О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………/……….….……..2020 год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на четвърти
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл.
с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши
съдия Филип Радинов
въззивно
частно търговско дело № 83 по описа
на съда за 2020 год.,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл., във връзка с чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение с вх.
рег. № 91060/09.12.2019 г. (по рег. на Районен съд – Варна), подадено по пощата
на 05.12.2019 г., от П.Д.Д., чрез адв. К.Т. ***, против Заповед за изпълнение №
2917/03.05.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело №
6265/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.
Във възражението се твърди, че
процесната заповед не е била надлежно връчена на Д., тъй като е връчена на
лице, което не попада в кръга на предвидените в чл. 46 от ГПК. Посочва се, че
на 05.11.2019 г. Д. е узнала за наложен запор върху банковите ѝ сметки,
след което на същата дата, при посещение на кантората на съдебния изпълнител е
узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Направено е искане депозираното възражение
да бъде прието, както и искане за спиране на изпълнението на заповедта.
Претендират се съдебно-деловодни
разноски разноски.
В съдебното заседание длъжникът,
чрез процесуалния си представител, поддържа възражението.
На 14.01.2020 г. е постъпил отговор
от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, чрез юрк. П.В., в който се
поддържа, че процесната заповед е надлежно връчена на лице, което е съгласно да
я приеме по смисъла на чл. 46 от ГПК – О.М.. Твърди се, че О.М. е съпруг или
лице, с което племенницата на Д. живее на съпружески начела на адреса, на който
е връчена заповедта – **************************.
Направено е искане депозираното
възражение да не бъде прието.
В съдебното заседание заявителят,
чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.
Като
разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
От приложените по делото писмени
доказателства е видно, че по заявление на „Водоснабдяване и канализация –
Варна“ ООД, срещу длъжницата П.Д. е издадена Заповед за изпълнение №
2917/03.05.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело №
6265/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, както и изпълнителен лист. От
приложена по делото разписка за връчване се установява, че на 09.05.2018 г. заповедта
за изпълнение е връчена на пълнолетния О.М., по неговия постоянен и настоящ
адрес ***, видно от служебно извършената справка от 21.02.2020 г. в
информационните масиви на община Варна – район „Младост“, където се намира и
постоянният, и настоящият адрес на длъжницата, видно от справката в НБДН
служебно извършена на първа инстанция.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна страна:
В едномесечен
срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от
възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в
предвидените в чл. 423 от ГПК хипотези. В случая срока по чл. 423 ал. 1 от ГПК не е започвал да тече,
предвид липсата на представени по делото доказателства за точната дата на
узнаване от длъжника, на съдържанието на заповедта, поради което депозираното
възражение е допустимо и подлежи на разглеждане по
същество.
С оглед
наведените твърдения, квалификацията на възражението е по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК като предмет на проверка в настоящото производство е надлежно ли е връчена на
длъжницата П.Д., Заповед за изпълнение № 2917/03.05.2018 г. по чл. 410 от ГПК,
издадена по частно гражданско дело № 6265/2018 г. по описа на Районен съд –
Варна. Според чл. 46 ал. 1 от ГПК когато съобщението не може да бъде връчено
лично на адресата – в случая П.Д., то се връчва на друго лице, което е съгласно
да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му –
чл. 46 ал. 2 от ГПК. Домашно е онова лице, което живее с адресата в едно
домакинство – в този смисъл е Решение № 254/31.03..2009 г., постановено по
гражданско дело № 6162/2007 г., IV г. о. на
ВКС. Установено е, че към момента на връчване, лицето - пълнолетния О.М., на
което е връчена заповедта за изпълнение и длъжницата са живели на един и същ постоянен
и настоящ адрес.
Изложеното е достатъчно, за да
обоснове извод за надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжницата,
чрез лице от домашните й по смисъла на чл. 46 ал. 2 от ГПК – пълнолетният О.М.,
поради което депозираното възражение по чл. 423 от ГПК е неоснователно и не
следва да бъде приемано по аргумент от противното на правилото установено в чл.
423 ал. 3 изр. първо от ГПК.
С оглед крайния извод на съда,
неоснователно се явява и искането за спиране на изпълнението на заповедта за
изпълнение по аргумент от противното на правилото установено в чл. 423 ал. 3
изр. второ от ГПК.
Предвид изхода на делото, в полза на „Водоснабдяване
и канализация – Варна“ ООД се полагат сторените в настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски. В откритото съдебно заседание длъжницата е
противопоставила възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна юрисконсултско възнаграждение, което настоящата инстанция приема за
основателно, тъй като производството не представлява фактическа и правна
сложност – не се отличава с такава, значително надвишаваща обичайната сложност
на производствата от този вид, не са събирани многобройни доказателства, производството
е протекло в рамките на едно открито съдебно заседание. По тези съображения, съдът
приема, че съответстващо на фактическата и правна сложност на производството се
явява юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева, определено по реда на
чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ
ПРИЕМА възражение с вх. рег. № 91060/09.12.2019 г. (по рег. на Районен съд
– Варна) от П.Д.Д., ЕГН **********, адрес ***, против Заповед за изпълнение №
2917/03.05.2018 г. по чл. 410 от ГПК издадена по частно гражданско дело №
6265/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, П.Д.Д., ЕГН **********, адрес *** да заплати
на „Водоснабдяване и канализация
– Варна“ ООД сума в размер от 150 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 .
2 .