№ 518
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000502432 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №262949/11.05.2021г., постановено по гр.д.№16435/2019г., СГС е :
- признал за установено, че Е. Л. Л., ЕГН**********, дължи на „Маршал кредит
груп“ООД, ЕИК175066780, сумата от 54 487.43евро /петдесет и четири хиляди четиристотин
осемдесет и седем евро и четиридесет и три евроцента/, представляваща неплатена главница
по договор за кредит от 21.11.2017 г., изменен с допълнително споразумение от 14.02.2018
г., която сума е предмет на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.04.2019 г. по ч. гр.
дело № 77104/2018 г. на СРС 52 с-в, ведно със законната лихва от 15.10.2019 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с
правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ над тази сума до предявения размер от
65 000/шестдесет и пет хиляди/ евро ;
- признал за установено, че Е. Л. Л., ЕГН**********, дължи на „Маршал кредит
груп“ООД, ЕИК175066780, сумата от 9480.81евро/девет хиляди четиристотин и осемдесет
евро и осемдесет и един евроцента/, представляваща договорна лихва за периода от
21.04.2018 г. до 21.10.2018г. по договор за кредит от 21.11.2017 г., изменен с допълнително
споразумение от 14.02.2018 г., като е отхвърлил предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск с
правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ над тази сума до предявения размер от
13 195/тринадесет хиляди сто деветдесет и пет/евро ;
1
- отхвърлил предявения по реда на чл. 422 от ГПК от „Маршал кредит груп“ООД,
ЕИК175066780, срещу Е. Л. Л., ЕГН**********, установителен иск с правно основание чл.
92, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 18 883 /осемнадесет хиляди осемстотин осемдесет и три/евро,
представляваща неустойка за просрочие на главница и лихви за периода от 21.04.2018 г. до
05.12.2018 г. по договор за кредит от 21.11.2017 г., изменен с допълнително споразумение от
14.02.2018г. ;
- отхвърлил предявения по реда на чл. 422 от ГПК от „Маршал кредит груп“ООД,
ЕИК175066780, срещу Е. Л. Л., ЕГН**********, установителен иск с правно основание чл.
58, ал. 1, т. 1 от Закона за кредитните институции за сумата от 123/сто двадесет и три/евро,
представляваща такса за приключване на кредита ;
- осъдил „Маршал кредит груп“ООД, ЕИК175066780, по предявен насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на Е. Л. Л., ЕГН**********,
сумата от 19 590/деветнадесет хиляди петстотин и деветдесет/ лева, дължими на Е. Л. Л.
като част от цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот, с която сума
„Маршал кредит груп“ООД се е обогатил без основание.
Срещу решението в частта, в която е уважен предявения от Е.Л. насрещен иск, е
постъпила жалба от „Маршал Кредит Груп“ООД, в която се правят оплаквания за неговата
недопустимост и неправилност.Първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане
иск, който предвид неговата цена е подсъден на районен съд, поради което постановеното от
него решение в частта, в която се е произнесъл по същество на тази претенция, е
недопустимо.Налице е и допълнителен аргумент за недопустимост на решението, тъй като
насрещния иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД, който е субсидиарен и страната може да
го предяви само в случая, в който не може да защити правото си с друг иск.В процесния
случай страната разполага с възможността да предяви иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.Ако съдът
приеме, че насрещният иск е допустим, то той следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
тъй като не се установява, че дружеството се е обогатило без основание за сметка на ищцата
Л..По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба, в чл.5 на който
страните са се уговорили, че сума в размер на 10 000евро ще бъде заплатена в срок от 48
часа по банковата сметка на „Маршал Кредит Груп“ООД и/или посочена от дружеството
банкова сметка, след представяне на писмо за ангажимент, че същото ще инициира
производство за заличаване на наложената възбрана върху собствения на Е.Л. недвижим
имот, представляващ ап.№18.Тъй като продавачката Л. е дала изричното си съгласие част от
плащането на покупната цена да бъде извършено по сметка на „Маршал Кредит Груп“ООД,
то това означава, че го е овластила да получи това плащане.Дружеството е изпълнило
добросъвестно своя ангажимент и е дало съгласие за вдигане на наложената възбрана, което
е позволило сделката да бъде финализирана.Следва да се съобрази и това, че на сумата от
10 000евро е придадено значение на задатък по смисъла на чл.93 от ЗЗД, обезпечаващ
изпълнението на договора.Оспорват се твърденията за обедняване на ищцата, тъй като с
получената сума е било погасено част от задължението й по изпълнителното дело, което е
било образувано пред ЧСИ Й.М..Това означава,че е налице хипотезата на чл.75, ал.1 от ЗЗД,
2
при която купувачът по предварителния договор за покупко-продажба е престирал на лице,
което не се явява овластено от продавача да получи изпълнението, но последният се е
възползвал от това изпълнение.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения насрещен
иск.Претендират се разноски.
Ищцата по насрещния иск Е.Л. не е депозирала отговор на подадената жалба.
Срещу решението в частта, в която първоинстанционният съд е уважил предявения
по реда на чл.422 от ГПК първоначален иск, е постъпила жалба от ответницата Е.Л., в която
се правят оплаквания за неговата неправилност. Сключеният между страните договор за
потребителски кредит подлежи на регулация от Закона за кредитите на недвижимите имоти
на потребители и Закона за потребителския кредит.Същият е нищожен, тъй като е сключен
в противоречие с императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК и чл.38 от ЗКНИП – в т.8.1 е
посочен размера на месечния лихвен процент, но липсва информация за размера на
годишния лихвен процент и предпоставките, при които същия подлежи на
промяна.Посоченият в договора ГПР не е изчислен на база формулата, посочена в
Приложение №1 към ЗПК, поради което кредитополучателят не е знаел каква е крайната
цена на ползвания финансов продукт.От заключението по допуснатата ССЕ се установява,
че посочения в договора ГПР е 36.6%, но в действителност е 45.0937%, а след увеличаване
на главницата с подписаното допълнително споразумение от 14.02.2018г. ГПР е в размер на
51.67823%, който надвишава пределно допустимия по закон процент на разходите. По този
начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които
ще прави по обслужване на заема, което обуславя нищожност на клаузите на раздел 8, т.8.5
от договора, които противоречат на добрите нрави и разпоредбата на чл.143, т.19 от ЗЗП.В
договора не е посочен и не е установен механизмът, по който е изчислен годишния процент
на разходите и по конкретно какви други разходи на кредитора, освен възнаградителната
лихва са включени в него, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.24, ал.1, т.9 от
ЗКНИП.Не е предвидена възможността потребителя да се откаже от договора и не е посочен
срока, в който това право може да бъде упражнено, което съставлява нарушение на чл.11,
ал.1, т.20 от ЗПК, както и не е упоменато това, че при всяко частично погасяване на
задължението кредитополучателят има право да получи информация за извършените и
предстоящите плащания.От горното следва, че договорът за кредит е нищожен на основание
чл.22 от ЗПК и чл.38 от ЗКНИП.Налице е задължение на съда да се произнесе служебно по
нищожността на неравноправни клаузи, които са уговорени в договор за потребителски
кредит.Решението е неправилно и в частта, в която съдът е осъдил ответницата да заплати
договорна лихва в размер на 9 480.81евро за периода от 21.04.2018г. до
21.10.2018г.Уговорената в договора възнаградителна лихва е в размер на 34.8% на годишна
база, която е прекомерна.Клаузата за лихва е нищожна, тъй като противоречи на добрите
нрави и е довела до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договора.Съдебната практика приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
3
за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва.В процесния случай
уговорената лихва на годишна база надхвърля трикратно законната, с което се нарушават
добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на насрещната по договора страна.С
оглед на горното моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли
изцяло исковете за заплащане на главница и лихва.
В срок е постъпил отговор от „Маршал Кредит Груп“ООД, в който се изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в
обжалваната му част.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и
представените по делото доказателства намира за установено следното от фактически и
правна страна :
По жалбата на ответницата Е. Л. :
Жалбата е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.Разгледана по
същество е основателна.
Не е спорно по делото, че страните са сключили Договор за кредит №G116-
171121С187/21.11.2017г., по силата на който ищецът „Маршал Кредит Груп“ООД се е
задължил да предостави потребителски кредит на ответницата Е.Л. в размер на 50 000евро,
като задължението е следвало да се обезпечи чрез учредяване на ипотека.Не се спори и
относно това, че кредита е бил усвоен по посочения в т.4 от договора начин.Страните са
уговорили, че срокът на кредита е 12 месеца, който ще се обслужва с изплащане на 12
месечни вноски за лихва в размер на 1 450евро всяка, а главницата е следвало да се върне
след изтичане на срока на договора – 21.11.2018г.За договорената сума по кредита
кредитополучателят заплаща фиксирана лихва за целия период на действие на договора от
2.90% месечно.В т.8.5 е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е в размер
на 36.60%
В изпълнение на задължението си за обезпечаване на договора за кредит
кредитополучателят Е.Л. е учредила в полза на „Маршал Кредит Груп“ООД договорна
ипотека върху собствен недвижим имот в гр.София.
На 13.02.2018г. е направено искане от кредитополучателя Е.Л. за промяна на
параметрите на договора за кредит, като е поискала отпускането допълнително на сумата от
15 000евро за покриване на задължения по договора – натрупани лихви и неустойка.На
14.02.2018г. е сключено споразумение между страните за отпускане допълнително на сума
от 15 000евро, която да се добави към дължимата главница по договора, която сума е
следвало да се усвои по следния начин : 2 900евро – погасяване на 2 просрочени вноски за
лихва с падежи на 21.12.2018г. и 21.01.2018г. ; ; 3 770евро, равняващи се на 7 373лв.,
представляващи 2 редовни бъдещи вноски за лихва с падежи 21.02.2018г. и 21.03.2018г. ;
116 евро, равняваща се на 227лв. – лихва за допълнително предоставената сума за периода
4
от 14.02.2018г. до 21.02.2018г. ; 3 375евро, равняваща се на 6 601лв., представляваща
дължима неустойка за забава за периода от 21.12.2017г. до 14.02.2018г. ; 150евро, равняващи
се на 293лв. – еднократна административна такса ; 245евро, равняващи се на 480лв. – такса
за промяна на параметрите на договора ; 153евро, равняващи се на 300лв. – такса
юридическо обслужване ; остатък от 4 290евро, равняващи се на 8 391лв. – преведен по
банкова сметка на кредитополучателя.
Основните оплаквания, които са направени в жалбата на ответницата Е.Л. са за
нищожност на договора за кредит, който е сключен в нарушение на императивните
разпоредби на Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители, които
регламентират неговата форма и съдържание.Същите са основателни.
Разпоредбата на чл.38 от ЗКНИП предвижда, че „когато не са спазени изискванията
на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е
нищожен“.Нарушаването на останалите изисквания на чл.24 от с.з. нямат за последица
неговата недействителност.В процесния случай се установява, че преобладаващата част от
всички изисквания на закона са спазени : договорът е сключен в писмена форма, на хартиен
носител – по един за всяка от страните ; договорът се сключва за срок от 12 месеца ; посочен
е общия размера на отпуснатия кредит, както и това, че предпоставка за неговото усвояване
е учредяване от страна на кредитополучателя на реално обезпечение – ипотека върху
недвижим имот ; към договора е бил изготвен погасителен план, в който е посочено, че
длъжникът ще погасява само вноски по уговорената договорна лихва, а по отношение на
главницата е налице гратисен период, като същата следва да се заплати след изтичане на 12
месечния срок ; лихвеният процент по договора е фиксиран и определен на месечна база –
2.9%, което означава, че е в размер на 34.8% на годишна база ; в т.8.6 е посочена общата
дължима сума по кредита.
При сключването на договора е нарушена разпоредбата на чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП,
което обуславя извода за нищожност на сключения между страните договор.В т.8.5 е
посочено, че ГПР по кредита е 36.60%, но липсва подробна информация за всички разходи,
включени в общите разходи по кредита за потребителя/такава информация няма както в
договора и ОУ към него, така и в предоставената от страна на кредитора преддоговорна
информация/.
Разпоредбата на чл.39 от ЗКНИП предвижда, че „когато договорът за кредит е
обявен за нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия
размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“.За прилагане на
последиците на тази разпоредба не е необходимо ищецът да е навел като евентуално
основание връщането на сумата като платена при първоначална липса на основание, респ. да
е изменил основанието на иска до приключване на първото по делото с.з.Налице е служебно
задължение на съда да постанови връщане на получената сума, равняваща се на общия
размер на кредита, с което действие не се нарушава диспозитивното начало.
По първоначално сключения договор на ответницата е била предоставена сумата от
5
50 000евро, от която 2 530евро са били предназначени за погасяване на задължения за лихва,
такси и застраховка.На основание цитираната по-горе разпоредба кредитополучателят на
дължи заплащането на тези разходи.Въз основа на допълнително споразумение №1 на
кредитополучателя е била предоставена допълнително главница от още 4 290евро, поради
което следва да се приеме, че същият дължи връщането на сумата от 51 760лв.
От заключението по допусната по делото ССЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено се установява, че внесените и прихванати суми от ищцата са в размер
на 8 631евро/преводът на сумата от 10 000евро, който е извършен от лицето Л. М. в полза на
ищеца „Маршал кредит груп“ООД, не съставлява плащане по процесния договор за кредит,
а е било извършено за да предприеме дружеството действия по заличаване на учредената в
негова полза ипотека.Това плащане е предмет на предявения от Е.Л. насрещен
иск/.Посочената сума е била част от главниците по основния договор и сключеното
допълнително споразумение, която е отишла за погасяване на акцесорните задължения за
лихва и неустойка.Същата е приспадната при определяне размера на дължимата главница,
която кредитополучателят следва да върне на насрещната страна, поради което следва да се
приеме, че ответницата не е заплатила без основание суми за погасяване на задължения за
лихва, неустойка и разноски по договора.
Предявеният иск за заплащане на договорна лихва е неоснователен и следва да се
отхвърли на формално основание, тъй като не се установява валидно възникнало договорно
задължение, което да е основание кредитополучателят да заплати възнаграждение за
ползваната от него главница.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд в
частта, в която са уважени предявените първоначални искове, поради което решението в
посочената част следва да бъде отменено и постановено друго по същество, с което :
предявеният по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ се отхвърли като неоснователен
; ответницата бъде осъдена да върне получената по договора сума, която възлиза на
51 760лв. ; предявеният иск за заплащане на договорна лихва от 9 480.81евро се отхвърли
като неоснователен.
По отношение на жалбата на ответника „Маршал кредит груп“ООД :
Жалбата е в срок и е допустима.По същество е неоснователна.
Неоснователни са оплакванията, че решението в частта, в която е уважен насрещния
иск е процесуално недопустимо.
Насрещният иск е с цена под 25 000лв., което означава, че е родово подсъден на
съответния районен съд.Решението на СГС е допустимо в тази част и не може да бъде
обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд, на основание
чл.270, ал.4 от ГПК.
6
В исковата молба са наведени твърдения, че между Е.Л. и лицето Н. М. е бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който ищцата е поела
задължението да прехвърли правото на собственост върху собствен имот, върху който е
била уредена ипотека в полза на ответника „Маршал кредит груп“ООД.Част от дължимата
продажна цена – в размер на 10 000евро, е била преведена по сметка на дружеството, което
е поело ангажимента след постъпване на сумата по негова сметка да предприеме действия
по заличаване на ипотеката.Това действие всъщност представлява плащане на част от
уговорената продажна цена на лице, което не се явява легитимирано да я получи, поради
което същата подлежи на връщане, тъй като е получена при липса на основание. От горното
се установява, че правното основание на предявения насрещен иск е чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД.Направената от СГС правна квалификация на спорното право е неправилна, но
решението в тази си част е допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по същите факти,
които са част от основанието на предявения иск.
С исковата молба е представен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 01.10.2019г., с който Е.Л. се е задължила да продаде на Н.М. следния
недвижим имот : ап.№18, находящ се в гр.София, ул.“***“№94, бл.1, вх.1, ет.6, срещу
заплащането на продажна цена от 60 000евро, платима както следва : 10 00 евро по сметка
на „Маршал кредит груп“ООД и след представяне на ангажимент от дружеството, че ще
заличи учредената в негова полза ипотека ; 50 000евро по сметка на продавача, след като на
купувача се отпусне банков кредит. Представено е и писмо от 02.10.2019г. от „Маршал
кредит груп“ООД, с което е поет ангажимент за заличаване на ипотеката при заверяване на
банковата му сметка със сумата от 10 000евро, който след превода е бил изпълнен.
От намерението на страните по предварителния договор за покупко-продажба се
установява, че същите са постигнали съгласие плащането на сумата от 10 000евро в полза на
„Маршал кредит груп“ООД да има редовен погасителен ефект и по естеството си да
съставлява частично плащане на уговорената продажна цена.Съобразно общите правила за
разпределение на доказателствената тежест „Маршал кредит груп“ООД следва да установи
на какво основание е получил сумата от 10 000евро, тъй като същото не се установява от
цитираните по-горе документи.Такова основание би могло да представлява погасяване на
задълженията на Е.Л. към дружеството по сключения между тях договор, но не и поетия
ангажимент за заличаване на ипотеката върху имота.Последната е по същината си акцесорно
право, за валидността на което е необходимо съществуване на вземане, което тя да
обезпечава.
Ответникът по насрещния иск не е установил основание за получаване на сумата от
10 000евро, поради което претенцията за нейното връщане следва да се уважи.
Неоснователни са направените оплаквания, че сумата не подлежи на връщане, тъй
като кредиторът се е възползвал от извършеното плащане.С исковата молба са представени
доказателства, че „Маршал кредит груп“ООД е извършил плащания към ЧСИ Й.М. по и.д.
№415/19г., които не са били предназначени за погасяване задължението на длъжника по
изпълнението, а за да бъдат предприети действия по насочване на принудително изпълнение
7
върху неговото имущество – такса за опис на недвижим имот, депозит за вещо лице и др.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението в тази му част следва да се потвърди.
На страните следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски,
както следва : 840лв. в полза на „Маршал кредит груп“ООД, представляваща заплатен
адвокатски хонорар ; 80.91лв. в полза на Е.Л., представляваща заплатена държавна такса за
въззивно обжалване.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262949/11.05.2021г., постановено по гр.д.№16435/2019г. на
СГС в частта, в която е :
- признато за установено, че Е. Л. Л., ЕГН**********, дължи на „Маршал кредит
груп“ООД, ЕИК175066780, сумата от 54 487.43евро /петдесет и четири хиляди четиристотин
осемдесет и седем евро и четиридесет и три евроцента/, представляваща неплатена главница
по договор за кредит от 21.11.2017 г., изменен с допълнително споразумение от 14.02.2018
г., която сума е предмет на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.04.2019 г. по ч. гр.
дело № 77104/2018 г. на СРС 52 с-в, ведно със законната лихва от 15.10.2019 г. до
окончателното изплащане ;
- признато за установено, че Е. Л. Л., ЕГН**********, дължи на „Маршал кредит
груп“ООД, ЕИК175066780, сумата от 9480.81евро/девет хиляди четиристотин и осемдесет
евро и осемдесет и един евроцента/, представляваща договорна лихва за периода от
21.04.2018 г. до 21.10.2018г. по договор за кредит от 21.11.2017 г., изменен с допълнително
споразумение от 14.02.2018г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Маршал кредит груп“ООД, ЕИК175066780, срещу Е. Л.
Л., ЕГН**********, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи сумата от : 54 487.43евро /петдесет и четири хиляди четиристотин
осемдесет и седем евро и четиридесет и три евроцента/, представляваща неплатена главница
по договор за кредит от 21.11.2017 г., изменен с допълнително споразумение от 14.02.2018
г., която сума е предмет на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.04.2019 г. по ч. гр.
дело № 77104/2018 г. на СРС 52 с-в, ведно със законната лихва от 15.10.2019 г. до
окончателното изплащане ; 9480.81евро/девет хиляди четиристотин и осемдесет евро и
осемдесет и един евроцента/, представляваща договорна лихва за периода от 21.04.2018 г. до
21.10.2018г. по договор за кредит от 21.11.2017 г., изменен с допълнително споразумение от
14.02.2018г. ;
ОСЪЖДА Е. Л. Л., ЕГН**********, да заплати на „Маршал кредит груп“ООД,
ЕИК175066780, 51 760/петдесет и една хиляди седемстотин и шестдесет/евро,
представляваща сумата, равняваща се на общия размер на кредита по договор за кредит от
8
21.11.2017 г., изменен с допълнително споразумение от 14.02.2018г., на основание чл.39 от
ЗКНИП.
ПОТВЪРЖДАВА решение №262949/11.05.2021г., постановено по гр.д.
№16435/2019г. на СГС в частта, в която е осъдил „Маршал кредит груп“ООД,
ЕИК175066780, да заплати на Е. Л. Л., ЕГН**********, сумата от 19 590/деветнадесет
хиляди петстотин и деветдесет/ лева, която е получена от ответника на 14.10.2019г. при
начална липса на основание.
ОСЪЖДА Е. Л. Л., ЕГН**********, да заплати на „Маршал кредит груп“ООД,
ЕИК175066780, сумата от 840/осемстотин и четиридесет/лв., представляваща направените
пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА „Маршал кредит груп“ООД, ЕИК175066780, да заплати на Е. Л. Л.,
ЕГН**********, сумата от 80.91/осемдесет цяло и деветдесет и един/лв., представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9