О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е №
2420
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, ХХ с, в закрито заседание на двадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 101 по описа за 2019г на Пловдивски окръжен съд, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Банка ДСК” ЕАД – гр.София, с която се претендира заплащането от ответника Т.Т.Е.А.,
гражданин на ****, на дължими от него
суми – главница и лихви по сключен между тях на 07.02.2015г в гр.Пловдив
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти
по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти и общи условия към
него.
Ищецът
твърди пълно неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, като не
са извършвани никакви погашения.
По делото
е установено, че ответницата е чужд гражданин, студентка по медицина, редовна
форма на обучение, съгласно представените по делото Уверения от МУ – гр.Пловдив
с посочен в тях адрес в гр.****. Книжата по делото са изпратени на този адрес,
като лицето не е открито, след което с международна поръчка са изпратени на
известния адрес в **** и са върнати с отбелязване, че са получени. С цел
установяване обичайното местопребиваване на ответницата съдът е изискал данни
за адресна регистрация от ОД на МВР – Пловдив, сектор „Миграция“, които са
посочили, че не разполагат с данни за такава. Изискани са сведения от НАП и от НОИ за установяване на сключени
от лицето трудови договори или подавани декларации, от които да може да се
установи друг адрес на територията на РБ, но данни за ответницата липсват.
Изискани са данни и от МУ – Пловдив, като в отговор е постъпило писмо, в което
заявяват, че на ответницата е наложено наказание отстраняване от Университета
за три години, което е било обжалвано от нея и потвърдено с окончателен акт на
ВАС, като те не разполагат с никаква допълнителна информация за студентката. С
оглед на всички тези данни, както и с оглед на извършеното връчване на
съдебните книжа във **** съдът намира, че ответницата не е с обичайно
местопребиваване на територията на РБългария, следователно настоящият съд няма
международна компетентност да разглежда настоящия спор. Спорът е такъв с
потребител, международната компетентност по който е определена от чл.95, ал.3
от Кодекс на международното частно
право, според който, ако страните по договор с потребител не са избрали
приложимо право, отношенията им се уреждат от правото на държавата, в която
потребителят има обичайно местопребиваване. Същото разрешение е дадено и в чл.18,
т.2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съгласно който другата страна по договора може да
предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има
местоживеене.
По въпроса за компетентността на съда е дадена
възможност на ищеца да изложи своето становище и той е заяви, че според него в
отношенията между страните е приложима специалната компетентност по чл.7,
пар.1, б. „а“ от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012, според
която срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат
предявявани искове в друга държава членка по дела, свързани с договор – в
съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение. Допълва, че
процесният договор за кредитът е с изпълнение на територията на РБългария,
поради което компетентен да разгледа спора е именно съдът в РБългария.
Съдът не споделя тази теза, тъй като сключеният
между страните договор е потребителски с потребител физическо лице, което не е
български гражданин, а гражданин на ****, а определянето на договора като „потребителски“ следва и от
наименованието му и от общите условия, при които е сключен, а и от съдържанието
му. В договора страните не са уговорили приложимото в отношенията им право,
следователно, при наличие на международен елемент в него, приложимото право по
отношение на подсъдността е РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №
1215/2012 и по-специално, предвидената в него защита не
общо за договорите по чл.7, а конкретно за тези, по които едната страна е
потребител – по чл.18. При това положение компетентен да реши спора е съдът по
обичайното местопребиваване на потребителя, който не пребивава на територията
на РБългария, а на територията на **** и това изключва териториалната компетентността
на настоящия съд. Липсата на компетентност прави невъзможно разглеждането и
произнасянето по висящото пред него производство, което следва да бъде
прекратено като недопустимо.
Мотивиран
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото, поради липса у съда на международна компетентност за
разглеждането му.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред АС – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: