№ 1649
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501779 по описа за 2022 година
Производство по чл.278 от ГПК във вр. с чл.538, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 50079/20.06.2022г. на
регистратурата на ПдРС, подадена от Й.И.К., ЕГН: **********, в качеството
й на майка и законен представител на малолетното дете М. Т. К., ЕГН:
**********, чрез пълномощника адвокат Х., против Определение №
6072/04.06.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 2684/2022г., по описа на Районен
съд – Пловдив, V гр.състав, с което е оставена без уважение молбата с правно
основание чл.130, ал.3 от СК за даване на разрешение от съда детето да се
откаже от наследството, оставено от неговия наследодател Т. В. К., починал
на 13.02.2021г.
В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение
е нищожно, недопустимо и неправилно. Оспорва се изводът на районния съд,
че отказът от наследство не е сред изброените действия в чл.130, ал.3 СК и по
отношение на което съдът не може да дава разрешение. Поддържа се
искането съдът да извърши преценка дали отказът от наследство е в интерес
на детето, макар да не представлява разпореждане с конкретно имущество.
Моли да се съпоставят стойностите на активите на наследството със
стойността на задълженията на наследодателя, които произтичат от изп.д.№
20197110400654. Посочва, че въз основа на влязло в сила определение по
чл.130, ал.3 СК ще следва да се заяви отказ от наследство по чл.52 ЗН с
позоваване на указанията на съдебния изпълнител по изп.д.№
20197110400654. Излага доводи, че не е налице пречка по чл.130, ал.3 СК за
съда да направи преценка дали отказът от наследство е в интерес на детето, за
което коментира постановената по въпроса съдебна практика и образуваното
Тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС. Моли да се отмени
обжалваното определение и да се върне делото на РС-Пловдив за
1
продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че производството
по делото следва да се спре до постановяване на решение по горепосоченото
тълкувателно дело.
Частната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с молба по чл.130, ал.3 от СК на
Й.И.К., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете
М. Т. К., с която е поискано от районния съд да извърши преценка относно
интереса на детето да приеме наследството или да се откаже от него и да
разреши да се извърши от негово име на отказ от наследството на Т. В. К.,
починал на 13.02.2021г., съгласно уточняваща молба вх.№ 43731/31.05.2022 г.
Искането се обосновава с твърдението, че бащата на детето - Т. В. К. е
починал като оставил наследство, в което няма конкретно имущество, но
същото е обременено със задължения. Позовава се на съобщение по изп.д.№
20197110400654 на ЧСИ Янкова с рег.№ 711, с район на действие ОС - Варна
от 07.02.2022 г., с което е уведомена за образуваното изп.д. срещу
наследодателя и дадените със същото указания за установяване дали
наследството е прието или е налице отказ от наследството.
С обжалваното определение първостепенният съд е приел, че не може
да се даде разрешение на малолетното дете да се откаже от наследството на
своя наследодател. Изводите си съдът е мотивирал със застъпеното
становище в Определение на ВКС №160/05.10.2020г. по ч.гр.д.№2612/2020г.,
според което разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК не намира приложение по
отношение на отказа от наследство, тъй като последният не се съдържа в
изчерпателно изброените правни действия, за извършването на които е
необходимо разрешение на съда. Възприел е и становището за приложението
на чл. 130, ал. 4 СК, съгласно която разпоредба дарение, отказ от права,
даване на заем и обезпечаване на чужди задължения са нищожни. С оглед на
това и доколкото не е било налице произнасяне с решение по Тълкувателно
дело №1/2021г. на ОСГК по въпроса „допустимо ли е ненавършило
пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ
от права по смисъла на чл.130, ал.4 от СК“, молбата по чл.130, ал.3 СК е
оставена без уважение.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази твърденията на
жалбоподателката и като прецени данните по делото, намира следното:
Обжалваното определение е постановено от надлежен съдебен състав, в
пределите на неговата правораздавателна власт и компетентност, поради
което е валидно. Определението е допустимо, тъй като е постановено във
връзка с надлежно сезиране на съда, не е налице произнасяне на съда извън
предмета на молбата, нито по друг предмет, не е налице неподведомственост
или неподсъдност на спора. По изложените съображения съдът намира за
2
неоснователни доводите в частната жалба за нищожност и недопустимост на
постановеното от районния съд определение.
По същество определението е правилно.
Към настоящия момент не е налице произнасяне по тълкувателно дело
№ 1/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, образувано за
постановяване на тълкувателно решение по въпроса: „Допустимо ли е
ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява
ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?“ В разпореждането от
10.03.2020 г. за образуване на тълкувателното дело е разгледана
противоречивата съдебна практика на ВКС по поставения въпрос, която е
коментирана и в обжалваното определение от районния съд.
Настоящият съдебен състав на ПОС споделя разбирането, че
имуществените права, за които е въведен разрешителен режим са
императивно посочите в разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК. Според тази
разпоредба забранени за самостоятелно извършване са разпоредителните
сделки с недвижими вещи на детето, формалните сделки с движими вещи, с
влоговете и сделките с ценните книжа. Сделките с тези права на детето трябва
да бъдат извършвани само след получаване на разрешение от районния съд за
всяко конкретно разпореждане. Анализът на съдържанието на чл. 130, ал. 3
СК показва, че имуществените права, за разпореждане, с които се изисква
разрешение от районния съд са изчерпателно изброени и в същите не се
включва даването на разрешение за извършване на отказ от наследство, а във
връзка с това и преценката дали същият ще бъде в интерес на детето и
съпоставяне на пасивите и активите на наследодателя. Същевременно от
разпоредбата на чл. 130, ал. 4 от СК се обосновава нищожността на отказа от
права, в това число на отказа от наследство (което несъмнено представлява
съвкупност от субективни права, задължения и фактически отношения),
когато той е извършен от ненавършило пълнолетие дете.
Извод за обратното не се обосновава от доводите на частния
жалбоподател за указанията на съдебния изпълнител по изп.д.№
20197110400654 да посочи дали е прието наследството, тъй като приемането
на наследство от недееспособни лица е предмет на изрична уредба – чл. 61,
ал. 2 ЗН, съгласно която те приемат наследството само по опис, която
хипотеза обхваща и ненавършилите пълнолетие лица.
С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно искането за
даване на разрешение от съда за извършването на отказ на детето от
наследството на Т. В. К..
Ето защо, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди,
а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.
По становището в частната жалба за спиране на производството
съдът намира следното: По същество изразеното становище представлява
искане за спиране на производството до постановяването на тълкувателно
решение по тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС. Искането е
3
неоснователно, тъй като според задължителните разяснения в т.1 от
Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г.,
ОСГТК при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд
по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се
спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във
въззивната и първата инстанция. Ето защо, искането за спиране на
производството ще се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6072/04.06.2022г., постановено по
ч.гр.д.№ 2684/2022г., по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в частна жалба с вх.№
50079/20.06.2022г. на регистратурата на ПдРС, подадена от Й.И.К., ЕГН:
**********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете М. Т. К., ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат Х., за спиране на
производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по
тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС.
Определението подлежи на обжалвано с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4