О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
11.02.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 411 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр.
чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със
седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт
Красимира Иванова – с представено пред първата инстанция пълномощно (л. 13),
със съдебен адрес:***, против Решение № 3505 от 11.12.2019 г. по гр. д. №
4538/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати
на Н.С.Я., ЕГН **********,***, сумата от 1612, 63 лева главница, представляваща нетният размер на дължимото
и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 239, 53 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 05.06.2016г. до
05.06.2019г., 1675 часа нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 214, 97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 30.07.2016 г. до 04.06.2019 г.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от
ищеца, съответно за компенсиране на положения от него извънреден труд,
е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. Излагат се
доводи, че предвид нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и редът
на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР,
приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР
на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово
правоотношение (чл. 2, ал. 2),
какъвто ищецът не е бил през
процесния период. Поддържа се, че НСОРЗ не
следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в
процесния период е действала друга специална нормативна уредба, в която липсва
изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни
с определен коефициент. Счита за неоснователно е приетото от съда,
че е налице празнота, която следва да се попълни от нормативната база на
Кодекса на труда, тъй като е налице изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период. Посочва още, че НСОРЗ е неприложима за
служителите на МВР, тъй като не са налице в кумулативно наличие четирите
предпоставки за прилагането й : 1) подневно отчитане на РВ; 2) работа на смени;
3) продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се, че
ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно
време. Поддържа се, че превръщането на нощните часове положен труд с коефициент
1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с
допълнително възнаграждение от 0, 25 лв.,
а не за генериране и заплащане на извънреден труд.
Намира посочения коефициент за
неприложим и поради това, че за
служители на МВР съотношението не
е 8 ч. дневен труд към 7 ч.
нощен труд, а е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава
коефициент 1. Счита, че ответната ГДГП е изпълнила задължението си и е
изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Позовава се на
съдебна практика. Поддържа се, че извънреден труд би бил налице само ако
служителят действително работи извън установеното за него работно време. Посочва
се, че дори да се приеме, че НСОРЗ е приложима, след преизчисляване на нощния
труд се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за
извънреден труд, тъй като работната смяна
не е превишавала законоустановената продължителност. Цитира съдебна практика.
Поддържа се, че поради неоснователността на главния иск влече и неоснователност
на иска за присъждане на мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД и законна такава от
датата на завеждане на исковата молба.
Въззивникът моли съда да отмени
обжалваното решение. Претендира за присъждане направените по делото разноски,
включително възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално
допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия чрез
адвокат И. – с пълномощно по делото (л. 18), който оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.
Въззиваемият моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на сторените пред
въззивната инстанция разноски. Представя списък на разноските и договор за
правна защита и съдействие.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, със съдебен
адрес:***, против Решение № 3505 от 11.12.2019 г. по гр. д. № 4538/2019 г. на
Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.