Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-152
28.11.2019 год.
гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
МЛ.С.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1581 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение №
1511/14.06.2019 год. по гр.д.№ 6504/2018 год. по описа на Бургаския районен съд е осъдено „ЗЕНИТ-99” ООД-/в
несъстоятелност/, ЕИК *********, с прекратена търговска дейност от 14.11.2014
г., със седалище и адрес на управление: България, област София /столица/,
община Столична, град София 1421, район Лозенец, ул. „Богатица“ № 23, бл. АБВ,
вх. В, ет. П, ап. 1, представлявано от синдика адвокат Светослав Енев Бакалов,
с ЕГН **********, с адрес град София 1000, район Триадица, ул. „Цар Асен“ № 10,
ет. 2, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на И.А.И., с ЕГН **********, с адрес област С., С.
община, град С. ****, ул.“Ц. С.“ № *, вх. *, ет. *, ВЪРХУ СОБСТВЕНИТЕ МУ: 1/2
идеална част от имот 67800.34.24 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Созопол, с административен адрес на имота: град Созопол,
местност „С.М.“, с площ от 1100 кв.м., трайно предназначение на територията:
горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, стар
идентификатор: 67800.34.5, при съседи: 67800.34.23, 67800.34.21, 67800.34.4,
67800.1.342 и 1/2 идеална част от имот 67800.34.22 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Созопол, с административен адрес на
имота: град Созопол, местност „С.М.“, с площ от 1100 кв.м., трайно
предназначение на територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, стар идентификатор: 67800.34.5, при съседи:
67800.34.12, 67800.34.7, 67800.34.21, 67800.1.23.
Обявена е
комбинираната скица/лист 100 от делото/ на вещото лице инж. Мирчо Петров
Мавродиев, приложение № 1 към съдебно-техническата експертиза по делото, за
неразделна част от настоящото решение.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от „ЗЕНИТ-99”
ООД-/в несъстоятелност/, ЕИК *********, с прекратена търговска дейност от
14.11.2014 г., със седалище и адрес на управление: България, област София /столица/,
община Столична, град София 1421, район Лозенец, ул. „Богатица“ № 23, бл. АБВ,
вх. В, ет. П, ап. 1, представлявано от синдика адвокат Светослав Енев Бакалов,
с ЕГН **********, с адрес град София 1000, район Триадица, ул. „Цар Асен“ № 10,
ет. 2, чрез процесуален представител адв.Георги Кличанов.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че исковете са недопустими като
предявени от ненадлежна страна при липса на правен интерес, поради което и
постановеното по тези искове решение е недопустимо. Евентуално се твърди, че
съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.645, 646 и 647 от ТЗ и
неправилно е приложил материалния закон. Изложени са подробни съображения
относно правната същност на относителната недействителност и действието и само
по отношение на кредиторите на масата по несъстоятелността, но не и по
отношение на ищеца, спрямо когото се твърди, че е запазено действието на
прехвърлителните сделки и в частност на извършената доброволна делба. Твърди
се, че районният съд неправилно е приравнил по правни последици развалянето на
договор и относителната недействителност на сделките, като не е отчел
обстоятелството, че доброволната делба не е развалена по съдебен ред и обвързва
ищеца. Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърдението на въззивника,
че в отношенията между страните по договора за доброволна делба, въпреки
обявената относителна недействителност спрямо кредиторите на масата по
несъстоятелността, сделката поражда правно действие. Посочено е също, че към
момента съгласно нотариален акт за покупко- продажба от 2014 год. собственик на
процесните имоти е В.С.В., а легитимиран владелец на имотите е ответника по
делото. Направено е искане за обезсилване на обжалваното решение, евентуално за
отмяната му и за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на
направените по делото разноски.
В дадения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от И.А.И., с ЕГН **********, с
адрес област С., С. община, град С. ****, ул.“Ц. С.“ № *, вх. *, ет. *, чрез
процесуален представител адв.Здравка Марчева. В отговора са изложени
съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното
решение. Изложени са подробни съображения за правата на собственост на ищеца
върху процесните имоти, за които се твърди, че са включени в масата на
несъстоятелността на ответното дружество и след проведените отменителни искове
не са му върнати. Твърди се, че ищецът е легитимиран собственик на процесните
имоти, а ответникът ги владее без правно основание, поради което районният съд
правилно и в съответствие със закона е уважил предявените искове. Направено е
искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице – надлежно
упълномощен процесуален представител и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове за
ревандикация на идеални части от два имота, с правно основание чл.108 от Закона
за собствеността.
С определение
№ІІІ-1519/14.08.2019 год. по в.гр.д.№1167/2019 год. е прекратено въззивното
производство, което е било образувано по подадената въззивна жалба и делото е
върнато на Бургаския районен съд за извършване на поправка на очевидна
фактическа грешка.
С решение № 2109
/ 02.09.2019 год. по гр.д.№ 6504 /2018 год. по описа на Бургаския районен съд е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение №
1511/14.06.2019 год. по гр.д.№ 6504/2018 год. по описа на Бургаския районен съд,
като е постановено: В диспозитива на страница 5- та, ред 1-ви отгоре надолу, да
се чете преди осъдителната част, установителната част от уважения
ревандикационен иск, както следва : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЗЕНИТ-99” ООД-/в
несъстоятелност/, ЕИК *********, с прекратена търговска дейност от 14.11.2014
г., със седалище и адрес на управление: България, област София /столица/,
община Столична, град София 1421, район Лозенец, ул. „Богатица“ № 23, бл. АБВ,
вх. В, ет. П, ап. 1, представлявано от синдика адвокат Светослав Енев Балкалов,
с ЕГН **********, с адрес град София 1000, район Триадица, ул. „Цар Асен“ № 10,
ет. 2, ЧЕ И.А.И., с ЕГН **********, с адрес област С., С. община, град С. ****,
ул.“Ц. С.“ № *, вх. *, ет. *, Е СОБСТВЕНИК НА : 1/2 идеална част от имот
67800.34.24 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Созопол, с административен адрес на имота: град Созопол, местност „С.М.“, с
площ от 1100 кв.м., трайно предназначение на територията: горска, начин на
трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, стар идентификатор:
67800.34.5, при съседи: 67800.34.23, 67800.34.21, 67800.34.4, 67800.1.342 и 1/2
идеална част от имот 67800.34.22 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Созопол, с административен адрес на имота: град Созопол,
местност „С.М.“, с площ от 1100 кв.м., трайно предназначение на територията:
горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, стар
идентификатор: 67800.34.5, при съседи: 67800.34.12, 67800.34.7, 67800.34.21,
67800.1.23. Обявено е, че решението е неразделна част от постановеното по
делото решение №1511 от 14.06.2019 год.
След влизане в сила
на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, делото е изпратено на
настоящия съд за произнасяне по въззивната жалба.
В проведеното
открито съдебно заседание пред въззивния съд страните поддържат изразените
становища, не сочат нови доказателства, изрично заявяват, че не желаят
присъждане на разноски.
Ищецът И.А.И., с
ЕГН **********, с адрес област С., С. община, град С. ****, ул.“Ц. С.“ № *, вх.
*, ет. *, е предявил иск срещу
ответника „ЗЕНИТ-99” ООД- /в несъстоятелност/,
ЕИК *********, с прекратена търговска дейност от 14.11.2014 г., със седалище и
адрес на управление: България, област София /столица/, община Столична, град
София 1421, район Лозенец, ул. „Богатица“ № 23, бл. АБВ, вх. В, ет. П, ап. 1,
представлявано към момента от синдика адвокат Светослав Енев Бакалов, с ЕГН **********,
с адрес град София 1000, район Триадица, ул. „Цар Асен“ № 10, ет. 2, за
установяване на собствеността на ищеца спрямо ответника по отношение на:
-1/2 идеална част от имот 67800.34.24 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Созопол, с административен адрес на имота: град
Созопол, местност „С.М.“, с площ от 1100 кв.м., трайно предназначение на
територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, стар идентификатор: 67800.34.5, при съседи: 67800.34.23, 67800.34.21, 67800.34.4,
67800.1.342 и
-1/2 идеална част от имот 67800.34.22 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Созопол, с административен адрес на имота: град
Созопол, местност „С.М.“, с площ от 1100 кв.м., трайно предназначение на
територията: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна
гора, стар идентификатор: 67800.34.5, при съседи: 67800.34.12, 67800.34.7,
67800.34.21, 67800.1.23 / съгласно молба – уточнение на л.45/,
и за осъждане на ответника да предаде на
ищеца владението върху 1 / 2 идеална
част от имот 67800.34.24, и 1 / 2 идеална част от имот 67800.34.22.
Ищецът твърди, че
към момента на предявяване на исковете се легитимира като собственик на
процесните имоти, които се владеят без правно основание от ответника, излага
подробни съображения, моли за уважаване на исковете и за присъждане на
разноските по делото, ангажира доказателства.
Ответникът оспорва
допустимостта на исковете – твърди, че към момента на предявяване на исковете
ищецът не е собственик на сочените идеални части от процесните имоти, поради
което няма правен интерес от воденето на процеса. Отделно излага подробни
съображения за неоснователност на исковите претенции. Твърди, че ответникът е
придобил собствеността върху процесните имоти валидно от ищеца и се е
разпоредил с тях в полза на трето лице, като тези сделки съответно по
придобиване - за доброволна делба и по разпореждане - продажба в полза на трето
лице, независимо от уважените с влезли в сила решения отменителни искове по чл.646
и чл.647 от ТЗ, са валидни между него и ищеца и между него и трето лице – В.В..
Счита, че към момента на предявяване на исковете ищецът е изгубил правата си на
собственост върху процесните имоти. Твърди, че последиците от уважаване на
исковете по чл.646 и чл.647 от ТЗ ползват само кредиторите на
несъстоятелността, а в отношенията между страните по сделката и с третите лица,
различни от кредиторите по несъстоятелността, сделките са действителни и
пораждат правно действие. Твърди се, че относителната недействителност и
нищожност по чл.646 и чл.647 от ТЗ нямат вещноправно, а единствено облигационно
действие. Твърди се също, че процесните идеални части от недвижими имоти се
владеят от ответника на валидно правно основание – издаден изпълнителен лист
въз основа на влязло в сила съдебно решение и извършен въвод. Направено е
искане за цялостно отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на
разноските по делото.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна по спора:
От представения н.а. №**, т.****, рег.№****, дело №****/**.10.**** год.
на нотариус №285 е видно, че шест физически лица, между които и ищеца по делото
И.А.И., легитимиращи се като собственици на имоти възстановени по ЗСПЗЗ са продали на ответното дружество „Зенит-99“ООД преди
обявяването му в несъстоятелност поземлен имот с идентификатор 67800.34.5
по к.к. на гр.Созопол, с площ от 19 061 кв.м.
С влязло в сила на 11.06.2012 год. съдебно решение №756/10.05.2012 год.
по гр.д.№5683/2011 год. по описа на Бургаския районен съд договорът за покупко -продажба обективиран в горепосочения
нотариален акт №**, т.****, рег.№****, дело №****/**.10.**** год. на нотариус
№285, е развален на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД спрямо ищеца
И.А.И., до размера на 1/2 ид.ч., като ответникът „Зенит-99“ ООД, ЕИК *********
е осъден да предаде на ищеца И.А.И. владението върху 1/2 ид.ч. от поземления
имот с идентификатор 67800.34.5 по к.к. на гр.Созопол, с площ от 19 061 кв.м.
Не е спорно и е видно от представените документи, че след разваляне на
договора за покупко- продажба ищецът и ответникът са станали съсобственици на
описания по-горе недвижим имот с идентификатор 67800.34.5 по к.к. на
гр.Созопол, с площ от 19 061 кв.м., при равни квоти – т.е. по 1 /2 ид.ч. за
всеки от тях.
С договор за доброволна делба от
21.09.2012 год. с нотариална заверка на подписите на страните от същата дата,
извършена от нотариус №285, е поделен б.имот 67800.34.5 по к.к. на гр.Созопол,
с площ от 19 061 кв.м., като образуваните от него четири
самостоятелни имота, са разпределени както следва:
В дял и собственост на ищеца И.А.И. – имот 67800.34.21 от 9531
кв.м. и 67800.34.23 от 7331 кв.м.
В дял и собственост на ответника „Зенит-99“ ООД – имот 67800.34.22
от 1100 кв.м. и 67800.34.24 от 1100 кв.м. /процесните имоти/.
С решение № 50/27.05.2016 год. по т.д.№231/2013 год. по описа на Софийски
окръжен съд, потвърдено в обжалваната част с решение №2056 /25.09.2017 год. по
т.д.№ 5110/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд /последното влязло в
сила след като с определение № 362/31.07.2018 год. по ч.т.д.№1711/2018 год. по
описа на ВКС е било потвърдено разпореждане на апелативния съд за връщане на
подадени касационни жалби, поради необжалваемост на решението на въззивния съд/,
по иск с правно основание чл.647, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 от ТЗ,
предявен от „Лоялти супермотор спорт“ ООД и Веселин Луканов Банков като синдик
на „Зенит-99“ ООД - /в несъстоятелност/ срещу „Зенит-99“ ООД - /в
несъстоятелност/ и И.А.И. е обявена недействителността по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Зенит-99“ООД - /в несъстоятелност/ на
договор за доброволна делба от 21.09.2012 г. с нот. заверка № **, том *,
peг. № ****, от 21.09.**** год. по описа на нотариус с рег.№ 285, на поземлен
имот с идентификатор 67800.34.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас, местността С.М., с площ от 19061
кв.м., и по иск с правно основание чл.34 от ЗЗД, във връзка с чл. 649, ал.2
от ТЗ, И.А.И. ЕГН ********** е осъден да върне в масата на несъстоятелността
на „Зенит-99“ООД – в несъстоятелност 1/2 ид. част от поземлените имоти,
посочени в дял от същия договор, а именно поземлен имот с идентификатор 67800.34.21
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол, общ. Созопол,
обл. Бургас, с площ от 9 531 кв.м., при съседи: 67800.34.13, 67800.34.10,
67800.34.4, 67800.34.24, 67800.34.23, 67800.34.22, 67800.34.7, 67800.34.12 и
поземлен имот с идентификатор 67800.34.23 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас, с площ от 7
331 кв.м., при съседи: 67800.34.22, 67800.34.7, 67800.34.21,67800.34.4,
67800.34.24, 67800.1.112.
Видно от представения н.а. №**, т.**, рег.****, дело № *** от 26.03.**** год.
на нотариус №285, ответникът по делото „Зенит-99“ООД е продало на В.С.В. ЕГН **********
получените след доброволната делба недвижими имоти в негов дял, а именно :
имот
67800.34.22 от 1100 кв.м. и 67800.34.24 от 1100 кв.м. /процесните
имоти/
С решение № 62/04.07.2016 год. по т.д.№59/2015 год. по описа на Софийски
окръжен съд, потвърдено с решение №217 /24.01.2017 год. по т.д.№ 4860/2016 год.
по описа на Софийски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 8/05.01.2018 год. по т.д.№1557/2017 год. по описа на
ВКС,т.к.,II отд., по иск с правно основание чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ, предявен
от Веселин Луканов Банков като синдик на „Зенит-99“ООД - /в несъстоятелност/
срещу „Зенит-99“ООД - /в несъстоятелност/ и В.С.В., е обявена нищожността по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Зенит-99“ООД - /в
несъстоятелност/ на сделката с имоти от
масата на несъстоятелността, извършени от длъжника след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност не по установения в
производството ред, по договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № **,
том **, peг. № ****, дело № *** от 26.03.2**** г., сключен между „Зенит-99“ООД
и В.С.В. и по иск с правно основание чл.34 от ЗЗД във връзка с чл. 649, ал.2
от ТЗ, В.С.В. е осъден да върне в масата на несъстоятелността на
„Зенит-99“ООД- /в несъстоятелност/ следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 67800.34.22 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Созопол, с площ на имота 1100 кв. м., с адрес: гр.Созопол, с
трайно предназначение на територията - горска, с начин на трайно ползване -
друг вид дървопроизводителна гора, при съседи: 67800.34.7, 67800.34.21,
67800.34.23, 67800.1.112 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67800.34.24
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол, с площ на имота
1100 кв. м., с адрес: гр.Созопол, с трайно предназначение на територията -
горска, с начин на трайно ползване - друг вид дървопроизводителна гора, при
съседи: 67800.34.23, 67800.34.21, 67800.34.4, 67800.1.112, които имоти са
образувани от разделянето на поземлен имот с идентификатор 67800.34.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол, с площ на имота
19061 кв. м./процесните имоти/
Съгласно представен протокол за въвод във владение по изпълнително дело №
20177030400809, „Зенит-99“ООД-/в несъстоятелност/ е въведено спрямо длъжника В.
С. В. в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67800.34.22 и в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67800.34.24./процесните
имоти/
Районният съд е допуснал и приел заключение на съдебно-техническа експертиза
извършена от вещо лице Мавродиев, която сочи, че процесните имоти: ПИ с
идентификатор 67800.34.22 и ПИ с идентификатор 67800.34.24 са произлезли от ПИ
67800.34.5, който е идентичен с ПИ 034005 /гора/ по КВС на гр.Созопол. Вещото
лице сочи, че имотите са извън регулация и са част от бившия къмпинг “Златна
рибка“, към настоящия момент се водят горски територии, не са застроени, като в
КККР е отразено, че са във владение на В.С.В.. В техническата част съдът
кредитира заключението на вещото лице, тъй като в тази част същото се подкрепя
и от останалите доказателства по делото, но не взема предвид заключението в
частта относно соченото от вещото лице владение, тъй като в тази част
заключението противоречи на събраните преки доказателства – представеният
протокол за въвод във владение, а и неоспореното от ответника твърдение на
ищеца, че към момента на предявяване на исковете той, а не третото лице е във
владение на процесните имоти.
От изложеното по-горе се установява, че по отношение на ищеца в
качеството му на трето за несъстоятелността на ответника лице, както и по
отношение на последващия приобретател на процесните имоти – В.С.В. са успешно
проведени искове за попълване на масата на несъстоятелността по чл.646 от ТЗ
/по подраздела недействителност на действия и сделки/ и по чл.647 от ТЗ /по
подраздела отменителни искове/.
Първият спорен въпрос по делото е за допустимостта на предявените искове:
Правният интерес на ищеца за предявяване на исковете следва да се прецени
на базата на твърденията му в исковата молба. В исковата молба ищецът твърди,
че е собственик на идеални части от недвижими имоти, които се владеят от
ответника без правно основание, което обосновава правния му интерес от водене
на ревандикационни искове спрямо ответника, още повече, че с наведените
възражения ответникът оспорва собствеността на ищеца, като твърди, че
владението му върху процесните имоти има противопоставимо на ищеца правно
основание.
Предвид особеното правно положение на ответника, който е дружество в
производство по несъстоятелност /по молба от 11.08.2011 год. и решение за
откриване на производство по несъстоятелност от 08.11.2012 год./, допустимостта
на настоящото производство следва да се преценява съгласно специалната норма на
чл.637 от Търговския закон, чиято ал.6, т.1 сочи, че след откриването на
производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или
арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу
длъжника, освен за защита на правата на третите лица, които са собственици
на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността.
В случая ищецът е трето лице за производството по несъстоятелност на
ответника, което защитава свои имуществени права – правото на собственост, с
твърдение, че е собственик на идеална част от вещи, които са включени в масата
на несъстоятелността, поради което съдът намира, че производството по
несъстоятелност на длъжника не е пречка за водене на настоящото дело. В този
смисъл с Определение № 159 от 23.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 207/2017 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, с което е прието, че връщане на вещ, за която
ищецът твърди, че е негова и неправилно е била включена в масата по
несъстоятелността може да се претендира след откриване на производство по
несъстоятелност на ответника или на
облигационно основание /поради прекратяване на договора за лизинг - за връщане
на държането на предоставената на лизинг вещ/, или чрез ревандикационен иск -
за предаване на владението на вещта поради ползването й без правно основание.
Следва извод, че ищецът дори да разполага с различни възможности за
защита има право да определи начина, по който да защити твърдяното от него
право, поради което предявените ревандикационни искове съдът намира за
допустими. Като ги е разгледал по същество, районния съд е постановил валидно и
допустимо съдебно решение.
По правилността на решението съдът намира следното:
Основният спор по делото се свежда до правните последици от проведените
спрямо ищеца като трето лице за несъстоятелността и спрямо последващия приобретател
на процесните имоти – В.С.В., искове съответно по чл.647, ал.2, във връзка с
ал.1, т.3 от ТЗ, по чл. 646, ал.1, т.3 от ТЗ, за попълване на масата на
несъстоятелността и връщането в тази маса в резултат на уважаването на тези
искове и на съединените с тях искове по чл.34 от ЗЗД във връзка с чл.
649, ал.2 от ТЗ, изцяло на ПИ с идентификатор 67800.34.22 и ПИ с
идентификатор 67800.34.24 и на 1 / 2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.34.21 и 1/
2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.34.23 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Созопол, общ. Созопол, обл. Бургас.
Спорно е дали тези специални искове по чл.646 и чл.647 от ТЗ имат последици като при иск по чл.135 от ЗЗД -
относителна недействителност на атакуваната сделка само спрямо кредитора със
запазване на действителността на сделката между длъжника и третото лице, или в
резултат на провеждането на специалните искове по ТЗ сделките между несъстоятелния
длъжник и третите лица, следва да се счетат за непроизвели правно действие и
между тях, поради което правата на последните две страни следва да се
преценяват на базата на фактическото положение преди извършването им.
Според настоящия съд отговор на поставения по-горе въпрос е дал специалният закон в разпоредбата
на чл.648 от ТЗ. Тази разпоредба е със заглавие „връщане на даденото
от третото лице“ и сочи, че при сделка, по отношение на която са приложени
разпоредбите на чл. 646 или 647, даденото от третото лице се връща, а
ако даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари,
третото лице става кредитор. Последната хипотеза не е налице, тъй като по
делото е установено, че прехвърленото от ищеца на ответника с отменената сделка
/доброволна делба/ не са пари, а право на собственост върху вещи, които са включени
в масата по несъстоятелността.
Законодателят с разпоредбата на чл.648 от ТЗ е предвидил изрично, че след
проведени искове по чл.646 и чл.647 от ТЗ е дължимо двустранно връщане – т.е.
връщане /в масата на несъстоятелността/ не само на това, което третото лице е
получило от несъстоятелния длъжник, но и връщане в патримониума на третото лице,
на това което то е дало при сключване на сделката. Тази разпоредба има за цел
недопускане на неоснователно обогатяване на едната страна по сделката за сметка
на другата, за да не се стигне до неравностойно разместване на имуществени
блага./Р-136-10-242-10-ВКС-1 т.о./
Видно е, че разпоредбата на чл.648 от Търговския закон предвижда в
отношенията между несъстоятелния длъжник и третото лице последици сочещи
възможност за двустранна реституция, поради което не може да бъде споделено
възражението на въззивника, че след проведените искове по чл.646 и чл.647 от ТЗ
сделките сключени между несъстоятелния длъжник и третите лица остават
действителни и валидно обвързват страните по тях. Ако беше така, законът нямаше
да даде право на третото лице да получи обратно това, което е дало по сделката,
обявена за недействителна по чл.646 и чл.647 от ТЗ, каквото право при уважаване
на иск по чл.135 от ЗЗД третото лице няма. Ето защо правните последици в случая
не могат да бъдат приети като аналогични на правните последици от уважен иск по
чл.135 от ЗЗД. Тази аналогия изрично е изключена със специалната норма на
чл.648 от ТЗ.
Използваният от законодателя в разпоредбата на чл.648 от ТЗ израз „даденото
от третото лице се връща“, сочи, че реституционните последици от уважаването на
исковете по чл.647 и чл.648 от ТЗ във всички хипотези на тези норми настъпват
по право за всяка от страните. Ето защо в случая, с обявяването за
недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността, на сделката за
доброволна делба сключена между ищеца и ответника по делото, следва да се
счете, че е възстановено правното положение преди трансформацията на
собственост по доброволната делба – т.е. всяка от страните е съсобственик
на по 1 /2 ид.ч. от четирите имота
образувани от разделянето на поземлен имот с идентификатор 67800.34.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол, с площ на имота
19061 кв. м., за който се установи, че преди делбата страните са били съсобственици
в равни дялове – т.е. по 1 / 2 ид.ч. от всеки от имотите с №№ 67800.34.21 от
9531 кв.м., 67800.34.23 от 7331 кв.м., 67800.34.22 от 1100 кв.м.
и 67800.34.24 от 1100 кв.м.
Предвид горното съдът намира, че ищецът доказа спрямо ответника правото
си на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесните имоти 67800.34.22 от 1100 кв.м.
и 67800.34.24 от 1100 кв.м, поради което това негово право следва да бъде
установено спрямо ответника по делото – т.е. налице е първата кумулативно
предвидена предпоставка за уважаване на предявените искове по чл.108 от ЗС.
Установи се по делото, че ответникът е във владение изцяло на процесните
имоти, като те са включени в масата по несъстоятелността, поради което съдът
намира за доказана и втората предпоставка за уважаване на ревандикационните
искове – ответникът владее процесните идеални части от поземлени имоти.
Съдът намира за установена и третата кумулативна предпоставка за
уважаване на исковете, а именно – не се установи по делото, че владението на
ответника е на правно основание противопоставимо на ищеца. Исковете по отношение
на ищеца и последващия приобретател за процесните имоти са провеждани в
различни производства. Правното основание на владението, което ответникът има
срещу последващия приобретател, по отношение на който е проведен иск по чл.646
от ТЗ е непротивопоставимо на правата на ищеца, които произтичат от чл.648 от ТЗ, поради което спрямо ищеца ответникът не установи правно основание за
владението върху процесните идеални части от поземлените имоти.
С оглед горното настоящият съд намира, че обжалваното решение, ведно с
решението за поправка на ОФГ, което е обявено за неразделна част от него, е
правилно като краен резултат, макар и по съображения различни от изложените от
районния съд, поради което следва да бъде потвърдено от
настоящия съд.
Пред въззивния съд процесуалните представители на страните изрично са
заявили, че нямат претенции за съдебни разноски, поради което настоящия съд не
се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1511/14.06.2019 год. по гр.д.№ 6504/2018 год.
по описа на Бургаския районен съд, към което неразделна част е решение № 2109 /
02.09.2019 год. по гр.д.№ 6504 /2018 год. по описа на Бургаския районен съд, за
поправка на очевидна фактическа грешка.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.