Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 26.05.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове:
ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия
Стоева ч.гр.д. № 14640 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Подадена е жалба от длъжника С.О. против постановление
от 10.09.2019г. на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, по изп.д.№
20198510401957, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
намаляване разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя от 420лв.
Жалбоподателят сочи, че адвокатското възнаграждение е
прекомерно предвид липсата на фактическа и правна сложност на конкретното
изпълнително производство и извършените от процесуалния представител на
взискателя действия се свеждат само до подаване на молба да образуване на
делото пред съдебния изпълнител. Твърди, че задължението било платено в срока
за доброволно изпълнение, поради което длъжникът по никакъв начин не е
предизвикал извършването на нови изпълнителни действие. Моли съда да
намали адвокатското възнаграждение до
сумата от 200лв., дължима за образуване на изпълнителното дело, както и да
разреши по същество въпроса за пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Претендира разноски.
Взискателят ЗД „Б.И.” АД гр.София изразява становище
за неоснователност на жалбата.
В мотивите ЧСИ навежда на неоснователност на жалбата,
тъй като разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение са в размер
съобразен с минимално установения в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С, както и
с оглед етапа, на който се намира изпълнителното производство.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от
легитимирано лице и против подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител /чл.435, ал.2, т.7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Производството по изп.д. № 20198510401957 на ЧСИ М.П.,
е образувано по молба на ЗД „Б.И.” АД, чрез упълномощен адвокат М.Г.-САК, въз
основа изпълнителен лист от 18.04.2018г., издаден по гр.д.№ 32576/2015г. по
описа на СРС, 123 състав, с който С.О. е осъдена да заплати на взискателя сумата от 408.39лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от
09.06.2015г. до изплащането, както и разноски по делото от 640лв. Към молбата е
приложен договор за правна защита и съдействие в изпълнителното производство с
уговорено възнаграждение от 350лв., съдържащо изявление на страните по него за
заплащането му от довереника в брой. С молбата за образуване е поискано да бъде
наложен запор върху вземания на длъжника в „У.Б.” АД. Поканата за доброволно изпълнение
е получена от длъжника на 04.09.2019г., като с нея е поканен в двуседмичен срок
да заплати задължението по изпълнителния лист, разноски за адвокат на
взискателя от 420лв. с ДДС и 265.98лв. такси по ТТРЗЧСИ. На 10.09.2019г.
длъжникът подал възражение срещу размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, по което съдебният изпълнител се произнесъл с обжалваното
постановление от 10.09.2019г., с което отказал намаляването му.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело възнаграждението е 200лв. за образуване на изпълнителното дело и 1/2 част
от съответните размери посочени в чл.7, ал.2 за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворение на парични вземания над 1000лв. В случая взискателят е подал
молба за образуване на изпълнителното дело чрез упълномощен адвокат, поради
което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално
установения размер от 200лв. по чл.10, ал.1, т.1 от наредбата. В молбата за
образуване е посочил изпълнителен способ-запор върху банковите сметки на
длъжника в определена банка, който запор не е бил наложен поради ранния етап, в
който длъжникът е подал жалба срещу разноските в изпълнителното производство и
администрирането й за разглеждане от съда. Посоченото действие е насочено към
удовлетворяване на вземането. В приложеното изпълнително дело не се съдържат
данни задължението да е погасено чрез плащане преди или в срока за доброволно
изпълнение, нито с жалбата са представени доказателства в тази посока, поради
което към момента не може да се приеме, че поисканият изпълнителен способ няма
да бъде приложен, съответно да се наложи прилагането на други способи.
Вземането по изпълнителния лист е 1225.66лв. и
минималния размер на възнаграждението за водене на делото възлиза на 158лв.
съгласно чл.10, ал.1, т.2 от наредбата. Уговореният в договора за правна помощ
и съдействие и платен размер от 350лв. /
420лв. с ДДС/ не е прекомерен, тъй като е съответен на минимално установения, а
и както бе посочено производството по изпълнителното дело е в самото начало на
етап покана за доброволно изпълнение, при който с оглед липсата на
доказателства за погасяване на задължението, не може да се прецени неговата
фактическа и правна сложност, съответно дали и какви изпълнителни действия
могат да бъдат предприети от взискателя. Предвид това жалбата е неоснователна и
като такава подлежи на отхвърляне.
В частта за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ жалбата не
съдържа никакви пороци на действието на ЧСИ, поради което също следва да се
остави без уважение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба на С.О., гр.София, ул.********,
против постановление от 10.09.2019г. на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, по
изп.д.№ 20198510401957.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.