Р Е Ш
Е Н И Е
№ 121/02.03.2020г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на дванадесет
и осми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретаря Петя
Видова и с участието на Окръжен прокурор Нина
Борисова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия
Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 107 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от И.Н.Й., ЕГН * *** против Решение №459 от 25.11.2019
година на Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 1097 по описа за 2019
година. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление /НП/ № 18-0996-001265 от 10.05.2018година издадено от Началник
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Монтана, упълномощен със Заповед №301з-670/18.03.2016год.
на Директора на ОД МВР Монтана, с което на И.Н.Й. за нарушение на чл.638, ал.3
от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена глоба в размер на 400.00лева
/четиристотин/. В жалбата се твърди, че обжалваното съдебно решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение.
Касационният жалбоподател И.Н.Й., редовно призован не се явява. В писмени бележки
по жалбата навежда доводи за нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, като твърди, че не е бил редовно
призован по делото, тъй като в протокола за призоваване по телефона не е
посочен конкретния номер на производството. Излага доводи, че по съставения
АУАН не е могъл да депозира възражения, както и че в НП не е отразено къде се
води на отчет и какви категории притежава. Моли за отмяна на постановеното въззивно решение с което е потвърдено
издаденото срещу него наказателно постановление.
Ответника по касационната жалба Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Монтана, редовно призован се представлява от главен
юрисконсулт К*** Д*** , която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила
обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за установеност на
административното нарушение и законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,
прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред
настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил
наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е приел от
фактическа страна, че на 21.04.2018год. около 22,19 часа в гр.Монтана на бул. „Т***
март” административно наказаното лице настоящ касатор, като водач на лек
автомобил марка „Ф*** ”, модел „Г*** ” с рег. № С***, след като не е собственик на
управляваното МПС, във връзка с използването на автомобила няма валиден и
действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите за 2018год. Прието е, че в случая е налице безспорно установено
административно нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал.3
от КЗ. В мотивите на обжалваното решение са изложени доводи, че в
случая правилно е приложена и разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, след обсъждане на характеристичните данни за нарушителят - Й.,
което е дало основание да се приеме жалбата за неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният
съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение
на чл. 638, ал.3
от КЗ който вменява в задължение на всяко лице, което не е
собственик и управлява МПС, което е регистрирано на територията на Република
България и не е било спряно от движение, да сключи договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нарушението е безспорно
установено от събраните по делото писмени доказателства т.е. както от
обективна, така и от субективна страна. Въззивния съд е изложил точни и
обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала
извършването и установяването на административното нарушение. В хода на
съдебното производство пред въззивния съд не е оборена доказателствената сила
на АУАН.
Неоснователно е направеното възражение в касационата жалба,
че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е
отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е
приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв
начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му
административно нарушение. Както съставения АУАН, така и издаденото
наказателното постановление съдържат необходимите реквизити предвидени
съответно в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН
и чл.57 от ЗАНН,
като в тях точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на
нарушителя и фактическата обстановка по извършване и установяване на
административното нарушение.
Неоснователно се явява и възражението на касатора, че не е
знаел за воденото производство, тъй като видно от жалбата против НП, същия е
посочил именно постоянния си адрес в гр.С*** , ул.“Д*** Й*** “№* , на който
адрес е бил търсен многократно от органите на ОЗ „Съдебна охрана“ и не е бил
установен на адреса. От същите чрез приложена докладна записка е уведомен за
едно от заседанията по телефона, като е пожелал неговото отлагане поради
заболяване. По делото са налице и доказателства за търсене на касатора и на
настоящия му адрес, където също не е установен. За проведеното заседание по
съществото на делото на 25.10.2019г. касатора отново е бил търсен от органите
на ОЗ“Съдебна охрана“, видно от приложеното писмо на л.44 от делото и не е
установен на посочения от него адрес, като съобразно процесуалния закон
въззивния съд при условията на чл.61, ал.2 от ЗАНН е дал ход на делото в
отсъствие на жалбоподателя, поради което не е налице твърдяното съществено
процесуално нарушение при разглеждане на въззивното производство.
С оглед на това касационната инстанция намира, че не е
налице съществено процесуално нарушение, тъй като не се пораждат съмнения
относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния
процес – нарушение, нарушител и вина, нито пък нарушава правото на защита на
нарушителя. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно
постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че в случая
сочените пороци досежно липсата на възможност да депозира възражения при
съставяне на АУАН, не отменят тази възможност да депозира писмени такива в три
дневен срок, с което касатора е запознат, видно от АУАН, още повече, че е
положил подписа си за личното му получаване. Сочените пороци за липса на
отразяване къде се води на отчет и какви категории за управление на МПС
притежава, не водят до опровергаване на установените факти касаещи управляване
на МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна гражданска отговорност.
В решението на възивния съд е застъпено и становище по
отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че
административният орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1
от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер.
Съдът правилно е приел, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
В случая не може да се приеме, че е налице маловажен
случай по смисъла на чл.28 ЗАНН,
респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание. По отношение
на този род административни нарушения не са налице условията на чл.28 ЗАНН,
които обуславят маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават
със сключването на задължителната застраховка "ГО" не могат да бъдат
счетени за маловажни, тоест след като е безспорно, че касатора е имал
качеството водач на МПС, за което не е налице сключена застраховка
"Гражданска отговорност" правилно и обосновано районния съд е
потвърдил изцяло наложеното административно наказание.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето
им не са нарушени административно производствените правила, материалният закон
и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид характеристичните
данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ.
Като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един
мотивиран, обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата инстанция не
констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на
проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха установени
и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението
следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №459 от 25.11.2019 година по АНД № 1097 по описа за 2019
година на Районен съд – Монтана с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 18-0996-001265 от 10.05.2018година издадено от Началник
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Монтана, упълномощен със Заповед №301з-670/18.03.2016год.
на Директора на ОД МВР Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: