№ 134
гр. Разград, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20243330200423 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Земеделски производител Х.А.П. гр. Цар Калоян, обл. Разград,
против наказателно постановление № 17-2400118 от 12.07.2024 г. на Директора на дирекция
"Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от
23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване и на основание чл. 413,
ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на
2000 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за
незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят лично и чрез повереника си поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.05.2024 г. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места в
обект - 2ри стопански двор, кравеферма /бившо ТКЗС/ гр. Цар Калоян, стопанисван от ЗП
Х.А.П. гр. Цар Калоян, действащ като земеделски производител. Било установено, че в
посочения обект, вдясно от входа на кравефермата се намира фуражомелка /червена на
цвят/, марка АТАС, на която ремъчната предавка няма предпазен капак /липсва/, който да
осуетява достъпа до опасната зона и същата не е обезопасена - ремъчната предавка от
1
електро двигателя към фуражомелката. При огледа на работното оборудване /фуражомелка/
е установено, че движещите се части на работното оборудване, които създават риск от
злополуки на работещите в обекта В.В., В.Б. и А.П., в случая движещият се ремък на
фуражомелката, не е бил ограден с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните
зони. Прието е, че работодателят Х.А.П., действащ като земеделски производител, не е
обезопасил движещите се части на работното оборудване /фуражомелка/, намиращо се в
посочения стопански двор. Въз основа на констатациите от проверката, на 17.06.2024г. бил
съставен АУАН № 17 – 2400118 в който тези констатации са отразени и е прието, че
работодателят ЗП Х.А.П. е нарушил чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване, поради необезопасяване на описаното оборудване.
те определят продължителността и разпределението на работното време те определят
продължителността и разпределението на работното времеВъз основа на акта било издадено
и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември
1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване на жалбоподателя, в качеството
му на работодател, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв на
основание чл. 413 ал.2 от КТ.
Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на приложените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на
показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител М.И. /старши
инспектор в ДИТ/. Същата свидетелка в показанията си потвърждава обстоятелствата
отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката в обекта констатирали описаната
фуражомелка, чиято ремъчна предавка била необезопасена, нямала предпазен капак.
Приложени са и снимки, които потвърждават показанията на актосъставителя.
Фуражомелката не работела по време на самата проверка, но била включена към
електрическото табло и всеки момент можело да бъде пусната. Около нея по земята имало
остатъци от смлян фураж. По време на проверката в стопанския двор в близост имало трима
работника. Съдът намира показанията на посочената свидетелка за явно правдиви и ги
кредитира изцяло. Разпитан е и свидетеля В. Василев, работещ в обекта, който сочи, че от
две години е там, но не виждал никой да работи с фуражомелката. От обжалващата страна се
изтъква и това, че видно от снимките, по фуражомелката са поставени буркан и други
предмети, които нямало как да бъдат поставени там, ако тя работи. Съдът счита този довод
за неоснователен. Всъщност поставянето на предмети по фуражомелката явно е моментна
ситуация и не означава, че фуражомелката не се експлоатира, като естествено при
задействането на същата тези предмети биха били махнати. Самият факт, че фуражомелката
е била включена към електрическо табло за съда означава, че тя принципно е в експлоатация
в обекта. При това движещият се ремък на фуражомелката е бил открит, не е бил ограден с
предпазни устройства, които да осуетяват достъп на работниците до опасните зони. Става
въпрос за машина, която е с пряко касателство към упражняваната в стопанския двор
дейност и е напълно достъпна за използване от работещите там лица. Този факт е
2
достатъчен за да се направи извод, че жалбоподателят, в качеството на работодател, е
допуснал работниците му да ползват уред, неотговарящ на нормативноустановените
изисквания за безопасни условия на труд. С оглед изложеното и на база събраните
доказателства, съдът приема, че отразените в акта и НП обстоятелства са доказани по
несъмнен начин.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна, следното: Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ
на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от
закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът
намира, че санкционираното лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото
НП е нагажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на
работодател, за осъществено нарушение на чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември
1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване. Според същия текст движещите
се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с
предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства,
спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети. В случая
тези изисквания не са спазени – работодателят е допуснал работниците му да ползват уред,
неотговарящ на нормативноустановените изисквания за безопасни условия на труд. С оглед
на това законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 413,
ал.2 от КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е глоба в размер на 2000 лв.
Приложимото наказание е именно глоба, тъй като жалбоподателят като физическо лице -
земеделски производител не попада сред лицата по чл. 412а, т.2 от КТ. Наложената глоба е
малко над минималния размер и съдът я намира за справедлива с оглед тежестта на
конкретното нарушение. Този вид нарушения съществено застрашават работниците, тъй
като създават опасности с непредвидими последици. С оглед изложеното съдът приема, че
Наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Наказващият орган претендира разноски и с оглед изхода на делото такива следва
да му се присъдят. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 80 лв за съдебни разноски – полагащо се
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-2400118 от 12.07.2024 г. на Директора
3
на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 186, ал. 1 от
Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и
на основание чл. 413, ал.2 от КТ на жалбоподателя Земеделски производител Х.А.П. гр. Цар
Калоян, обл. Разград е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА Земеделски производител Х.А.П. гр. Цар Калоян, обл. Разград ЕИК
********* да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 80 лв за
деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4