№ 3979
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110106544 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу КР. ИЛ. Н.
/конституиран в правата на починалия ответник ЕМ. КР. П./, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
84,88 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия,
доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. 290, вх. А,
магазин № 6, аб. № 449458, с която ответникът се е обогатил неоснователно
за периода 01.02.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
09.03.2021 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 13,46 лева –
законна лихва за забава върху вземането за стойност на неплатена топлинна
енергия за периода от 31.03.2018 г. до 02.03.2021 г., сумата в размер на 30
лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 09.03.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 5,27 лева - лихва за
забава върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 31.03.2018 г. до 02.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13864/2021 г., по описа на СРС, 74
състав.
Ищецът твърди, че ЕМ. КР. П. починала в хода на производството по
делото, на чието място е конституиран синът КР. ИЛ. Н., е потребявала
топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, представляващ
магазин № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 2“, бл. 290, вх. А, за
посочения по-горе период. Сочи, че въпреки отправена до Е.П. покана не бил
сключен писмен договор с ищеца за доставка за топлинна енергия до
процесния обект. Поддържа, че длъжникът е ползвал топлинна енергия през
1
исковия период и не е заплатил дължимите суми за това, с което са е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. Ето защо моли съда да признае за
установено, че конституираният ответник КР. ИЛ. Н. му дължи заявените
суми.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника КР. ИЛ. Н., в който заявява, че признава предявените искове и че е
заплатил претендираните от ищеца суми, за което представя доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи обедняването си – количеството и стойността на доставената през
исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че същият е
консумирал тази енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двата субекта, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава – че е поканен да плати, както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил задължението си към ищеца.
С оглед извършеното плащане на задълженията /което представлява
конклудентно признание/, както и предвид ангажираните от ищеца
доказателства съдът намира за безспорни всички елементи от фактическия
състав на процесните вземания.
По делото е безспорно, а и от представения от ответниците фискален бон
се установява, че в хода на процеса – на 15.03.2022 г. ответниците са
заплатили на ищцовото дружество сумата в общ размер на 1049,22 лева, от
които 807,61 лева – главница, 135,53 лева – лихва, 56,08 лева – законна лихва
и 50 лева – съдебни разноски.
Предвид извършените плащания и изявленията на ищеца в молбата от
17.03.2022 г. се налага извод, че претендираните от ищеца суми са погасени
изцяло, поради което предявените искове се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, но с оглед данните по делото, че всички дължими му се
разноски за заплатени, такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
2
********* и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, срещу КР. ИЛ. Н., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Георги
Бенковски“ № 10, ет. 4, ап. 7, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 84,88 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост 2“, бл. 290, вх. А, магазин № 6, аб. № 449458, с която ответникът се
е обогатил неоснователно за периода 01.02.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 09.03.2021 г. до окончателното изплащане, сумата в
размер на 13,46 лева – законна лихва за забава върху вземането за стойност
на неплатена топлинна енергия за периода от 31.03.2018 г. до 02.03.2021 г.,
сумата в размер на 30 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение
през периода 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от
09.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 5,27
лева - лихва за забава върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 31.03.2018 г. до 02.03.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13864/2021 г., по
описа на СРС, 74 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3