Определение по дело №83/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1016
Дата: 15 април 2020 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20203101000083
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………/……….….……..2020 год.,

гр. Варна

                                                                                                                                

           ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА                                                                                                                    мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ 

                                             

като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов

въззивно частно търговско дело № 83 по описа на съда за 2020 год.,

за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл., във връзка с чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение с вх. рег. № 91060/09.12.2019 г. (по рег. на Районен съд – Варна), подадено по пощата на 05.12.2019 г., от П.Д.Д., чрез адв. К.Т. ***, против Заповед за изпълнение № 2917/03.05.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 6265/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.

Във възражението се твърди, че процесната заповед не е била надлежно връчена на Д., тъй като е връчена на лице, което не попада в кръга на предвидените в чл. 46 от ГПК. Посочва се, че на 05.11.2019 г. Д. е узнала за наложен запор върху банковите ѝ сметки, след което на същата дата, при посещение на кантората на съдебния изпълнител е узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Направено е искане депозираното възражение да бъде прието, както и искане за спиране на изпълнението на заповедта.

Претендират се съдебно-деловодни разноски разноски.

В съдебното заседание длъжникът, чрез процесуалния си представител, поддържа възражението.

На 14.01.2020 г. е постъпил отговор от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, чрез юрк. П.В., в който се поддържа, че процесната заповед е надлежно връчена на лице, което е съгласно да я приеме по смисъла на чл. 46 от ГПК – О.М.. Твърди се, че О.М. е съпруг или лице, с което племенницата на Д. живее на съпружески начела на адреса, на който е връчена заповедта – **************************.

Направено е искане депозираното възражение да не бъде прието.

В съдебното заседание заявителят, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.

 

            Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

                       

От приложените по делото писмени доказателства е видно, че по заявление на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, срещу длъжницата П.Д. е издадена Заповед за изпълнение № 2917/03.05.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 6265/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, както и изпълнителен лист. От приложена по делото разписка за връчване се установява, че на 09.05.2018 г. заповедта за изпълнение е връчена на пълнолетния О.М., по неговия постоянен и настоящ адрес ***, видно от служебно извършената справка от 21.02.2020 г. в информационните масиви на община Варна – район „Младост“, където се намира и постоянният, и настоящият адрес на длъжницата, видно от справката в НБДН служебно извършена на първа инстанция.

 

            При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна страна:

 

В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в предвидените в чл. 423 от ГПК хипотези. В случая срока по чл. 423 ал. 1 от ГПК не е започвал да тече, предвид липсата на представени по делото доказателства за точната дата на узнаване от длъжника, на съдържанието на заповедта, поради което депозираното възражение е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

С оглед наведените твърдения, квалификацията на възражението е по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК като предмет на проверка в настоящото производство е надлежно ли е връчена на длъжницата П.Д., Заповед за изпълнение № 2917/03.05.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 6265/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.  Според чл. 46 ал. 1 от ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата – в случая П.Д., то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му – чл. 46 ал. 2 от ГПК. Домашно е онова лице, което живее с адресата в едно домакинство – в този смисъл е Решение № 254/31.03..2009 г., постановено по гражданско дело № 6162/2007 г., IV г. о. на ВКС. Установено е, че към момента на връчване, лицето - пълнолетния О.М., на което е връчена заповедта за изпълнение и длъжницата са живели на един и същ постоянен и настоящ адрес.

            Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод за надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжницата, чрез лице от домашните й по смисъла на чл. 46 ал. 2 от ГПК – пълнолетният О.М., поради което депозираното възражение по чл. 423 от ГПК е неоснователно и не следва да бъде приемано по аргумент от противното на правилото установено в чл. 423 ал. 3 изр. първо от ГПК.

            С оглед крайния извод на съда, неоснователно се явява и искането за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение по аргумент от противното на правилото установено в чл. 423 ал. 3 изр. второ от ГПК.

            Предвид изхода на делото, в полза на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД се полагат сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски. В откритото съдебно заседание длъжницата е противопоставила възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение, което настоящата инстанция приема за основателно, тъй като производството не представлява фактическа и правна сложност – не се отличава с такава, значително надвишаваща обичайната сложност на производствата от този вид, не са събирани многобройни доказателства, производството е протекло в рамките на едно открито съдебно заседание. По тези съображения, съдът приема, че съответстващо на фактическата и правна сложност на производството се явява юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева, определено по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК.

 

Воден от изложеното, съдът           

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            НЕ ПРИЕМА възражение с вх. рег. № 91060/09.12.2019 г. (по рег. на Районен съд – Варна) от П.Д.Д., ЕГН **********, адрес ***, против Заповед за изпълнение № 2917/03.05.2018 г. по чл. 410 от ГПК издадена по частно гражданско дело № 6265/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.

            ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, П.Д.Д., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД сума в размер от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК.

 

           Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

           

ЧЛЕНОВЕ:  

      1 .        

                         

      2 .