№ 2084
гр. С., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110209598 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т. С.” ЕАД, представлявано от ИД А.
Александров, срещу наказателно постановление (НП) № 6-14-3061/
19.05.2021 г., издадено от директор на Регионална инспекция по околна среда
и водите /РИОСВ/ - С., с което на жалбоподателя на основание чл.69, ал.1 от
Закона за опазване на околната среда, чл.20, ал.1 от Наредба за вида, размера
и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на
околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения, вр. Заповед № РД-734/ 06.08.2010 г. на
министъра на околната среда и водите е наложена текуща месечна санкция в
размер на 7 913.94 лв. за наднормено съдържание на азотни оксиди /NOx/ в
емисиите от вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от ЕК № 7
към Изпускащо устройство № 2, считано от 17.02.2021 г.
В депозираната писмено жалба пространно се излагат доводи касателно
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, свързани с
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, във връзка с
което се моли на отмяна на НП; алтернативно, за изменение на наложената
санкция в еднократна такава, както иза преценка относно маловажност на
случая.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
процесуален представител. Жалбата се поддържа и се мотивира
незаконосъобразност на НП, с оглед отмяната му. Иска се присъждане на
разноски.
Административно наказващият орган чрез процесуален представител
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.02.2021 г. е извършено контролно измерване на емисиите на вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух, по показатели азотни оксиди,
серни оксиди, въглероден оксид и прах на ЕК № 7 към Изпускащо устройство
№ 2 на ТЕЦ „С.-Изток“ към „Т. С.“ ЕАД по годишен график за това. За
извършената проверка от РИОСВ е съставен протокол за проверка № 21 от
същата дата. В тази връзка в РИОСВ са представени на 10.03.2021 г. протокол
№ 291/ 17.02.2021 г. за извършени контролни измервания на вредни вещества,
изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници и протокол от
изпитване № 01-0334/ 02 .03.2021 г. на вредни вещества, изпускани в
атмосферния въздух от неподвижни източници на Централна лаборатория С.
– 01 към ГД „Лабораторно-аналитична дейност“. Въз основа на същите е
извършена констатация за това, че на 17.02.2021 г. концентрацията на вредни
вещества, изпускани в атмосферния въздух от дейността на ЕК № 7 към
Изпускащо устройство № 2 на ТЕЦ „С.-Изток“ към „Т. С.“ ЕАД, като
оператор на Комплексно разрешително № 30/ 2005 г., превишава нормата за
допустима емисия,определена в част 1, т.6 към чл.5, ал.1 от Наредба за норми
за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации по показател азотни оксиди:
3 3
измерена стойност 274 mg/Nm при НДЕ - 100 mg/Nm и дебит на газа –
3
125 990 Nm/h.
За това е съставен констативен протокол № 10 от 30.03.2021 г. на
РИОСВ-С..
На база на констативния протокол на 19.05.2021 г. е издадено процесното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена текуща
месечна санкция в размер на 7 913.94 лв. за наднормено съдържание на
2
азотни оксиди /NOx/ в емисиите от вредни вещества, изпускани в
атмосферния въздух от ЕК № 7 към Изпускащо устройство № 2, считано от
17.02.2021 г.
Приетата по-горе от съда фактическа обстановка по делото се установява
от показанията на св.СТ. Г. АЛ., като и от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283
от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви
в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от
съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги прецени като
достоверни и непротиворечиви, подкрепени от писмените доказателства по
делото. Свидетелят потвърждава по същество констатациите от извършената
проверка на жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
седемдневен срок от надлежна страна и е насочена срещу акт, подлежащ на
проверка, поради което се явява процесуално допустима.
По съществото на спора:
В това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП: дали правилно е приложен както материалният, така и
процесуалният закон, независимо от основанията, сочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
констативният протокол и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ преклузивни срокове.
Основателни са релевираните възражения от дружеството-
жалбоподател за допуснати процесуални нарушения. Съгласно разпоредбата
на чл.69, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, при увреждане или
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване
на определените емисионни норми и ограничения, да се налагат санкции на
еднолични търговци и юридически лица, чиито размери се определят по реда
на Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане
или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения. При
3
констатирани превишения на нормите за допустими емисии и/или неспазване
на ограничения по данни от извършени контролни измервания, СНИ и СПИ
на емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, санкцията се
изчислява по реда на чл. 20, ал. 1-4 от Наредбата /чл. 20, ал. 5 от Наредбата/.
Съдът констатира, на първо място, липсата на идентитет между
отразеното в протокола и в постановлението касателно описание на
нарушението и в какво се е изразило то, като описанието в НП е крайно
лаконично. Така също в наказателното постановление не се визира дата и
място на извършване на нарушението, задължителни негови реквизии по
смисъла на ЗАНН, и не е налице описана фактическа обстановка, макар и
пестеливо, механизъм на осъществяване на твърдяното нарушение, като е
посочено единствено това, че е констатирано превишение на нормата за
допустима емисия на азотни оксиди. Законовото изискване за ясно, пълно и
точно описание на нарушението не е спазено, като липсва конкретизиране, в
какво точно се изразява същото: дали са констатирани превишения на
нормите за допустими емисии /концентрация на вредни вещества в отпадъчни
газове/, и/или неспазване на ограничения по данни от извършени контролни
измервания, СНИ и СПИ на емисии на вредни вещества, изпускани в
атмосферния въздух. Така в процесното НП липсва разграничение по
смисъла на чл. 20, ал. 1 от Наредбата, а сочената правна норма разглежда
състави на няколко нарушения, изразяващи си в изпускане в атмосферния
въздух на отпадъчни газове, съдържащи вредни вещества /замърсители/ над
нормите за допустими емисии /концентрации на вредни вещества в
отпадъчните газове/ и/или над определените емисионни норми или
ограничения, включително и кумулативното им осъществяване. Що се отнася
до санкцията, не се установявава изрично посочена разпоредба от Наредбата
касателно начина, по който се определя размера й в обжалваното наказателно
постановление, което обосновава процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере
административното наказание, в частност начина на изчисляване на
санкцията и избора на конкретната санкция, а съдът е поставен в
невъзможност да извърши преценка, дали е спазен материалният закон.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че наказателното
постановление е издадено незаконосъобразно и като такова подлежи на
отмяна.
4
Предвид претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение
и във връзка с изхода на делото, същата следва да бъде уважена - в размер,
определен в чл. 37 от Закона за правна помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Според заложеното в нормата на чл. 37,
ал. 1 от ЗПП, заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет
/МС/ по предложение на Национално бюро за правна помощ /НБПП/. В
случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ предвижда възнаграждение от 80.00 лв. до 150.00
лв. Касае се за съдебно производство, протекло в две съдебни заседания, в
което е разпитан един свидетел, настоящото производство не се отличава с
по-висока фактическа и правна сложност от обичайните за това дела от такъв
вид, затова следва да се присъди възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН Софийски
Районен Съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 6-14-3061/ 19.05.2021 г.,
издадено от директор на Регионална инспекция по околна среда и водите
/РИОСВ/ - С..
ОСЪЖДА РИОСВ-С. да заплати юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на жалбоподателя в размер на 100.00 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5