Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.05.2021
г. град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 10.02.
2021 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 12 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът М.Н.М.
излага обстоятелства, че на 09.12.2018 г., около 02:30 часа, по първокласен път
ІІІ - 5007 км 15, при управление на л.а. „БМВ 320“ с peг. № ***, водачът К.Т.М.,
нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което излязъл от
пътното платно и се ударил в крайпътно дърво и причинил ПТП. Вследствие на ПТП
е пострадал ищецът М.Н.М., пътник в горепосочения л.а.
По случая е образувано ДП 1480/2018 г. по описа на РУ - К.,
пр.пр. 2855/ 2018 г. на Окръжна прокуратура - С.З., производството по което към
момента не е приключило с окончателен съдебен акт. Сочи се, че причина за
настъпване на ПТП са допуснатите от водача на лекия автомобил К.М. нарушения на
правилата за движение по пътищата. Изложено е, че в конкретната ситуация за
него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване
правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното, според
ищеца, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача К.Т.М.
и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на М.Н.М..
Отбелязано е, че за увреждащия л.а „БМВ 320Д“ с peг. № ***,
управляван от К.Г.М., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.
BG/30/118002786955/24.09.2018г. със срок на валидност една година, считано от
25.09.2018 г. до 25.09.2019 г. със „З. „Д.Ж.З.“, гр. С.. Сочи се, че по силата
на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица
за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани
с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10
000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за 2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият е
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „З. „Д.Ж.З.“, получена
от последния на 10.01.2019 г., което е видно от приложената о.р., и е
представил всички документи, с които разполага. По случая е заведена щета с №
0801-000255/2019-01, по която застрахователят е отказал плащане на обезщетение.
Ищецът сочи, че в случая за него е налице правен интерес да предяви претенцията
си за плащане пред съда.
Посочено е, че в резултат на процесното ПТП пострадалият М.Н.М.
е получил следните травматични увреждания: Contusio repo thoracales et
lumbales, contusio pulmonis sinistri, fracturae proccesi transversi Th3, Th4,
ThS et Th 6 sinistri и други.
Твърди, че след инцидента на 09.12.2018 г. пострадалият е
откаран от дежурен екип на СПО в УМБАЛ „***“ АД, гр. С.З., където е настанен в
„Клиника по неврохирургия“ с травми в областта на гърба и кръста, екскориации
по лицето и оплаквания от болка по контузните места и без ясен спомен от
случилото се. Направени са му параклинични и образни изследвания, консултиран е
със специалисти – ортопед - травматолог, ехографист, хирург, гръден хирург.
Пострадалият е изписан от болницата на 12.12.2018г. с окончателна диагноза:
Contusio regio thoracales et lumbales, contusio pulmonis sinistri, fracturae
proccesi transversi Th3, Th4, ThS et Th 6 sinistri. При изписването са му
дадени препоръки, назначено медикаментозно лечение и препоръки за наблюдение от
ОПЛ.
На 21.02.2019г. пострадалият е приет отново в „Клиника по
неврохирургия“ на УМБАЛ „***“ АД, гр. С.З., с оплаквания от болка по
контузионните места. Направени са му параклинични и образни изследвания.
Пострадалият е изписан от болницата на 23.02.2019 г. с окончателна диагноза:
Contusio capitis. Commotio cerebri. При изписването са му дадени препоръки,
назначено медикаментозно лечение и препоръки за наблюдение от ОПЛ.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от
процесното ПТП, ищецът М.Н.М. търпи силни болки и много страдания. Преди
процесното ПТП, ищецът е бил в добро здравословно състояние, активен мъж в
работоспособна възраст, но след инцидента за дълъг период от време е бил лишен
от обичайния си начин на живот. Освен болките, ищецът е изживял и силен стрес
по време на пътния инцидент, който се е отразил изключително негативно на
здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за цял живот в неговото
съзнание. Изложено е, че въпреки изминалото не малко време от датата на
катастрофата, той продължава да изпитва болки и дискомфорт в наранените
области, да има нарушения на съня от преживения уплах и да изпитва напрежение
при пътуване с автомобил.
Посочено е, че причинените неудобства, болки и страдания
на пострадалия следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди
имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Заявено е, че паричното
обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло
да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване
на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Сочи, че обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното престъпление.
Твърди се, че вредите на ищеца са в резултат на виновното
поведение на водача на увреждащия автомобил К.Т.М., а за причинените от него
вреди отговаря ответникът по делото „З. „Д.Ж.З.“, гр. С.. Изложени са
аргументи, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу
застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност”, поради което за ищеца е налице правен интерес да иска от съда
определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените му имуществени
и неимуществени вреди. Посочено е, че предявеният иск е съобразен от една
страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и
страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на
отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2018 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли, съда да осъди ответника „З. „Д.Ж.З.“, гр. С. да
заплати на М.Н.М. обезщетение в размер на 25 500 лв., частичен иск от 50 000
лева, за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП.
Претендира законната лихва върху сумата, считано от
16.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, aл. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като адвокатът е
регистриран по ЗДДС, като моли да се счита настоящата молба за списък на
разноски.
В съдебно заседание от
10.02.20201г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, който да се счита предявен за сумата от
50 000 лева, ведно със законна лихва считано от 16.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва в цялост предявения
иск, като неоснователен и недоказан и моли да се постанови съдебно решение, с
което да се отхвърли, алтернативно, ако се счете иска за основателен и доказан
да се присъди обезщетение в по-нисък от претендирания размер. Моли да се остави
без уважение ищцовата претенция за заплащане от ответната страна на законна лихва
за забава, предвид нейния акцесорен характер и обусловеността от главния иск.
Моли да се присъдят направените от ответното дружеството разноски в рамките на
настоящото производство
Взема становище по редовността на
исковата молба и по допустимостта на предявения иск, както следва:
Счита, че исковата молба разкрива нередовност, поради
което моли съдът да остави производството по делото без движение на основание
чл. 129, ал. 2 от ГПК по следните съображения: Сочи, че в исковата молба не са
изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на
правото на обезщетение факти. Счита, че исковата молба е нередовна, защото в
нея не фигурира пълно описание на процесното ПТП, вследствие на което ищецът
твърди, че са му причинени неимуществени и имуществени вреди. Твърди се, че
същият не е описал механизма на ПТП, липсват подробности за скоростта на
движение на участвалото в процесното ПТП пътно превозно средство, маневрите,
които са предприети преди твърдяното ПТП и др. относими към предмета на делото
факти. Намира, че поради непълното изложение на релевантните за спора факти,
ответникът не може да упражни правото си на защита в процеса, тъй като въз
основа на изложените в исковата молба обстоятелства и представените с нея
доказателства, не може да се направи извод относно установяването на механизма
на ПТП, както и по отношение поведението на ищеца, с оглед съпричиняването от
последния на вредоносния резултат.
Посочено е, че не е заплатена дължимата държавна такса
в размер на 4% от цената на иска. Поддържа, че по отношение на ищеца не са
налице такива обстоятелства, които да обосноват, че същият няма достатъчно
средства да заплати дължимите такси и разноски, което да обуславя прилагането
на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК. Смята, че ищецът не е представил
достатъчно относими доказателства към исковата молба, които да обосноват
освобождаването му от такси и разноски при съобразяване на критериите, изброени
в чл. 83 ал. 2 ГПК. В конкретния случай счита, че ищецът се възползва
неправомерно от посочената процесуална норма, претендирайки обезщетение в
прекомерно голям размер от 25 500 лева, за което няма да заплати дължимата
държавна такса, осъществявайки по този начин злоупотреба с право. В тази
връзка, моли съдебният състав да осъществи необходимата служебна проверка на
имущественото състояние на ищеца в съответствие с принципа, залегнал в
разпоредбата на чл. 7 ал. 1 от ГПК.
Счита, че исковата молба е нередовна поради неспазване
на изискването на правилото от разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК, тъй като
ищецът не е представил своя банкова сметка, *** на ответника на присъдените му
суми по настоящото исково производство.
Заявява, че не оспорва допустимостта на така
предявения частичен иск за изплащане на обезщетение в размер на 25 500 лв. от
общо 50 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи с в
претърпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания от
процесното ПТП.
Признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между лицето К.Т.М., ЕГН: **********, по
отношение на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320” с peг. № *** по силата на
Застрахователна полица № BG/30/118002786955/24.09.2018 г., валидна от
25.09.2018 г. до 25.09.2019 г., сключена със „З.Д.Ж.З.” АД.
Оспорва твърдените телесни наранявания, както и
причинно следствената им връзка с процесното ПТП. Счита, че представените с
исковата молба медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито
твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях -
липсват медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното
състояние на пострадалия, липсват медицински документи относно
възстановителните процеси, резултати от направени рентгенови снимки, оперативни
протоколи, липсват контролни прегледи, които са необходими за потвърждаване
съществуването на твърдените увреждания на ищеца, включително и в подкрепа на
твърдението за продължаващото изпитване от същия на болки и дискомфорт в
наранените области на тялото.
Посочва, че още към момента на подаване на
застрахователната претенция, по която е образувана щета № 0801-000255/2019-01,
не е представена епикриза за стационарно лечение от 3-дневния болничен престой
в УМБАЛ „***“ АД за периода от 09.12.2018 до 12.12.2018 г. Заявява, че
по-конкретно, сред медицинските документи, необходими за установяване на
съответните телесни увреждания, които така и не са депозирани нито пред
ответното дружество, нито като приложения към исковата молба, се включват
резултати, респективно доказателства за проведени 2 бр. безплатни контролни
прегледа при неврохирург след изписването на г-н М. от болницата. Намира, че не
са налични и медицински документи за проведени контролни прегледи при
ортопед-травматолог.
Твърди се, че към исковата молба не са представени
никакви данни за проведена рехабилитация, контролни прегледи при специалисти и
никакви други доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца след
изписването му от лечебното заведение. Счита, че непредставянето на документи
удостоверяващи възстановителния процес доказват, че същият е протекъл в
нормален ход, без усложнения и без трайни не излекувани травми.
Оспорва твърдението, че при ПТП ищецът е получил
„Contusio region thoracales et lumbalesf contusion pulmonis sinistri, fracturae
proccesi transcersi Th3, Th4, Th5 et Th 6 sinistri и други...“ (контузии на
гърдите и поясната област, Счупване на напречни израстъци, от лявата страна, на
4 броя гръдни прешлена - Th3, Th4, Th5 et Th 6). След ПТП ищецът е приет в
Клиника по Неврохирургия на Университетска болница - гр. С.З., където е
изследван и лекуван 3 дни и на четвъртия е изписан. Направени са множество
изследвания и консултации, от които се установява, че М. е получил следните
травми: Контузия в областта на гърдите и кръста, Счупване на напречните
израстъка на 4 гръдни прешлена от едната - лявата страна на прешленното тяло, и
вероятно Контузия на левия бял дроб /вероятно, тъй като са описани СУСПЕКТНИ
ДАННИ.
Ответникът сочи, че при ищеца е имало съмнение за
счупване на дясната лопатка, счупване на кръстна кост и за малки контузионни
огнища в ляв бял дроб - в основата, но в Епикризата на последно място от
изброените образни изследвания е цитиран следния резултат: „ Рентгенография на
гръден кош и бял дроб - контрола: Не се установяват данни за травматични
промени на белите дробове или гръдния скелет. Таз: не се установяват рентгенови
данни за травматични промени. Гръдни прешлени: Не се установяват рьо данни за
травматични промени. Поясни прешлени: Не се установяват данни за травматични
промени, “
Оспорва, че са налице контузии в областта на гърдите и
кръста. Твърди, че никъде в документите по делото не са описани външни белези
за травми на гърдите и кръста - охлузвания, кръвонасядания, оток,
разкъсно-контузни рани, но са изнесени тези диагнози като окончателни. При
постъпването в болницата М. е съобщил за болка в контузените места - гърба и
кръста. Счита, че за да има счупване на
напречните израстъци на гръдните прешлени е имало Контузия в областта на
гръдния кош, по-точно травмата е била в областта на гърба.
Оспорва, че е налице Контузия на ляв бял дроб. Сочи, че тук
данните са противоречиви и несигурни. Според ответника, са цитирани три
резултата за три образни изследвания на бял дроб /не са посочени датите, на
които са правени/, като на два от резултатите се чете - „Не се установяват
рентгенови данни за травматични промени на белите дробове или гръдния скелет”. Посочено
е, че на третото образно изследване е описано следното: „Неясно ограничени
хиперденсни лезии, вляво, базално, СУСПЕКТНИ за контузионни огнища.". Фактът,
че при изписването на М. от Клиниката не е имало данни за контузионни огнища,
по-скоро говори, че данните за Контузионни огнища описани на една от
рентгеновите снимки не са потвърдени.
Оспорва твърдението на ищеца, че е получил „Contusio
capitis. Comotio cerebri. “ в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Изложено
е, че за доказване на това обстоятелство ищецът е представил Епикриза от
21.02.2019 г. (цели 75 дни след процесното ПТП!!!), но видно от същата
описаните травми при този престой са вследствие на битова злополука видно от
снетата анамнеза по данни на ищеца: „Пострадал при ПТП, като пасажер на предна
седалка, преди време. Днес съобщава за травма в същата област, след падане у
дома." Посочено е, че в епикризата е описан резултат от Компютърна
томография /КТ/ на глава: „Няма травматични промени на черепни кости, мозъчни
обвивки и мозъчен паренхим”.
Оспорва твърдените от ищеца в исковата молба, че същият
вследствие на ПТП „търпи силни болки и много страдания“, че „след инцидента за
дълъг период от време е бил лишен от обичайния си начин на живот“. В тази
връзка, ответникът моли да не се дава вяра на необосновано изтъкнатата в исковата
молба невъзможност за пострадалия да се грижи сам за себе си, с оглед
задоволяване на елементарните си нужди, поради което бил принуден постоянно да
разчита на чужда помощ. Счита, че до този момент не са представени никакви
доказателства в подкрепа на изложените голословни твърдения за тежко
възстановяване на увреденото лице от претърпените от процесното ПТП телесни
травми. Твърди, че липсват също така и каквито и да било доказателства, от
които да е видно, че от близките му е била оказвана изтъкваната в така
предявения иск трайна помощ в неговото ежедневие. Оспорва в цялост приведените
от ищцовата страна твърдения за понесени психологически и емоционални травми,
както и за продължаващи и към настоящия момент болезнени усещания, както и
дискомфорт в наранените области на неговото тяло, отново поради непредставяне
на доказателства в тази насока. Счита, че това са бланкетни по своето
съдържание доводи в исковата молба в тази нейна част, която не кореспондира с
обективната действителност. Заявява, че фактите от душевния живот, като каквито
се характеризират болките и страданията, стресът, емоционалното напрежение,
страхът от пътуване с автомобил, също подлежат на доказване, като преживяването
на такива не следва като автоматична последица от настъпването на ПТП за
участниците в същото. Счита, че липсват данни, както от подадената
застрахователна претенция, така и исковата молба, с която е сезиран съдът в
настоящото производство, оздравителният процес все още да продължава да
протича.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и
размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. При условията на
евентуалност, в случай, че се намери така предявения иск за основателен и лихвите
са дължими, прави възражение срещу искането да бъде присъдена лихва за забава,
считано от дата 16.12.2018 г., съгласно заявеното искане от ищеца. Сочи, че по
аргумент от правилото, уредено в разпоредбата на чл.380, ал.3 от КЗ,
неподаването от страна на лицето, претендиращо изплащане на застрахователно
обезщетение, на данни за банкова сметка, ***ор, което влече недължимост на
лихвата по чл. 409 КЗ от застрахователя.
Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на 25 500 лв.,
като частичен иск от 50 000 лв., като за обезщетяване на неимуществените му
вреди. Сочи, че суми в подобни космически размери се явяват устрем за
неоснователно забогатяване вследствие на претърпения инцидент, както и че нямат
обезщетителен характер. Счита, че имат за единствена цел получаването на едно
благо, което в никакъв случай не отговаря на принципа на справедливост
прокламиран в чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът счита, че искания размер на обезщетението от
ищеца е прекалено завишен. Излага аргументи, че съгласно Постановление №
4/25.05.1961г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди
се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са
претърпели такива вреди ”.
При условията на евентуалност, ако се установи по
безспорен начин, че ищецът е понесъл въпросните травматични увреждания в
резултат от процесното ПТП, ответникът навежда изрично възражения за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП от страна на ищеца:
Твърди, че ищецът сам се е поставил в
опасност, тъй като доброволно се е качил в автомобил, управляван от лицето К.М.
под въздействието на алкохол. Сочи, че видно
от Протокол за разпит на свидетел от 11.01.2019г., ищецът в качеството на
свидетел е разпитван относно обстоятелствата за процесното ПТП като заявява:
„... Ние петимата се черпихме в дискотеката и пихме алкохол. К. също пи
алкохол, като пиеше уиски. Не мога да кажа К. колко уискита е изпил, но ние
петимата почти през цялото време танцувахме“. В този смисъл, ответникът посочва
ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. на ОСТК на КС, в което се казва, че е налице
съпричиняване на вредите, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този
факт му е бил известен. Сочи, че както се застъпва константно в съдебната
практика, съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия е налице, когато
за настъпването на същия са допринесли най-малко две лица - деликвентът и
увреденият.
Твърди, че ищецът не е носил обезопасителен колан и това
е основната причина за настъпилите лицево-челюстни травми. Твърди, че в случай,
че ищецът е бил с такъв колан, то такива травми е нямало да настъпят за ищеца и
е нямало да са в твърдения интензитет. Изложено е, че неизползването на
предпазен колан представлява противоправно деяние, което следва да се
квалифицира като форма на съпричиняването, и затова влече правните последици,
предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне на тежестта в размера на
дължимото обезщетение. Счита, че визираното нарушение на правилата за пътуване
значително е рефлектирало върху понесените от ищеца травми, които от своя
страна са довели до съответните имуществени и неимуществени вреди спрямо същото
лице.
Твърди, че пострадалият е спомогнал за настъпилите
усложнения на здравословното му състояние, като не е положил дължимата грижа за
възстановяване на същото непосредствено след настъпване на процесното ПТП, и
същевременно не е потърсил навременна лекарска помощ - видно от свидетелските
показания вместо да бъде откаран в лечебно заведение за спешна медицинска помощ
е предприето пътуване до град Г., оттам до гр. Н. и едва след това до болницата
в С.З..
Посочва, че е видно от направените констатации в
представените епикризи, че няма данни ищецът да е губил съзнание, нито е
претърпял травматичен шок, поради което той е разполагал с възможността сам да
потърси своевременно медицинска помощ. След като в рамките на законоустановения
срок, считано от датата на подаване на писмената застрахователна претенция от
пострадалото лице, застрахователното дружеството се е произнесло с мотивирано
Уведомление, изпратено до ищеца, с изх. № 329/24.01.2019 г., с което са изискани
необходимите документи, само при наличието на които би могло претенцията за
обезщетение да бъде годна за произнасяне по същата по основание и размер, така
и не е последвал съответен отговор от страна на увреденото лице. Счита, че именно
от последното се доказва твърдяното наличие на съпричиняване на претърпения от
ПТП вредоносен резултат - липсват данни за проведени рехабилитационни курсове,
нито за процедурни карта, съгласно които да е видно кога, колко и какви
рехабилитационни процедури са били извършени и как се е развивал оздравителният
процес. В допълнение сочи, че не фигурират данни ищецът да е приемал евентуално
предписаните му лекарства. Счита, че не са представени и медицински документи
за предписаните на ищеца контролни прегледи при ортопед-травматолог, нито при
специалист-неврохирург, което демонстрира неглижирането на собственото му
здраве.
Твърди, че претендираното от ищеца обезщетение е
недоказано, както по основание, така и в сочения размер от 25 500 лева частично
от 50 000 лева. Счита, че претендирания от ищеца размер е прекомерно завишен,
несъобразен със съдебната практика и неоспоримите факти за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Моли, да се отхвърлят изцяло исковете като недоказани и
неоснователни, включително акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху
сумите.
Моли да му се присъдят разноските в настоящото
производство, в това число разноските за адвокатско възнаграждение.
Ищецът е депозирал по делото допълнителна искова молба, с която взема становище по възраженията
на ответника.
Счита, че е неоснователно твърдението, че исковата молба е
нередовна, тъй като не били изложени точно и ясно релевантните факти и не бил
описан механизма на ПТП. Посочва, че в същата са описани обстоятелствата, на
които се основават исковете, както и е посочен механизма на ПТП. Сочи, че в
случая има самокатастрофирал автомобил и пътници в този автомобил, т.е. освен
водача на застрахованото при ответника МПС няма друго лице, което да е виновно
за настъпване на това ПТП, няма друг участник. Предвид и факта, че вината се
предполага до доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина,
счита, че не е в тежест на ищеца да доказва обстоятелства от механизма, който
не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Сочи, че видно от Констативния протокол за ПТП -
неоспорен от ответника, процесното ПТП е настъпило на 09.12.2018 г. и в него са
посочени лицата, които са пострадали при това ПТП, единият от които е ищецът М.М..
Счита, че Констативният протокол, представлява официален свидетелстващ документ
и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното
изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в
него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица
и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. В същия
смисъл посочва - решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС,
II ТО., Решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, II Т. О.
и Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т. О. Обръща
внимание, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията
след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко
възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на
инцидента, посоката на движение на автомобила.
Заявява, че исковата молба не е нередовна и поради
неплащане на ДТ, тъй като с определение от 04.02.2020 г., съдът е освободил
ищеца от заплащане на ДТ и разноски по делото.
Намира за неоснователни изложените от ответното
дружество доводи за нередовност на исковата молба на основание чл. 127, ал. 4
от ГПК, поради непосочване на банкова сметка. ***, че действително в тази
разпоредба е въведено изискване за представяне на банкова сметка ***, но
законът не свързва неизпълнението на това изискване с никакви последици, вкл. и
с нередовност на исковата молба, каквато твърди ответника. В чл. 129, ал. 1 от ГПК са уредените последиците от нередовност на исковата молба и изобщо не са
предвидени такива при неизпълнение на ал. 4 на чл. 127 ГПК. Освен това сочи, че
ответното дружество и към настоящия момент не предлага плащане на обезщетение,
а видно от отговора на исковата молба, оспорва предявените искове и по основание
и по размер.
По отношение възраженията на ответника относно
основателността на исковете, ищецът взема следното становище:
С оглед обстоятелството, че ответното дружество не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на
валидна застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия лек
автомобил, моли на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, да се обяви това
обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Намира за неоснователно оспорването от страна на
ответника на причинените на ищеца следствие ПТП травматични увреждания, както и
причинно-следствената връзка между ПТП и уврежданията. Твърди, че всички
описани в исковата молба травми и страдания, техния интензитет и проявление при
ищеца са настъпили следствие процесното ПТП. Посочва, че с исковата молба са
представени медицински документи, установяващи причинените му травми вследствие
ПТП, както и са направени доказателствени искания разпит на свидетели и
назначаване по делото на СМЕ, с поставени към нея въпроси.
Счита, че са неоснователни и необосновани изводите на
ответника, които прави във връзка с направените изследвания на ищеца и
уврежданията му.
По отношение възражението на ответника за претенцията
за лихви за забава, ищецът посочва, че при деликт лихви за забава се дължат от
датата на непозволеното увреждане. В тази връзка, счита, че следва да се има
предвид, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите.
Сочи, че приложимата правна норма е чл. 429, ал. 3 от КЗ, в която е уредено
задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования
или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. Заявява, че тъй като за делинквента е установено задължение да
уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че
това задължение е изпълнено, то за него възниква задължение за плащане на лихви
към пострадалия от 7 - мия ден, така, както е посочено в исковата молба -
16.12.2018 г.
Според ищеца, най - късният момент, от който възниква
задължение за лихви е 10.01.19 г., за която дата са представени доказателства
/обратна разписка за получена от застрахователя писмена претенция/, че от ищеца
е постъпило уведомление до застрахователя, което обстоятелство не се оспорва от
ответника.
Счита, че неоснователно ответното дружество възразява,
че предявеният иск е в завишен размер. Отбелязва, че същият е съобразен от една
страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на
ищеца, а от друга страна, с лимита на отговорност на ответника за 2018 г. и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Посочва, че за доказване на причинените неимуществени
вреди на ищеца, с исковата молба са представени доказателства и са направени
доказателствени искания.
За неоснователни намира възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец. Счита, че
същите са голословни и неподкрепени с доказателства. Сочи, че от представените
писмени доказателства няма данни, от които да се направи извода, че ищецът, е
извършил нарушения, които да са в пряка причинно - следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат. Намира, че цитираното от ответника от
протокола за разпит на пострадалия в досъдебното производство не подкрепя
възражението му за съпричиняване, тъй като протоколите за разпит от ДП не
представляват годни доказателства в настоящото производство, защото не са
събрани в него по реда на ГПК.
Прави възражение за недължимост на юрисконсултско
/адвокатско възнаграждение, респ. за прекомерност на претендираните от
ответника разноски.
В допълнителния
отговор ответникът заявява, че поддържа
отговора на исковата молба по подробно изложените в същия съображения.
Счита, че релевираните в отговора на исковата молба твърдения,
касаещи недостатъци в исковата молба са в няколко насоки. На първо място е
изложено, че по отношение на изискването, регламентирано в разпоредбата на чл.
127, ал. 4 от ГПК, за представяне от ищеца с исковата молба, като условие на
редовността на същата, на банкова сметка ***, следва да се отчете, че става
въпрос за императивна процесуалноправна норма, чието неспазване ГПК санкционира
с оставянето на исковото производство без движение, до отстраняване на
наличните дефекти. Счита, че процесуалното поведение на ищцовата страна е
свързано с грубо незачитане на установени правила и демонстрира липсата на
обоснована увереност у нея, че изобщо й се дължи някакво репариране на
евентуално претърпени вреди.
Противопоставя се на твърдението, че механизмът на
процесното ПТП бил изяснен от съставения от органите на МВР Констативен
протокол за ПТП. Посочва, че съгласно трайно установената съдебна практика, а и
предвид естеството на информацията в отделните графи в образеца на полицейския
протокол за ПТП, в тази своя част същият няма характера на официален
удостоверителен документ, който да се ползва с материална доказателствена сила.
Според ответника, във визираната част той се третира като частен свидетелстващ
документ, отразяващ възприятията на контролните органи относно механизма на ПТП
в един по-късен момент, след настъпване на катастрофата, както и на статични
вторични белези и веществени доказателства. Сочи, че контролните органи описват
схемата и механизма на ПТП след възприемане на статичната обстановка на
произшествието, без да са го наблюдавали в динамика, в развитие. В този смисъл посочва
константната практиката на ВКС - Решение № 90 от 14.06.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 1751/2018 г. ; Решение № 120 от 31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2908/2017
г.; Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г. Освен това,
категорично възразява срещу твърдението от допълнителната искова молба, че
ответникът не оспорва приложения към исковата молба Констативен протокол за
ПТП, тъй като същото не отговаря на истината. Намира, че както съдът може да
установи, видно от депозирания отговор на искова молба /раздел III/, ответникът
е направил изрично доказателствено искане за представяне от ищцовата страна на
четливо копие на визирания документ, съставен от органите на МВР.
Не се противопоставя на искането на ищеца да бъде
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство наличието на
валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между застрахователното
дружество и неговият собственик К.Т.М. по силата на Застрахователна полица №
BG/30/118002786955.
Счита, че приведените от ищеца доводи, свързани с периода
на дължимост на акцесорната претенция за лихва, са неоснователни. В процесния
случай обаче, ответникът посочва, че нормата, под чиято хипотеза се субсумират
фактите от настоящия правен спор, е закрепена в специален закон - Кодекса за
застраховането, а предвид спазването на принципа lex specialis derogat legi
generali, следва да бъде приложена именно тази от чл. 380, ал. 3 от КЗ. Отново
подчертава, че видно от представеното към исковата молба уведомление до застрахователното
дружество, депозирано в извънсъдебната фаза по уреждане на застрахователната
претенция, постъпило с вх. № 150/15.01.2019 г., не е посочена банкова сметка, ***еделеното
обезщетение в полза на М.М.. Твърди се, че такава банкова сметка ***, поради
което обективно е невъзможно длъжникът да бъде поставен в забава, предвид
липсата на съдействие от страна на кредитора.
Поддържа възражението си за съпричиняване от страна на
пострадалия поради изложените вече с отговора на исковата молба твърдения.
Счита, че доводът, че липсват писмени доказателства от ответника, които да
обосновават наличието на съпричиняване, демонстрира непознаване на правилата на
ГПК. Отбелязва, че доказателствените средства са изчерпателно изброени в
процесуалния закон, като освен писмени доказателства, ГПК познава и гласни
такива, установяващи конкретните факти. Сочи, че от страна на застрахователя е
направено доказателствено искане в тази насока с отговора на исковата молба,
като посредством разпита на друг от пътниците в лек автомобил, марка „БМВ“,
модел „320“ - И.С., ще установява знанието у ищеца, че водачът К.М. е употребил
алкохол. На следващо място, моли съдът да приобщи към доказателствения материал
по настоящото производство, заверено копие от Физико- химическа експертиза на К.М..
Посочва, че видно от визирания официален свидетелстваш документ, изготвен по
образуваното по случая ДП № 2843М 1480/2018 при РУ- К., пр.пр. № 2855/2018г. по
описа на ОП - С.З., е констатирано съдържание на етилов алкохол в кръвта на
починалия водач на застрахованото в ответното дружество МПС от 2,33 %.
Поддържа възражението си и за прекомерност на претендираното
обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и
страдания, от една страна, и, от друга страна, като несъответстващо на
съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи за процесния
период, както и предвид наличието на принос от страна на пострадалия за
вредите.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е,
че на 09.12.2018 г., около 02:30 часа, по първокласен път ІІІ - 5007 км 15, при
управление на л.а. „БМВ 320“ с peг. № ***, водачът К.Т.М. е излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътно
дърво, като е причинил ПТП. Вследствие на ПТП - то е пострадал ищецът М.Н.М.,
пътник в горепосочения лек автомобил.
Безспорно е, че за процесния автомобил “БМВ 320” с рег. №
*** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със З.Д.Ж.З.” АД
по застрахователна полица BG/30/118002786955/24.09.2018г. със срок на валидност
от 25.09.2018г. до 25.09.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалият е
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „З. „Д.Ж.З.“, получена
от последния на 10.01.2019 г., което е видно от приложената обратна разписка и
е представил всички документи, с които разполага. По случая е заведена щета с №
0801-000255/2019-01, по която застрахователят е отказал плащане на обезщетение.
Видно от постановление от 12.06.2020 г. по пр. пр. № 2855/2018
г. на Окръжна Прокуратура - С.З. е прекратено наказателното производство по ДП
№ 284 ЗМ 1480/2018 г. на РУ К..
От заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява следното:
При така описаното в общата част ПТП, случило се на
09.12.2018 г. ищецът М.Н.М. е получил следните травми: Контузия на гръдната и
поясната област. Контузия на белия дроб. Фрактура на левите странични израстъци
на гръдните прешлени - ТхЗ, Тх4, Тх5, Тхб.
След осъществяване на преглед, лабораторни изследвания,
рентгенографии и консултации е хоспитализиран в КНХ на УМБАЛ - С.З.. Препоръчан
е постелен режим, назначена е медикаментозна терапия и клиникореанимационни
мероприятия включващи: Манитол, вит.С, Лидол + антиалерзин. Деган, Наклофен,
Квамател.След обсъждане на клиничен съвет е решено, че не е необходимо
оперативно лечение. Препоръчан е постелен режим и имобилизация тип - брейсинг
/обездвижваща ортеза/. При оценено подобрение на соматичния и неврологичен
статус на 12.12.2018 г. е дехоспитализиран. Препоръчани са 2 контролни прегледа
- на 20.12.2018г. и на 27.12.2018г. Дадени са указания и назначения за
последващия домашен период на лечение. Няма медицинска документация за
провеждани контролни прегледи и допълнително лечение. Няма данни в медицинските
документи до кога е продължил оздравителния период в конкретния случай. Средно
статистически при тази възраст/18г./ възстановителния период при тази гръбначна
травма би бил 3-4 месеца. По отношение на контузията на белия дроб, която е
засегнала само базално в ляво малки белодробни полета, възстановителния период
е 10-15 дни.
Предвид естеството на травмите получени от М.М. при
процесното ПТП от 09.12.2018 г. и неговата възраст може да се заключи, че той е
възстановен напълно. При осъществения клиничен преглед вещото лице е установило,
че при натиск в областта на телата на 3,4,5 и 6 гръден прешлен няма болка. Също
при палпация в ляво, странично от изброените гръдни прешлени, т.е. върху
напречните израстъци няма болка. Няма външно изразена деформация и дефект.
Паравертебралната мускулатура от двете страни на гръдния отдел на гръбначния
стълб е еднакво оформена. При аускултация не се долавят допълнителни шумове,
говорещи за остатъчни травматични промени. Ищецът е съобщил за наличие на болка
при вдигане на тежест. При разговор с ищеца той е съобщил, че след
дехоспитализацията е спазвал леглови режим 30 дни и след това внимателно е
започнал да прави опити за сядане и прохождане с чужда помощ. Тогава е
използвал корсет - по данни на ищеца за около 1, 5 месеца. В медицинската
документация няма данни за настъпили след инцидента /ПТП/ усложнения по повод
гръбначната травма.
Вечерта на 08.12.2018 г. в гр.Н., обл. С.З., К.М. - (С.),
и И. А. С. ( Алко) решили да посетят
дискотека в близкото село В.. До там пътували с автомобила на Кр.Т.Михайлов -
БМВ с рег.№ ***. В дискотеката на една маса се събрали със свои общи познати -
пострадалите И.М. (К.), Илиан Иосков ( И.) и ищеца М.М. ( Мехмед). Петимата
танцували и се черпели, пили и алкохол - уиски. Към 2.00 часа на 09.12.2018г.
решили да се прибират. Качили се в автомобила на постр. К.М. - БМВ с рег.№ ***.
Пострадалият К.М. седнал на мястото на водача, И.Й. седнал зад него на задната
седалка, М.М. - ищец по делото седнал на предна дясна седалка. По средата на
задната седалка седнал И.М., а до него И.С.. К.М. привел в движение автомобила,
включил светлините и потеглел за гр.Н., обл.С.З. като се движил по тъй
наречения стар път - третокласен път-ІІІ-5007 в посока от запад на изток. След
напускане на с. В., пътя преминавал през равнинен участък, на който водачът К.М.
увеличил скоростта. На пътя нямало други автомобили. Пътуващите в автомобила
видели, че водачът К.М. шофира с висока скорост. Километража отчитал около 180
км/ч. Пътуващите започнали да викат К.М. да намали скоростта, но същия не ги
послушал. Въпреки, че пътят бил с асфалтово покритие, същия е бил с неравности
и дупки, които К.М. избягвал, като ги заобикалял ту-отляво, ту-отдясно.
Управлявайки по описания начин с посочената скорост на
движение на около 2,4 км извън с.В. (източно от източната табела на селото) К.М.
изгубил контрол върху движението на автомобила си. В резултат на това той се
отклонил на ляво /северно напускайки пътното платно по посока на движението си,
водачът натиснал педала на спирачната система, автомобила започнал да се движи
транслационно като леко се завъртял на дясно, блъснал се в крайпътно дърво със
задната си лява част, след което се завъртял в посока обратна на часовниковата
стрелка и накрая спрял в покой в крайпътна вада, минаваща северно от пътя.
Около четвърт час след настъпването на това ПТП по пътя
преминал л.а. „Опел Вектра“ с водач К. И., в който пътували Р. Н., Сашо Д. и А.
Ч. (по данни от ДП). Те също се прибирали от дискотеката в с. В. и пътували към
гр.Н.. Скоро след напускането на с.В. видели по пътя разпилени части и фарове
от автомобил. Спрели за да разберат какво се е случило. По това време от
денонощието нямало други ППС на пътя, които да се движат. В ляво от пътното
платно по посока гр.Н. вън от пътя във вадата видели катастрофиралия процесен
автомобил, силно смачкан с изпочупени стъкла.
В резултат на процесното ПТП са загинали на място водачът
на „БМВ 320“ К.М., като същият е изпаднал от автомобила (по всяка вероятност
без поставен обезопасителен колан) като се е удавил от водата във вадата.
Загинали на място са и пътниците И.С.М., както и И.Г.Й.. Другите двама пътника
- И.А.С. и ищеца М.Н.М. са претърпели средни телесни повреди. На същите им е
била оказа медицинска помощ в специализирано медицинско заведение.
От направените изследвания е било установено, че водачът К.Т.М.
е имал наличие на етилов алкохол в кръвта около 2,33 промила.
Причините за настъпване на ПТП са обективни и субективни:
Употреба на алкохол с количество в кръвта около 2,33
промила от водача на „БМВ 320“ с рег.№ ***.
Наличие на неравности и дупки по път ІІІ-5007, които
обуславят движение на МПС с по-ниска скорост, спрямо максимално разрешената за
движение в извън населено място - 90 км/ч с оглед безопасното им заобикаляне
или преминаване през тях когато заобикалянето им е невъзможно.
Субективни :
1 .Водачът на лек автомобил БМВ 320 с рег.№ *** е подбрал
скорост на движение на автомобила си от около между 150 и 180 км/ч в конкретния
пътен участък, която е значително превишена над пределно разрешената 90 км/ч.
2.Той не се е съобразил с предупреждението на М. да намали
скоростта си на движение.
В резултат на всичките тези изброени по-горе причини
автомобилът в даден момент от движението си е загубил устойчивост, като водачът
му е изгубил контрол върху движението и напускайки пътното платно се е ударил в
крайпътно дърво в ляво от пътя спрямо посоката си на движение със задните си
леви състави. След удара автомобила безконтролно е продължил движението си и се
е озовал в крайпътна вада с вода, където е намерен от другите свидетели
посочени по-горе, които са оказали помощ на пострадалите пътници.
Водачът на лек автомобил БМВ е имал техническа възможност
да не допусне ПТП при условие, че след като е употребил алкохол над пределно
допустимата граница от 0,5 промила /налични 2,33 промила/ не е следвало да сяда
зад волана на автомобила си и да шофира, а същия да бъде управляван от друго
лице, което не е употребило алкохол.
След като не е сторил това, спазвайки изискванията на
законовата уредба от техническа гледна точка, е трябвало да се движи с много
ниска скорост далече под максимално разрешената.
При движение със значително по-ниска скорост от 90 км/ч -
максимално разрешената, водачът на БМВ би имал в някаква степен теоретична
възможност да предотврати настъпването на ПТП, но това е само на теория с оглед
запазване устойчивостта на движение на автомобила. Експертизата не е в
състояние да твърди, че всички действия по отношение на шофиране след употреба
на алкохол, с наличие в кръвта от порядъка на 2,33 промила при максимално
разрешени 0,5 промила ще бъдат правилни и адекватни и съобразени с
пътно-климатичните условия в процесния участък от пътя. Затова дори и движейки
се със скорост на движение по-ниска от максимално разрешената - 90 км/ч начина
на неговото шофиране и действия, по никакъв начин не може да гарантира
безопасността на движението, както за другите участници в него, така и за
пътуващите в автомобила пътници.
Тъй като пострадалият М.М. се е возел на предна, дясна
седалка до водача на автомобила, а ударът в дървото е със заден ляв край на
задните състави на автомобила, както и настъпилите деформации от този удар,
действието на предпазния колан по отношение на директрисата на ударния импулс е
минимално, тъй като тялото на пострадалия М. се устремява назад и на дясно. В
конкретния случай ползването на предпазен колан би способствало за оставане на
тялото на пострадалия вътре в купето при последващото след удара в дървото произволно
и хаотично движение на автомобила до неговото окончателно спиране в покой -
крайпътната вада. Колана би ограничил движението на тялото напред, и частично в
страни при последващата ротация на автомобила след удара, като го закрепя към
седалката и облегалката на автомобила.
Според вещото лице в конкретния случай полезното
действието на предпазния колан е минимално.
Лек автомобил марка „БМВ „ модел „320“ фабрично е
оборудван с триточкови инерционни предпазни колани. Те са 5 на брой за всяко
седящо място в автомобила. Типът им е инерционен и са триточкови. Същите
сработват при челен удар като дозатягат прикрепването на тялото на пътника и
водача към седалката и облегалката й.
При настъпилия
удар в дървото, който се явява странично прохлузен, при което автомобила е
продължил напред, завъртайки се в посока обратна на часовниковата стрелка
спрямо вертикалната ос прекарана през масовия му център, при което тялото на
пострадалия М.М. се е устремило още на дясно и назад и при самото спиране на
място тялото се е устремило на ляво и напред - към арматурното табло.
Траекторията на
тялото на пострадалия М. - ищец по делото, при непоставен обезопасителен колан
би била първоначално напред до настъпване на удара в дървото. При удара се
устремява назад и надясно, след което предвид последващото хаотично движение на
автомобила до спирането му в покой - хаотично, вследствие на действащите му
инерционни сили, респективно още по надясно и последно наляво при спирането му
в покой. При такива движения на тялото на М.М., с честа смяна на посоката,
неминуемо определени участъци са подложени и на усукване.
Възможните
увреждания по тялото на пострадалия биха могли да се получат от удар в
арматурното табло, предно челно стъкло, след което устремявайки се надясно и
назад - в страничната - вертикална колонка на купето или в дясната врата; в
този момент центробежните сили както изтласкват на дясно неговото тяло, така
също изтласкват тялото на водача К.. Много вероятно е в този момент водачът със
свит десен лакът да е травмирал гръбната паравертебрална лява област на М.М..
Според вещото лице, извършило медицинската експертиза може
да се приеме, че част от нараняванията на тялото, както и по крайниците му ще
бъдат по-леки и по-малобройни, ако е бил с предпазен колан. По отношение на
споменатото “нараняване на главата“ експертът счита, че въпросът е некоректно
зададен, тъй като в медицинската документация, касаеща травмата получена при
процесното ПТП, няма данни за травма на главата.
От 09.12.2018 г. до 12.12.2018 г. ищецът М.М. е лекуван в
КНХ на МБАЛ - С.З.. През този период успоредно с назначените терапевтични и
реанимационни мероприятия са проведени неколкократно рентгенови и КАТ
изследвания, уточняващи диагнозата. Окончателната диагноза е: Контузия на
гръдната и поясната област; Контузия на левия бял дроб/малки контузионни огнища
в ляво базално/; Счупване на левите странични израстъци на 3-6 гръдни прешлени.
От КАТ изследването на белите дробове е установено:
“...че белите дробове са двустранно разгънати до периферията. Налични са
разнокалибрени дилатирани, бронхиални просвети двустранно, неясно отграничени
хиперденсни лезии в ляво - базално, суспектни за контузионни огнища.
“Окончателната диагноза, поставена на съответната епикриза при изписването след
проведеното лечение е резултат от провеждане на клинични прегледи съпоставяни с
рентгеновата находка. Епикризата е документ описващ окончателното състояние на
пациента след проведеното наблюдение и лечение и като такъв, написаното се
приема за окончателно. В случая е прието и описано като диагноза: контузия на
бял дроб.
В Епикриза към ИЗ № 24943, издадена от КНХ в раздела
параклинични изследвания е вписана рентгенография, при която е установена
„нарушена цялост на дясната скапула“ - фрактура на дясна скапула. В КАТ
изследването е вписана като резултат: “фрактура на сакрума“. В процеса на
лечението е проведено обсъждане на клиничен съвет на резултатите от
изследванията на ищеца и е взето решение, че липсват клинични данни за фрактура
на скапулата и сакрума. При мониторно увеличение на рентгеновия образ е
установено, че в областта на сакрума се наблюдава вродено непълно свързване на
задна костна ламина. От всичко това може да се заключи, че освен счупванията на
левите, напречни израстъци на 3-4-5-6-ти гръдни прешлени, няма други счупвания.
При счупване на напречни израстъци на гръдни прешлени се
назначава лечение, включващо покой за 30 дни и при нужда аналгетична терапия. В
зависимост от полученото счупване е възможно да се обсъжда и оперативно
лечение. В последващия период се препоръчва носене на гръбначен корсет за
стабилизиране на гръбначния стълб и ограничаване на подвижността му, за да се
намали болковия синдром и намали риска от образуване на нови хематоми в
областта на счупванията. В конкретния случай е препоръчан постелен режим и
имобилизация тип -брейсинг.
Към съдебната документация и медицинската, представена от
ищеца няма такава, свидетелстваща за закупуване на корсет, нито за провеждане
на лечение с корсет.
При проведения преглед на ищеца М.Н.М. той е съобщил, че
му е бил назначен гръбначен стабилизиращ корсет от неврохирург в КНХ при
дехоспитализацията. Той си е закупил такъв и го е ползвал около 45 дни. Също
тогава той представя заключение от рентгенолог по направена рентгенография на
гръден кош - 09.01.2019г: “Дг.:Ст.пост контузио торацис ет
пулмонум....Разчитане :Двете белодробни половини просветляват нормално. КДС -
свободни. Не се виждат огнищни лезии. Кор - норма за възрастта. Не се виждат
травматични промени в ребрата и в белодробния паренхим.“
В заключителната част на Епикриза към ИЗ № 24943 издадена
от КНХ на М.Н.М. е вписано: “..Контролни прегледи: Има право на два контролни
прегледи в ДКБ в рамките на 1 месец от дехоспитализацията - 20.12.2018 г. и
27.12.2018г. - етаж 3, к-т 1, от 12,00 - 13,00ч. “ Към съдебната документация
няма представени документи за резултати от такива контролни прегледи.
Забележка: Тези прегледи са препоръчителни, но не са задължителни, т.е. те са
по желание на пациента или при възникнала нужда от преглед.
При прегледа на ищеца от експерта, същият е съобщил, че
след дехоспитализацията при първото пролежаване в КНХ е посетил неврохирург от
клиниката двукратно - след 20 дни и след около 1,5 месеца.
В приложената медицинска документация няма данни за
проведени контролни прегледи при специалист неврохирург и пулмолог. Ищецът е
съобщил за 2 осъществени прегледа при неврохирург.
В Епикриза от ИЗ №24943/2018г на КНХ при УМБАЛ - С.З.
/лечение от 09.12.2018г до 12.12.2018г/ няма вписани данни за загуба на
съзнание от ищеца. Такъв факт не фигурира и в диагнозата.
В Епикриза от ИЗ №4314/ 2019г на КНХ при УМБАЛ - С.З. е
вписана диагноза:,, Контузио капитис. Комоцио церебри“. Тази Епикриза е от
лечение на ищеца в НХК - 75 дни след травмата при процесното ПТП / пролежал в
клиниката от 21.02.2019г. до 23.02.2019г/. Освен това в раздела Анамнеза е
записано ясно: „...Днес съобщава за травма в същата област, след падане у дома.
Оплаква се от болки по контузните места.“ /???/ Не може да се каже, коя е „същата
област“, и кои са „контузиите места“. Разсъждавайки по казуса и съпоставяйки
двете Епикризи, не може да не се забележи, че: В първата Епикриза няма
установена травма на главата. Отбелязани са само - екскориации по лицето. В нея
не фигурира като диагноза нищо по отношение на главата. Пак в нея, в раздела
Соматичен статус...неврологичен статус е записано:
„ В съзнание. ГКС - 15т, МРД /-/, ЧМН - б.о., Парализи и
парези /-/,.... ВКФ/висша корова функция/- в норма, Хипестезии липсват, Болкови
синдром/+/, Общомозъчна симптоматика/+-/.
От всичко това може да се направи заключение, че втората
хоспитализация на М.М. в КНХ е поради битова травма, случила се на 21.02.2019 г.,
при която той е контузил главата си в дома си, при което е получил мозъчно
сътресение и тази травма не може да се свързва с първопричина - процесното ПТП
/случило се на 09.12.2018г/ и травмите, получени при него.
Възможно е М.М. да не е имал ясен спомен „дали е носил
обезопасителен колан“, дори и при нормален неврологичен статус и при нормално
съзнателно състояние. В раздела Анамнеза се записват данни, които пациента
споделя, или негови отговори на въпроси, които му се задават. В този смисъл
Експертизата не може да обсъжда: „Субективния отговор, колко близо е до
обективната истина“.
Предвид естеството
на травмите получени от М.М. при процесното ПТП от 09.12.2018 г. и неговата
възраст може да се заключи, че той е възстановен напълно. При осъществения
клиничен преглед е установено, че при
натиск в областта на телата на 3,4,5 и 6 гръден прешлен няма болка. Също при
палпация в ляво странично от изброените гръдни прешлени, т.е. върху напречните
израстъци няма болка. Няма външно изразена деформация и дефект.
Паравертебралната мускулатура от двете страни на гръдния отдел на гръбначния
стълб е еднакво оформена. При аускултация не се долавят допълнителни шумове,
говорещи за остатъчни травматични промени. Ищецът съобщил за наличие на болка
при вдигане на тежест. При разговора с ищеца той съобщил, че след
дехоспитализацията е спазвал леглови режим 30 дни и след това внимателно е
започнал да прави опити за сядане и прохождане с чужда помощ. Тогава е
използвал корсет - по данни на ищеца за около месец и половина. В медицинската
документация няма данни за настъпили след инцидента/ПТП/ усложнения по повод
гръбначната травма.
Оздравителният процес при ищеца М.М. е протекъл гладко
без поява на усложнения. Средно статистически при тази възраст/18г./
възстановителния период при тази гръбначна травма би бил 3-4 месеца. По
отношение на контузията на белия дроб, която е засегнала само базално в ляво
малки белодробни полета, възстановителния период е 10-15 дни.
В медицинските документи, представени в ТД № 12/2020г
няма такива, които да свидетелстват за потърсена медицинска помощ или за
проведено лечение във връзка с нарушения на съня, силен стрес, влошено
емоционално състояние и т.н. Няма данни за консултации и лечение от психиатър.
При процесното
ПТП, случило се на 09.12.2018г ищецът М.Н.М. е получил следните травми:
Контузия на гръдната и поясната област. Контузия на белия дроб. Фрактура на
левите странични израстъци на гръдните прешлени – Тх 3, Тх4, Тх5, Тх6.
Контузия на гръдната област-болка за 7-10 дни; оздравителен
период- същия.
Контузия на поясната област-болка за 7-10
дни;оздравителен период –същия.
Контузия на б.дроб-установена рентгенологична,без да има
клинична изява.
Фрактура на процеси трансверзи на 3,4,5,6
гр.прешлен/леви/- болка за 45 дни; оздравителен период 3-4 месеца.
Ако се приеме, че ищецът М.Н.М. в момента на случилото се
ПТП е бил с правилно поставен обезопасителен колан, седящ на предна дясна
седалка, то може да се заключи, че травмите му щяха да бъдат малко по-леки.
Това се приема с ясната мисъл, че триточковият обезопасителен колан има активно
полезно действие при челни удари.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Х.Й.Ч., която е майка на
ищеца посочва, че когато го видяла в болницата, синът й бил в безсъзнание. М.
прекарал в болницата четири дни, след това го изписали и се прибрал вкъщи. При
изписването от болницата, М. бил в инвалидна количка. След изписването М. бил
много зле. Месец и половина не можел да става от леглото, не можел да отиде до тоалетна, бил на подлога. След като
започнал да става, М. не можел да се придвижва сам, а с помощта на родителите
си, тъй като имал световъртеж, гадене, болки в гърба, и в ръката. Към шестия
месец вече започнал по – добре да става и да се самообслужва. Според
свидетелката една година М. бил със световъртежи, главоболие, болки в гърба, като
и към настоящия момент също имал болки, все още изпитвал притеснение като се
качи в колата. Преди ПТП – то М. спортувал бокс, но сега вече не можел да
тренира, не можел и да работи. При промяна на времето имал болки в гърба.
Свидетелят Н. М.Н., който е баща на ищеца
посочва, че когато го видял в болницата,
синът му бил в безсъзнание, защото имал сътресение на мозъка. М. прекарал в
болницата четири дни. Когато дошъл в съзнание, М. казал на баща си, че не помни
катастрофата. При изписването пренесли М. с носилка до колата и с носилката го
свалили, когато си отишъл вкъщи в Г.. Месец и половина, М. бил на легло и не
можел да става, бил на подлога, почиствали го с мокри кърпи. Отнело му шест
месеца да отиде до тоалетната сам,
защото имал световъртеж, болки в гърба. Не можел да стои на крака си. До шестия
месец имал нужда от грижи, не можел да се изкъпе, майка му го почиствала с
мокри кърпи. След шестия месец започнал самостоятелно да се придвижва - до
тоалетна, до вратата, но не излизал. Според свидетеля катастрофата се отразила
зле на психическото му състояние, изпитвал страх като се качи в колата, не
можел да спи. Според свидетеля към
настоящия момент М. не е възстановен, преди тренирал, обичал да играе футбол и
да вдига тежести, но сега не можел, тъй като имал болки в гърба.
Свидетелят И.А.С. посочва, че с ищеца са
приятели от малки. Спомня си катастрофата, с ищеца били на дискотека в с. В..
От дискотеката си тръгнали към три часа, шофьор бил С., който карал „БМВ 320“.
Качили се в колата, отпред се качил М., а свидетелят, И. и Зеид от Г. се качили
отзад. Според свидетеля шофьорът и М. си сложили колани, колата имала
сигнализация, ако не са сложени коланите, а когато тръгнали не се чувала тази
сигнализация. Свидетелят посочва, че всички, които се качили в колата, преди
това били в дискотеката и всички консумирали алкохол. Шофьорът също пил
алкохол, но свидетелят не знае колко.
При повторния разпит на свидетеля И.А.С.
заявява, че не знае дали М. е знаел, че К. е употребил алкохол. Вечерта били
заедно на една маса в дискотеката, но М. бил на дансинга, всички си давали
наздравици, на които присъствал шофьора К., като няколко пъти по време на
наздравиците и М. също бил там.
По реда на чл. 176 от ГПК ищецът М.Н.М. посочва, че вечерта на
08.12.2018 г. били заедно с К.М. (С.), И.С. (Алко), И.М. (К.) и И.Й. (И.) в
дискотеката в с. В.. Не знае дали К. е пил алкохол, защото бил на дансинга,
където танцувал и се веселял. Вдигали наздравици, но не помни дали К. е пил.
Ищецът посочва, че в л.а. БМВ с рег. № ***, управляван от К.М. се возил на
предна лява седалка и бил с поставен предпазен колан.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 09.12.2018 г., по силата на което по З.Д.Ж.З.” АД е поел задължение да обезщети
увредените при използването на лек
автомобил “БМВ 320” с рег. № *** трети лица, се установява от застрахователна полица BG/30/118002786955/24.09.2018г.
със срок на валидност от 25.09.2018г. до 25.09.2019г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка
за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенциите си за изплащане на
застрахователно обезщетение пред З.Д.Ж.З.”
АД която е получена от последния на 10.01.2019
г., видно от приложената обратна разписка и е представил всички документи, с
които разполага. По случая е заведена щета с № 0801-000255/2019-01, по която
застрахователят е отказал плащане на обезщетение. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От заключението на
автотехническата експертиза се установява, че
причините за настъпване на процесното ПТП е
употреба на алкохол с количество в кръвта около 2,33 промила от водача на „БМВ
320“ с рег.№ *** и скорост на движение на автомобила от около между 150 и 180
км/ч в конкретния пътен участък, при максимално разрешена 90 км/ч., както и
наличие на неравности и дупки по път ІІІ-5007 които обуславят движение на МПС с
по-ниска скорост, спрямо максимално разрешената за движение в извън населено
място - 90 км/ч с оглед безопасното им заобикаляне или преминаване през тях
когато заобикалянето им е невъзможно.
С оглед изложеното
съдът намира, че водачът на л.а.
„БМВ 320“ с рег.№ *** е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
По делото е
установено, че скоростта на движение на л.а.
„БМВ 320“ с рег.№ *** към момента на удара е била между 150 - 180 км./ч., а тази скорост е
значително по - висока от максимално допустимата и разрешена за извън населено
място скорост до 90 км./ч., което представлява нарушение на разпоредбите на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
Водачът на л. а. „БМВ 320“ с рег.№ *** е нарушил и нормата на чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
С оглед изложеното съдът намира, че
допуснатите нарушения на водача на
„БМВ 320“ с рег.№ ***, са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че
презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на
водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза, вследствие на процесното ПТП ищецът е получил
следните травми: контузия на гръдната и поясната област, контузия на белия дроб,
фрактура на левите странични израстъци
на гръдните прешлени – Тх 3, Тх4, Тх5, Тх6. Лечебният и възстановителен период е бил
продължителен, нуждаел се от чужди грижи непосредствено след произшествието,
следвани от трудностите да се придвижва, което се установява и от свидетелските
показания, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви. Всичко
това е причинило
неудобства и ограничения от личен, битов, трудов и социален характер. Следва
обаче да се има предвид, че към настоящия момент ищецът е напълно възстановен. Ето
защо съобразявайки
посочените обстоятелства, както и младата и работоспобна възраст на ищеца – 18
години, към момента на ПТП – то съдът
приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
би била сумата от 40 000 лв.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй
като е знаел, че към момента на настъпване на ПТП виновният водач е употребил
алкохол и че не е използвал предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо
дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането,
т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че
виновният за настъпване на ПТП водач на л. а. на „БМВ 320“ с рег.№ *** е имал
концентрация на алкохол в кръвта 2, 33 промила.
Съгласно т. 7
от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г.,
ОСТК, налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения
минимум, ако този факт му е бил известен.
Съдът приема за установено, че ищецът е знаел, че
водачът К.Т.М. е употребил алкохол, тъй като двамата са били в обща компания, консумирали
заедно алкохол, давали си наздравици, на които присъствал и шофьора К., а по
време на някои от наздравиците и ищецът М. също присъствал /показанията на
свидетеля И.А.С./.
От приетото и неоспорено от страните по делото
заключение на автотехническа експертиза се установява, че една от причините за
настъпване на ПТП - то е именно високата
концентрация на алкохол в кръвта на водача на л. а. „БМВ 320“ с рег.№ ***.
Пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, съставлява
рисково поведение, тъй като е проява на съзнателен и свободно формиран избор на
увредения, за когото е налице знание за този факт или възможност за узнаването
му при проявена нормална дължима грижа. Следователно е налице и причинна връзка
между настъпилите вреди и обстоятелството, че пострадалият М.Н.М. сам се е
поставил в риск като е допуснал да пътува в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол.
На
следващо място, при преценка на обстоятелствата, които могат да послужат като
основание за намаляване на застрахователното обезщетение следва да бъде
обсъдено дали по делото се установява, че ищецът е бил без поставен предпазен
колан. По делото няма категорични доказателства, че ищецът е пътувал в л. а.
„БМВ 320“ с рег.№ *** без да използва предпазен колан. Съпричиняването
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е
на ответното дружество, което в настоящия случай не установи, че пострадалият е
пътувал без поставен предпазен колан. Поради това съдът намира, че това
възражение за съпричиняване е неоснователно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца /наличие на знание, че водачът на л. а. „БМВ 320“
с рег.№ *** е употребил алкохол/ и обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде намалено с 50 % или до размер от 20
000 лв.
По
иска за законна лихва.
Съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 19.11.2018 г. -
датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. По делото е представено
доказателство, че ищецът е предявил застрахователната си претенция на 10.01.2019 г. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме,
че 10.01.2019 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца, поради това за периода от 16.12.2018 г. до 09.01.2019
г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че З.Д.Ж.З.” АД следва да заплати
на М.Н.М. сума в размер на 20 000 лв. за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на получените телесни увреждания при ПТП на 09.12.2018 г. ведно със законната лихва от 10.01.2019 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛИ предявения иск над сумата от 20 000 лв. до претендирания размер
от 50 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 16.12.2018 г. до 09.01.2019 г. като неоснователни.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е материално затруднено лице, поради което
адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 2 030 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 2 436 лв. с
ДДС /2 030 х20% = 2 436 лв./
С оглед изхода на делото ответникът З.Д.Ж.З.” АД следва да
заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 974.40 лв. с ДДС, съразмерно с
уважената част от иска.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв.
При
спазване на посочените правила в настоящия случай минималното адвокатското
възнаграждение е в размер на 2 030 лв.,
поради което претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение в
размер на 1 500 лв. не следва да бъде намалявано.
Ответното
дружество е направило разноски в настоящото производство в общ размер на 2 265 лв., както следва: възнаграждение
за комплексната автотехническа и медицинска експертиза в размер на 745 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. и разноски за явяване
свидетел в размер на 20 лв.
С
оглед изхода на делото М.Н.М. следва да заплати на З.Д.Ж.З.” АД направените
разноски в размер на 1 359 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът З.Д.Ж.З.” АД следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 800 лв. за държавна такса, както
и сумата от 296 лв., представляваща възнаграждение за вещи лица по
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ** да заплати на
М.Н.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, **- адв. П.К. от САК сума в
размер на 20 000 лв. за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
на получените телесни увреждания при ПТП на 09.12.2018 г., ведно със законната лихва от 10.01.2019 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 20 000 лв. до претендирания размер
от 50 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 16.12.2018 г. до 09.01.2019 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ** да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***,
**адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 974.40
лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.Н.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, **-
адв. П.К. от САК да заплати на „З.Д.Ж.З.“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ** направените
по делото разноски в размер на 1 359
лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 800 лв. за държавна такса, както и сумата от 296
лв., представляваща възнаграждение за вещи лица по комплексната
съдебномедицинската и автотехническа експертиза, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :