РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 30.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на тридесети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря И. Ч.,
като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 819 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Д., ЛНЧ: **********, с
постоянен адрес: ***, против Наказателно постановление № 2020-3122-10-11, издадено на 09.03.2020 г. от Началник
група „Миграция“ при ОДМВР - Пазарджик, с което на същата за нарушение на чл.
34 от ЗЧРБ, на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ е наложено наказание
"глоба" в размер на 500 лв.
Жалбоподателят в
жалбата не оспорва допуснатото нарушение,
като сочи, че закъснението за подаване на заявлението за продължаване на срока
за пребиваване се дължи на здравословни причини. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител - адв. Н.Р.
и посредством представни по делото писмени бележки излага доводи за незаконосъобразност на процедурата по налагане на
административното наказание, доколкото жалбоподателката не може да чете и пише
на български език, а при съставяне и предявяване на АУАН не е присъствал
преводач. Сочи се да е несъответствие между АУАН и НП при описание на
фактическата обстановка, доколкото има разминаване в датата на раждане на
жалбоподателката. Иска се от съда да отмени
атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият
орган /АНО/ - ОДМВР - Пазарджик, не изпраща представител, не представя становище по същество на спора.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване (видно от надлежно оформената разписка, инкорпорирана
в самото наказателно постановление, препис от същото е получено лично от
жалбоподателката на 01.06.2020 г., а жалбата е депозирана на 04.06.2020 г.), изхожда от
надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна
съдът установи следното:
На 28.02.2020 г. жалбоподателката А.Д. – украински
гражданин, заедно със съпруга си се явила на гише в Сектор „Миграция“ при ОДМВР
– Пазарджик, за да подаде документи за продължаване на срока й на пребиваване в
Република България. При проверка на документите се установило, че същите са
подадени след срока, предвиден в Правилника за прилагане на ЗЧРБ (чл. 14, ал.
2), който е 14 дни преди изтичане на срока, за който е разрешено пребиваване в
страната и два дни след изтичане на срока, за който й е било разрешено да
пребивава на територията на страната, а именно до 26.02.2020 г. Предвид
констатираното изтичане на посочения срок свид. Д.Г.Ф., заемащ длъжността „мл.
полицейски инспектор“ при сектор „Миграция“ при ОДМВР – Пазарджик, съставил
АУАН на жалбоподателката, като преценил, че същата е нарушила разпоредбата на
чл. 34 от ЗЧРБ. Съставеният АУАН бил връчен на жалбоподателката с помощта на
съпруга й, без участието на преводач. Впоследствие срокът за продължително
пребиваване на жалбоподателката бил удължен до 25.02.2021 г.
Въз основа на
акта било издадено обжалваното наказателно
постановление, което било редовно връчено на жалбоподателя
на 01.06.2020 г., видно от разписката, инкорпорирана в самия документ
и надлежно оформена – датирана и подписана. За констатираното в акта нарушение
и на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ на А.Д. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя Д.Ф., разпитан в качеството на свидетел, чиито показания съдът кредитира дотолкова доколкото
служат за установяване на обективната действителност, както и от писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 53
от ЗЧРБ, спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Съставеният АУАН съдържа всички изискуеми от закона
реквизити, съгласно императивната разпоредба на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е описано точно и конкретно, вкл. и обстоятелствата, при които е
извършено с точната правна квалификация: отразена е датата на нарушението (в
случая тя съвпада с датата на установяването му), мястото на нарушението и фактическите
му особености – пребиваване в страната без разрешен срок и е посочено, че е
нарушен чл. 34 от ЗЧРБ.
Не е допуснато съществено процесуално нарушение и на
императивната норма на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, доколкото НП съдържа също всички
изискуеми от закона реквизити, като е описано нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени: в него също е
отразена датата и мястото на нарушението и фактическите му особености, отразена е и нормата, която е нарушена - чл.
34 от ЗЧРБ. Съдът намира за неоснователно възражението на адв. Р. за допуснато
съществено процесулано нарушение, доколкото е налице явно несъответствие между
АУАН и НП, изразяващо се в това, че в АУАН е посочено, че Д. е родена на ***
г., а в НП е записано, че е родена на *** г. Соченото разминаване между датата
на раждане на жалбоподателката действително е налице, но същото не е съществено
процесуално нарушение, доколкото по никакъв начин това несъответствие не
нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво
нарушение и въз основа на какви факти е ангажирана административно-наказателната
му отговорност. Нещо повече - в титулната част на наказателното постановление е
изписана вярната дата на раждане на – ***
г., поради което може да се приеме, че в случая се касае за допусната
техническа грешка от страна на АНО.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН,
както и разпоредбите на чл. 40, ал.1 и на чл. 43, ал.1 ЗАНН.
Съдът намира, че е допуснато друго съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото при съставяне на АУАН и
предявяването му на лицето не е участвал преводач. Разпоредбата на чл. 43, ал.
1 ЗАНН предвижда, че АУАН се предявява на нарушителя, за да се запознае със
съдържанието му и да го подпише. От събраните по делото доказателства безспорно
се установи, че нарушителят – А.Д. е чужд гражданин. Също така се установи, че
при предявяване на АУАН на нарушителя не е бил назначен преводач, респективно
жалбоподателя не е бил запознат със съдържанието на акта на разбираем за него
език. Посочи се от актосъставителя единствено, че актът е връчен на
жалбоподателката с помощта на съпруга й, което обстоятелство обаче по никакъв
начин не е намерило отражение в акта. Също така не става ясно дали съпругът на
жалбоподателката владее и на какво ниво съответния чужд език, доколкото от една
страна един преводач следва да владее езика в неговата устна и писмена форма на
едно определено ниво, което му дава възможност да извършва преводи от и на този
език при наличието на наказателна отговорност за неверен превод.
По този начин жалбоподателката е била лишена от
възможност да й бъде разяснено на разбираем за нея език в какво се състои
извършеното нарушение, в резултат на което да може да организира пълноценно
защитата си, вкл. и чрез подаване на възражение до административнонаказващия
орган (каквото, в тази връзка, не е и подавано). Това представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което е лишило санкционираното лице от
възможността да разбере в какво се състои нарушението, респективно – да
организира защитата си. Съобразно чл. 84 ЗАНН, която разпоредба препраща за неуредените въпроси към НПК, субсидиарно
следва да бъдат приложени правилата на чл 21, ал 2 НПК съобразно който лицата,
които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг
език, като в тези случаи се назначава преводач. Съгласно чл. 142, ал. 1 НПК
когато обвиняемият не владее български език, му се назначава преводач. Назначаването
на преводач е следвало да се извърши с акт на органа на
административнонаказателното производство, което е свързано и с предупреждение
на преводача за наказателната отговорност за неверен превод съгласно
разпоредбата на чл. 290, ал.2 НК. Никъде в акта, актосъставителят Д.Ф. не е
отбелязал по какъв начин е преведено и разяснено съдържанието на акта на
нарушителя.
Съгласно чл. 55, ал. 3 НПК правото на нарушителя,
когато не владее български език, включва и предоставянето в писмен вид на
разбираем за него език на актовете, имащи значение и пряко свързани с
отговорността му. В случая липсват доказателства, че съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са били предявени на жалбоподателя с писмен
превод.
Неосигуряването на превод на съдържанието на АУАН и НП
по отношение на невладеещото български език санкционирано лице е самостоятелно
и достатъчно процесуално основание за отмяна на наказателното постановление,
без съдът да обсъжда въпроси по същество.
От друга страна, дори и да не беше налице
констатираното същетвено нарушение на правата на санкционираното лице, съдът
намира, че макар от фактическа страна в хода на съдебното следствие да се установи
съставомерно нарушение на чл. 34 от ЗЧРБ, то следва да отпадне административно-наказателната
отговорност на жалбоподателката поради маловажност на случая по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение следва да се
приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни
последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи на нарушения от съответния вид. В процесния случай конкретиката на
самото деяние и обстоятелствата по неговото извършване разкриват смекчаващи
обстоятелства, които определят казуса с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В
действителност се касае за оставане на територията на България след изтичане на
срока за пребиваване, като времето, през което жалбоподателката не е имала
право да се намира в пределите на държавата, е било в размер на два дни. Видно
от представената по делото епикриза - на 23.12.2019 г. жалбоподателката е родила
дете, като към датата на изтичане на срока на разрешителното й за пребиваване –
26.02.2020 г., детето й е било на два месеца, т.е. касае се за новородено –
изискващо непрестанни грижи и внимание от страна на майка си, което от една
страна обяснява и причината за изпускане на срока за подаване на съответните
документи за удължаване на правото й за продължително пребиваване. Също така
следва да се отчете и обстоятелството, че нарушението на жалбоподателката е
установено именно към момента, в който същата е предприела действия за уреждане
на законното си пребиваване в страната.
В настоящото производство не бяха ангажирани
доказателства за други извършени от жалбоподателя нарушения по ЗЧРБ и
подзаконовите нормативни актове по приложението му, като липсват и данни
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН вече да е прилагана по отношение на
санкционираното лице и същата да е предупреждавана, че при повторно извършване
на същото по вид административно нарушение ще й бъде наложено административно
наказание. Предвид на това обществената опасност на деянието и дееца в случая
са изключително ниски в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид, което обуславя извода за квалифициране на случая като маловажен смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Административно-наказващия орган е следвало да не наказва
жалбоподателката, а само да я предупреди, че при повторно нарушение ще й бъде
наложена глоба, като маловажните случаи на административни нарушения не се
наказват и административното производство се прекратява по заповед на
административно-наказващия орган, когато са налице обективни предпоставки за
това.
Освен това съдът намира, че освобождаването от
административно-наказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в
противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, а тъкмо обратното -
предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение
ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая и би въздействало
предупредително и превъзпитателно на нарушителя към спазване на установения
правов ред. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г., постановено по тълкувателно нак. дело № 1/2005 г. на ВКС,
неприлагането от административно-наказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН
при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, което е основание за неговата отмяна
По изложените съображения настоящият съдебен състав намери
жалбата за основателна, а атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което то трябва да бъде отменено.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателката, но доколкото не е направено
искане за присъждането им, то съдът не следва да се произнася по въпроса за
разноските в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 2020-3122-10-11, издадено на 09.03.2020 г. от
Началник група „Миграция“ при ОДМВР - Пазарджик, с което на А.Д., ЛНЧ: **********, с постоянен адрес: ***, за нарушение на
чл. 34 от ЗЧРБ, на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, е наложено наказание "глоба" в размер на
500 лв.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: