Определение по дело №78/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.418 ал.4 във връзка с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано по частна жалба на А.П. П., управител на Адвокатско дружество „З., Р., П.”, в качеството му на процесуален представител на „ОББ”, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Св.С.”№5, представлявано от изп.директори С. В. и Р. Т. насочена против Разпореждане № 1959/03.05.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 629/2010г. по описа на РС гр.Р., с което е оставена без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК, в частта му за присъждане на разноски за адвокатски хонорар.

В жалбата се навеждат за неправилност на съдебния акт поради противоречието му с материалния закон и процесуалните правила и се излагат подробни съображения в тази насока.

Твърди се, че в случая са налице всички предпоставки за уважаване на искането за присъждане на разноски по делото, тъй като реално заплатеното адвокатско възнаграждение е посочено в приложения договор за правна защита и съдействие, ведно с указанието, че е платено, включително и начина на плащане – по банков път.

Като правен резултат се иска отмяната на атакувания С. акт.

Към жалбата са приложени и нови писмени доказателства, удостоверяващи твърденията на молителя – Протокол № 3/30.04.2010г., фактура № 82/30.04.2010г. и извлечение от сметка на адвокатското дружество.

Ответната страна не взема становище по жалбата.

Благоевградският окръжен в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Жалбата,инициирала настоящето производствое процесуално допустима– депозирана от надлежно легитимирана страна– процесуалния представител на заявителя по заповедното производство в срока по чл.418, ал.4 ГПК.

Разгледана по същество, тя е и основателна, по следните съображения:

Заповедното производство по реда на чл.417 и сл. ГПК пред районния съд е било образувано по заявление на «ОББ» против длъжника Т. Т. М. от с.Б., О.Р., за парично вземане в размер на 9 900,50лв., включително и за сторени по заповедното производство разноски в размер общо на 184,33 лв. ДТ по производството и 499,79 лв. за адвокатски хонорар.

Заявлението е било придружено с писмени доказателства по смисъла на чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 ЗКИ – извлечение от счетоводната книга на банката.

Към заявлението е приложен и договор за правна защита и съдействие от 30.04.2010 г., с който «ОББ» Ч. законните си представители са упълномощини Адвокатско дружество «З., Р., П.», представлявано от А.П. да окаже правна помощ и съдействие по делото, срещу договорено възнаграждение от 499,79 лв., включително и ДДС, платено по банков път в деня на договора, за което е направено изрично отбелязване върху договора.

Районният съд е уважил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираното вземане, както и за сторените разноски общо в размер на 184,33 лв. за ДТ по производството.

С атакуваното разпореждане е отхвърлил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за разноските по делото за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 499,79лв. излагайки съображения, че в случая по делото не се съдържали доказателства, които да установят по безспорен начин наличието на осъществено плащане на адвокатско възнаграждение от заявителя на неговия пълномощник по делотго, което и да обуслови присъждане на тези разноски.

БОС в решаващият състав намира, че съображенията на районния съд, изложени в насока, че в случая по делото няма доказателства, които да установяват безспорно заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение от заявителя на процесуалния му представител, са несъстоятелни и не кореспондират на данните по делото. Видно е от приложения на л.16 от първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие, сключен между заявителя и процесуалния му представител, че за процесуално представителство по делото е било договорено възнаграждение в размер на 499,79 лв.

Договорен е бил и начина на плащане на тази сума – по банков път, в деня на сключване на договора – 30.04.2010 г.

При тези данни и с оглед нормата на чл.78 ал.1 ГПК следва изводът, че действително договореното адвокатско възнаграждение в случая е било платено в деня на сключване на договора за правна защита и съдействие и е налице реално плащане за конкретно свършена работа именно по инициираното пред районния съд гражданско дело.

Нито в ГПК, нито в Наредба № 1 за размера на адвокатско възнаграждения са въведени ограничения досежно начина на заплащане на договорените адвокатски възнаграждения. Ето защо следва да се приеме, че заплащането на такова възнаграждение по банков път е в съответствие с установеното от закона като начин на плащане. След като е налице валидно плащане в случаите, в които се сочи, че заплащането е извършено в брой, за сумата единствено отразена в договора за правна защита и съдействие, то по аргумент на по – голямото основание – правно валидно следва да се счита плащането и по банков път, който е и правилната и препоръчителна практика за заплащане по сключените в страната договори.

Представеният по делото договор за правна помощ и съдействие има всички установени от закона реквизити и в него надлежно наред с другите обстоятелства, са отразени договореното възнаграждение и реалното му заплащане. Ето защо будят недоумение изводите на районния съд за липсва на доказателства в тази насока, като тези изводи категорично не кореспондират на данните по делото. Ето защо при неправилен анализ на представените по делото доказателства, първостепенният съд е постановил един необоснован С. акт, в противоречие с материално правните и процесуално правните норми.

В подкрепа на фактическите констатации на настоящия състав на ОС Б. са и представените с частната жалба пред настоящата инстанция писмени доказателства, които напълно потвърждават изводите за наличието на реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, обосноваващо извода за неговото заплащане след като същото е изрично поискано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Изложеното налага отмяна на атакуваното разпореждане поради неговата необоснованост от доказателствата по делото и материалната му незаконосъобразност и връщане на делото на РС Р. за издаване на заповед за незавабвно изпълнение за претендираните разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.418 ал.4, във връзка с чл.278 ГПК, БОС

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1959/30.05.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 629/2010 г. по описа на РС Р., с което частично е оставена без уважение молбата на „. Б. Б. – ,БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление в Г. С., ул. “С. С.” № 5, представляван заедно от членовете на Съвета на директорите Р. Г. Т. и С. П. В., Ч. пълномощник: П. П. – адвокат, противИ.Г.С., ЕГН * и С.П.М., ЕГН *, в частта за присъждане на разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 499,79лв.

ВРЪЩА делото на РСР. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението парични вземания за претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: