Т. к. М.“ АД, нито от извлечение от банковите му сметки.
С тези и останалите фактически твърдения, изложени в ИМ, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди дружеството-ответник да му заплати сумата
540 000 лева, представляваща сбор от незаплатена наемна цена за периода
01.07.2016 година – 01.07.2019 година, както и лихва от 16.07.2019 година
(датата на изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение) до окончателното
изплащане. С молба от 03.02.2020 година ищецът прави уточнение на исковата си
претенция за обезщетение за забава, претендира такова в размер на 600 лева за
периода от 16.07.2019 година – 16.09.2019 година (датата на депозиране на
исковата молба пред Окръжен съд – Хасково), както и законната лихва върху
горепосочените суми, считано от 17.09.2019 година до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и направените в съдебното производство
разноски.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът „А. и. – 21“ ЕООД - Хасково подава отговор на
исковата молба, с който заема становище за недопустимост на предявения иск
поради липса на пасивна процесуална легитимация. Иска прекратяване
производството по делото. По същество, излага съображения за неоснователност на
иска. Твърди, че договорът за наем от 01.07.2014 година е прекратен по взаимно
съгласие на страните, със споразумение от 10.10.2014 година.
В
срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищецът подава допълнителна искова молба, с която
поддържа първоначално заявените твърдения. Оспорва твърдението на ответника за
сключване на споразумение от 10.10.2014 година, както и факта на прекратяването
на договора за наем. Оспорва истинността на споразумението, авторството му,
датата на съставяне, като твърди, че този документ е антидатиран и съставен за
целите на процеса. Освен това твърди, че предвид природата на договора за наем
– консенсуален, а не реален, писмената
форма не се изисквала. Така че, предвид обстоятелството, че ответникът
продължил посредством свои правни и фактически действия да преотдава под наем
на трети лица обектите, собственост на „ТК М.“ АД, следвало да се счита, че
договорът за наем не бил прекратен до момента на изпращането на твърдяното от
ищеца предизвестие.
В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК ответникът дава допълнителен отговор. Поддържа, че считано от 10.10.2014
година „А. и. – 21“ ЕООД не е страна по процесния договор за наем. Едновременно
с това представя договор от 08.12.2014 година, сключен между „ТК М.“ АД и „А. и.
– 21“ ЕООД, като твърди, че по силата на този договор дружеството-ищец
предоставило на дружеството-ответник правото да ползва, включително да
преотдава под наем, недвижими имоти, подробно описани в договора. Заявява, че
това било правното основание „А. и. – 21“ да
ползва недвижимите имоти, както и да ги отдава под наем на тези лица, а не
претендираният от ищеца договор за наем. В 1 с.з. ответникът, чрез процесуалния
си представител, заявява, че е изпълнил задължението си на наемодател да плати
по договора за наем, сключен на 01.07.2014 година и продължил до 10.10.2014
година, когато бил прекратен със споразумение от последната дата. С тези и
останалите възражения ответникът заявява, че
не дължи на ищеца исковите суми, ведно с лихвите.
В първо съдебно
заседание по делото ищецът, чрез процесуалния си представител, оспорва
представения от ответника договор от 08.12.2014 година в частта неговото
авторство. Твърди, че датата на сключването му е недостоверна, оспорва и
съдържанието му. Поддържа твърдението си, че и до настоящия момент имотите
продължават да се ползват от ответника по делото на основание договор от
01.07.2014 година, като отрича неговото прекратяване на 10.10.2014 година и
сключването на ново договорно правоотношение от 08.12.2014 година.
В 1 с.з. ответникът
поддържа твърдението си за прекратяване на договора от 01.07.2014 година и
създаване на ново облигационно правоотношение, така както е посочено в
представения от него отговор.
Хасковският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
В подкрепа на
твърденията си за създадено облигационно правоотношение по договор за наем,
ищецът представя договор от 01.07.2014 година, сключен между „Т. к. М.“ АД –
Хасково в качеството на наемодател и „А. и. – 21“ ЕООД – Хасково в качеството
на наемател. За наемодателя договорът е подписан от Я. Д. А. – председател на
Съвета на директорите на акционерното дружество към датата на сключването на
договора. Предмет на договора са „всички…собствени помещения, складове,
търговски помещения, съоръжения и др. собственост на ТК „М.“ АД…“. Страните са
уговорили срок на договора от 01.07.2014 година до 01.07.2023 година, а наемна
цена – 180 000 лева без ДДС годишно, платима „периодично по уговореност
между страните“. Изрично, в клаузата на чл. 6 от договора страните са уговорили,
че наемателят „А. и. – 21“ ЕООД има право да преотдава за временно и възмездно
ползване помещения, съоръжения, машини и друго, предмет на сключения договор за
наем.
Ответникът твърди
прекратяването на гореописания договор още преди началото на исковия период и
създаване на ново, различно правоотношение, по силата на което се намира в
имота на различно правно основание. В подкрепа на тезата си представя оригинал
на писмен документ, наименован „Споразумение“, датирано от 10.10.2014 година,
сключено между „Т. к. М.“ АД – Хасково и „А. и. – 21“ ЕООД – Хасково. Според
съдържанието на споразумението, след „обстоятелствено разглеждане на сключения
между страните договор“ за наем от 01.07.2014 година, те се съгласили, че за
опазване на добрите търговски отношения между двете дружества и за преодоляване
на възникналите различия, договорът следвало да бъде прекратен по взаимно
съгласие между двете страни. С тези мотиви страните са взели решение за
прекратяване на договора за наем, считано от датата на споразумението –
10.10.202014 година. Споразумението е в обикновена писмена форма и няма
достоверна дата. Оспорено е от ищеца както в частта на авторството (с твърдение
че не е подписано от Я. А.), така и досежно момента на съставянето му.
Ответникът представя и
твърдения от него договор от 08.12.2014 година, в нотариално заверено копие,
което съответства на изискването по чл. 183 от ГПК. Съдържанието на договора от
08.12.2014 година пряко препраща към договор за наем от 01.07.2014 година. С
него се потвърждава, че създаденото с договора от 01.07.2014 година наемно
правоотношение е прекратено с писмено споразумение от 10.10.2014 година, но е
необходимо уреждане на отношенията, доколкото след 01.07.2014 година, по силата
на сключения договор за наем, „А. и.-21“ ЕООД е сключил дълготрайни отношения с
търговски партньори, отнасящи се до предоставените му помещения и складове. В
същото време, след прекратяването на договора от 01.07.2014 година нямало лице,
което да осъществява поддръжка, ремонт и охрана на всички складови помещения и
съоръжения на територията на „ТК М.“ АД. Поради това, с договор от 08.12.2014
година, сключен между същите страни – „ТК М.“ АД и „А. и. – 21“ ЕООД, на
последното дружество се предоставя за временно и възмездно ползване,
експлоатация и поддържане описаните в този договор складови помещения - № 110 с
полезна покрита площ 2000 кв.м., № 11, № 11а, № 3, № 4, № 5, № 6 и № 7 – всички
с площ 72 кв.м., със срок на договора до 31.12.2020 година. Страните са
уговорили наемна цена в размер на 12 000 лева без ДДС годишно, платима
периодично според уговореното от страните, като са постигнали съгласие, че тази
цена е формирана с отчитане на необходимите към момента на сключването на
договора и бъдещи разходи, които наемателят трябва да извърши, в това число
спешни ремонти, текущо поддържане, осигуряване на охрана на всички складови
помещения и съоръжения, находящи се на територията на ТК „М.“ АД, СИЗ,
Димитровградско шосе. И този договор не съдържа нотариална заверка на подписите
на представителите на договарящите се страните, нито има достоверна дата.
Ищецът по делото е
оспорил споразумението от 10.10.2014 година и договора от 08.12.2014 година,
поради което е открито производство по чл. 193-194 от ГПК за проверка
истинността на същите в частта на авторството и действителния момент на
съставянето на двата документа. Тъй като документът формално съдържа подписите
на представителите и на двете страни по делото, приложимо е правилото по чл.
193 ал. 3 изречение първо от ГПК -
тежестта за доказване неистинността на документа пада върху оспорващата страна,
в случая – на дружеството-ищец. Макар и с доклада по делото е прието
противоположното становище, и двете страни по делото са посочили
доказателствата си за установяване на оспорените обстоятелства и исканията им
са били уважени в пълен обем, а делото е изяснено от фактическа страна.
Конкретно, ищецът е
оспорил, че споразумението от 10.10.2014 година и договор от 08.12.2014 година
са подписани от Я. Д. А. в качеството му на председател на Съвета на
директорите на АД „Т. к. М.“ – Хасково и Ст. К. Д. в качеството му на управител
на „А. и. – 21“ ЕООД – Хасково. В тази връзка е назначена графологична
експертиза с вещо лице М., който е категоричен – положеният в споразумението
подпис принадлежи на Я. Д. А.. Изводът на в.л. М. се потвърждава от
заключението на допълнителната експертиза с в.л. К., работил на база
допълнително събран сравнителен материал, максимално близък по дати на
съставяне към датата на оспореното споразумение от 10.10.2014 година. А
извършената по делото тройна графологична експертиза в състав вещи лица М., К.
и П., заключава без съмнение, че подписът, положен долу, в ляво под печатния
текст, под „споразумели се“, срещу цифрата „1“ на споразумение от 10.10.2014
година между ТК „М.“ АД – Хасково и „А. и. – 21“ ЕООД – Хасково е изпълнен от Я.
Д. А. с ЕГН **********. И трите заключения са ясни, пълни и убедителни. Съдът
няма основания да се съмнява в компетентността и незаинтересоваността на вещите
лица. Те са работили на база надлежно събран, достатъчен и адекватен в
техническо отношение сравнителен материал. Поради което съдът възприема
изводите и на трите експертни заключения, че споразумението от 10.10.2014
година за дружеството-наемодател по договора от 01.07.2014 година е подписано
от председателя на съвета на директорите
(сега с прекратени правомощия) Я. Д. А..
Отправеното от
дружеството-ищец до дружеството ответник предизвестие чрез ЧСИ, получено в „А. и.
– 21“ ЕООД на 09.07.2019 година, за прекратяване на наемния договор от
01.07.2014 година, както и даденият отговор от „А.и. 21“ ЕООД имат значение за
установяване на действителните представи на управителните органи на двете
дружество към релевантния период, за това с какви отношения са обвързани и дали
претенцията за заплащане на претендирания наем в размер на 540 000 лева е
основателна. Така, от съдържанието на поканата, отправена от синдика на „Т. к. М.“
АД в производство по несъстоятелност до „А. и. 21“ ЕООД следва, че синдикът е
установил продължаваща обвързаност на страните с наемен договор от 01.07.2014
година, както и липса на доказателства за изпълнение на задължението на
наемателя за заплащане на наемната цена. Копие от договора от 01.07.2014 година
е изпратено на наемателя ведно с поканата. В отговор на писмената покана,
управителят на „А. и. 21“ ЕООД – Хасково Ст. К. Д. не е оспорил съществуването
и валидността на наемния договор от 01.07.2014 година, нито е затвърдил
прекратяването му и създаване на ново наемно правоотношение, по договор,
различен от процесния. Напротив, изявлението на управителя Д. е в смисъл, че
задължението за заплащане на наемната цена е било изпълнявано през целия
процесен период от 01.07.2016 година до 01.07.2019 година, съгласно уговореното
в сключения договор за наем от 01.07.2014 година - по касов път, в пълния му
дължим размер 540 090 лева. Повече от това, управителят Д. акцентува, че
от така изплатените суми по договора за наем са били покривани разноските на
„ТК М.“ АД в производство по несъстоятелност, ежемесечно, и че несъстоятелното
дружество няма други приходи освен тези, получавани по процесния договор за
наем. Писменото изявление съдържа изрично противопоставяне от страна на
управителя Д. за прекратяване на договора от 01.07.2014 година. Така
разменените между страните писмени изявления дават основание за извода, че
към момента на отправяне на поканата (л.
11-12) и даване на отговора (л.44-45) страните все още са се считали обвързани
с договор за наем от 01.07.2014 година.
В подкрепа на
твърденията си за това, че част от имуществото на „ТК М.“ АД продължава да е в
ползването на дружеството-ответник, ищецът представя доказателства за
образувано в Окръжен съд – Хасково търговско дело № 186/2019 година. Видно от
представеното копие от исковата молба вх. № 9346/08.10.2019 година, предмет на
делото е претенция по чл. 233 ал. 1 ЗЗД за връщане на отдадените под наем от „А.
и. – 21“ ЕООД на „Л.“ ООД два броя хладилни камери, намиращи се в хале 100. От
договора от 08.12.2014 година се установява, че такова хале не е предмет на
последния договор, като хале 100 е помещение, граничещо от север с наетото по
договор от 08.12.2014 година хале 110. В исковата си молба „А. и. 21“ ЕООД
настоява, че именно той е наемодателят на процесните хладилни камери.
Представени и приети по
делото са доказателства за сключвани от „А. и. - 21“ ЕООД договори за отдаване
на собствени на дружеството-ищец помещения. Така, договорът от 29.10.2012
година между „А. и. – 21“ ЕООД като
наемодател и „ЕГТ Експрес БГ“ ЕООД е сключен преди датата на процесния договор
за наем – 01.07.2014 година, но действието на договора е продължено с анекс от
22.11.2018 година, за преуреждане на наемната цена, което свидетелства за
продължаване на наемните правоотношения и през исковия период. От приемно-предавателен
протокол към договора става Я. предмет на наемния договор – складови помещения
– клетки № 16,17 и 18, ведно с намиращото се в тях оборудване. При съпоставяне
на предмета на този наемен договор с имущество, описано в договора от
08.12.2014 година, не се установява съответствие.
Вторият представен с ИМ
договор, сключен между дружеството-ищец
и „Джи Ти Еф“ ЕООД на 02.01.2013 година, също продължава действието си
по силата на анекс от 29.12.2015 година . Същото се отнася и за договори от
09.01.2014 година, 17.02.2014 година и 07.01.2015 година, с анекси за
продължаването им.
По делото е назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице К.Н.. Заключението на в.л.
е компетентно, пълно и ясно, поради което съдът възприема извода му за това, че
дължимата сума по главницата по договора за наем от 01.07.2014 година за
процесния период 01.07.2016 година – 01.07.2019 година е 540 000 лева.
По делото са събрани
гласни доказателства. Така, от показанията на свидетеля А.М. Т. става ясно, че
представляваното от него дружество „Мега Хард“ ООД е наело склад № 16 на
територията на тържището на Димитровградското шосе от м. май 2019 година.
Свидетелят твърди, че наемодателят му било дружество „и. ресурс“ ЕООД с
управител Ст. К. Д., но през юли 2019 година наемодателят му бил променен и
името на дружеството-наемодател включвало думата „А.“.
Свидетелят К.П.К.
завява, че в периода 2004-2009 година бил член на Съвета на директорите на ТК М.
АД-Хасково и по тази причина Я. А. го „ползвал“ за консултации. В тази връзка
свидетелят си спомнял, че през месец юли 2014 година бил сключен договор за
наем между „ТК М.“ АД и „ А. и. 21“ ЕООД за отдаване на цялото тържище под
наем. Няколко месеца по-късно по
инициатива на наемателя били започнали преговори за отпадане на част от
помещенията от договора и за редуциране на наемната цена. Така се стигнало до
решение да се подпише споразумение за прекратяване на договора изцяло и през м.
октомври то било подписано. Идеята на страните не била да се прекратят напълно
наемните правотношения, а да се преуредят, поради което през месец декември бил
сключен нов наемен договор, в който отдадените под наем помещения били
прецизирани. Свидетелят настоява, че при прекратяването на договора не били
обсъждани възможности за прилагане на неустоечни клаузи. Свидетелят признава, че
в момента се намира в търговски спор, висящ пред съд, като синдикът на „ТК М.“
АД претендира от дружеството, което управлява и представлява – „Арми – Ко“
ЕООД, сумата 90 000 лева, с твърдения за неоснователно обогатяване.
Пояснява че отдаваното от него под наем помещение не било на „ТК М.“ АД, а на
дружеството „М.“ и по тази причина той заплащал наем на последното.
От показанията на св. Х.П.П.
се установява, че той е управител на търговско дружество „Хабс-92“, по-късно
преименувано в „Екоплам груп“ и е един от наемателите на складови помещения на Т.
к. М.. Преди около 5 години наел там склад, познавал както управителя Я. А.,
така и управителя Ст. Д., но останал с впечатление, че складовата база се управлява
от „А. и.“ ЕООД. Този извод прави от обстоятелството, че договарял със Ст. Д. и
с него сключил договора си за наем, който продължил през последните четири
години до сега.
При така установената
по делото фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 232 ал. 2 вр. чл. 228 ЗЗД за
заплащане на наемна цена по сключения между страните договор за наем. Искът е
основан на твърдение, че между страните е създадено наемно правоотношение,
оформено с писмен договор от 01.07.2014 година, по силата на което ищецът е предал
на ответника за възмездно ползване практически цялото си имущество, като срещу
това ответникът се задължил да заплаща на наемодателя-ищец наемна цена в размер
на 180 000 лева без ДДС годишно на три годишни вноски.
Ответникът
не отрича създаването на това наемно правоотношение, като основният спор по
делото се концентрира около твърдението на ответника, че със споразумение от
10.10.2014 година, по взаимно съгласие на страните, процесният наемен договор е
бил прекратен. Съдът приема, че събраните по делото доказателства опровергават
тази теза, по следни съображения:
Както вече
бе посочено по-горе, споразумението от 10.10.2014 година е извършено в
обикновена писмена форма и само поставянето на печатите на двете договарящи
дружества не го прави документ с достоверна дата. Въпреки че по делото успешно
е проведено доказването, че споразумението е подписано от лица, които през 2014
година са представлявали „ТК М.“ АД и „А. и. 21“ ЕООД – съответно Я. А. и Ст. Д., то поставената в него дата 10.10.2014
година не съответства на действителната. Този извод намира опора в обсъдената
по-горе кореспонденция, осъществена между синдика на несъстоятелното
дружество-наемодател и „А. и. 21“ ЕООД. За разлика от споразумението, моментът
на воденето ѝ е установен несъмнено – отправената покана за прекратяване
на договора от 01.07.2014 година е връчена чрез съдебния изпълнител, който е
удостоверил, че това се е случило на 09.07.2019 година. Макар че върху дадения
от „А. и. 21“ ЕООД отговор не е поставена дата, изявлението несъмнено е
последващо спрямо поканата, т.е. е дадено също през месец юли 2019 година. От
тук и от съдържанието както на поканата, така и на дадения отговор, е
несъмнено, че към месец юли 2019 година двете страни са били обединени около
позицията, че между тях продължава да съществува облигационна връзка по договор
за наем и тя е именно по договора от 01.07.2014 година, а не от някакво
различно и последващо правоотношение.
Следващият
аргумент в подкрепа на извода за антидатиране на споразумението е
обстоятелството, че то не се съдържа в счетоводството и фирмената документация
на „ТК М.“ АД и по тази причина не е станало достояние на синдика. С договора
от 01.07.2014 година е предоставено за възмездно ползване практически цялото
имущество на „ТК М.“ АД – недвижими имоти, съоръжения и обзавеждането в тях.
Т.е. не се касае за незначително по обем правоотношение, което да убегне от
вниманието на ръководните органи и счетоводството на Т.та к., а за основна
дейност, която носи основните доходи. В тази връзка следва да се постави акцент
върху заявлението на управителя на „А. и. 21“ ЕООД Ст. Д. в отговора на писмената
покана – той подчертава, че единствените доходи, от които Т.та к. все още се
издържа, респективно производството по несъстоятелност се движи, това са
плащанията по наемната цена именно по договора от 01.07.2014 година. Така че няма как подобно споразумение за
прекратяване на договор от толкова съществено значение за търговската дейност
на дружеството, да не бъде надлежно заведено (в противен случай синдикът би го
намерил и би основал претенциите си на друго правоотношение, а за
съществуването на такова няма никакви индикации до момента на даване на
отговора от ответника по настоящото дело – 09.10.2019 година).
На следващо
място, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че и след поставената
в споразумението дата - 10.10.2014 година, дружеството-ответник е продължило да
оперира с отдаденото му по договор от 01.07.2014 година имущество, а именно –
да го преотдава под наем на трети лица. Такива договори, през исковия период, „А.
и. 21“ ЕООД е сключило с „ЕГТ Експрес БГ“ ЕООД (анекс от 22.11.2018 година),
„Джи Ти Еф“ ЕООД (анекси, продължили действието на няколко договора до
31.12.2020 година), „Л.“ ООД. Дори с последното дружество, в момента е в
съдебен спор за връщане на наетите съоръжения, принадлежащи към складовата база
на „ТК М.“ АД. Видно от представените доказателства, касае се за договор за
наем, анексиран на 15.07.2016 година със срок до 31.12.2018 година, т.е.
релевантен за исковия период 01.07.2016 година – 01.07.2019 година.
В подкрепа
на изводите на съда са събрани и гласни доказателства. Така, свидетелят Х.П.
потвърждава, че е един от наемателите на складови помещения на територията на
„ТК М.“ АД. В тази връзка преди четири години т.е. през 2016 година
управляваното от него дружество е сключило договор за наем, който продължавал и
до сега. Свидетелят заявява, че от контактите му и даваните му указания е формирал
представа, че складовете се управляват от „А. и.“ ЕООД и управителя му Ст. Д.. Изнесеното от св. П. се потвърждава и от св. А. Т..
Той е наемател на склад № 16 на територията на ТК М. от м. май 2019 година.
Макар че първоначално, като наемодател в договора му фигурирало дружество „и.
ресурс“ ЕООД с управител Ст. К. Д., то през юли 2019 година наемодателят му
вече е „А. и.“ ЕООД.
Единствено показанията
на свидетеля К.П.К. подкрепят тезата на ответника за достоверност на датата на
споразумението и на сключения след това нов договор за наем. На първо място,
тези показания останаха изолирани от съвкупния доказателствен материал и сами
по себе си са недостатъчни, за да основе на тях съдът изводите си. На второ
място, показанията на свидетеля следва да се преценяват при условията на чл.
172 от ГПК. Както сам той признава, в момента собственото дружество на К.К. е
страна по съдебен спор (ответник), по иска, предявен от „ТК М.“ АД (в
несъстоятелност), за значителна парична сума. Предявена е претенция за
неоснователно обогатяване за сметка на дружеството-ищец и се поставя въпросът за
принадлежността на част от имуществото, което К. чрез дружеството си е отдавал
под наем на трети лица. Съдът приема, че това е достатъчно, за да се приеме, че
св. К. е заинтересован от изхода на
настоящото дело и показанията му, доколкото те са изолирани от останалия
доказателствен материал, не следва да бъдат кредитирани. Освен това, с помощта
на част от показанията на св. К. ответникът цели установяване на договор, за
което съществуват пречки съгласно чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК и показанията му в
тази част се явяват недопустими.
Като се игнорират
показанията на св. К., по делото липсват не само надлежни и убедителни
доказателства, но дори и индикации за това, че поставената в споразумението
дата 10.10.2014 година е достоверна. Същото се отнася и за договор с
поставената в него дата 08.12.2014 година. Ищецът не предприе доказване на
заявеното от него оспорване в частта на авторството. Поради това съдът приема,
че договорът е подписан така, както е посочено в него – за „ТК „М.“ АД от Я. Д.
А., а за „А. и. 21“ ЕООД от Ст. К. Д.. Съставянето и подписването на договора,
обаче, се е случило при всички случаи след м.юли 2019 година, като в тази
насока са относими аргументите, касаещи споразумението за прекратяването на
договора. Т.е. и двата документа са били съставени и подписани в период, когато
вече е бил повдигнат спор относно заплащането на наемната цена по договор от
01.04.2014 година, т.е. съставянето им е във връзка с делото и за да обслужат
тезата на дружеството-ответник. Тук е необходимо да се акцентува и върху
следното: Още с първоначалния си отговор , на основание чл. 367 ал. 2 и 3 от ГПК, ответникът е бил длъжен да изчерпи всичките си възражения срещу иска и да
представи всичките си доказателства. С отговора на ИМ се появява, обаче, само
споразумението, датирано от 10.10.2014 година. И едва с отговора на
допълнителната искова молба, на 27.12.2019 година, за първи път ответникът
въвежда твърденията за съществуване на друго наемно правоотношение, различно от
процесното, като представя договор, датиран от 08.12.2019 година. Тава е още
една индиция, която в съвкупност с останалите доказателства, обсъдени по-горе,
дава на съда основание да счита, че споразумението и договорът за наем, датиран
от 08.12.1014 година, са съставени в периода след месец юли 2019 година до
най-късно 18.11.2019 година (датата на смъртта на Я. Д. А.). При това, към този
период председателят на съвета на директорите на „Т. к. М.“ АД (в несъстоятелност) Я. Д. А. вече е бил с
прекратени правомощия, не е притежавал съответната представителна власт и не е
могъл да обвързва валидно дружеството с подобни сделки, поради което, дори и
съставени по-късно от посочените в тях дати, те не са произвели целения правен
ефект. Но главният извод е, че през исковия период 01.07.2016 година –
01.07.2019 година, правоотношението по договора за наем от 01.07.2014 година не
е било прекратено, нито изменено, поради което клаузите му обвързват и двете
страни така, както са приети.
В първото по делото
съдебно заседание процесуалният представител на „А. и. 21“ ЕООД уточнява
позицията на ответника, като заявява, че всички дължимо по договор от
01.07.2014 година е заплатено. С доклада по делото, в тежест на ответника бе
възложено да докаже заплащането на наемната цена, но такова не е проведено.
Поради това и с оглед заключението на вещото лице Н., съдът приема, че по
сключен на 01.07.2014 година договор за наем ответникът дължи да заплати на
ищеца, за исковия период, сумата 540 000 лева. Това съответства на
главницата по предявения осъдителен иск, който е основателен и доказан в пълен
размер и следва да бъде уважен.
С оглед изводите за
основателност на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за
обезщетение за забава, което се претендира от 16.07.2019 година до завеждане на
исковата молба – 16.09.2019 година. Размерът на претенцията е изчислен от съда
с помощта на електронен калкулатор и възлиза на сумата 549,45 лева. В
останалата част до пълния предявен размер 600 лева искът за мораторна лихва е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Главницата следва да се присъди ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, както се търси.
С оглед изхода на
делото, изцяло основателни са претенциите на дружеството-ищец за възстановяване
на сторените по делото деловодни разноски. Те са установени и доказани по
делото както следва: 1200 лева за възнаграждения на вещи лица, 60 лева внесени
депозити за възнаграждения на свидетели, 20 лева такси за издадени съдебни
удостоверения и 12330 лева – адвокатско възнаграждение, заплатено по банков
път, за което се представят надлежни доказателства.
На основание чл. 649
ал. 6 от ТЗ ответникът следва да понесе тежестта от дължимата държавна такса в
размер на 4% върху двете присъдени суми – 540 000 лева и 549,45 лева или в
общ размер 21650 лева.
Мотивиран така, съдът
Р е ш и :
ОСЪЖДА „А. и. – 21“ ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление град Хасково, ул. „Богориди“ № 11,
представлявано от управителя Ст. К. Д., със съдебен адрес *** чрез адв. А.Т.А.
да заплати на „Т. к. М.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
град Хасково 6300, Димитровградско шосе,
представлявано от синдика адв. Н.А.Г., със съдебен адрес ***, чрез адв. П.В.П.,
сумата
540 000 лева – главница по иск
с правно основание чл. 232 ал. 2 вр. чл. 228 ЗЗД за заплащане на наемна цена по
договор за наем от 01.07.2014 година, за периода 01.07.2016 година – 01.07.2019
година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
16.09.2019 година до окончателното разплащане.
ОСЪЖДА „А. и. – 21“ ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление град Хасково, ул. „Богориди“ № 11,
представлявано от управителя Ст. К. Д., със съдебен адрес *** чрез адв. А.Т.А.
да заплати на „Т. к. М.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
град Хасково 6300, Димитровградско шосе,
представлявано от синдика адв. Н.А.Г., със съдебен адрес ***, чрез адв. П.В.П., сумата
549,45 лева – обезщетение за забава върху присъдената главница, дължима за
периода 16.07.2019 година – 16.09.2019 година, като в останалата част до пълния
предявен размер 600 лева отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „А. и. – 21“ ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление град Хасково, ул. „Богориди“ № 11,
представлявано от управителя Ст. К. Д., със съдебен адрес *** чрез адв. А.Т.А.
да заплати на „Т. к. М.“ АД (в несъстоятелност), с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
град Хасково 6300, Димитровградско шосе,
представлявано от синдика адв. Н.А.Г., със съдебен адрес ***, чрез адв. П.В.П., сумата
13610 лева – деловодни разноски, направени в производство по т.д. №
170/2019 година.
ОСЪЖДА „А. и. – 21“ ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление град Хасково, ул. „Богориди“ № 11,
представлявано от управителя Ст. К. Д., със съдебен адрес *** чрез адв. А.Т.А.
да заплати в полза на съдебната власт, по бюджетната сметка на ХОС държавна
такса върху уважения размер на исковете, а именно сумата в размер на 21650
лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Пловдивския
апелативен съд, чрез ХОС.
Съдия: