Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. Година
2020 Град
Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет
и седми май Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА
БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 411
по описа за 2020г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.И.Т. против НП №
19-6252-001644/25.10.2019г. на Началника група към ОДМВР Варна, Отдел
Охранителна полиция, с което за нарушение на чл. 140 ал.1, на осн. чл. 175 ал.1
т.1 от ЗДвП на К.Т. е наложено наказание глоба в размер на 100лв. и ЛПУМПС за
срок от два месеца.
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане. Нарушението не било виновно извършено,като
застраховката му била подновена веднага след изтичането й и от гаранционният
фонд уверили,че автомобилът не е с прекратена регистрация.Собственикът му не
бил уведомен за прекратяването, не били свалени табелите. Много от фактите били
погрешно описани, като това, че въззивницата не била лишена от право да
управлява МПС, като това че автомобилът не бил собственост на „Булинвест „ООД, а на „Проинвест България“
със старо наименование „Би Пи инвест“ООД. Наказанието било наложено на
основание чл. 175 ал.1 пр.1 от ЗДвП, но това била норма, предвиждаща санкция за
лица, управляващи МПС на които табелите не са на определените за това места.
В съдебно заседание въззивницата не се явява лично,
представлява се от адв. А., която по
съществото на делото пледира НП да бъде отменено, като се позовава на
основанията, посочени в жалбата. Прави
искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Упълномощеният ю.к. Л.представя писмени бележки със становище за
потвърждаване на НП. Грешното посочване
на собственика не било съществено процесуално нарушение. Като водач Т. била
длъжна да се убеди, че автомобилът има застраховка, съответно-стикер на предното стъкло. След като водачът сам не
се убедил в редовността на документите, които следва да носи при
управление на МПС, той сам се е поставил
в невъзможност да узнае за служебната дерегистрация, поради което и правилно
била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На
20.08.2019 г., около11.00ч. в гр.Варна, на бул. Вл.Варненчик, въззивницата Т.
управлявала л.а. „Хонда“ с рег. № В 2127
РН, чужда собственост, който поради
липса на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ бил служебно
дерегистриран на 14.09.2019 г. Съпругът й – св. Т. бил управител на
дружеството-собственик на автомобила. Твърди, че не бил уведомен за
дерегистрацията и съпругата му не знаела за нея.
Описаната
фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства– справката за нарушител от
региона, справка за собственост на МПС,
заповед за компетентност, справка не сектор ПП по УРИ от 19.02.2020г.,
договор за продажба на МПС и др.
Съдът
кредитира показанията на св. Ф. и Т., като искрени, добросъвестни, логични,
конкретни и вътрешно непротиворечиви.
Съдът,
предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНО не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
АУАН и НП са издадени в предвидените от
закона срокове по чл.34 ЗАНН. АУАН е издаден в тримесечния срок от узнаване на
нарушителя, но не по-късно от една година от нарушението, а НП е издадено в
предвидения от закона 6-месечен срок и от компетентни лица, оправомощени с
приложената по делото заповед.
Посочени са всички съставомерни признаци на
нарушението и всички относими към тях факти, поради което на въззивника е могло
да му стане ясно в какво се изразява нарушението от правна страна и срещу какви
факти се защитава.
Неправилно е приложен материалният закон.
Видно от справката на ОД на МВР,
собственикът е бил уведомен за дерегистрацията на 11.08.2019г. Уведомяването на
собственика, не е част от фактическия състав по служебното дерегистриране,
поради което, дори и да не е бил уведомен, то нарушението е осъществено и от обективна страна. Липсата
на уведомяване може да постави под съмнение дали е осъществен състава на
нарушението от субективна страна. Тук всеки отделен случай следва да се
разглежда конкретно според доказателствата. Изводите за наличие или не на виновно поведение следва
да се извеждат от конкретните обстоятелства. Съдът споделя становището на
въззивната страна, че К.Т. е била длъжна преди потегляне да се увери, че
превозното средство има валидна застраховка гражданска отговорност. Тя е била
длъжна да познава закона, съответно – да знае, че при липса на застраховка,
автомобилът подлежи на служебна дерегистрация. За разлика от престъплението по
чл. 345 ал.2 от НК, което изисква наличие на умисъл като форма на вината, за да
е извършено административно нарушение, е достатъчно да е налице
непредпазливост. След като е била длъжна да
знае, че превозното средство няма застраховка „Гражданска отговорност“,
била е длъжна да познава закона и е могла да предположи, че превозното средство
е дерегистрирано, то въззивницата е осъществила от субективна страна състава на
нарушението при непредпазлива форма на вината. В този случай не се установяват никакви конкретни
обстоятелства, които да са довели лицето до погрешни възприятия относно
фактите, от които зависи наличието на регистрация, съответно – на служебна
дерегистрация.
Гореизложеното обосновава извода, че К.И.Т.
е извършила нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Независимо от това, НП следва да бъде
отменено. Неправилно наказанието е наложено на основание чл.174 ал.1 от НК.
Нормата, регламентираща санкцията за управление на нерегистрирано МПС е чл.174
ал.3 от ЗДвП.
На
основание чл.84 от ЗАНН за производството пред съда по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, се прилагат правилата на НПК. Съгласно чл.334 т.3 вр.чл.337 ал.1 т.2от НПК,
съдът може да измени НП, като при същите факти приложи закон за същото,
еднакво, или по-леко наказуемо нарушение. В конкретния случай нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП предвижда
по-тежко наказание. Прилагането й би влошило положението на жалбоподателя, в
противоречие с чл.334 т.3 от НПК, поради което е недопустимо. Нормите на чл.174
ал.1 и 174 ал.3 от ЗДвП не са в отношение на обща към специална, а изразяват
състав на две съвсем различни нарушения, поради което НП не може да бъде
потвърдено в този му вид и следва да бъде отменено.
Поради наличие на основания за отмяна на
НП, съдът намира, че не следва да се произнася по справедливостта на наказанието.
В хода на производството въззивната страна е направила искане за
присъждане на разноски, които видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, възлизат на 300 лв., поради което сумата следва да бъде присъдена в
полза на К.И.Т.- ЕГН **********.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
19-6252-001644/25.10.2019г. на Началника група към ОДМВР Варна, Отдел
Охранителна полиция, с което за нарушение на чл. 140 ал.1, на осн. чл. 175 ал.1
т.1 от ЗДвП на К.Т. е наложено наказание глоба в размер на 100лв. и ЛПУМПС за
срок от два месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна да заплати
на К.И.Т.-
ЕГН ********** разноските
за адвокатско възнаграждение в размер на 300/триста / лева.
Подлежи
на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ: