№ 53
гр. Търговище , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Тодор И. Димитров
при участието на секретаря Михаил С. Пенчев
като разгледа докладваното от Тодор И. Димитров Административно
наказателно дело № 20203530200905 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „АМВ-2012 ООД“ с.Р., общ.Търговище чрез адвокат Р. С. от
АК Ш., против Наказателно постановление № 38 – 0001576/15.10.2020 г., издадено от
Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе. Считайки, че НП е
издадено в противоречие със закона, жалбоподателят желае същото да бъде отменено. В
съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник. Претендират се разноските по
делото.
Ответникът - Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе, редовно
призован, не се представлява по делото. С писмено становище, част от придружителното
писмо, предлага НП да бъде потвърдено, алтернативно прави възражение за прекомерност
на претендираният по делото адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в законоустановения срок,
поради което е ДОПУСТИМА.
От фактическа страна е установено следното: На 28.09.2020 г. контролни органи от
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе извършили комплексна
проверка в административната сграда на Областен отдел „Автомобилна администрация“
гр.Търговище на „А М В-2012“ ООД, притежаващо лиценз №*** за товарни превози в
1
Общността, с покана № 81-00-55-757/19.08.2020г. При проверка на представената от
превозвача документация, контролните органи установили, че превозвачът не представя за
проверка информацията от паметта на дигиталният тахограф на товарен автомобил Рено
Премиум 450.19 ТЕ5 с рег. № ***** от категория N3, оборудван с дигитален тахограф
Siemens AG DTCO 1381 е1-84 със сериен номер *****, видно от протокол № BG27/16203 от
16.06.2020г., съгласно изискания в покана № 81-00-55-757/19.08.2020г. период. С оглед така
установените обстоятелства, инспектор от Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” - Русе съставил на дружеството АУАН № 278981/28.09.2020 г. за
нарушение на чл. 37, ал.1, пр.1 последно от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 на МТ. Актът бил
връчен лично на управителя на дружеството и подписан от негова страна без възражения,
като такива не са постъпвали и в законоустановения срок. Възражение е постъпило вече
срещу съставеното накзателно постановление. Въз основа на съставения акт Директор
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе издал Наказателно
постановление № 38 – 0001576/15.10.2020 г., с което за нарушение на чл. 37, ал.1, пр.1
последно от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 на МТ и на основание чл. 97, ал. 1 ЗАвПр
наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
събраните по делото гласни и писмените доказателства, като същата не се спори от
страните.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Дружеството е санкционирано за нарушение на чл. 37, ал.1, пр.1 последно от
НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.
относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85
на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за
изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) №
3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета,
който гласи :„Превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни
да извличат и съхраняват информацията, записана в паметта на дигиталния тахограф и в
картата на водача, и да я предоставят за проверка при поискване от контролен орган.“
Относно съставения АУАН - Актът е съставен от длъжностно лице - служител на
ИА”АА”, РД“АА“ - Русе, имащо правомощия за това по силата на чл. 92 ал.1 ЗАвтП. При
прегледа на този акт съдът стигна до извода за липса на реквизити по смисъла на чл.42, т.3
ЗАНН. В съставения АУАН са посочени ясно датата и часа на извършената проверка, при
2
която е констатирано описаното нарушение. Но цитираната норма на ЗАНН не изисква това,
а визира като задължителен реквизит на акта датата на извършване на нарушението. В
случая липсва посочване на такава дата. В АУАН е цитиран констативен протокол от
25.09.2020г., но по никакъв начин не се сочи ясно, че това е датата на извършване на
нарушението. Датата на цитирания констативен протокол и посочената в АУАН дата на
констатиране на нарушението/28.09.2020г./ са различни и при това положение не става ясно
коя дата е приета от актосъставителя за дата на извършване на нарушението, а това е
равнозначно на липса на задължителния реквизит по чл.42, т.3 предл.първо ЗАНН.
Важността на този реквизит произтича не само от ролята му на гаранция нарушителят да
разбере в какво точно нарушение е обвинен, но и от значението му като начален момент за
протичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН, определени като давностни съгласно Тълкувателно
постановление №1/27.02.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСС на ВКС и ВАС, тъй като не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН след изтичане
на една година от извършване на нарушението. Налице е липса и на друг реквизит в АУАН -
място на извършване на нарушението. И в това отношение актосъставителят се е ограничил
да посочи само мястото на извършване на проверката, но не и приетото от него място на
извършване на описаното нарушение. В показанията си свидетелите, извършили проверката,
посочват, че тя е осъществена в сградата на ОО“АА“ - Търговище, както и споменават
изпратена до проверяваното дружество покана с определени дата и място за представяне на
изисканите документи. Въпреки това в АУАН липсва ясно изявление на актосъставителя
относно установеното от нето време и място на извършване на нарушението. При така
констатираната липса на два особено важни за административнонаказателното производство
реквизити на акта съдът намира, че при съставяне на последния са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл.92, ал.2 ЗАвтПр наказателните постановления се издават от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него
длъжностни лица. Досежно компетентността на АНО по делото е приложена Заповед №РД-
08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, с която в т.1.6 са оправомощени директорите на
РД“АА“ да издават НП за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП
и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП
АНО е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на тази
компетентност съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН. При
същата съдът установи, подобно на проверения АУАН, липса на реквизити по смисъла на
чл.57, ал.1, т.5 предл.второ и трето ЗАНН, а именно на дата и място на извършване на
нарушението. Въпреки вмененото му съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН правомощие да провери
акта с оглед на неговата законосъобразност, АНО не е сторил това и е възпроизвел в НП
допуснатата в АУАН липса на тези два реквизита. И в НП са посочени датата на извършване
на проверката/28.09.2020г./ и е цитиран констативния протокол от 25.09.2020г., но не е
конкретизирана датата на извършването на описаното нарушение. Към преписката е
приложена спомената В НП и свидетелите покана, изпратена до провереното дружество.
3
Същата е изведена от РД“АА“ - Русе на 19.08.2020г. и с нея управителят на провереното
дружество е поканен да се яви на 25.09.2020г. в 13.00 часа в сградата на ОО“АА“ -
Търговище за извършване на комплексна проверка като са посочени документите, които
следва да представи. От наличния по преписката екземпляр на поканата не може да се
извлече информация за това дали е изпратена и съответно връчена на адресата, но в същата
са посочени дата и място на проверката, които биха могли да се приемат от АНО като дата и
място на извършване на нарушението. Непосочването им като такива, а и фиксирането на
друга дата - 28.09.2020г. като дата на констатиране на нарушението води до неяснота и
съответно до извода за липса на реквизитите на НП - дата и място на извършване на
нарушението. Липсата на посочена дата на извършване на нарушението в НП поставя
страните в административнонаказателното производство и съда, контролиращ
законосъобразността на същото, пред невъзможност да преценят изтичането на давностните
срокове по чл. 34 ЗАНН и при това положение се предпоставят условия за издаване на
АУАН след изтичане на тези срокове. Дори да се приеме, че АНО е имал предвид за дата на
нарушението 28.09.2020г., то това няма как да е дата на нарушението тъй-като съгмластно
поканата жалбоподателя е следвало да се яви на 25.09.2020г. в 15.00ч. за да представи
нужните документи. Следва да се отбележи и нещо друго - Наредба № Н-14/2009 г.,
издадена на основание чл. 91а, ал. 11 от ЗАвПр, регламентира начина на провеждане,
обхвата и организацията на контролни проверки на пътя и в предприятията. В чл. 12, ал. 4
от Наредбата е уредено правото на служителите на Агенцията да извършват контролни
проверки на предприятията чрез изискване на документи, свързани с елементите на
проверката. В ал. 5 на същия чл. 12 е посочено, че документите по ал. 4 се представят в
седемдневен срок от получаване на уведомлението за проверката в съответната
териториална структура на ИА "АА". В процесния случай към административната преписка
няма приложено такова уведомлението за извършване на проверката. При това е обективно
невъзможно съдът да установи от една страна дали не е нарушен реда за провеждане на
проверката, а от друга страна не може да се установи безпротиворечиво датата, на която е
извършено нарушението, което в конкретния случай се осъществява чрез бездействие в
седемдневен срок от получаване на уведомлението.
Липсата на посочено място на нарушението е пропуск, представляващ съществено
нарушение на процесуалните правила, защото не позволява на визирания нарушител да
разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, но и не дава възможност да се
прецени каква е местната подсъдност на казуса при съдебен контрол.
В НП липсва и реквизита по чл.57, ал.1, т.5 предл.посл ЗАНН - посочване на
доказателствата, които потвърждават нарушението. Липсата на посочване на тези
доказателства, въз основа на които АНО е стигнал до извода за извършено административно
нарушение, прави издаденото НП не само незаконосъобразно, но и необосновано.
Изложените пропуски представляват съществени нарушения на процесуалния закон
и като такива са достатъчно основание за пълна отмяна на обжалваното НП без да се прави
4
проверка по съществото на фактите и правилното приложение на материалния закон. НП
следва да отговаря на всички изисквания, които законът поставя към него и най - вече на
реквизитите на съдържанието му. Само с изискваното от закона съдържание НП би могло да
бъде законосъобразен санкционен акт, който да ангажира административно- наказателната
отговорност на нарушителя без да ограничава процесуалните му права в АНПроизводство.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН - в случая
процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл.
63 ЗАНН, а именно платен адвокатски хонорар в размер на 580 лева. Съгласно чл. 63 ал.4
ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена изцяло. Съгласно чл.143,
ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и
отмяна на обжалвания акт, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя,
съответния АНО, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното
производство разноски. И тъй като видно от приложения договор за адвокатска защита
жалбоподателят е заплатил в брой договореното адвокатско възнаграждение от 580 лева, то
ИА“АА“ като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя тази сума. Съдът намира за неоснователно направеното от АНО на
основание чл. 63 ал.4 ЗАНН възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение за адвокат, тъй като съгласно тази разпоредба минималното адвокатско
възнаграждение се определя съгласно чл. 36 ЗАдв, който препраща към Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
действащата към датата на сключване на договора за правна защита от 04.11.2020г.
разпоредба на чл. 18 ал.4 от цитираната наредба, която препраща към ал.2 от тази
разпоредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер и ако административното наказание е под формата
на глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.
2 върху стойността на санкцията. А съгласно чл. 7, ал. 2 т.3 от тази Наредба и с оглед
размера на имуществената санкция от 5000 лева, определена с обжалваното НП,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е при интерес от 5000 до 10 000 лв. -
580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. Следователно в случая е договорено и платено
адвокатско възнаграждение, равняващо се на минималния размер по посочената Наредба и
поради това същото не подлежи на намаляване.
5
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 38-0001576 от 15.10.2020г. на Директора
на РД “Автомобилна администрация” - гр. Русе, оправомощен от министъра на ТИТС, с
което на „АМВ-2012“ООД със седалище и адрес на управление в с. Р., общ. Търговище,
представлявано от управителя В. А. М., на основание чл.97, ал.1 от ЗАвтПр е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр. София да
заплати на „АМВ-2012“ООД със седалище и адрес на управление в с. Р., общ. Търговище,
БУЛСТАТ *****, представлявано от управителя В. А. М., сумата в размер на 580/петстотин
и осемдесет/лева, представляваща направени разноски в настоящото производство за
платено възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Търговище в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6