Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 8
11.02.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на тринадесети януари две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1807 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от Г.С., чрез адв. Красимир Димов
Тодоров – АК Варна, с която се обжалва
Решение №170 от 29.08.2019г. постановено по гр.д. №647/2018г. по описа на Районен съд Несебър.
С обжалваното решение районният съд е
отхвърлил предявения
от Г.Д.С. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, иск за
признаване за установено, че не дължи на “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Варна, район Владислав
Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС – Г, булевард Владислав Варненчик № 258, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Пламен Стоянов
Стефанов, Яна Маринова Д., Георги Коршия, сумата в размер на 932,76 лв.
(деветстотин тридесет и два лева и 76 ст.), представляваща корекция по сметка и
начислена за периода от 19.01.2018г. до 18.04.2018г. – за 90 дни, за обект на
потребление с абонатен номер 1550014, находящ се на адрес: град Варна, квартал
Виница, улица Света Параскева № 16, с клиент с клиентски номер
11002984760101430199, за която сума е издадена фактура № ********** /
19.04.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Отхвърлена е претенцията на Г.Д.С. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, за осъждане на “ЕНЕРГО-ПРО Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, район
Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС – Г, булевард Владислав Варненчик № 258,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Пламен
Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия, да й заплати сумата в
размер на 475 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща
направените по делото разноски, като неоснователна.
Осъдена е Г.Д.С. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на “ЕНЕРГО-ПРО Продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, район
Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС – Г, булевард Владислав Варненчик № 258,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет Пламен
Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия, сумата в размер на 730
лв. (седемстотин и тридесет лева), представляваща направени по делото разноски.
Осъдена е Г.Д.С. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Несебърския
районен съд сумата в размер на 20 лв. (двадесет лева), представляваща направени
по делото разноски.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано,
поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Оспорва се
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Твърди се, че в
Общите условия на ответното дружество не се съдържа ред за уведомяване на
клиентите, поради което същите не отговарят на законовото изискване на чл. 98а,
ал.2, т.6 от ЗЕ. Твърди се, че по делото не е ангажирано нито едно
доказателство, което да води до извод, че ищцата е осъществила неправомерно
присъединяване. На следващо място се оспорва като неправилен и необоснован
изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не е налице промяна в
схемата на свързване, а неправомерно присъединяване. Твърди се, че свидетелите
не са възприели лично нито един факт, а са подписали протокола от проверката,
само защото им е било обяснено от служители на ответното дружество, че се краде
ток. Посочва се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че ПИКЕЕ не
противоречи на чл. 82 от ЗЗД. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че в
полза на ответното дружество съществува право да налага корекции за минал
период на основание чл. 48, ал.1 от ПИКЕЕ. Твърди се, че ПИКЕЕ противоречи и на
европейското законодателство. Твърди се, че по делото не е установено кога и
кой е извършил намеса във вътрешността на СТИ. Изложени са обстойни доводи за
липса на законово основание за извършената корекция в настоящия случай.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение, с което
искът да
се уважи изцяло. Не са ангажирани доказателства. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски за производството пред двете съдебни
инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна, в случай, че същото надвишава минималния размер, установен
в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното
решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, обосновано и съобразено
със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Не са
ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивницата Г.Д.С.,
не се явява, представлява се от адв. Гетев, който поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание за въззиваемата страна
„Енерго Про Продажби“ АД, се явява адв. Гетев, който оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от Г.Д.С., срещу „Енерго Про Продажби“ АД,
с която се претендира от съда да приеме за установено, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата от 932,76 лв., по фактура №**********/19.04.2018г.,
начислена за периода 19.01.2018г. – 18.04.2018г., общо за 90 дни,
представляваща корекция на сметка, а не реално доставена и потребена
електроенергия. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че всички
действия по определянето и изчисляването на корекционната сума са извършени
едностранно, без присъствие и съгласие на ищеца или на негов законен или
доброволен представител. Сочи се, че електромерът се намира на място, до което
всеки има достъп и възможност да извършва безпрепятствено интервенции върху
него. Оспорва се основанието за начисляване на процесната сума, като се твърди,
че на процесния адрес не е изразходвано такова количество електроенергия за
такъв кратък период и единственият вариант да се натрупа такова потребление е
СТИ да е манипулирано от служителите на „Електроразпределение Север“ АД, тъй
като само те имат достъп до уредите и разполагат със софтуер за дистанционно
въздействие върху показанията на СТИ. Оспорва се методиката и основанието на
процесната фактура, констативният протокол, въз основа, на който е начислена
процесната сума, както и правното основание, на което електроснабдителното
дружество се позовава. На основание чл.17, ал.2 от ГПК се прави възражение, че
ПИКЕЕ са незаконосъобразен административен акт, тъй като към публикувания
проект на ПИКЕЕ не са публикувани доклад и мотиви, което представлява нарушение
на чл.28, ал.2 и ал.3 от ЗНА и чл.26, ал.1 от ЗНА. Излагат се доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при приемането на ПИКЕЕ. Дори се да
приеме, че ПИКЕЕ са законосъобразни, се посочва, че съставеният констативен
протокол не отговаря на изискванията на чл.47 и чл.48 от ПИКЕЕ, поради което е
негоден да удостовери фактите, отразени в него. Твърди се още, че корекцията на
сметка е извършена не съгласно ПИКЕЕ, а на основание чл. 37 от ОУ на „Е.ОН
България Мрежи“ АД. Оспорва се, че ОУ на ДПЕЕ на „Енерго про продажби“ АД
от 2014г., са влезли в сила по отношение на потребителите, тъй като решението
на КЕВР, с което са одобрени е отменено с окончателно решение на ВАС. На
следващо място се твърди, че след отмяната на чл.47 от ПИКЕЕ, липсва определен
ред за извършване на проверките на измервателните средства. Изложени са
подробни съображения за недължимост на претендирана сума от страна на ответното
дружество.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Признава се обстоятелството, че между страните е
налице облигационно правоотношение и ищцата има качеството потребител на
електроенергия, доставяна от ответното дружество. Сочи се, че е извършена
проверка на СТИ на адреса на ищцата, а резултатът от проверката бил обективиран
в констативен протокол. В резултат на така обективираните в протокола
констатации, била извършена корекция на количеството потребена енергия в
сметката на абоната, за което ответникът е издал фактура за процесната сума. Излагат
се доводи, че към момента на проверката, а и към момента на депозиране на
отговора на исковата молба, за ответното дружество съществува законова
възможност за коригиране сметките на потребителите за минал период. Претендира
се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендират се направените
съдебно-деловодни разновски. Ангажирани са доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Беспорно е между страните обстоятелството,
че ищцата Г.С. е абонат с клиентски номер
********** на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД и като такъв ползва електрическа
енергия.
Представен е Констативен протокол №1202158/18.04.2018г., съставен от
служителите
на ответното дружество, в който са описани резултатите от извършената от тях проверка. В протокола
са описани следните констатации: „По време на
проверката се установи наличието на извършено нерегламентирано присъединение
към електроразпределителната мрежа. СТИ, обслужващо клиента, следва да бъде с
прекъснато електро захранване поради неплатени задължения на клиента към
дружеството. Извършено е нерегламентирано самоприсъединение към СТИ като са
разпломбирани табло, капак на клемореден блок на СТИ и изходящите проводници са
присъединени отново към СТИ. При оглед на схемата за свързване от РК-3 под
таблото тип ТЕПО-1т се установи неправомерно присъединен проводник тип ПВ 1х6
км.мм, като единият му край е присъединен към първа токова фаза, а другият му
край подземно влиза в имота. По този начин консумираната електроенергия не преминава пред СТИ, не се измерва от СТИ и
съответно не се заплаща“. Констативният протокол е подписан освен от тримата служители, извършили проверката и
посочени като негови
съставители, още и от Д.Г.Д.–
баща на ищцата; от представител на полицията – свидетеля С.А.К., и
от лицата Х.А.Р.и В.Д.Р..
Представена е Справка №47777/19.04.2018г., за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на електрическа енергия, въз основа на констативен протокол №1202158/18.04.2018г., според която, на обекта на ищцата за периода от 19.01.2018г. до
18.04.2018г. /90 календарни дни/ са начислени 4950 квтч електроенергия за
монофазно захранване, 1/2 от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения съгласно Наредба № 3 за УЕУЕЛ, и мощност 5.5 квтч.
Въз основа на горните констатации е издадена фактура № **********/19.04.2018г., за стойността на това количество електроенергия в размер
на 932,76 лева с включен ДДС.
Представени са писма, до
Г.С., от „Електроразпределение Север“ АД, и „Енерго Про
Продажби“, с които се уведомява ищцата за извършената на 18.04.2018г. проверка и за
съставения констативен протокол, препис от който също ѝ е изпратен, както и за това, че в резултат на констатирано неточно измерване/неизмерване, съгласно
ПИККЕ, е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия, и от „Енерго-Про Продажби“ АД, с което ѝ е изпратена фактурата като е уведомена, че с нея е коригирана сметката
за потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване на
електрическа енергия като изчислението и корекцията е направено на основание
чл.51 от ПИКЕЕ за сумата в размер на 932,76 лева със срок на плащане
09.05.2018г.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите: С.Т.Г., С.А.К. и В.Д.Р.. От показанията на свидетелката Г., която
е една от служителите, извършили проверката, се установява, че служители на
ответното дружество отишли на адреса, защото трябвало да проверят трафопоста.
Според Г., потреблението на всички електромери трябва да се равнява с
балансовия електромер, но трафопоста в кв. Виница не се равнявал, което
наложило извършването на проверки, докато се достигне до процесното табло. При
отварянето на таблото се установило, че електромерът е без пломба. Свидетелката
заявява, че към датата на извършване на проверката, електрозахранването към обекта
би следвало да е преустановено, поради неплатени сметки. Не може да посочи
дата, на която е било спряно захранването. Твърди, че при проверката се
установило наличие на присъединен кабел, а към момента на проверката
електрозахранването е следвало да бъде спряно, но всъщност електромерът е
работел. Бащата на ищцата се е намирал на място в процесния имот и е осигурил
достъп до същия. Установило се, че в имота има осветление. Според свидетелката
целият имот се захранвал с трифазен ток, електромерът също е трифазен.
Свидетелката описва подробно неправомерното присъединяване към електромера,
изразяващо се в допълнително присъединен кабел. Позвънила на тел.112, поради
обстоятелството, че кражбата на ток е криминализирана. Установило се, че
кабелът влиза в имота, а при влизане в гаража се установило, че същият
монофазен кабел /със същото сечение и цвят влиза в контактора/. Категорична е,
че кабелът, излизащ от разпределителната кутия и този, влизащ в имота е един и
същ. Заявява, че при извършване на тези проверки следва да има минимум двама
свидетели, като в настоящия случай това било спазено. Твърди, че бащата на
ищцата е бил там през цялото време. В съставения протокол първо било описано,
че електрозахранването е било спряно, а след това бил описан този проводник,
който представлява нерегламентираното присъединяване и за който свидетелката е
позвънила на полицията. Посочва още, че трифазният ток не е бил предмет на този
констативен протокол, а само е бил упоменат, защото това е нарушение, но не
представлява кражба, тъй като минава през електромера това, което се черпи. При
отчитане с лаптоп, не се забелязала софтуерна намеса в отчитането на трифазния
ток.
От показанията на свидетеля Кирков се
установява, че при получен сигнал от служители на „Енерго Про Продажби“ за
неправомерно присъединяване отишъл на място, заедно със свой колега разследващ
полицай и един шофьор. На място открили 4-5 човека – служители на ответното
дружество. Дворът бил разкопан, били отворени кутиите на електромера – СТИ и
долната метална разпределителна кутия. Имало черен дебел кабел, свързан с
металната разпределителна кутия към най-лявата фаза. Свидетелят посочва, че не
е присъствал на отварянето на електромера, като пристигнал на място капаците и
разпределителната кутия били отворени. Посочва, че кабелът в гаража бил същият
като цвят и дебелина. Посочва, че той е написал собственоръчно трите си имена и
се е подписал на констативния протокол.
От показанията на свидетелката Р. се
установява, че тя и съпругът ѝ /другият свидетел, подписал протокола/, са
преминавали по това време покрай мястото на проверката с автомобил и са били
спрени и помолени за съдействие. По това време на място са били както
служителите на ответното дружество, така и полицейските служители. Мястото
около кабела пред имота на ищцата е било разкопано, а кабелът им е бил показан,
като им е било обяснено, че чрез него се краде ток.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че корекционният период от 90
дни, корекционната процедура, остойностяването
на корекционното количество енергия са приложени правилно и точно. Начислената
сума е 932,76 лв. с ДДС, дължима за неправомерно присъединяване към първа
токова фаза чрез проводник меден ПВ 1х6 кв.мм. На 18.04.2018г. процесният обект
би трябвало да е с прекъснато захранване. В съдебно заседание вещото лице е
дало подробни уточнения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените с въззивната
жалба оплаквания за неправилност приема следното:
Спорът между страните по делото се свежда до това дали са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на
електроенергия да извършва едностранна корекция на потребената електроенергия
за процесния период.
Ответното дружество твърди, че корекцията
е извършена законосъобразно, въз основа на ПИКЕЕ. Видно от приложените писмени
доказателства по делото, корекцията на сметката на ищеца е извършена от
ответника на основание ПИКЕЕ. В изпратеното от ответното дружество до ищцата
писмо изрично е посочено, че на основание ПИКЕЕ ще ѝ бъде коригирана
сметката за процесния период.
С Решение №1500 от 2017 г. на Върховния
административен съд - /ДВ, бр. 15 от 2017 г., в сила от 14.02.2017 г./, са били
отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ с изключение на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ.
Разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 от ПИКЕЕ са били отменени с Решение № 2315 от
2018 г. на Върховния административен съд /ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от
23.11.2018 г./, т.е. с последното решение на ВАС са били отменени всички
разпоредби от ПИКЕЕ. Следва да се съобрази обстоятелството, че отмяната на
ПИКЕЕ с посочените решения на ВАС няма обратно действие, тъй като съгласно
нормата на чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. От гореизложеното следва, че за
процесния корекционен период от 19.01.2018г. до 18.04.2019г. са били действащи
само чл.48-чл.51 от ПИКЕЕ. Наложената на ищеца корекция на сметка се основава
на разпоредбите на чл.48 – чл.51 от ПИКЕЕ /отм./, а именно - в частите,
относими към механизма на корекция на количеството електрическа енергия при
установена промяна в схемата на измервателната система.
В настоящия случай, от събраните по делото
доказателства, се установява, че е налице неправомерна намеса в
електроразпределителната мрежа, изрязваща се в неправомерно присъединен проводник
тип ПВ 1х6 кв.мм., като единият му край е присъединен към първа токова фаза, а
другият му край подземно влиза в имота. По този начин част от консумираната
електроенергия в имота не преминава през СТИ, поради което не може да бъде
отчетена, а оттам и да бъде остойностена като такава. Разпоредбите на чл.98а,
ал.2, т.6 б.“а“ и на чл.104а, ал.2, т.5, б.“а“ от ЗЕ разграничават случаите на
промяна в схемата на свързване и неправомерно присъединяване.
Районният съд е приел, че се касае до
хипотезата на неправомерно присъединяване, както и че Общите условия на ДПЕЕ и „Електроразпределение
Север“ АД, така и на „Енерго-Про продажби“ АД, одобрени съответно с Решение
ОУ-060/07.11.2007г. и с Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, за разлика от
отменените ПИКЕЕ, приети съгласно изискванията на цитираните разпоредби от
Закона за енергетиката, съдържат уредба на отношенията между краен снабдител и
клиент във връзка с последиците от неправомерно присъединяване и отговорността
за това. Въззивницата обаче настоява, че не става въпрос за неправомерно
присъединяване, а за промяна в схемата на свързване и посочва, че в ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. е посочено какво представлява неправомерно
присъединяване, както и че то се отнася до случаите на свързване с обект на потребление,
който никога не е бил абонат на електроснабдителното дружество, какъвто не е
настоящият случай, т.е. спорният въпрос е дали в случая е налице хипотеза на
неправомерно присъединяване или на промяна в схемата на свързване на вече
присъединен абонат.
Действително в параграф 13 от
допълнителните разпоредби на ПИКЕЕ от 30.04.2019г. е дадено легално определение
на неправомерно присъединяване, съгласно което, същото представлява
присъединяване на обект към електропреносната мрежа, за който не е осъществена
процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл.116, ал.7
от ЗЕ, съгласно който условията и редът за присъединяване към съответната
мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа
енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения се определят
с наредба, приета от комисията, което от своя страна означава, че
неправомерното присъединяване се свързва с обект на потребление, който никога
не е бил абонат на електроразпределителното дружество.
Следва да се отбележи, че даденото легално
определение на понятието неправомерно присъединяване е направено с новите ПИКЕЕ
от
30.04.2019г., които са приети след процесния исков период. В отмените ПИКЕЕ,
/по време на действието на част от които/, е извършена корекционната процедура
не се е съдържало такова определение.
Независимо от това, дори и при хипотеза на
промяна в схемата на свързване, то пак съществува основание за извършване на
корекционната процедура от страна на ответното дружество.
В най-новата практика на ВКС - Решение №
124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150
от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, чиито изводи се
споделят от въззивната инстанция с настоящото съдебно решение, е изследван
въпросът именно на общите условия, за които въззивникът твърди, че не съдържат
ред за уведомяване на клиента - Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, Одобрени с Решение
ОУ-061/07.11.2007 г.на ДКЕВР и Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, Одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007г. на
ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР, които уреждат
отношенията между енергийните предприятия и абонатите им при продажбата и
доставката на електрическа енергия.
В същите решения е посочено, че от това
предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по
корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при
преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6
от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1,
т.6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред“. Общите условия, издадени въз основа
на законовата делегация на чл. 98а ЗЕ, почиват на общите правила на чл.183,
ал.1 и чл.200, ал.1 ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор
за продажба да заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните
дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по
силата на договори за продажба, сключени при публично известни общи условия.
Обстоятелствата, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в
правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати
цената на доставената електроенергия. Специфичният предмет на договора
(доставка на електроенергия) също не променя основните характеристики на
продажбеното правоотношение. В Закона за енергетиката не се съдържат специални
разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. От това
следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия,
но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Дори да липсва специална
правна уредба (преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2,
т. 6 на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на
ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от
14.02.1017 г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.), този извод следва от
общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената
на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. В този смисъл е горепосочената актуална практика на
ВКС. В случая не се касае за договорна отговорност, обусловена от виновно
поведение на купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за заплащане
на цената на доставената електрическа енергия, което произтича от договорите за
продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при общи условия, в който
смисъл също е формирана практика на ВКС, в която е прието, че в крайна сметка е
въведена обективна отговорност на потребителя като изключение от общото правило
за наличие на вина при ангажиране отговорността на потребителя, и крайният
снабдител на електроенергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната
при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено
преизчисление на сметката му след влизане в сила на изм. и доп. на чл.83, ал.1,
т.6 и чл.98а, ал.2, т.5 от ЗЕ със ЗИДЗЕ, ДВ, бр.54/2012г., в сила от
17.07.2012г. и след влизане в сила на ПИКЕЕ от 16.11.2013г. Според решенията на
ВКС, в предвидената в раздел ІХ от ПИКЕЕ корекционна процедура са
регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или
неточно отчетена електрическа енергия, като целта на законовата и подзаконовата
правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване. С оглед на това е прието, че едностранно корекция на количеството
доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е
обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до
неизмереното или неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че
целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
неговото виновно поведение. След влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2,
т.6 от Закона за енергетиката са приети ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
г. В тях се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира
едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без
да е необходимо виновно поведение на потребителя /Решение № 115 от 20.09.2017
г. по т. д. №1156/2016 г. на Второ Т.О. на ВКС/. Ето защо следва да се приложат
разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период от
19.01.2018г. до 18.04.2018г. и са били отменени едва с решение на ВАС,
обнародвано в ДВ бр.97 от 2018г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя
следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В този смисъл е най-новата
практика на ВКС, обективирана в Решение №124/18.06.2019г., постановено по гр.д.
№2991/2018г. по описа на ВКС, трето г.о. Ето защо всички изложените възражения във
въззивната жалба в този смисъл са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията в жалбата
за опорочена процедура по съставяне на констативния протокол и не се споделят
от настоящия състав. Констативният протокол е съставен в присъствие на
представител на абоната – бащата на ищцата, като същият го е подписал. Установи
се по делото, че той е отворил гаража и е пуснал служителите на ответното
дружество и полицейските служители да влязат вътре и да огледат. Протоколът е
подписан и от полицейски служител, който се е запознал със съдържанието му и разпитан
в съдебно заседание потвърждава, че е присъствал на проверката, възприел е
кабела, който влиза в имота, написал е саморъчно имената си в протокола и се е
подписал. Свидетелят е категоричен, че е видял черен кабел, който е свързан с
долната метална разпределителна кутия към най-лявата фаза. Кабелът отивал в
гаража, на чиято дясна стена имало две съоръжения – „нещо, като голяма
разпределителна кутия“, както и същият като цвят и големина кабел. Това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелката Г., която е
категорична, че кабелът излизащ от разпределителната кутия и този, влизащ в
гаража е един и същ.
По отношение възражението, че свидетелката
Р. не е присътвала на съставянето на протокола следва да се отбележи, че такова
изискване е необходимо, в случай, на отсъствие на клиента при съставянето на
констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, а в случая
няма спор, че представител на абоната е присъствал и е подписал протокола.
Ирелевантно е и обстоятелството дали ищцата лично е осъществила неправомерното
действие, изразяващо се в присъединяване на кабел.
Неоснователно е и твърдението, че размерът
на сумата е произволно определен, както и че съшата е произволно начислена и че
не е ясно въз основа на каква методика е извършена служебната корекция. От
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, се
установи, че изчисленията са направени съобразно методиката, предвидена в чл.
48, ал.1, т.2, б. „б“ от ПИКЕЕ, а претендираната сума е остойностена правилно и
точно.
Предвидените в процесните разпоредби
предпоставки за извършване на корекцията на дължимата от ищцата цена на
електроенергията за исковия период са доказани по делото, изтъкнатите от въззивника
съображения за процедурни пропуски са неоснователни и не представляват пречка
за дължимостта на тази корекция.
По изложените съображения предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на процесната сума по фактура №**********/19.04.2018г.,
начислена за периода 19.01.2018г. – 18.04.2018г., е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, макар и по различни съображения, поради което обжалваното решение
следва да се потвърди.
При този изход на делото и направените от
двете страни искания за присъждане на разноски, на въззивника такива не му се
следват, предвид неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата страна има
право на разноски, направила е искане в този смисъл своевременно, поради което
такива ѝ се дължат. Представен е списък на разноските, от който е видно,
че същите са в размер на 360 лв. – адвокатски хонорар. Представени са
доказателства за плащане. В този смисъл, направеното във въззивната жалба
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от въззиваемата
страна адв.възнаграждение е неоснователно, тъй като последното е в минималния
размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от девети юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №170/29.08.2019г.,
постановено по гр.д.№ 647/2018г. по описа на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА Г.Д.С., ЕГН: **********, постоянен
адрес: ***, настоящ адрес:***, да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление град Варна, район Владислав Варненчик, ВАРНА
ТАУЪРС – Г, булевард Владислав Варненчик №258, представлявано заедно от всеки
двама от членовете на управителния съвет Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова,
Георги Коршия, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лв., представляваща направените
съдебно-деловодни разноски - адвокатско възнаграждение по в.гр.д. №1807/2019г.
по описа на Бургаски окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.